Р Е Ш Е Н И Е
София, 28.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 771 г. по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск от „Ц.НА А.ОТ С.Д.– Р.Д.КЪМ Г.К.НА М.М.О.“,
ЕИК **********,***, против С.О.,
представлявана от кмета Й.Ф., София, ул. *********, за признаване за
установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: на дворно
място с площ от 494 кв.м. в гр. София, на ул. „*********/сега ул. „*********/ и за предаване владението му, на основание чл.108 ЗС, ведно с направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 410 от 27.11.1991 г. на
МС ищецът е признат за изповедание по чл. 6 от ЗИ, като с Решение № 1 от
05.03.2003 г. на СГС по ф.д. № 1676/2003 г. е вписан в Регистъра на
вероизповеданията към СГС.
Ищецът посочва,
че през 1930 г. е станал собственик на дворно
място с площ от 494 кв.м., находящо се в София, на ул. „*********/сега ул. „*********/,
който впоследствие е бил предмет на симулативни сделки -покупко-продажби,
подробно описани в исковата молба.
С Акт за
държавна собственост № 2723/стар № 4837 от 05.02.1964 г./ имотът е одържавен.
По -
късно част от процесния имот е станал частна общинска собственост и е съставен
Акт за частна собственост № 4419 от 08.01.2001 г. при условия, подробно описани
в исковата молба.
Ищецът заявява,
че, към момента на влизане в сила на Закона за вероизповеданията, имотът е бил собственост
на ответника С.О., като към настоящия момент той съществува реално до
размерите, в които е бил отчужден. Посочва, че в продължение на над 25 години
ползва имота, като заплаща наем на ответника, който упражнява фактическата
власт над него.
Претендира разноски в
производството.
Представил е писмени и гласни доказателства
в подкрепа на твърденията си. Поискал е назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи
предявения иск,, като му присъди разноски по списък.
Ответникът С.О. оспорва
предявените искове като неоснователени.
Изразява
становище за изтекъл преклузивен срок по отношение на иска по ЗВСОНИ.
Възразява
за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот в полза на
ответника.
Твърди,
че плащането на наем от страна на ищеца е доказателство, че последният не е бил
владелец на имота и не може да претендира придобиването му по давност.
Сочи, че
процедурата, извършена през 1964 г. не е одържавяване на имота, а ликвидация на
вероизповеданието поради заличаването му от съответния регистър, при което
имуществото му преминава върху държавата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Във
връзка с предявената по делото претенция по чл. 108 ЗС, следва да бъде доказано
обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът го
владее или държи без правно основание.
В тази връзка, след
преценка на целия доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
За доказване на твърденията си ищецът представи множество
доказателства,
приети в хода на производството и неоспорени от страните.
Представен е нотариален акт № 98/1930 г. на Нотариус В.С. при
Софийски окръжен съд,, дело № 3391/1930 г., per. № 3626, Том XVIII, по силата на който
Благотворително дружество „Пазители на истината“ е придобило собствеността на дворно
място е площ от 494 кв. м. в гр. София, на ул. "*********/сега ул. "*********/,
като от ищеца в хода на делото са таведенитвърдения за построяване на сграда -
молитвен дом, канцеларии и жилищни помещения с цел използване на имота за
богослужебна и друга повседневна дейност.
От
представените и приети като доказателство нотариален
акт № 196/1934 г., per.
№ 1062, Том V, дело №
1003/1934 г. и Нотариален
акт № 197/1934 г., per.
№ 1063, Том V, дело №
1004/1934 г. се установява, че Благотворително дружество „Пазители на истината“
е продало имота, предмет на настоящия спор, на К.Г.К.,
З.С.Л.и Д. Ф.Н.- и тримата тогавашни служащи в Църквата.
От
ищеца са наведени твърдения, че тези продажби са симулативни и в тази връзка е
представил декларации-обратни писма № 1078/1951 и № 913/1951 г., издадени и подписани
от К.К., З.Л.и Д. Ф.Н., с които трите лица заявяват, че са придобили и владели
имота като подставени лица - от името и за сметка на "Ц.НА А.от С.Д.-
Реформаторско движение".
Като доказателство за
това обстоятелство ищцовата страна представи и Писмо
на Министерство на финансите, Държавно юрисконсулство, изх. № 11-250/05.02.1964
г., в което е отразено, че Ц.НА
А.от седмия ден-Реформатореко движение стопанисва имота на ул. „********,
партерен етаж и тавански етаж, построени с църковни средства, който имот се
води на името на подставените лица К.К., З.Л.и Д. Николич.
Представен е и Протокол за запечатване на Ленински
районен народен съвет - Финансов отдел - София, Сектор "Жилищно стопанство
и държавни имоти", с който се потвърждава "запечатване на работния кабинет, канцеларията на втория етаж и
салона в партера на сградата на ул. ********, собственост на Църквата на
адвентистите от С.Д.- реформаторско движение".
Представеният
и приет нотариален акт № 13, том IV, регистър 641, дело № 473/1938 г.
(Подялба на сграда установява, че на К.К., З.Л.и Д. Ф.Н.е признато
правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. ********, а именно: къща-вътрешна, застроена на 114 кв. м., състояща
се от партер, салон, коридор и две стаи, етаж от четири стаи, кухня, коридор,
клозет и баня, мансарден етаж от стая, кухня коридор и четири тавански
помещения заедно с съответната идеална част от мястото, съставляващо парцел VII-а от кв. 118, м.
Лозенец, цялото от 494 кв. м.
Не
се спори по делото, че през 1964 г. имотът е одържавен и е съставен Акт за държавна собственост № 2723/стар
№ 4837 от 05.02.1964 г./, като в един по – късен момент част от него е станала
частна общинска собственост и е съставен Акт за частна собственост № 4419 от
08.01.2001 г.
По делото беше назначена, изслушана и приета съдебно технически експертиза.
Според експерта, процесният имот предмет на
съдебното производство е закупеният през 1930 г. от ищцовата страна имот - дворно място с площ от 494 кв.м. в
гр.София, на ул.”*********/сега ул.’’********/.
Съгласно
описанието на този имот при покупката му, според Н.А. №98, том ХУШ. рег. №3628, дело №3391/1930 г., той е: празно дворно урегулирано място, находящо
се в гр.София, местността “Лозенец” на ул.”Руен”, при съседи: ул.”Руен”,същите
продавачи с парцела VII от квартал 118, Р.М., Х.П., което дворно място по
плана на град София съставлява парцел
УН”а” /седем “А”/ от квартал 11.8 и което е е пространство от 494 кв.м.,
съгласно одобрения Регулационен план със Заповед №1005/13.IV.1921 r. и
Писмо №8059 от Ю.УПЛ927 г.
Установи се, че, съгласно
поредицата от кадастрални и регулационни планове от 1930 г., до настоящия
момент, имотът, предмет на настоящото дело, е имал следния статут:
От 10.10.1930 г. до 15.111.1938 г. - Процесният имот е празно дворно урегулирано място -
парцел VІІ
a /седем
“А”/ от кв.118 с площ от 494
кв.м., съгласно Регулационен план - Заповед № 1005/ 13,IV.1921 r. / в този период на 20.IV.1934 r. документално то е било продадено
от ищеца по делото, както следва :1/2 ид.
част на Д. И.Т., 1/2 ид. част на Д. Ф.Н., З.С.Л., К.Г.К./ /стр.50, 51, 52 по гр.д. №62763/15г. на СРС/.
От 15.ІІІ.1938
г. до 15.П.1950 г. - Процесният
имот е застроено дворно урегулираномясто
- парцел VIP’a” /седем “А”/ от кв.118 с площ от 494 кв.м. съгласно
Регулационен план - Заповед № 1005/ 13.IV.1921r.
На 15. III. 1938 г. с
договор за делба на дворното място са били обособени две реални зони : А/ вътрешната
зона на дворното място с
масивна къща състояща се от партер , един етаж и мансарден етаж - 114 кв.м. / в
процес на изграждане - 40,30 кв.м. / - собственост на Д. Ф.Н., З.С.Л., К.Г.К. и
предната
зона на дворното място към
улица “Руен” с масивна къща
състояща се от мазе и два етажа и един таван - 88 кв.м. - собственост на Д. И.Т..
Самото дворно място е било условно
разделено на две
реални зони за ползване с описание на очертанията им за стопанисване, без
самите зони да са били материализирани на място. Регулационно
разделяне на дворното място не е било извършено. Дворното място е било
парцел VП”а” /седем “А”/ от кв.118 с площ от 494 кв.м./.
От 15.П.1950 г.
до 15.V1,19б7 г. - Процесният имот е застроено дворно урегулирано място - парцел VII я;
от кв.118 с площ от 496 кв.м. съгласно Регулационен план - Заповед №
3591/15.11.1950 г. С договор за делба на дворното място - Н.А. №13, tom IV, рег.641, дело №473, на
15.111.1938 г. са били обособени две реални зони : А/ вътрешната зона на дворното място с масивна къща състояща
се от партер , един етаж и мансарден етаж - 114 кв.м. - собственост на Д. Ф.Н.,
З.С.Л., К.Г.К. /Ц.НА А.от седмия ден/ и Б/ предната зона на дворното място към улица “*****”
с масивна къща състояща се от мазе и два етажа и един таван - 88 кв.м. -
собственост на Д. И.Т.. Самото дворно място е било условно разделено на две
реални зони за ползване с описание на очертанията им за стопанисване, като тези
две зони вече са били материализирани на място,
Регулационно разделяне на дворното място
не е било извършено. Дворното място си е било
парцел VII 5 от
кв.118 с площ от 496 кв.м.
В този период с Акт MС 4837(2723-
нов) за Държавни собственост на недвижим имот в
гр.София, м."Лозенец” ул.*********” №*****от 05.Н.1964 г. относно одържавяване на бивша собственост на Ц.НА А.от
7-мия ден - Реформаторско движение е била одържавена част от процесния имот. Одържавената собственост, е: Къща вътрешна,
застроена на 114 кв.м. състояща се от: Партер : салон, коридор
и две стаи / Етаж:: 4бр. стаи, кухия, коридор, клозет и баня и Мансарден етаж :
стая, кухня, коридор и 4бр. тавански помещени,
заедно с 1/2 идеална част от мястото съставляващо парцел УП-а от
кв.118 местност “Лозенец” цялото
от 494 кв.м.
От 15.VL1967r. до 31.1,2.1980 г.
- Процесният
имот е застроено дворно урегулирано
място - парцел VII5 от кв.118 с
площ от 494 кв.м. съгласно
Регулационен план - Заповед № 162/ 15. V1.1967г. В този период процесният имот съществува все още във вида на условното му
разделяне на двете реални зони за ползване : А/ вътрешната зона на дворното място с
масивна къща състояща се от партер , един етаж и мансарден етаж - 114 кв.м. - държавна собственост
отстъпена за ползване от
Софжилфонд - Ленински район и Б/ предната зона на дворното място към улица “*****” с масивна къща състояща се от мазе и
два етажа и един таван - 88 кв.м. - собственост на Б.К.А. и Н. и С.В.. Самото дворно място е било условно разделено на две
реални зони за ползване с описание на очертанията им за стопанисване, като тези
две зони вече са били материализирани
на място. Per, разделяне на дворното
място не е било извършено. Дворното
място е било парцел VII5
от
кв.118 с
площ от 494 кв.м./.
От 31.12.1980 г. до 25.07.1995 г. - Съгласно извадка от кадастрален
и регулационен план утвърден
със Заповед №549 от 31.12.1980г, процесният имот е бил вече кадастрално разделен на два поземлени имота, които са
част от УПИ X- За обществено Жилищно
строителство от кв.118 предната зона на дворното място към
улица “*****” с масивна къща, състояща
се от мазе и два етажа и един таван - 88 кв.м. - собственост на Б.К.А. и Н. и С.В.. и вътрешната
зона на дворното място с масивна
къща състояща се от партер, един етаж и мансарден етаж - 114 кв.м. - държавна собственост отстъпена за
ползване от
Софжилфонд – Ленински район.
От 25.07.1995 г. до настоящия момент - Съгласно кадастрален и регулационен план на
м.’’Лозенец”-Ш част утвърден със Заповед № РД- 50- 636 от
25.07.1995 г., потвърдена с
Решение №85 по ,Протокол №56 /06.08.2003
г. на СОС, процесният имот вече е кадастрално и регулационно
разделен на два урегулирани поземлени имота: УПИ XVI.114 , кв.118 (външен парцел) с административен адрес ул."*****”
№48 е с площ от 210 кв.м. и УПИ
XV. 115. кв.118 (вътрешен парцел) с
административен адрес ул.*********” №46 е с площ от 284 кв.м.
Според служебно издадена на 22.12.2000 г. Скица
за УПИ. ХV.и^
(вътрешния парцел) с административен адрес ул.”*****” №46, който е с площ от 284 кв.м.,
сградата, която е изградена в този парцел е с площ 139 кв.м. /117кв.м, - основна сграда и две пристройки с площи от 15кв.м. и
7кв.м./.
От 21Л1.2017 г. до настоящия момент - Съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени за територията на район
“Лозенец”- СО със Зап.РД-18-739/21.11,2017 г.
на ИД на АГКК, процесният обект, състоящ се от УПИ XVI-114, кв.118 (външ. парц.) с адм. адрес ул.********с
площ от 210 кв.м. и УПИ XV-115, кв.118 (вътр.
парц.) с адм. адрес ул.”********с площ от 284 кв.м. отговарят съответно на :- поземлен имот с идентификатор 68134.902.114 с площ 210 кв.м. с изградената в него сграда
с идентификатор 68134.902.114.1 и - поземлен имот с
идентификатор 68134.902.115 с площ 284
кв.м. с изградените в него сгради с идентификатор 68134.902.115.1 и с идентификатор 68134.902.115.2.
Регулационен статут на
имота, установен от вещото лице: Имотът, предмет на настоящото дело - дворно място с площ от 494 кв.м. в гр. София, на ул. “********/сега ул. “*****”
№46/ - парцел УП”а” /седем “А”/ от
кв.118 съгласно Per, план - Заповед № 1005/ 1921 г. и Писмо №8059 от 10.VII. 1.927 г. е идентичен с имотите в гр. София м.’’Лозенец”: - парцел VII 5 , кв.118 по Регулационен план - Заповед № 3591/ 15.П.1950
г., - парцел
VII5,
кв.118 по Регулационен план - Заповед
№ 162/.1967
г., - поземлени имоти ПИц4 и ПИц5,
които са част от УПИ X - за обществено Жилишно строителство от кв.118 по кадастрален и регулационен
план утвърден със Заповед №549 от
31.12.1980г., - парцели УПИ XVI.144 » кв.118 и
УПИ ХV.цд, кв.118 по
кадастрален и регулационен план на м.” Лозенец”-Ш част,
утвърден със Заповед № РД-50-636 от
25.07.1995 г., потвърдена с
Решение №85 по Протокол
№56 / 06.08.2003г. на СОС, - поземлен имотс идентификатор 68134.902.114 и поземлен
имот с идентификатор 68134.902.114,
съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени за територията на район “Лозенец”-СО
със Зап.РД-18-739/21.11,2017 г. на ИД на АГКК.
Според експерта, процесният имот по Н.А. № 98, том ХVШ. per.№3628. дело
№3391/1930 г. от 1930 г. е изцяло идентичен с имота описан в Н.А. №13, том1У. рег.№641. дело №473/1938 г. от 1938 г. Вещото лице е стигнало до извода, че парцел
VII 5
от кв.118 с площ от 496 кв.м., съгласно
Регулационен план - Заповед № 3591/ 15.II.1950 г., който е
съществувал към момента на одържавяването 05.П.1964
г. е идентичен на: парцели УПИ. ХVІ-114 , кв.118 и УПИ. XV.115. кв.118 по кадастрален и регулационен план на м.”Лозенец”-Ш част,
утвърден със Заповед № РД-50-636 от
25.07.1995 г., потвърдена с Решение №85 по Протокол №56 /
06.08.2003г. на СОС, както е и идентичен на поземлен имот с идентификатор 68134.902.114 и поземлен
имот с идентификатор 68134.902.114 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени за територията на район “Лозенец”- СО
със Заповед РД-18-739/21
Л 1.2017 г.
на ИД на АГКК . От
горното е видно че, процесният имот, като поземлен
имот - парцел, с размерите в които е била отчуждена ½ от
него, сега съществува като два отделни поземлени имота : поземлен имот с
идентификатор 68134.902.114 с
площ 210 кв.м. с изградената в
него сграда с идентификатор 68134.902.114.1 и поземлен имот с идентификатор
68134.902.115 с площ 284
кв.м. с изградените в него сгради с идентификатор
68134.902.115.1 и с идентификатор 68134.902.115.2.
Следователно, в размерите, в които е бил
отчужден - Къта - вътрешна, застроена на 114 т.м. състояща се от партер: салон, коридор и две стаи ; етаж: 4 бр. стаи, кухня, коридор, клозет и баня и мансарден етаж: стая, кухня, коридор и 4бр. тавански помещения, съществува реално на
място в рамките на УПИ XV-Ц5,
кв.118 (вътр. парц.) с адм. адрес ул ”********с площ от 284 кв.м., който по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени
за територията на район “Лозенец”-СО със Заповед
РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК отговаря съответно на поземлен имот с идентификатор 68134.902.115 с площ 284 кв.м. с изградената в него сграда
с идентификатор
68134.902.115.2.
По делото по искане на ответната
страна съдът разпита като свидетел З.Б.Д..
В показанията си той
заяви, че още от малък, откакто се помни,
и досега, винаги е посещавал Църквата, която се намирала на ул. ***** № 46 в София, кв.
Лозенец, и най – щастливите му години са минали там. В църквата редовно имало
богослужения, всеки ден се изнасяли пророчески беседи, в събота сутрин и след
обяд имало младежки час, имало и хор. Кръстил се е през 1963 – 1964 г. и е бил
член на Църквата когато е преустановила дейността си, през първата половин на
1964 г. В съдебно заседание той разказа, че е присъствал на затварянето на
църквата, когато една вечер отишъл със семейството си на богослужение и на вратата
имало лепенка, казали им, че църквата е затворена. Служителите казали, че
властта им е забранила да се събират, после отишли всички в едно малко
помещение до канцеларията. Църквата е била затворена почти до 1990 г., като те
се събирали по домовете. Тогава събранията били подновени в същата сграда, в
същото салонче – същите служби, без прекъсване. Лично свидетелят е поправял
покрива и водопровода. Боядисвали са.
По – нататък в
показанията си Д. заяви, че партидите на тока са се водели на името на Църквата
на адвентистите от седмия ден. Той е работил като секретар към църквата и лично
той е плащал тока след 1990 г.
По
реда на чл. 176 ГПК съдът изслуша Д. Л.В.председател от десетина години на
Църквата – ищец, който заяви, че от 1990 г. до
настоящия момент Църквата е ползвала процесния имот без прекъсване, като никога
не е сключвала по отношение на него договор за наем с ответника С.О.. Претенции,
че е собственик на имота ответникът никога не е имал. Сградата е поддържани
постоянно, извършвани са били ремонти.
По делото не се
спори, че с Решение № 410 от 27.11.1991 г. на МС ищецът е признат
за изповедание по чл. 6 от ЗИ, като с Решение № 1 от 05.03.2003 г. на СГС по
ф.д. № 1676/2003 г. е вписан в Регистъра на вероизповеданията към СГС.
Изложеното се доказва от
приетите в хода на производството многобройни писмени, гласни доказателства и
експертизи.
Други, релевантни за
правния спор доказателства, по делото не са представени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
Ревандикационният иск представлява
вещен осъдителен иск, материлизиращ правото на невладеещия собственик, на онзи,
който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да
претендира лицето, което без да има собственост или право на владение,
упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ.
да му предаде вещта.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на
собственост върху вещта, чието предаване или връщане се иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за защита -
установяване,че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника
да му предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи
произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по
претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на
делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е постановил, че, за
да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези
две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението,
препращайки и към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001
г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Според ТР
№ 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението
върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще
отхвърли и двете искания за защита.
В
настоящия случай искът е предявен от Църквата на адвентистите от С.Д.–
Реформаторско движение към Генералната конференция на М.М.О. против С.О. за
доказване обстоятелството, че Църквата е собственик на имота и за осъждане на С.О.
да й предаде владението на същия.
В
тази насока съдът дължи изясняване на първо място на обстоятелството дали ищецът
е собственик на имота, тъй като липсата на собственост би довела до липсата на
активна легитимация от негова страна да предяви ревандикационния иск по отношение
на процесния имот.
Съдът
намира, че от представените в хода на производството доказателства не може да
бъде направен категоричен извод, че имотът първоначално – през 1930 г. е бил
придобит от ищеца. Събраха се доказателства, че с цитирания по – горе
нотариален акт от 1930 г. той е бил придобит от Благотворително дружество „Пазители на истината“,
като, както бе посочено по – горе, доказателства, че както към 1930 г., така и
към 1934 г. това благотворително дружество е било орган на Църквата – ищец по
делото не бяха представени.
По
делото не се спори, че Благотворително
дружество „Пазители на истината“ е продало имота, предмет на настоящия спор, на
физически лица - К.Г.К., З.С.Л.и Д. Ф.Н., от които бяха
представени и приети, като неоспорени, обратни писма досежно обстоятелството,
че те са придобили и
владели имота като подставени лица - от името и за сметка на "Ц.НА А.от С.Д.-
Реформаторско движение. Причината, обаче, поради която в
тези декларации е отразено, че тези лица придобиват и владеят имота от името и
за сметка на ищеца, не е установена. Нещо повече: не бе доказано, че
първоначално имотът е бил собственост на ищцовата Църква, което да обуслови
/дори и чрез доказване по индиректен начин/ прехвърлянето /продажбата/ му
фиктивно на трети лица. Установи се също
и че тези лица през 1938 г. са си разделили имота, предмет на делото.
В
заключение, в хода на настоящото производство, въпреки дадената му възможност,
ищецът не успя да докаже обстоятелството, че първоначално е придобил празно
дворно място, застроил го е, симулативно го е прехвърлил и, впоследствие, през
1964 г. този имот на практика е отчужден от него.
В
исковата молба и в последващата уточнителна такава ищецът заявява, а това е
отразено и в доклада по делото, че черпи
правото си на собственост върху процесния имот на основание пар. 5, ал.2 ПЗР на
Закона за вероизповеданията. Според посочената разпоредба, собствеността на
вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно
отнети имоти на основанията, посочени в закона, се възстановява по реда на
Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти,
считано от влизане на Закона за вероизповеданията в сила. Според него, цитираното
по – горе като доказателство Писмо на Министерство на финансите, Държавно
юрисконсулство, изх. № П-250/05.02.1964 г., с което от Църквата е отнета
собствеността върху процесния имот, не представлява легитимно правно основание
за отнемането, което, съобразно чл.2, ал.2
от ЗВСОНИ, му дава възможност за възстановяване на правото на собственост, като
отнето в периода 9.09.1944 г. - 1989 г.
Безспорно е, че
възстановяването на правото на собственост на основание чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗВСВОНИ
настъпва по силата на закона, към който момент отпада и основанието на
упражняваното от държавата или нейни организации, или от трети лица владение
върху този имот.
Пред вид факта, че ищецът е признат за вероизповедание по чл. 6 от Закона
за изповеданията с Решение № 410/27.11.1991 г. на МС, той счита, че по
отношение на него следва да се приложи нормата на пар. 5 от ПЗР от Закона за
вероизповеданията, вр. ЗВСОНИ, пред вид факта, че реституционното действие на
тези закони е настъпило с влизането в сила на Закона за вероизповеданията - 01,01.2003
г., а собствеността върху одържавения недвижим имот е преминала от имуществения
кръг на С.О. в имуществения кръг на "Ц.НА А.от С.Д.- Реформаторско
движение към генералната конференция на М.М.О.", без да е необходимо
изразяване воля за това от ищцовата страна.
Съдът
намира, че, въпреки наличието на нормата на пар. 5 ПЗР от Закона за
вероизповеданията и въпреки признаване от страна на държавата на Църквата –
ищец по съответния ред на вероизповедание, предявеният иск не следва да бъде
уважен, като неоснователен, тъй като ищецът не би могъл да възстанови
собствеността си върху имот, който не е притежавал. По делото, както бе
посочено по – горе, не бе доказан фактът на извършена през 1934 г. симулативна
покупко – продажба от ищеца на трети лица, пред вид факта, че продавач по
следката през 1934 г. е трето лице, което е и купувач по сделката по
придобиване на процесния имот през 1930
- Благотворително дружество
„Пазители на истината“.
При тези изводи на съда, свързани
с недоказване правото на собственост от ищцовата страна върху процесния имот,
съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника досежно изтекъл
преклузивен срок за предявяване на иска и наличие на придобивна давност, тъй
като липсата на собственост върху имота води до невъзможността за ищеца да
претендира връщането му от ответника така, като това е сторено по насотящото
дело.
По
тези съображения съдът намира предявената претенция с правно основание чл. 108
ЗС за неоснователна и недоказана и счита, че тя трябва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.НА А.ОТ С.Д.–
Р.Д.КЪМ Г.К.НА М.М.О.“, ЕИК **********,***, иск против С.О., представлявана от кмета Й.Ф.,
София, ул. *********, за признаване за установено, че ищецът е собственик на
следния недвижим имот: на дворно място с площ от 494 кв.м. в гр. София, на
ул. „*********/сега ул. „*********/ и за предаване
владението му, на основание чл.108 ЗС, ведно с направените по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН е НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
-