Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 03.02.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети януари две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 743 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет.
Мецанин, с която против В.Й.Т. с ЕГН ********** ***, са предявени по реда на
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на
ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2727 от
26.11.2018г. по ч.гр.д. № 4722/2018г. по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 513,53 лева
– неиздължена главница по договор за паричен заем №3057764 от 14.10.2017г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 01.08.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/19.11.2018г./ до окончателното плащане;
- сумата от 70,69 лева –
договорна лихва за периода от 16.11.2017г. до 13.08.2018г.;
- сумата от 539,08 лева
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 45 лева –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
- сумата от 25,26 лева –
мораторна лихва за периода от 14.08.2018г. до 14.11.2018г.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства: На 14.10.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД, като заемодател, и ответника е сключен договор за паричен заем
№ 3057764. Заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника в
заем сумата от 700 лева. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума
при условията на договора като заплати сума от 834,60 лева, ведно с договорна
лихва на 10 месечни погасителни вноски, всяка от 83,46 лева (в т.ч.
първоначална главница и договорна лихва). Ответникът извършил плащания в общ
размер от 490 лева. Дължимата главница възлиза на 513,63 лева. Ответникът дължи
договорна лихва, която е в размер на 70,69 лева за периода от 16.11.2017г.
(първа вноска) до 13.08.2018г. (падежа на договора). Ответникът поел задължение
в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като при неизпълнение поел задължение да
плати неустойка. Тя се начислявала еднократно след 3 дни от сключване на
договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска.
Дължимата неустойка е 539,08 лева. Договорът предвиждал, че съгласно Тарифа на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД при забава с повече от 30 дни се начисляват разходи за
събиране по 9 лева на всеки 30-дневен период, до максималния размер от 45 лева.
Крайният падеж на договора настъпил на 13.08.2018г. За забава ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху непогасената главница – сумата от
25,26 лева за периода от 14.08.2018г. (деня, следващ последната падежна дата) до
14.11.2018г. (подаване на заявлението). Законна лихва се дължи и от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Вземанията по процесния договор са
прехвърлени от на ищеца с приложение № 1 от 01.08.2018г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. Поради неплащане към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира реално
изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз основа
заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 4722/2018г. на ДРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тъй като е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по указание на съда, ищецът предявява
за установяване вземанията по исков ред.
Ответникът не представя
отговор, в съдебно заседание не се явява и не изразява становище.
Встъпилото в процеса
трето лице – помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, град София, жк „Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, поддържа тезата на ищеца и счита исковете
за основателни.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 4722/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 26.11.2018г. е издадена заповед № 2727 от същата дата, с
която е разпоредено В.Й.Т. като заемополучател, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, следните суми: - сумата от 513,53 лева –
неиздължена главница по договор за паричен заем №3057764 от 14.10.2017г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 01.08.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/19.11.2018г./ до окончателното плащане; - сумата от 70,69 лева – договорна
лихва за периода от 16.11.2017г. до 13.08.2018г.; - сумата от 539,08 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; - сумата от 45 лева –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; - сумата от 25,26 лева –
мораторна лихва за периода от 14.08.2018г. до 14.11.2018г.; - сумата от 25 лева
– заплатена държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
представляващи направените съдебно-деловодни разноски. Съобщението е връчено на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви
в едномесечен срок иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено
на 23.01.2019г. Исковата молба е постъпила в съда на дата 26.02.2019г., но е изпратена
по пощата на 22.02.2019г., поради което като допустими, исковете подлежат на
преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието
съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, имат произход от
договор за паричен заем №3057764 от 14.10.2017г., сключен между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт” АД. Според този договор, представен като доказателство по
делото (л. 6 – 8), „Изи Асет Мениджмънт” АД се задължава да предостави на ответника
в заем сумата от 700 лева, като получаването им е потвърдено изрично в чл. 3 от
договора, съставляващ в тази си част разписка. Автентичността на документа не е
оспорена и предвид съвпадащите си насрещни изявления на страните по процесното
правоотношение относно предаването на заетата сума, този факт следва да се приеме
за установен по делото. Срокът на договора е 10 месеца, а размерът на месечната
вноска е 83,46 лева (главница и договорна лихва). Посочени са падежните дати,
фиксиран лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 47,90%. Заемополучателят
е поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора – чл. 4 (1), като при
неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 778,70 лева, която се начислява
еднократно след 3 дни от сключване на договора и се дължи като допълнителна
сума от 77,87 лева към всяка погасителна вноска (чл. 4 (2) от договора). Според
чл. 8 от договора при забава за плащане на някоя от погасителните вноски
заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава. Съгласно Тарифа на
заемодателя при забава на плащането с повече от 30 дни се дължи такса за
събиране на вземането в размер на 9 лева на всеки 30-дневен период, до максималния размер
от 45 лева.
От заключението на
вещото лице С.И. се установява, че общата стойност на задължението по
погасителен план (въз основа справка извлечение от системата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД) възлиза на 1613,30 лева, в т.ч. 700 лева главница; 134,60 лева
договорна лихва; 778,70 лева неустойка за неизпълнение на задължение.
Ответникът е извършил плащания в общ размер от 490 лева, с които са погасени 186,47
лева главница, 63,91 лева лихви и 239,62 лева неустойка. Начислени и неплатени
са такси за събиране на вземането в размер на 45 лева. Непогасеният остатък от
дълга по договора възлиза на 1182,56 лева, от които: 513,53 лева главница; 70,69
лева договорна лихва; 539,08 лева неустойка; 45 лева разходи за събиране. Обезщетението
за забава, определено от размера на законната лихва, за периода от 14.08.2018г.
до 21.11.2018г., възлиза на 14,26 лева.
По делото е представен
сключен на дата 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД Договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. В приложение № 1 от 01.01.2018г.
към договора за цесия, под № 867 е отразено вземането срещу ответника,
произтичащо от договор 3057764 от 14.10.2017г., с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. С уведомление (л. 18
от делото) упълномощен представител на приобретателя на вземането е съобщил на
длъжника за извършената цесия. За извършване на уведомяването, което е
задължение на прехвърлителя на вземането, е налице изрично пълномощно. Липсват
доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника преди подаване на
исковата молба. Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от
стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва
да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството,
което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този
смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и
решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК). Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е
твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да
бъде съобразен от съда. Макар и да е валидна и да е породила действието си
спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което ответникът
разполага с всички възражения, които има срещу първоначалния си кредитор.
Надлежен кредитор обаче е приобретателят по договора за цесия. В хода на
производството – на 03.05.2019г. ищецът е прехвърлил вземанията си по договора
в полза на трето лице - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, встъпило като
помагач на ищеца по делото, което е продължило своя ход между първоначалните
страни (така чл. 226, ал. 1 от ГПК). По отношение на приобретателя на
вземанията в хода на процеса приложение намира разпоредбата на чл. 226, ал. 3
от ГПК.
Ответникът не е твърдял,
че е платил в повече от признатото от ищеца и от установеното от вещото лице. Неплатените
по договора суми са: 513,53 лева главница; 70,69 лева договорна лихва; 539,08
лева неустойка; 45 лева разходи за събиране; 14,26 лева обезщетение за забава,
определено от размера на законната лихва, за периода от 14.08.2018г. до
21.11.2018г.
Исковете за установяване
дължимостта на неустойка в размер на 539,08 лева и 45 лева разходи за събиране
са неоснователен поради недействителност на клаузите в договора. Съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит, какъвто безспорно е процесният по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, и без да има позоваване на нищожност (така, решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010г., I г. о., ГК). Ищецът претендира дължима
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение. Отпуснатият заем е 700 лева, а начислената неустойка е 778,70
лева. Така размерът на претендираната неустойка, надвишаващ размера на
главницата, е необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича
това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен
това задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на
поръчители или банкова гаранция, не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът
преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в
предвидения срок - 3 дневен след сключване на договора. Това противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т.е.
води до оскъпяване на кредита. Ищецът не доказва клаузата за неустойка да е
била индивидуално уговорена с ответника, за да е приложимо изключението по чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. Напротив, предоставената на длъжника за попълване бланка -
предложение за сключване на договора е типова, стандартизирани са и действията
по сключване на договора, без предвиждане на възможност за ответника да влияе
на съдържанието на клаузите. Сключеният договор е с клаузи, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за
съответния вид кредит (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Клаузата за неустойка е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. трето от ЗЗД. Недължими са и претендираните
разходи за събиране в размер на 45 лева, тъй като е недопустимо под формата на
такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната
лихва, поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. По
изложените съображения исковете за сумата от 539,08 лева – неустойка и за
сумата от 45 лева – такси и разходи за извънсъдебно събиране, са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения на уважаване подлежат само исковете за неплатените
главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размери съответно 513,53
лева, 70,69 лева и 25,26 лева.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на разноски в исковото производство: 96,42 лева внесена държавна
такса, 76,60 лева депозит за вещо лице, както и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 51,06 лева (при дължими 100 лева и съразмерно на
уважената част от исковете). От направените в заповедното производство разноски
(платена държавна такса и присъдено юрисконсултско възнаграждение) ищецът има
право на сумата от 38,30 лева.
На основание чл. 78, ал.
10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
На ответника разноски не
се присъждат, защото такива не са претърпени.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
по искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявени от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София,
район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, че В.Й.Т. с ЕГН **********
***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2727 от 26.11.2018г.
по ч.гр.д. № 4722/2018г. по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 513,53 лева
– неиздължена главница по договор за паричен заем №3057764 от 14.10.2017г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от 01.08.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/19.11.2018г./ до окончателното плащане;
- сумата от 70,69 лева –
договорна лихва за периода от 16.11.2017г. до 13.08.2018г.;
- сумата от 25,26 лева –
мораторна лихва за периода от 14.08.2018г. до 14.11.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София,
район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, против В.Й.Т. с ЕГН **********
***, искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
дължимостта на сумата от 539,08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и на сумата от 45 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2727
от 26.11.2018г. по ч.гр.д. № 4722/2018г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА В.Й.Т. с ЕГН **********
***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, разноски
в исковото производство: 96,42 лева внесена държавна такса, 76,60 лева депозит
за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,06 лева;
разноски в заповедното производство в размер на 38,30 лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца -„Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********, град София, жк „Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :