О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1701
Бургас, 07.09.2018 г.
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев гр.д. № 792 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази следното:
Делото е
образувано по повод исковата претенция на “Пътна компания” АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, чрез синдика В.Я.В., против Таня Георгиева Маджарова в
качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 803 на КЧСИ и с адрес град Бургас,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, за осъждане на ответницата да му заплати
сумата от 716 378,69 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нейни неправомерни действия в това й качество по
изпълнително дело № 20138030400828 относно принудително изпълнение насочено
срещу парични суми по банковите сметки на граждански дружества ДЗЗД „Димово
Руженци БГВН 2011“ и
на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“ за задължения на един от съдружниците в същите
– „Понсстройинженеринг“ ЕАД – длъжник по горепосоченото изпълнително дело,
които суми са собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва в
размер на 294 103 лв. считано от 25.02.2014 г. /датата на принудителното
изпълнение върху банковите сметки на гражданските дружества и осъществения
паричен превод/ до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху
претендираното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното му изплащане. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Съдът е
изпратил преписи от исковата молба на ответницата по делото.
В срока по
закон е постъпил отговор от ответницата по делото.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищцовото дружество е съдружник в
ДЗЗД „Димово
Руженци БГВН 2011“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Оборище“ № 9 по
смисъла на сключено споразумение за консорциум на 22.02.2011 г., последно
изменено с нотариално заверено споразумение от 03.07.2013 г., като съдружници в
консорциума са “Пътна компания” АД, ЕИК *********, „Понсстройинженеринг“
ЕАД, ЕИК
********* и „Пътинженеринг“ ООД, ЕИК *********.
Твърди се
също така, че ищцовото дружество е съдружник и в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шипченски
проход“ № 9 по силата на сключено споразумение за консорциум на 17.03.2011 г.,
последно изменено с нотариално заверено споразумение от 28.07.2011 г., като
съдружници в този консорциум са “Пътна компания” АД, ЕИК
*********, „Понсстройинженеринг“
ЕАД, ЕИК
********* и „Пътстрой“ ООД, ЕИК *********.
Сочи се от ищеца,
че ответната по делото страна в качеството си на частен съдебен изпълнител е
образувала изпълнително дело № 20138030400828 по искане на взискателя „Булида“
ООД, ЕИК *********, срещу длъжника „Понсстройинженеринг“ ЕАД, в хода на което е наложила
запор върху банкови сметки на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД
„Път-Понс-Строй Лот 21“. На 25.02.2014 г. ответницата принудително е събрала от
банковите сметки съответно сумата в размер на 544 429.08 и сумата от
171 949.61 лв. без да съобрази направените възражения от представляващите
консорциумите, че принудителното изпълнение е насочено върху парични суми
собственост единствено на съдружника “Пътна компания” АД, което
се установявало и от представените нотариално заверени споразумения. Въпреки,
че съгласно чл. 507а от ГПК изпълнение върху банкови сметки на гражданско
дружество за задължения на съдружник е допустимо по реда на цитираната
разпоредба, ищецът посочва, че съдебният изпълнител е бил уведомен и са му били
представени доказателства, че това са парични средства на съдружника “Пътна
компания” АД.
Излага се
становище относно правното основание на исковата претенция и фактическия състав
на отговорността по чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЧСИ, като
се посочва, че тази отговорност обхваща вреди причинени както от същински
действия по изпълнението, така и от допълнителни действия, възложени от
взискателя за проучване имущественото състояние на длъжника, изискване на
документи, справки и т.н., тъй като това са действия съпътстващи и осигуряващи
основните процесуални действия по изпълнителното производство. Позовава се на
съдебна практика на ВКС. Изразява позиция относно характера на производството
по обжалване на действията на съдия-изпълнителя и постановеното в хода на това
производство решение, като сочи, че при деликтния иск противоправността, като
елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в
процесуална незаконосъобразност на действие/бездействие на съдия-изпълнителя и
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Изтъкнати са
аргументи относно незаконосъобразността на действията на ответницата по
принудителното изпълнение, насочено срещу парични суми по сметки на граждански
дружества, като в тази връзка се заявява, че печалбите и загубите на
гражданското дружество на основание чл.359 и чл.361 от ЗЗД са обща собственост
на дружеството, а дял от собствеността се получава само при излизането на
съдружник или прекратяване на дружеството. Сочи се, че печалбите и загубите се
разпределят съобразно дяловото участие на съдружниците, освен ако друго не е
уговорено между тях. Уточнява се от ищеца, че съдружниците са сключили
споразумение от 24.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите - рег.№ 1079 от
03.07.2013 г. на нотариус с рег. № 074 на НК, съгласно което всички парични
средства постъпващи по сметка на гражданското дружество е следвало да се
превеждат по сметка на ищцовото дружество, както и че прехвърляли при условията
на чл. 99 от ЗЗД всички свои вземания по договор № РД-33-18/03.08.2011 г. на
съдружника “Пътна
компания” АД. Сочи за
съществуването и на друго споразумение от 20.02.2014 г. за изплащане на
задълженията към „Българска банка за развитие“ АД. Следователно паричните
средства по банковите сметки на гражданските дружества не са били собственост
на съдружника „Понсстройинженеринг“
ЕАД - длъжника по изпълнително дело № 20138030400828,
а са били изключителна собственост на ищцовото дружество. Така според ищеца за
чужди задължения незаконосъобразно са събрани парични средства, принадлежали на
трето за изпълнителния процес лице.
Ответницата
по делото, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразено
становище по така предявения против нея иск. С него същият е оспорен като
неоснователен.
Изтъква
се на първо място, че не е извършено твърдяното от ищеца противоправно деяние,
с което да е причинен вредоносен резултат, засягащ ищеца, нито е налице причинно-следствена
връзка между тях. Заявява се от ответницата, че изпълнителните действия по
налагане на запор са извършени законосъобразно по изпълнително дело №
20138030400828. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че паричните
суми са били собственост единствено на съдружника - ищец по настоящото дело. В
тази връзка се посочва, че наложените запори са върху съответните припадащи се
дялове от вземанията на длъжника и участието му в двете ДЗЗД съответно 50 % в
ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и
51 % в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, при съобразяване регистрацията на двата
консорциума и декларираното участие. В изпратените запорни съобщения до
„Българска банка за развитие“ АД това е изрично указано, като е дадена
възможност, съобразно изискванията на закона, третото задължено лице – банката
да съобщи признава ли за основателно вземането, готова ли е да го изплати,
както и налице ли са други наложени запори. Запорни съобщения са били изпратени
и до двете ДЗЗД, като отговор и реакция не са последвали, и сумите са били
преведени по сметката на ответницата. Уточнява се, че запорът е наложен до
размера от 800 000 лв. по всяка от банковите сметки с оглед на учредения в
полза на взискателя особен залог на вземания съгласно договор от 30.07.2012 г.
Оспорват
се твърденията на ищеца, че паричните суми били негова собственост и това се
установявало от представените нотариално заверени допълнителни споразумения,
тъй като с последните страните са преуреждали вътрешните си отношения във
връзка и по повод издаден от НАП – София ревизионен доклад. В споразумението от
22.02.2011 г. за учредяване на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ е договорен дял на съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 50
%. Посочва се, че договорките в допълнителното споразумение от 24.06.2013 г. са
нищожни и невъзможни предвид разпоредбите на ЗЗД. Сочи се, че текста на чл. 5
от цитираното споразумение по съществото си представлява оправомощаване на един
от съдружниците и не води до извода, че “Пътна компания” АД е
станала единствен и изключителен собственик на паричните средства, постъпили по
сметка на ДЗЗД, като това се отнасяло и до текста от споразумението, уреждащ
възможността ДЗЗД да прехвърля вземанията си на съдружника – ищец. Изтъква се и
обстоятелството, че въпросното споразумение е сключено между страните след
вписването на особен залог от длъжника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в полза на
взискателя „Булида“ ООД.
Ответната
страна се позовава на разпоредбата на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която е
недействителна уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в
загубите или в печалбите.
Твърди
се, че в споразумението от 17.03.2011 г. за учредяване на ДЗЗД „Път-Понс-Строй
Лот 21“ е договорен дял на съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 51 %. С
допълнително споразумение към последното от 28.07.2011 г. упълномощеният
представител на ДЗЗД е оправомощен да разпределя получените суми между
съдружниците, т.е. отново по същество издадено пълномощно от ДЗЗД и
съдружниците в същото, като е извършена и корекция в дяловото участие. В чл. 5
изрично било записано, че всеки от участниците в дружеството носи отговорност
пред всяко трето лице ограничена до размера на дяловото му участие и именно
тази отговорност била ангажирана в случая.
При
условията на евентуалност отправя възражение за недействителност на
представените допълнителни споразумения досежно договорки за придобиване на
средствата от един от консорциалните съдружници – в случая ищеца при условията
на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД. Релевира и възражение за погасена по давност
претенция.
Излага
аргументи в полза на схващането, че няма пречка да бъде наложен запор на
вземането на длъжника от гражданското дружество, в което е съдружник, тъй като
всичко което се придобива като актив от неговата дейност се притежава от
отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие и в този смисъл
вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица са
вземания на отделните съдружници.
Счита за
неоснователно и недоказано твърдението, че принудителното изпълнение било
насочено към парични суми собственост на ищеца, още повече при наличието на
учреден особен залог в полза на взискателя, тъй като в случая не е извършено
изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество, а на негово
вземане като облигационно право, различно от правото на дял на едно лице в
дадено дружество. Позовава се на разпоредбата на чл. 361, ал. 1 от ЗЗД с оглед
схващането, че участието на дадено лице в дружество по ЗЗД дава възможност за
реализиране на право на вземане от съответен приход в полза на ДЗЗД в рамките
на изпълнителното дело. Съобразно разпоредбите на чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал.
1 от ЗЗД парите, внесени от съдружниците или придобити от дружеството са обща
собственост на съдружниците, която е неделима, докато съществува дружеството,
но не и бездялова. Изтъква се, че във външните отношения на дружеството, за
пред третите лица, парите на длъжника в частта, в която същият има дял в
дружеството, и в която са запорирани, са негова собственост и доколкото тези
пари се намират по сметка на гражданското дружество, за ЧСИ няма друг способ на
изпълнение освен използвания. Ответницата заявява, че се е съобразила стриктно с
дяловото участие на длъжника в дружеството и е наложила запор до съответния
размер, отговарящ на дела му. Счита, че нормата на чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, с
която е установена забрана съдружникът да иска своя дял от общата собственост
само при излизане от дружеството или при прекратяването му, намира приложение
при уреждане вътрешните отношения между съдружниците и не може да има действие
по отношение на трети за гражданското дружество лица, какъвто е взискателя.
С оглед на
всичко изложено ответницата счита, че изпълнение върху банковата
сметка на гражданското дружество за задължения на негов съдружник е напълно
допустимо по реда на чл. 507 от ГПК, като в случая дори не е налице отказ от
страна на третото лице.
С
така депозирания отговор на исковата молба е отправено от ответната страна
искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в настоящия процес да бъде конституирано
като трето лице - помагач на нейна страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б. Представя се застрахователна полица №
212513021000009/24.09.2013 г. по задължителна застраховка „Професионална
отговорност на ЧСИ“ за периода на твърдяното незаконосъобразно процесуално
действие, както и уведомление до застрахователя с вх. № 03-659 от 12.07.2018 г.
Така направеното искане за конституиране на
застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, като трето лице - помагач
на страната на ответницата съдът намира за допустимо,
своевременно направено и основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 219,
ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да помага. В конкретния случай искането за привличане
на посоченото по-горе лице е направено от ответницата с отговора на исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, от което се
налага извода, че едно от изискванията на цитираната правна норма е спазено.
Освен това, при привличането привличащата страна трябва да има правен интерес.
При съобразяване на иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на
трето лице-помагач в настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната
по-горе правна норма, в един висящ исков процес може да бъде привлечено това
лице, което има право да встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което
и същите материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание
за привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да
бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя
допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице. В конкретния случай от представените към отговора
доказателства се установява, че между ответницата и исканото да бъде привлечено
като трето лице-помагач търговско дружество е сключен застрахователен договор с
предмет професионалната отговорност на застрахования, а именно ответната страна
в качеството й на частен съдебен изпълнител съгласно Общите условия по
застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. При това положение, след като отговорността на
ответницата като частен съдебен изпълнител е застрахована при посоченото от нея
трето лице, то в рамките на покрития риск и при едно евентуално положително за
ищеца съдебно решение тя може да търси платеното от нея на основание
съществуващото между тях облигационно правоотношение по договор за застраховка.
Всичко това определя и изискуемия от нормата правен интерес от исканото
привличане.
С
отговора на исковата молба е поискано от ответницата да бъдат конституирани
като трети лица - помагачи на нейна страна следните лица: „Булида“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №
50, вх. А, ет. 1 – дружеството взискател по изпълнителното дело; „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ж.к. „Лозенец“,
бул. „Арсеналски“ №105 – дружеството длъжник по изпълнителното дело; „Българска
банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 – банката превела паричните средства по
наложения запор върху вземанията на длъжника от банковата сметка на двете ДЗЗД. Това искане
съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по-горе, приложимата спрямо
същото норма изисква наличие на правен интерес. Връзката между страните по
спора и третото лице, а оттам и правният интерес произтичат от
материалноправните им отношения. Такива за третото лице са случаите, в които по
изключение решението простира своята СПН и върху него, т.е. извън спорещите по
делото- например при другарство; при прехвърляне на спорното право по време на
висящността на процеса за разрешаването на този спор в хипотезата на чл. 226,
ал. 2 от ГПК; когато лице е дало в обезпечение на чужд дълг своя вещ в залог
или ипотека и изпълнението на кредитора е насочено спрямо нея; в хипотезата на
чл. 457, ал. 4 от ГПК - от страна на присъединен взискател или когато трето
лице е засегнато от въвод във владение и претендира свои права върху присъдения
имот. В други случаи интересът произтича от необходимостта да се упражни
превантивна защита срещу установена от закона регресна отговорност - между
солидарни съдлъжници; при евикция; при конкуренция на права; когато се оспорва
общ правопораждащ за субектите на правото юридически факт, например в
производство по чл. 74 от ТЗ. Когато третото лице е правоприемник на оспорено
право, то има интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата му са
производни от неговите. Интересът на главната
страна, която привлича помагач произтича от необходимостта да постигне
удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен резултат, да обвърже третото
лице с мотивите му така, че да се улесни последващото производство, което
подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо подпомагащата.
При всички случаи в крайна сметка привличащата страна
и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за
привличащия. В случая не е налице нито една от
горните материалноправни зависимости в отношенията между подпомагана и
подпомагаща страна, включително липсва общ интерес от отхвърлянето на иска,
заведен от ищеца-търговско дружество против ответницата в посоченото в исковата
молба по-горе качество. Още повече, че правният интерес следва да бъде
обоснован от страната, при това към момента на предприемане на процесуалното
действие, за да може съдът да направи преценка дали такъв изобщо е налице, за
да допусне конституирането на горепосочените лица в процеса именно като
трети-лица помагачи, а в конкретния случай ответната страна, при съобразяване
на изложеното в депозирания отговор на исковата молба, не е обосновала интереса
си от исканото от нея привличане и в този смисъл следва да се приеме, че същата
не е спазила изискването на закона, като не е обосновала наличието на такъв за
предприетото процесуално действие.
Съдът
счита, че така предявената искова претенция е допустима и не съществува пречка
да бъде разгледана по същество. Правното основание на същата е чл. 45 от ЗЗД
във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Представените
с исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които са допустими и
относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото.
По
приемането на представените с отговора на исковата молба от ответната страна
писмени доказателства и направените със същия от нея доказателствени искания
съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на
ищеца, на когото в този смисъл и насока следва да бъде предоставена възможност
за това.
По
направеното и от двете страни искане да бъде приложено по настоящото дело като
доказателство изпълнително дело № 20138030400828 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, съдът намира, че следва да се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на страните с цел даване
на пояснения от тяхна страна кое налага приобщаването му в настоящия процес в
цялост. В тази връзка следва да се има предвид и съобрази факта, че само
определени находящи се измежду негови корици книжа и документи биха могли да
бъдат допустими и съответно относими доказателства във връзка и спрямо
релевантните за настоящия конкретен спор обстоятелства.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от ответната страна, свързано с
начина, по който са формулирани от ищеца въпросите към исканата от него
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото задачите към вещото лице, поставени по
този начин биха довели до извършване на правна преценка и формиране на правни
изводи по повод на анализираната от него информация. Ето защо по мнение на
настоящия състав следва да се допуснат поставените от ответника към вещото лице
задачи, които макар и общо формулирани, ще доведат до изясняване предмета на
спора. Вещото лице следва да изчисли и размерът на претендираната от ищеца законна лихва върху
твърдяното вземане.
Основателно
е искането значение за установяване на обективната истина в производството носим
към предмета на се явява и зададения в
икщовата молба въпрос за на изследваната информация иче по направеното и от
двете страни искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, следва
да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание с оглед необходимостта
от неговото поясняване и след изслушване на ищеца, на когото в този смисъл и
насока следва да бъде предоставена възможност за това.
Съдът
намира, че по доказателственото искане на ответната страна по чл. 192 от ГПК да
бъде задължено трето неучастващо по делото лице, а именно „Българска банка за
развитие“ АД да представи съответните подробни банкови извлечения и сведения по
отношение на двете сметки на ДЗЗД, движенията по тях от откриването им,
извършените операции и лицето, което ги е извършило, както и датите на които
това е ставало, следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание
с оглед необходимостта от неговото поясняване - на първо място ответната страна
следва да бъде изслушана с цел уточняване нуждата от представяне на съответните
документи, предвид на това, че въпросите за движението по банковите сметки на
гражданските дружества и извършените по тях операции биха могли да бъдат обект
на изследване по поисканата от страните съдебно-икономическа експертиза и на
вещото лице следва да бъде осигурена възможност да отговори на така поставените
задачи. Наред с това трябва да се отбележи, че във връзка с това искане липсва
изискуемата от правната норма нарочна писмена молба, препис от която следва да
се връчи на третото лице, както и направени пояснения за това какви точно
правнорелевантни факти се иска да бъдат установени с него.
С настоящото си определение, освен това,
съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ по своята същност представлява отговорност за вреди от
непозволено увреждане. При така дадената от съда правна квалификация, ищцовата
страна е длъжна да установи извършено противоправно деяние - процесуално незаконосъобразно
действие в изпълнителния процес, извършено от ответницата в качеството й на
частен съдебен изпълнител; настъпилите от извършеното от ответницата
незаконосъобразно действие имуществени вреди в претендирания размер и причинна
връзка между същото и вредата, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи
на доказване факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване от нейна страна, т.е. в тежест
на ищеца е установяването на обективните елементи от фактическия състав на деликта.
Ответницата следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора
на исковата молба, както и всички останали възражения, включително да обори
установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законна презумпция за вина.
Мотивиран от горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
КОНСТИТУИРА
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, като трето лице - помагач на
страната на ответницата Таня Георгиева Маджарова в качеството й на частен
съдебен изпълнител с рег. № 803 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 2.
ПОСТАНОВЯВА
на конституираното в процеса трето лице-помагач да се връчат препис от исковата
молба, доказателствата към нея, отговора на исковата молба и доказателствата
към него, с указания за възможността да депозира писмено становище в триседмичен
срок от получаването им.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответницата да бъдат конституирани като трети лица -
помагачи на нейна страна следните лица: „Булида“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 50, вх. А, ет.
1 – дружеството взискател по изпълнителното дело № 20138030400828; „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ж.к. „Лозенец“,
бул. „Арсеналски“ №105 – дружеството длъжник по изпълнителното дело; „Българска
банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 – банката превела паричните средства
по наложения запор върху вземанията на длъжника от банковата сметка на двете
ДЗЗД.
ДОПУСКА приложените
към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ответника
въпроси, както и да посочи размера на дължимата законова лихва върху
претендираната от ищеца главница.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Любимка Вълкова, като определя предварителен депозит в размер на 500
лева, вносим в седмичен срок по сметка на БОС по равно от страните. /по 250
лева от ищеца и 250 лева от ответника/
УКАЗВА на
страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА
тежестта на доказване, съобразно мотивната част на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за 10.10.2018 г. от 14.10 часа.
ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а препис от
постъпилия от ответницата по делото писмен отговор и приложенията към него да
се изпрати на ищеца на посочения от него в исковата молба адрес.
В
частта, в която е оставено без уважение искането за конституиране на „Булида“
ООД, „Понсстройинженеринг“
ЕАД и „Българска банка за развитие“ АД
като трети лица - помагачи на страната на ответницата настоящото определение
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен
срок от връчването му.
В
останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: