№ 39
гр. ****, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на седемнадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно
наказателно дело № 20255520200054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е електронен *иш /Е*/ серия К №****, издаден от ОД на
МВР-Стара Загора, с който на В. Ж. К. с адрес гр. ***, ул. „*** на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба от 50.00 лв. за извършено от жалбоподателя
на 21.09.2024 г. в град **** нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на Е*,
поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на провелото се
административнонаказателно производство и в тази връзка неправилно
приложение на материалния закон. В проведеното открито съдебно заседание
и в представената по делото писмена защита, пълномощникът на
жалбоподателя – адвокат Ж. К. от АК-Стара Загора, излага допълнителни
доводи в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на Е*. Излагат се
аргументи за недостатъчно изяснена *актическа обстановка, от гледна точка
действително въведеното ограничение на скоростта за движение на МПС в
контролирания участък, в който е установено процесното нарушение,
доколкото въпросният знак №В - 26 /ограничение на скоростта до 40 км/ч/ е
със зона на действие до пътния разклон, а МПС е заснето след този участък в
посока гр. ***, т. е. на това място ограничението на скоростта е било различно
от посоченото в Е*. В този смисъл описанието на извършеното нарушение не
било пълно и ясно, като липсвала достатъчна конкретика относно мястото на
извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
1
От съда се иска отмяна на Е*. Претендират се сторените по делото разноски-
възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемата страна – Началник на РУ-**** при ОД на МВР-Стара
Загора, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства и представените
такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за
установено от *актическа страна следното:
На 21.09.2024 г. в 14.09 часа, в гр. ****, ул. „****“, на разклона за
рудник „***“, посока към гр. *** при въведено с пътен знак В–26
ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч, жалбоподателят В. Ж. К. е
управлявал лек автомобил „*****“ с рег. №**** при констатирана скорост от
53 км/ч. Възприетото като нарушение деяние било установено и заснето с
автоматично техническо средство /АТС/ тип TFR-1, SN 640/13, №4835 при
отчетен километров толеранс от -3 км/ч и стойност на установената, като
превишената в случая скорост на движение на МПС от 13 км/ч. За
визуализиране на нарушението е използван снимков материал, възпроизведен
автоматично след обработка на ин*ормацията от заснетия чрез използваното
АТС видеоклип.
Във връзка с горното от ОД на МВР-Стара Загора против К. бил
съставен понастоящем оспорения Е*, серия К №****, с който на основание чл.
189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба от 50.00 лв. за извършено от него на 21.09.2024 г. при описаната по-горе
*актическа обстановка нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В потвърждение и в подкрепа на обективираните в Е* *актически и
правни съображения, по делото, като част от административнонаказателната
преписка са представени следните писмени и веществени доказателства: 1.
снимков материал от клип №****, Радар №640, от дата 21.09.2024 г., 14.09.56
часа; 2. удостоверение за одобрен тип средство за измерване-мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията, на правилата за движение тип TFR1-M,
№4835, №10.02.4835 от 24.02.2010 г. на председателя на Българския институт
по метрология с посочен в него срок на валидност до 24.02.2020 г.; 3.
Протокол от 31.10.2017 г. за монтаж и настройка на система TFR1-M,
S№640/13 на лек автомобил *** с рег. №**** /служебен полицейски
автомобил/; 4. Протокол №2-49-24/11.07.2024 г. от извършена последваща,
след ремонт, проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, №4835;
5. Заповеди №8121з-1632/02.12.2021 г. и №8121з-172/29.02.2016 г. на
министъра на вътрешните работи на Република България; 6. Справки за
нарушител, за В. Ж. К. и 6. Протокол рег. №327р-16517/21.09.2024 г. за
използване на АТСС, за TFR1-M, S№640/13.
При така установената *актическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
2
страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния по
местоизвършване на твърдяното нарушение районен съд. Поради това
жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени електронни *ишове, районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваният Е* е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на
предоставените със ЗАНН и ЗДвП правомощия, за което по делото са
представени безспорни доказателства. Е* съдържа предвидените с чл. 189, ал.
4 от ЗДвП задължителни реквизити и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната
разпоредба Е* съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Мястото и времето на
извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с необходимата
конкретност и яснота, като е посочено ограничението на скоростта и
установената скорост на движение на процесното МПС. В действителност
атакуваният Е* не съдържа дата на издаването му и конкретизиране на
издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисквания към неговото съдържание
/която разпоредба се явява специална по отношение на тези от ЗАНН,
регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП/, съдът намира, че
тази липса не води и до препятстване на извършване на необходимата
преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се извършва въз
основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в Е*, като въз
основа именно на тази дата се установява и спазването на установената към
този момент процедура по издаването на Е*, както и спазване на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на Е*, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесното
нарушение е установено и заснето с АТС /мобилната система за видеоконтрол
TFR1-M 640, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на извършване на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на
ЗДвП /нова, ДВ бр. 19/2015 г./, "автоматизирани технически средства и
3
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
много*ункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. По делото е
представено заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835, касаещо техническото средство TFR1-M, с което е
регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет,
със срок на валидност до 24.02.2020 г. Приложен е и протокол №2-49-
24/11.07.2024 г. от извършена последваща, след ремонт, проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M, №4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип се считат за одобрен тип. Със същите системи може да бъде
извършван контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на
чл. 43 от Закона за измерванията, а именно да са преминали последваща
метрологична проверка, от която да се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да
изпълняват предвиденото си предназначение. В действителност от протокол
№2-49-24/11.07.2024 г. е видно, че последваща проверка е извършена на
11.07.2024 г., но според настоящия състав, техническото средство, с което е
заснето нарушението е било технически изправно. Съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията периодичността на проверките се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор /ДАМТН/, която се обнародва в "Държавен вестник" и се
обявява в о*ициалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава
заповед се явява - заповед №616/11.09.2018 г. за периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като в т. 31 от същата е посочено, че за техническите
средства "скоростомери" периодичността на последващите проверки е една
година. Т. е., валидността на извършената последваща техническа проверка на
техническото средство е до 11.07.2025 г. и към датата на нарушението
21.09.2024 г. същото е било годно и калибрирано. Заповед №616/11.09.2018 г.
е публично достъпна на о*ициалната електронна страница на ДАМТН -
https://www.damtn.government.bg/administrativni-uslugi/polezna-informatsiya/.
Безспорно е иденти*ицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол, като в тази връзка жалбоподателят не излага
4
възражения. Снимката на автомобила е с ясно виждащ се регистрационен
номер, модел и марка, като същият е заснет от достатъчно разстояние, без
около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост
евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като
изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и именно като такова е приобщено по
делото.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на Е*, едно от условията за това е да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г.,
като надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС, съгласно
приложението към наредбата. В случая, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с подобен протокол, съставен и
подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – иденти*икационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, рег. № на служебния
полицейски автомобил, въведения скоростен режим, отстояние на АТСС от
пътния знак – 200 м., режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Чрез протокола е
удостоверено, че наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването. Отбелязано е също, че пътният участък, в който е осъществяван
контрола е част от общинска пътна мрежа. Така, записите в съдържанието на
протокола, съпоставени със съдържанието на оспорения Е*, позволяват
*ормиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в
него нарушение. Означените място на използване на техническото средство –
гр. ****, ул. „****“, на разклона за рудник „***“, посока към гр. ***, времето
на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че
на посочените в Е* място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 13 км/ч., въведена с пътен знак № В-26, съгласно
чл. 21, ал. 2, връзка с ал. 1 от ЗДвП.
В действителност, по делото, макар и изискани от съда, не бяха
представени конкретни доказателства, удостоверяващи наличието на поставен
пътен знак № В-26 в зоната на осъществения в случая пътен контрол.
Независимо от това обаче, предвид съдържанието на съставения по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. протокол, удостоверяващ
освен всичко друго и осъществената от полицейския служител проверка на
наличните в участъка пътни знаци преди и след извършване на измерванията
и допълнително извършената от съда служебна проверка чрез преглед на
изображенията в Google Maps /Street View/ в зоната на гр. ****, разклона за
5
рудник „***“, следва да се приеме, че в действителност визираното
ограничение на скоростта от 40 км/ч. е съществувало и нарушението е
извършено в зоната на действие на поставения пътен знак.
Предвид горното, съдът приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на Е* обстоятелства относно съответната пътна структура и
скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по
отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квали*ицирането на
нарушението съответства на изложените *акти и е извършено
законосъобразно. Установените *акти реализират състава на чл. 21, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.
1.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, видът и размерът на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Скоростта правилно е установено
да е превишена с 13 км/ч, стойност получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3 км/ч съгласно
техническите и метрологичните характеристики на АТС, поради което за
нарушението е приложима именно санкцията по т. 2 от визираната
разпоредба. Последната, в приложимата й редакция – /изм. - ДВ, бр. 10 от
2011 г./ предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч, точно *иксирано по размер наказание – глоба
от 50.00 лв.,
В Е* са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания Е*, настоящата инстанция не констатира основания за неговата
отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде изцяло
потвърден.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на сторени
от нея по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен *иш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К №**** на ОД МВР
– Стара Загора, с който на В. Ж. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „****,
за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50.00 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7