№ 51
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110168380 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „Булбод” ЕООД срещу „Гарантстрой 92“
ЕООД е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 20528,48 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени и
приети строително-монтажни работи (СМР) – водопроводни мрежи на
територията на Столична община – Зона 1, 2 и 3 (без обратна засипка, пътно
легло и без асвалт по договор за извършване на СМР от 14.11.2022 г. на обект
„Доизграждане и реконструкция на водопроводна мрежа за кв. Драгалевци, р-
н Витоша, подобект: Изграждане на водопровод по адрес, за които е издадена
фактура № **********/05.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения, в
хода на които извършвал СМР по изпълнение на водопроводни мрежи на
територията на Столична община - Зона 1, 2 и 3 (без обратна засипка, пътно
легло и без асвалт), възлагани му от ответника въз основа на договор за
извършване на СМР, сключен на 14.11.2022 г. За надлежно извършваните от
1
ответника СМР били съставяни двустранни протоколи и са издавани
надлежни фактури. Посочва, че всички протоколи за приемането на
подлежащи на плащане СМР били подписвани след одобрението на работите и
от страна на инвеститора на обектите „Софийска вода“ АД, представител на
които също присъствал на обектите, а фактурите били предявявани за плащане
на възложителя – ответното дружество, и носели подписа на управителя му
Н.Д.. До месец октомври 2023 г. извършените СМР били разплащани на
ищеца на база съставен двустранен протокол и фактура за всеки подобект,
каквато била и трайно установената практика между страните по изпълнение
на договора. Твърди, че през месец август 2023 г. ответникът възложил на
ищеца СМР на пореден обект с инвеститор „Софийска вода“ АД, а именно на
обект „Доизграждане и реконструкция на водопроводна мрежа за кв.
Драгалевци, р-н Витоша, подобект: Изграждане на водопровод по АДРЕС.
Извършените от ищеца СМР на обекта отново били изрично приети с
двустранен протокол, а именно протокол № 13 от 01.09.2023 г.,
удостоверяващ, че работите били надлежно извършени и подлежат на
плащане, като била съставена и сметка за стойността им (след договореното
приспадане по т. 3.2 б. „а“ от договора) и била издадена надлежна данъчна
фактура № **********/05.09.2023 г. Твърди, че както протокола за
установяване на извършените на обекта и подлежащи на плащане СМР, така и
сметката към фактурата за стойността на дължимото на молителя плащане
били подписани лично от управителя на възложителя ответното дружество
Николай Митков Димитров, но въпреки надлежно извършената и приета
работа, ответникът не само не е изпълнил задължението си за плащане
възнаграждението за извършените строително – монтажни работи, възлизащи
на 20528,48 лв., за които е издадена фактура № **********/05.09.2023 г., но и
неоснователно е отказал да подписва протоколи, респективно да приема и
разплаща извършените СМР на други обекти, което поведение на ответника
било и причина за прекратяването на договора. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който твърди, че е погасил претендираното от ищеца
възнаграждение. Сочи, че съгласно текста на т. 3.1.1 и т. 3.2 от представения с
исковата молба договор, задължението на ответника за заплащане на
извършените СМР възниква не само от двустранно приетите работи, но и от
2
превода на сумите за същите тези СМР от инвеститора „Софийска вода“ ЕАД,
като и двете условия са кумулативно дадени. Твърди, че след осъществяването
на тези условия започва да тече 60-дневен срок в негова полза за заплащане на
извършените СМР. Счита, че до изтичането на този срок ищецът не може да
претендира тяхното заплащане, но ответникът можел и по-рано да ги заплати.
С оглед на това счита, че към датата на предявяването на исковата молба
вземането на ищеца не било изискуемо. На следващо място твърди, че в деня
на издаване от ищеца на процесната фактура № **********/05.09.2023 г.,
ответникът придвижил представените от ищеца документи за плащане и
издава ф-ра № ********** от 05.09.2023 г. за същия обект към своето
обединение ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ гр. София, на което е член и
което дружество е страна по договора със „Софийска вода“ АД. От своя
страна отново на 05.09.2023 г., за същия процесен обект ДЗЗД „Водопроводи
София 2021“ гр. София издало ф-ра № **********/05.09.2023 г. за плащане от
„Софийска вода“ АД. Два месеца по-късно – на 10.11.2023 г., „Софийска вода“
АД превело на обединението ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ гр. София
сумата за процесния обект. Същия ден, който обаче бил петък, обединението
ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ гр. София превело на ответника сумата за
процесния обект, посочен във фактурата на ищеца, която сума била постъпила
по сметката на ответника на 13.11.2023 г. Счита, че от този момент –
13.11.2023 г. започва да тече 60-дневният срок по т. 3.2 от представения
договор, който изтича на 13.01.2024 г. Твърди, че на 10.01.2024 г. в изпълнение
на сключения договор е превел исковата сума по сметката на ищеца. Посочва,
че искът е предявен на 14.12.2023 г., преди още да е изтекъл 60-днвеният срок
за плащане, съгласно сключения договор, т. е. към датата на предявяване на
иска вземането на ищеца още не е било изискуемо. С оглед изложеното моли
разноските по делото съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК да бъдат възложени в полза
на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото и е признал искът.
Моли искът да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1
ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД.
3
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
В тежест на ищеца е да установи: 1. сключването на валиден договор за
изработка между ответника като възложител и ищеца като изпълнител със
соченото от ищеца съдържание; 2. ищецът да е изправна страна по договора, т.
е. да е изпълнил точно в количествено, качествено и времево отношение
съобразно уговореното и да е предал извършената работа на ответника, като
ответникът да е приел работата или неоснователно да не я е приел; 3.
настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение;
4. ответникът да не е платил уговореното възнаграждение на ищеца.
В тежест на ищеца е било да докаже първите три предпоставки.
По отношение на четвъртата предпоставка в тежест на ответника е било
да установи положителния факт на плащането.
В о. с. з., проведено на 15.10.2024 г. ищецът е заявил, че е получил
плащане на главницата от 20528,48 лв. на 13.01.2024 г., като изложи
съображенията си защо счита, че вземането е било изискуемо към момента на
предявяване на иска и ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът от своя страна релевира доводите си за неизискуемост на
вземането към момента на предявяване на иска и че не е дал повод за
завеждане на делото.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца е
възникнало вземане срещу ответника за платена сума на основанието,
посочено в петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
4
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на законната лихва:
В разглеждания случай спорно в отношенията между страните е дали
към момента на предявяване на иска процесното вземане е било изискуемо,
респ. дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
От представения договор за изпълнение на СМР от 14.11.2022 г. и
сключените към него Анекс № 1 от 14.11.2022 г. и Споразумение от 14.11.2022
г., сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител с
предмет „Строително монтажни работи по изпълнение на водопроводни
мрежи на територията на Столична община – Зона 1, 2, 3, без обратна засипка,
пътно легло и без асфалт“ се установява, че в Раздел 3. „Начин на плащане“
страните са уговорили плащането да се извършва в срок до 60 дни след
осъществяването кумулативно на следните предпоставки: 1. приемане и
одобрение на работата от възложителя; и 2. превеждане на сумата за
изпълнената работа на възложителя от инвеститора „Софийска вода“ АД с
платежно нареждане по банкова сметка на изпълнителя (по арг. от клаузите на
чл. 3.1.1. и чл. 3.2. от договора).
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства –
двустранен приемо-предавателен протокол № 13 от 01.09.2023 г. за приемане
и одобряване изпълнената от ищеца работа и сметка от 01.09.2023 г., че
работата на ищеца относно обект „Доизграждане и реконструкция на
водопроводна мрежа за кв. „Драгалевци“, район „Витоша““, подобект
5
„Изграждане на водопровод по АДРЕС - Гл. кл. III, Гл. кл. II_34.1 в кв.
„Драгалевци““ е била одобрена и приета на 01.09.2023 г. и в уговорения срок
ищецът е издал и фактура № ********** от 05.09.2023 г. за сумата от 20528,48
лв. с вкл. ДДС.
В отношенията на страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства – фактури, платежни нареждани и извлечения от сметки, се
установява, че във връзка с процесните обект и подобект и въз основа на
посочения протокол № 13 ответникът е издал фактура №
**********/05.09.2023 г. с получател ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ за
сумата от 26137,21 лв. с вкл. ДДС, ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ е издало
фактура № **********/05.09.2023 г. с получател „Софийска вода“ АД за
сумата от 26401,22 лв. с вкл. ДДС, на 10.11.2023 г., „Софийска вода“ АД е
наредило по сметка на ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ сумата от 24201,12
лв., на 13.11.2023 г. ДЗЗД „Водопроводи София 2021“ е наредило по сметка на
ответника сумата в размер на 23937,11 лв.
На пръв поглед от изложеното следва извод, че второто кумулативно
условие, обуславящо началото на 60-дневния срок за изпълнение на ответника
е настъпило на 10.11.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД този
срок изтича на 10.01.2024 г. При това положение следва, че падежът за
вземането е настъпил в хода на процеса – 10.01.2024 г., когато ответникът е
наредил процесната сума, съгласно представеното платежно нареждане.
Посочените договорни клаузи относно начина на плащане обаче следва
да се разглеждат съобразно разпоредбата на чл. 303а ТЗ, която съставлява
транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива
2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, чиято цел е
ограничаване на неоснователното забавяне на плащанията по търговски
сделки. Процесната договорна клауза относно начина на плащане
представлява отсрочка за изпълнение задължението на ответника възложител
и принципно не е нищожна. Същевременно от формалното й тълкуване следва
извод, че ищецът изпълнител може да не получи плащане, ако третото лице –
инвеститорът „Софийска вода“ АД, не плати на възложителя ответник. Не
може да се приеме, че волята на ищеца изпълнил е да бъде уговорено
плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение на
6
ответната страна. Ето защо логично е да се приеме, че изпълнителят е имал
предвид като отсрочка обичайното (при липса на изрично уговорен срок в
правоотношението между възложителя му и третото лице - възложител на
възложителя) или изрично уговореното между възложителя му и третото лице
– негов възложител, време за изпълнение на задължението. Винаги, обаче,
когато възложителят е изпълнил по отношение на третото лице, е налице
настъпила изискуемост за плащането му спрямо собствения му изпълнител,
какъвто е настоящият случай. В този смисъл е и практиката на ВКС
(например в Решение № 15 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2404/2014 г., I т.
о., ТК; и др.).
В разглеждания случай доколкото възложителят ответник е издал
фактура, която е достигнала до инвеститора (главният възложител) „Софийска
вода“ АД и последният е заплатил възнаграждение за изпълнената работа,
следва, че възложителят ответник е изпълнил по отношение на неговия
възложител, работата му е приета, а освен това е получил и плащане. При това
положение задължението му спрямо неговия изпълнител – ищецът, е станало
изискуемо от този момент – 10.11.2023 г., а не 60 дни след това, както е в
случая. Доколкото в разглеждания случай работата на ищеца изпълнител е
приета още на 01.09.2023 г., отсрочката, която възложителят ответник е
оправдано да получи е най-късно до момента, в който същият е получил
плащане 10.11.2023 г., защото от този момент той е разполагал с възможност
за изпълнение, а ищецът изпълнител вече е чакал повече от 60 дни да получи
възнаграждение за изпълнената от него и надлежно одобрена и приета от
ответника работа. Ето защо в разглеждания случай забавянето на ответника
възложител е неоправдано и влиза в отношение на противоречие с
разпоредбата на чл. 303а ТЗ.
Предвид изложените съображения се налага извод, че изискуемостта на
вземането е настъпила на 13.11.2023 г., респ. ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото.
Макар главницата да е погасена и съответно за нея искът следва да бъде
отхвърлен, като законова последица ищецът има право на законната лихва
върху главницата от 20528,48 лв. за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.12.2023 г., до датата на извършеното плащане – 10.01.2024 г.
Съдът определи размерът на законната лихва по реда на чл. 162 от ГПК,
7
посредством използване на лихвен калкулатор, публикуван на следната
интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в
размер на 213,30 лв.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответника след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същият е дал повод за завеждане на делото, съответно дължи на ищеца
разноските, които ищецът е направил във връзка със завеждането на делото и
обезпечаването на иска.
Установи се и че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на
4461,14 лв., от които за обезпечителното производство 40,00 лв. за ДТ, и
1300,00 лв. за адвокатско възнаграждение и за исковото производство 821,14
лв. за ДТ и 2300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Булбод” ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Гарантстрой 92“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20528,48 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за извършени и приети строително-монтажни
работи (СМР) – водопроводни мрежи на територията на Столична община –
8
Зона 1, 2 и 3 (без обратна засипка, пътно легло и без асвалт по договор за
извършване на СМР от 14.11.2022 г. на обект „Доизграждане и реконструкция
на водопроводна мрежа за кв. Драгалевци, р-н Витоша, подобект: Изграждане
на водопровод по адрес, за които е издадена фактура № **********/05.09.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.12.2023 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Гарантстрой 92“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Булбод” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 213,30 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 20528,48 лв. за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.12.2023 г., до датата на извършеното
плащане – 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА „Гарантстрой 92“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Булбод” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
4461,14 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство и
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9