Решение по дело №572/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 18
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700572
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                    №……./02.02.2022 г., град Добрич

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                    

Административен съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, кас. състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА                                  

                                                                   НЕЛИ КАМЕНСКА            

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №572 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на М.Г.К. ***, подадена чрез адв. Г. А. - ВАК срещу Решение №36 от 09.09.2021 г. на Районен съд - Балчик постановено по н.а.х. дело №20213210200072/2021г, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на М.Г.К. *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.

С касационната жалба се твърди, че районният съд не е извършил цялостна проверка на фактическата обстановка, не е обсъдил всички представени доказателства – документ от ТП „Пощи“, от който е видно, че винетната такса за едногодишен период е заплатена. Релевират се доводи, че касаторът не е имал възможност да установи, че служителката, приела плащането на винетната такса е въвела в системата за плащане на винетни такси буква“О“, а не цифрата „0“. С оглед на което се счита, че съдът след като не е направил извода, че е заплатена винетната такса за една година е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което по същество е неправилно. Моли съда да отмени съдебното решение и вместо него да се отмени ЕФ.

Касаторът редовно призован, се представлява от адв. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображение и иска съдебното решение да бъде отменено.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. А.. Обосновава правилност и законосъобразност на съдебното решение. Моли същото да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски съгласно представен списък. По делото е постъпил и подробен писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Добрич,  касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по други съображения.

Касаторът е санкциониран като собственик на лек автомобил марка „Рено Меган“  с рег. №ХХХХХХХХ за това, че на 31.07.2020 г. в 19:58 часа в Община Балчик на път І-9 км 61+000 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа автомобила се е движел без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство - нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 въ вр. чл. 102, ал. 3 ЗДвП, за което му е наложено наказание съгласно чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.

Решаващият съд е потвърдил ЕФ, като е приел, че деянието е  извършено виновно, тъй като К. не е заплатил дължимата пътна такса. Въззивният съд не е приел тезата на жалбоподателя, че двата символа О и 0 са идентични, поради което и се е позовал на чл.5, ал.2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Посочва, че в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса.Прието е също така, че незнанието, че винетната такса не е заплатена, не изключва отговорността и не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по смисъла на чл.14, ал.2 от НК, като изключващо вината обстоятелство. Изложени са доводи за неприложението на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите изложени в решението на районния съд.

Няма спор на страните по фактите, че  касаторът е заплатил пътна винетна такса с период на валидност от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., като е декларирал рег № на автомобила  ХХХХХХХХ. Всъщност спора е първата цифра, която е вписана дали е 0 или е буквата О. Категорично е било изяснено и това, че при изписването на регистрационния номер на лекия автомобил, който е бил ХХХХХХХХ, е въведен буквен символ „О“, вместо да се изпише цифрата на числото нула „0“, вследствие на което е издадена ел. винетка при неправилно декларирани данни.

Настоящият състав счита, че дори и формално да запълва обективните признаци на административно нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП, то вмененото нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние  е императивно посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В същото време обаче е вярно и това, че в крайна сметка от формалното нарушение не са настъпили  никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

 Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно е доказано, че касаторът е заплатил винетна такса за ППС, но при изписването на регистрационния номер, вместо цифрата „0“ е използвал буквата „О“. Това е и единствената разлика между регистрационния номер и това, което е било попълнено при закупуване на електронната винетка. В крайна сметка има заплатена винетна такса и това е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно номера на МПС и то на символи, които външно не се различават, при обстоятелства, които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на административно нарушение. Въпросната грешка е напълно възможна и обяснима поради визуалното сходството между цифрата "0" и буквата "О". Ето защо – с оглед характера на грешката и ненакърнеността на фиска – нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което реализираната спрямо касатора административнонаказателна отговорност се явява незаконосъобразна. В тази връзка следва да се подчертае, че, противно на приетото от БРС, при преценката за маловажност на случая, незначителността на вредните последици се релевира не само при резултатните, но и при формалните нарушения (арг. чл. 93, т. 9 от ДР на НК, където законодателят не прави разлика между видовете престъпления). В конкретния случай наистина е налице формално нарушение, но крайната цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е да защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. Ето защо липсата на противоправен резултат от процесното деяние е от значение за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд и потвърденият с него електронен фиш подлежат на отмяна, на основание чл. 221, ал. 2, изр.. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение 36 от 09.09.2021 г. на Районен съд - Балчик постановено по н.а.х. дело №20213210200072/2021г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на М.Г.К. *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                       

 

                                                                         2.