Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………./15.02.2022 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
административно дело № 358/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР.
Образувано е по подадена
чрез пълномощник жалба от К.А.П. ***, с ЕГН **********, против
разпореждане № 4505-40-954 от 23.06.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ. Жалбоподателят счита
оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че са допуснати
нарушения в процедурата по издаването му. Оспорва определения в
разпореждането размер за изплащане по съображения, че не е ясно как е формирана
сумата на неизплатените брутни трудови възнаграждения и дали е достигнат
максималният месечен размер на гарантираните вземания, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. в размер на 1525 лв. Твърди,
че не е ясно защо не са включени като гарантирано вземане неизплатените му трудови
възнаграждения за м. ноември 2018, м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. и неизплатените
му парични обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 220 от КТ, за които има
постановени съдебни решения. Възразява, че не е спазена процедурата по
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя (Наредбата). Твърди, че е подал възражение срещу справката по чл.
4, ал. 1 от Наредбата, но евентуално изготвената нова справка не му е
предоставена за запознаване. Счита, че административният орган е определил
дължимите вземания вероятно само и единствено на предоставената от работодателя
информация, без да му даде възможност да я оспори и без да вземе предвид представените
в административното производство съдебни решения. Иска отмяна на оспореното разпореждане
и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– директорът на Фонд “ГВРС” при НОИ, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата. Счита, че са спазени
административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че административният
орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР, като е взел предвид данните
за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на лицето съгласно ведомостите
за заплати. Сочи, че гарантираните вземания по чл. 3 от ЗГВРСНР касаят
начислените и неизплатени трудови възнаграждения, а съобразно разпоредбата на чл.
128 от КТ начисляването на трудовите възнаграждения намира израз единствено и
само във ведомостите за заплати. Твърди, че от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че присъдените със съдебните решения вземания
не попадат в хипотезата на чл. 3 от ЗГВРСНР, поради което правилно
административният орган не ги е взел предвид при определяне на вида и размера
на гарантираните вземания. Твърди, че жалбоподателят би могъл да предяви
претенциите си по съдебните решения в производството по несъстоятелност пред
синдика, но не и по специалния ред по ЗГВРСНР. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото
писмени доказателства, че К.А.П. е работил на длъжност „миньор
подземен втора степен“ в “Е.” ЕАД за периода от 13.04.2004
г. до 18.01.2019 г., когато е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Не е спорно също, че с
решение № 29 от 11.03.2020 г. по т.д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, поправено с решение № 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по
несъстоятелност на “Е.” ЕАД, като едновременно с това дружеството е обявено в
несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението
е публикувано в ТР на 13.03.2020 г., а решението за неговата поправка - на 19.05.2020
г.
Със заявление с вх. № Ц4502-24-130 от 26.05.2020 г. до ТП
на НОИ – Добрич К.А. П.е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В
заявлението е декларирано, че лицето има да получава заплати в размер на 7984,
70 лева и обезщетения в размер на 6183, 51 лева. Посочено е, че има съдебни
решения за вземанията.
С писмо с изх. № Ц4502-24-130≠1/26.08.2020 г. началникът на сектор КП
при ТП на НОИ – Добрич е поискал от К.А. П.да да представи справка по чл. 4,
ал. 1 от Наредбата или съдебно решение за начислени и неизплатени трудови
възнаграждения и изпълнителен лист за влизането му в сила.
В отговор на писмото К.П. е представил две влезли в сила съдебни решения -
решение № 213 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 520/2019 г. по описа на Районен
съд – Балчик и решение № 99 от 29.07.2020 г. по гр.д. № 656/2019 г. по описа на
Районен съд – Балчик, както и два броя изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.
№ 165/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик и ч.гр.д. № 233/2019 г. по описа
на Районен съд – Балчик. Посочил е, че в изпълнителните листи фигурират и суми,
които не са гарантирани и не се изплащат от фонда и могат да бъдат предявени за
плащане в производството по несъстоятелност на „Е.“ АД.
На 29.03.2021 г. временният синдик на дружеството е изготвил справка по чл.
4, ал. 1 от Наредбата с изх. № 88/29.03.2021 г., в която е
удостоверено, че П. има начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за м.
юли, август и септември 2018 г. в размер на по 1003, 69 лева и за м. октомври
2018 г. в размер на 872, 77 лева, както и начислено и неизплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. януари 2019 г. в размер на 792, 67 лева. Липсват
данни за връчване на тази справка на жалбоподателя.
В изготвена от началник
сектор КП към ТП на НОИ – Добрич работна справка от 2021 г. за определяне на
размера на гарантираното вземане по чл. 22 от ЗГВРСНР и дължимите осигурителни
вноски е отразено, че начислените, но неизплатени заплати и обезщетения на
жалбоподателя са в общ размер на 4 676, 51 лева. Сумите в нея съвпадат с
данните по справката на работодателя. В тази насока са и представените по
делото фишове за заплати и обезщетения за посочените в справката месеци на л.62
- л.66.
От приложения по делото констативен
протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г. на ТП на НОИ – Добрич (л.67-68) е
видно, че през периода 10.10.2020 г. – 14.06.2021 г. контролните органи на НОИ са извършили
проверка при работодателя за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР и чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. В протокола е посочено, че проверката е извършена въз основа на
данните от счетоводните отчети и ведомостите за заплати на „Е.“ ЕАД, въз основа
на които е установено, че в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредбата работодателят е
издал 153 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения. На работодателя са дадени задължителни
предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне
правото и размера на гарантираните вземания. Указано е да се извършат корекции
на 16 броя справки относно размера на брутното трудово възнаграждение – в
увеличение и добавяне на месеци с неизплатени възнаграждения. Дадени са
задължителни предписания за корекция на 8 бр. справки в посока намаление на
гарантираното вземане поради неправилно включени възнаграждения – вече платени
такива или части от тях, както и възнаграждения за месеци, в които лицата не
фигурират във ведомостите за заплати.
На 23.06.2021 г. е издадено
оспореното разпореждане № 4505-40-954 на директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, с
което на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНС в полза на
жалбоподателя е отпуснато гарантирано вземане в общ размер на 4 676, 51
лева, от които начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за
периода 01.07.2018 г. – 31.10.2018 г. включително в размер на общо 3 883,
84 лева и парично обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за м. януари 2019 г. в
размер на 792, 67 лева, като след направени удръжки за задължителни
осигурителни вноски и данък върху дохода на лицето е определена сума за
изплащане в размер на 3 664, 54 лева.
От приложените по делото преписи
от съдебни решения на БРС е видно, че те са поставени в производство по чл. 415 от ГПК след подадено
от работодателя възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. С тези решения е признато за установено, че жалбоподателят има
вземания спрямо “Е.” ЕАД за неизплатени нетни трудови възнаграждения и парични
обезщетения по КТ, както следва : 668, 89 лева – неизплатено възнаграждение за
м. юли 2018 г.; 668, 54 лева – неплатено възнаграждение за м. август 2018
г.; 668, 89 лева – неплатено
възнаграждение за м. септември 2018 г. ; 635, 69 лева – неплатено
възнаграждение за м. октомври 2018 г.; 648, 88 лева – неплатено възнаграждение
за м. ноември 2018 г.; 652, 52 лева – неплатено възнаграждение за м. декември
2018 г.; 412, 45 лева – неизплатено възнаграждение за м. януари 2019 г.; 969, 19 лева – парично обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ; 3 213, 63 лева – парично
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ; 1275, 25 лева – парично обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. в размер на 25 дни по чл.
224 от КТ. От мотивите към решението по гр.д. № 656/2019 г. по описа на БРС е видно,
че размерът на задълженията е определен на базата на подадената информация в
НАП и изготвената въз основа на нея съдебноикономическа експертиза.
В хода на производството по
делото е представена още една справка от работодателя по чл. 4, ал. 1 от Наредбата
(л.61), със същия номер и дата, изготвена от едно и също длъжностно лице,
временния синдик на дружеството, но с различно съдържание. Според тази справка
жалбоподателят има начислено трудово възнаграждение за м. юни 2018 г. в размер
на 1005, 56 лева, изплатени 780, 29 лева и остатък за плащане – 225, 27 лева,
както и начислено и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за м.
януари 2019 г. в размер на 792, 67 лева.
По делото е представена и справка
от персоналния регистър на НОИ от 01.11.2021 г. (л.69), от която е видно, че за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 и за м. януари 2019 г. има подавани данни в
НАП за осигурителен доход на жалбоподателя. Според тази справка начисленият
месечен облагаем доход за 2018 г. е, както следва : м. януари 2018 г. – 1006,
84 лева; м. февруари – 931, 68 лева; м. март – 982, 55 лева; м. април – 1006,
69 лева; м. май – 1008, 75 лева; м. юни – 1005, 56 лева; м. юли – 1003, 69
лева; м. август – 1003, 69 лева; м. септември – 1003, 69 лева; м. октомври –
872, 77 лева; м. ноември – 914, 40 лева; м. декември – 918, 18 лева. За м.
януари 2019 г. са подадени данни за обезщетение за оставане без работа в размер
на 792, 67 лева.
Със задължителни предписания
№ ЗД-1-24-01026283/29.10.2021 г. (т.е. след датата на издаване на обжалваното
разпореждане) контролните органи на НОИ са наредили на работодателя да заличи
данните за П. с код за вид осигурен 02 за м. 11/2018 г. и м. 12/2018 г. и да
коригира данните за лицето за м. 01/2019 г. с мотива, че са неправилно подадени
(л.70). От горепосочената справка от НОИ е видно, че предписанията все още не
са изпълнени и данните продължават да съществуват в персоналния регистър на
осигурените лица.
По делото като доказателства са приети гр.д. № 520/2019 г. и гр.д. №
656/2019 г., и двете по описа на БРС.
По искане на жалбоподателя са допуснати и изслушани две съдебноикономически
експертизи за установяване размера на гарантираните вземания според съдебните
решения и според ведомостите за заплати на работодателя, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. За изпълнение
на поставените задачи вещото лице по тях е извършило проверка на ведомостите за
заплати на работодателя, съхраняващи се в ТП на НОИ – Добрич, както и на
данните от персоналния регистър на НОИ за спорните периоди. От заключението по
първата съдебноикономическа експертиза се установява, че подадените в НАП данни
за осигурителен доход на жалбоподателя за м. юли, август, септември и октомври
2018 г. съвпадат с данните във ведомостите за заплати на “Е.”
АД за тези месеци, в които има начислени заплати за “платен престой”. За м. ноември и м. декември 2018 г. по
ведомостите за заплати на дружеството няма начислени възнаграждения в брутен и
нетен размер, но има декларирани данни в НАП за осигурителен доход в размер на
914, 40 лева за м. ноември 2018 г. и в размер на 918, 18 лева за м.декември
2018 г. За м. януари по ведомостите за работни заплати има начислено
обезщетение за оставане без работа в брутен размер на 792, 67 лева, колкото е
декларирано и в НАП. По ведомостите за заплати за м.януари 2019 г. няма
начислено трудово възнаграждение. Няма и данни за деклариран осигурителен доход
за този месец в НАП. След извършената проверка вещото лице е установило, че не
може да определи брутният размер на признатите със съдебните решения трудови
възнаграждения и обезщетения и размера на полагаемите се на жалбоподателя
гарантирани вземания въз основа на тези решения поради съществуващите
несъответствия с данните от ведомостите за заплати и от персоналния регистър на
НОИ за осигурените лица. Според неговото заключение дължимите гарантирани
вземания на база данните за начислените, но неизплатени брутни трудови
възнаграждения и парични обезщетения по КТ съгласно ведомостите за заплати на
работодателя след направените удръжки са в размер на общо 3666, 55 лева,
колкото са определени и в обжалваното разпореждане. След справка с приложените граждански
дела вещото лице е дало допълнително заключение, че признатите с решение по гр.
д. № 656/2019 г. по описа на БРС неизплатени обезщетения по КТ са в брутен
размер на общо 5458, 07 лева, от които – 969, 19 лева – обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ; 3213, 63 лева – обезщетение за
оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ и 1275, 25 лева – обезщетение по
чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. (25
дни). Гарантираното вземане на жалбоподателя за тези обезщетения по чл. 22, ал.
3 от ЗГВРСНР е в размер на 4484, 44 лева, като в него не е включено начисленото
обезщетение по чл. 222 от КТ за м. януари 2019 г. След приспадане на дължимите
удръжки размерът за изплащане се равнява на 3858, 99 лева, както е отразено в
таблица 2 към допълнителното заключение. От обясненията на вещото лице в
съдебно заседание е видно, че признатите от БРС парични обезщетения по КТ не са
начислени във ведомостите за заплати, като размерът им в решението е определен
въз основа на икономическата експертиза по делото, изготвена на базата на записванията
във фишовете за заплати за предходните месеци и данните от приложените трудови
договори (индивидуален и колективен). По отношение на признатите със съдебните
решения неизплатени нетни трудови възнаграждения допълнителната експертиза е достигнала
до същото заключение, че не може да установи брутния им размер поради липса на
данни за начина на формирането им. Вещото лице е констатирало, че по повод на установените
несъответствия между начислените и неизплатени трудови възнаграждения по
ведомости за заплати и в регистъра за осигурените лица от ТП на НОИ – Добрич е
издадено задължително предписание на работодателя за заличаване на данните за
м. ноември и м. декември 2018 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице, адресат на обжалваното разпореждане, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26,
ал. 2 от ЗГВРСНР, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от
ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са
начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори (т.1), както и начислени и неизплатени парични
обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (т.2), като
правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на
предпоставките по чл. 4 и чл. 6 от същия закон.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците
и служителите са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, като размерът
им се определя по правилата на ал. 2 и ал. 3 на същия текст.
По делото не е спорно, че К.А.П. има
право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и го е упражнил в законоустановения
срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорът се свежда единствено до размера на гарантираното
вземане и налице ли са други вземания на жалбоподателя по чл. 3 от ЗГВРСНР,
които не са признати с разпореждането по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР.
От съвместното тълкуване на разпоредбите
на чл. 3 и чл. 22 от ЗГВРСНР е видно, че в приложното им поле се включват единствено
начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ и
то само за периода и в размерите по чл. 22 от ЗГВРСНР. От представените писмени
доказателства и от изслушаните по делото съдебноикономически експертизи
(първоначална и допълнителна) не се установява наличието едновременно на
начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на
работника, които да не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане.
Действително от приложените по делото граждански дела и съдебни решения на БРС е
видно, че на жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м.
ноември 2018г., м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г., както и за парични
обезщетения по чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 от КТ, но нито едно от тези
вземания не е начислено във ведомостите за заплати на работодателя съгласно заключенията
на вещото лице. От мотивите към съдебните решения е видно, че част от вземанията
са приети за установени на базата на подадената информация в НАП или само на
твърденията в исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл. 161 от ГПК, а
друга част с помощта на вещо лице, но не и въз основа на разплащателните
ведомости на “Е.” АД. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. Същото се отнася и за паричните обезщетения по КТ. Следователно
начисляването на трудовото възнаграждение и паричните обезщетения следва да
намери израз във ведомости за заплати, което в случая не е така. От изслушаните
по делото експертизи се установява безспорно, че единствените начислени и
неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ за релевантния период по чл. 22,
ал. 1 от ЗГВРСНС са посочените в оспореното разпореждане суми и няма начислени и
неизплатени възнаграждения и обезщетения извън тях. Вярно е, че в персоналните
регистри на НОИ за осигурените лица се съдържат данни за начислен облагаем
доход на жалбоподателя за м. ноември и м. декември 2018 г., но те не
съответстват на записванията в разплащателните ведомости, видно от заключението
на вещото лице и последващите задължителни предписания за заличаването им,
поради което правилно и законосъобразно не са взети предвид при определяне на
гарантираното вземане на работника.
При това положение следва да се приеме,
че не са налице надлежни доказателства, които да оборват фактическите
констатации в обжалвания акт. Представените по делото съдебни решения
установяват неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, които не са
начислени от работодателя, поради което няма как да бъдат включени в
гарантираното от фонда вземане и следва да се предявят в производството по
несъстоятелност, както правилно е посочил и ответникът. В хода на
производството пред съда процесуалният представител на жалбоподателя е изложил
твърдения, че проверените от вещото лице ведомости за заплати на работодателя,
които се съхраняват в ТП на НОИ – Добрич, са били променени преди да бъдат
предадени на контролните органи, но не е представил каквито и да е годни
доказателства, от които да се установи, че разплащателните документи са били
обект на манипулации и неправомерни корекции от страна на работодателя. Представената
от жалбоподателя справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, която се различава по
съдържание от приложената към административната преписка справка със същия
номер и дата на издаване, не води до друг по – различен извод. От данните по
делото е видно, че в хода на административното производство е извършена изискуемата
по чл. 5, ал. 1 от Наредбата проверка по изготвените справки, по време на която
са открити нередности, свързани с определяне на правото и размера на
гарантираните вземания на работниците и служителите, поради което на
работодателя са дадени указания за корекция на 16 бр. справки в посока
увеличение и 8 бр. справки в посока намаление. От съдържанието на констативния протокол
от извършената проверка, както и от изявленията на процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание може да се направи извод, че едната справка е
изготвена преди проверката, а другата е изготвена след проверката, което
обяснява различията в тях. В резултат на изпълнение на указанията на
контролните органи работодателят е променил съдържанието на справката съобразно
данните в разплащателните ведомости, аргумент за което е и приложената по
делото работна справка от ТП на НОИ - Добрич. Действително втората справка е
следвало да бъде издадена с друг номер и дата, но това не разколебава нейната достоверност,
нито тази на ведомостите за заплати, въз основа на които е изготвена тя. По
административната преписка липсват доказателства за връчване както на първата,
така и на втората справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата на работника, но от
данните по делото, включително и от твърденията в жалбата, които съдът
кредитира като признание на неизгодни за страната факти, се установява, че
жалбоподателят е получил първата справка и е възразил срещу нея. Очевидно тази
справка е била предмет на проверка от страна на контролните органи, които в
изпълнение на правомощията си по чл. 5 и чл. 6, ал. 4 от Наредбата са дали
указания за нейното правилно оформяне и изготвяне. Обстоятелството, че нито работодателят,
нито контролните органи са информирали работника за новата справка по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на
оспореното разпореждане поради това. За разлика от първата справка по чл. 4,
ал.1 втората справка е издадена в хода на осъществената по чл. 5 от Наредбата
проверка, което предполага, че тя е съставена в съответствие с прегледаната от
контролните органи счетоводна документация на дружеството, а и никъде в
Наредбата не се съдържа задължение за връчване на екземпляр от новата справка,
каквото е предвидено при изготвяне на първоначалната справка съгласно чл. 4,
ал. 2 от Наредбата. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с отразените в
справката и разплащателните ведомости факти и обстоятелства, е имал пълната
възможност да ги опровергае в хода на съдебното производство, което той не е
сторил. Напротив, от всички събрани по делото доказателства се установява
безспорно, че претендираните от П. вземания за трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ, не са начислени и макар да са установени с влезли в сила
съдебни решения, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР,
поради което правилно и законосъобразно не са включени в начислените суми (в
този смисъл са решение № 4346/03.04.2018 г. по адм. д. № 1002/2007 г. по описа
на ВАС, VІ о., решение № 7354/17.06.2021 г. по адм. д. № 4517/2021 г. по описа
на ВАС, VІ о.). Действително от съдържанието на обжалваното разпореждане не
може да се установи защо тези вземания не са част от гарантираното вземане на
работника, но мотивите за това могат да се извлекат от приложените към
административната преписка документи, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975
г. на ОСГК на ВС. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
териториалното поделение на НОИ
разглежда подаденото заявление-декларация и приложените към него документи,
като ги съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на
осигурените лица и от Регистър “Трудови договори”. Ал. 2 на същия текст
гласи, че въз основа на направената преценка ТП на НОИ изготвя проект на
разпореждане за изплащане или отказ за изплащане на гарантирани вземания, а ал.
3, че документите по ал. 1 и ал. 2 се изпращат на директора на фонда.
Следователно всички събрани и проверени от контролните органи документи и
регистри в хода на проверката по чл. 5 от Наредбата съставляват неразделна част
от фактическите и правните мотиви за издаването на акта и не е налице неяснота
на волята на административния орган, която да опорочава обжалваното
разпореждане до степен на незаконосъобразност.
С оглед на всичко изложено дотук съдът
намира, че директорът на фонда е спазил регламентираните в Наредбата условия и ред
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания, въз основа на което правилно
е определил полагащите се на работника суми по чл. 3 от ЗГВРСНР, отчитайки
нормативните ограничения по чл. 22 от ЗГВРСНР, видно и от заключението на
вещото лице по първата експертиза. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че административният орган не е извършил пълна и
всестранна проверка за установяване на действителния размер на дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения. От данните по делото се установява, че
разпореждането е издадено след извършен преглед и анализ на всички относими и
необходими документи в съответствие с изискванията на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 от
Наредбата, в резултат на което са направени законосъобразни и обосновани
фактически и правни изводи относно вида и размера на гарантираното от фонда вземане
на работника. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват, че
жалбоподателят има право на по-големи суми по ЗГВРСНР, като административният
орган правилно се е съобразил с ведомостите за заплати на работодателя и е взел
предвид само начислените в тях трудови възнаграждения и парични обезщетения по
КТ. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон или неговата цел, които да налагат отмяна на процесното
разпореждане като незаконосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във
вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.П. ***, с ЕГН **********, против разпореждане №
4505-40-954 от 23.06.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ.
ОСЪЖДА К.А.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на НОИ – София сумата от 100 (сто) лева, съставляващи разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен
съдия: