№ 101
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000266 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от „А. - *“ ЕООД против решение №
260159 от 03.12.2020 г., постановено по търг. дело № 1051 по описа за 2019 г.
на Пловдивския окръжен съд, с което съдът е постановил следното:
„ПРЕКРАТЯВА „А - *“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П. СТ. Ц., и ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО ЛИКВИДАЦИЯ за същото дружество, като ВЪЗЛАГА на АВ да извърши
действията по вписване на решението и назначаване на ликвидатор.
ОСЪЖДА „А - *“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П. СТ. Ц., да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет...., офис
..., сумата 205 лв. (двеста и пет лева) – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за производството по т.д. №1051/2019 г. по описа на ПОС,
ТО, XVI състав.“
1
В подкрепа на жалбата от страна на въззивника се поддържа оплакване,
че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В подкрепа на жалбата си, въззивникът поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно не е уважил искането на ответника за
спиране на производството до решаване на преюдициалния според него спор
между солидарния длъжник П. СТ. Ц., върху чиито дружествени дялове в „А.
- ...“ ЕООД е насочено изпълнението на ищеца, който спор бил от значение за
настоящото производство с оглед установяване ликвидостта и изискуемостта
на вземането. Поддържа се още, че от съдържанието на договора за цесия от
15.08.2018 г., с който ищецът се легитимирал като кредитор, не ставало ясно
дали П.Ц. бил длъжник и по кои договори, както и че договорът за цесия не
бил съобщен на длъжниците. Искането е да се отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „АСВ“ ЕАД, който чрез процесуалния си представител е оспорил
въззивната жалба, изразявайки становище, че постановеното решение
правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и да му се
присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство,
включително и адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от „АСВ“
ЕАД иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „А. - *“
ЕООД.
Искът се основава на следните, безспорно установени по делото
обстоятелства:
2
Ищецът „АСВ“ ЕАД е взискател по изпълнително дело № ***/*** г. по
описа ЧСИ С.Г., с рег.№ *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
след като е встъпил в правата на първоначалния взискател „У.К.Б.“ АД по
силата на Договор за цесия от 15.10.2018 г. срещу солидарните длъжници „С.
- ***“ ЕООД и П. СТ. Ц..
По молба на взискателя по посоченото изпълнително дело, ЧСИ е
наложил запор върху притежаваните от длъжника П.Ц. 50 дяла на стойност
5000 лв. в ответното дружество, съставляващи 100 % от капитала му, за което
е връчено съобщение на длъжника Ц. /л.47/ и запорно съобщение на АВ, като
запорът е вписан в търговския регистър по партида на дружеството на
04.11.2019 г.
С постановление по протокол № 5156 от 05.11.2019 г. ЧСИ С.Г. е
овластил взискателя по изпълнително дело № ***/*** г. „АСВ“ ЕАД да
предяви пред окръжния съд по седалището на „А - *“ ЕООД иск за
прекратяване на дружеството. Според удостовереното в постановлението към
датата на издаването му дългът по изпълнителното дело възлиза на общо
728 616.08 лв.
За да уважи предявеният иск, Пловдивският окръжен съд е приел, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения
иск.
Решението е правилно.
От събраните по делото доказателства може да се изведе наличието на
всички предпоставки, обуславящи основанието по чл. 517, ал. 4 ГПК за
прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност: наличието
на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на
чл. 507 и сл. ГПК. Тъй като изпълнението е насочено върху всички дялове на
длъжника в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен
след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от
Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на
дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
3
Изложените от ответника доводи в подкрепа на възраженията против
предявения иск, че е налице преюдициален спор по оспорване на част от
лихвата по главното вземане по изпълнителния лист, както и че договорът за
цесия, въз основа на който взискателят е встъпил в изпълнителното
производство не бил съобщен на длъжника, са неотносими към настоящия
спор, предвид съдържащите се в посочената разпоредба предпоставки за
прекратяване на дружеството. Единственото основание за отхвърляне на иска
по чл. 517, ал. 4 ГПК се съдържа във второто изречение от същата разпоредба
- вземането на взискателя да е удовлетворено преди приключването на
първото заседание по делото. В случая наличието на тази предпоставка не
само не е установена, но и не се твърди от ответника.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение
представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от
страните правен спор. Това означава, че решението на Пловдивския окръжен
съд е правилно и следва да се потвърди.
На въззиваемия „АСВ“ ЕАД следва да се присъдят направените в
настоящото производство деловодни разноски - адвокатско възнаграждение
за представляващия дружеството юрисконсулт, което съдът съобразно с
правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, определя на 120 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260159 от 03.12.2020 г., постановено по
търг. дело № 1051 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „А - *“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „АСВ“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата 120 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в
производството по в.т.д. № 266 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5