РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Павликени , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100373 по описа за 2021 година
В исковата молба се посочва, че Д. Т. Г. с ЕГН *** е потребител на продаваната от
ответника ел енергия за битови нужди за имот в гр.П., обект с № *** и клиентски номер
***. На 14.05.2020г ответникът издал фактура №*** за сумата от 159.26лв. за консумирана
ел. енергия за периода 26.03.2020г -25.04.2020г, от които 131.91лв. данъчмна основа, ДДС
от 20% или 26.38лв. и неустойка за просрочие от 0.97лв. Срокът за плащане на сумата по
фактурата е 01.06..2020г , но Г. не извършил в срок плащането и „Е. С. „АД е
преустановило подаването на ел. енергията по искане на ответника без уведомяване на Г.
На 28.06.2020г Г. заплатил 38лв на ответника, представляващо 19лв. за възстановяване на
захранването и 19лв. за експресно възстановяване на обект № *** и клиентски номер ***,
за което била издадена фактура №*** от 22.06.2020г и фактура №********** от 23.06.2020г.
След заплащане на сумата, захранването било възстановено. С договор за прехвърляне на
вземане от 16.09.2020г Г. продал на ищеца вземането си, за което ответника бил уведомен.
Ищецът твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38лв., заплатена без правно
основание, тъй като ответникъ не е извършвал разходи по възстановяване на ел.
захранването, таксата е в противоречие на чл.122-124 от ЗЕ, където не се предвиждат такива
такси, клаузата от ОУ за вреди, върху която е начислена посочената сума е нищожна.
Твърди,че ответникът се е обогатил неоснователно като е получил сумата от 38лв. без
основание и ответникът дължи тази сума. Моли съда до постанови решение и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 38лв. , представляваща недължимо платена и
заплатена такса на 23.06.2020г за възстановяване на преноса на ел енергия на обект № *** и
клиентски номер *** с адрес на потребление гр.П., за което са издадени фактура №*** от
22.06.2020г и фактура №********** от 23.06.2020г., ведно съсъ законната лихва считано от
1
датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащане. Претендира
за направени разноски.
В писмения си отговор процесуалнишят му представтел адв.И.А. от **АК прави признание
на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.Л.И. от **АК прави искане
за постановяване на решение при признание на иска. Твърди,че ответникът е превел на
ищеца търсената главница по иска, но след образуване на настоящото проиводство.
При тази фактическа обстановка съдът счита,че е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.1от ЗЗД.
Съдът намира за предявения иск са налице основанията за постановяване на решение при
признание на иска по чл.237 от ГПК на основание изричното признание на иска от страна на
ответника. На основание чл.237 ал.4 от ГПК признанието на исковете не може да бъде
оттеглено. Съдът отчете, че по признатия от от ответника иск е извършено плащане след
подаване на исковата молба в съда, като на основаниеи чл. 235, ал.3 ГПК съдът следва да
вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото и на това основание да
отхвърли предявения иск. Тъй като плащането на задължението е станало в деня на
предявяване на иска в съда, то ответникът не дължи заплащане на законна лихва върху
платената главница съгласно претенцията по исковата молба.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.
Ищецът претендира в исковата молба за направени по делото разноски. Представено е
пълномощно от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение от 300лв.Съдът установява
обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на процеса и не
обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като
погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. Ответникът е получил недължимо сума, която е върнал на ищеца след близо 1
година след завеждане на иска в ПРС, признал е иска и следва ответникът да бъде задължен
да заплати на ищеца направените от него разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като
неоснователен. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба. Ответникът моли съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да
не му се възлагат разноските по делото, а те да бъдат възложени на ищеца. Съдът намира ,че
съгласно чл.78, ал.2 ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са
кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в процесния случай.
По отношеиние на втората предпоставка: Ответникът е признал иска, По отношение на
първата предпоставка: съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото- получил е недължимо платена сума на 23.06.2020 , която е върнал едва
на 04.06.2021г.- в деня на подаване на иска от ищеца, след депозирането на исковата молба в
съда. Сумата е получена без основание от ответника, съгласно признанието на иска. С
действията си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Следователно първата
изискуема комулативна предпоставка по чр.78 ал.2 от ГПК не е налице. Следва разноските,
направени от ответника по представен от него списък по чл.80 от ГПК в размер на 360лв.
за адвокатско възнаграждение следва да останат за негова сметка, т. е ищецът не следва да
заплаща направените разноски от ответника.
Водим от горното съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 от ГПК, предявен от Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр. ***
чрез адв.Л.И. от **АК за осъждане на „Е.-П. П.“ АД с ЕИК *** със седалще иадрес на
управление гр.***, представлявано заедно от всеки двама членове на УС П. С. С., Я. М. Д.,
Д. К. Д., да му заплати сумата от 38лв., представляваща недължимо изискана и заплатена
такса на 26.06.2020г за възстановяване на преноса на ел. енергия на обект с кл номер *** с
адрес на потребление гр.П., за което са издадени фактури №***/22.06.2020г и
№***23.06.2020Г, ведно със законната лихва от 04.06.2021г до окончателното изплащане
като погасена чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.“ АД с ЕИК *** със седалще иадрес на управление гр.***,
представлявано заедно от всеки двама членове на УС П. С. С., Я. М. Д., Д. К. Д. да заплати
на Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр. *** 300лв / триста лева/ направените разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
3