Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5179
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 567951/21.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 30987/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 75
състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, предявени от „П.Е.“ ООД против Е.М.Й., че същата дължи на „П.Е.“ ООД
сумата от 5 000 лв. - главница по договор за паричен заем №
00180-125/26.11.2014 г., 1 000 лв. - неустойка съгласно чл.6 от договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2015 г. - датата на
подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК по гр. д. № 74721/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 940 лв. - сторени в исковото производство разноски и сумата от
955 лв. - сторени разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответницата Е.М.Й., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че за проведеното на 18.10.2018 г.
открито съдебно заседание не е била редовно призована нито лично, нито чрез
процесуалния й представител, въпреки съществуващите по делото данни относно
техните адреси. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че по делото не
са ангажирани доказателства относно погасяване на задължението. Твърди, че по
делото е доказано плащането на сумата от 3 200 лв., като това е сторено преди
от ЧСИ да са предприети каквито и да е принудителни действия с изключение на
изпращане на покана за доброволно изпълнение в рамките на образуваното срещу
нея изпълнително производство. Същевременно в производството по иска, предявен
по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи
възражения за плащане и за прихващане, съгласно ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК,
т.11. Твърди, че още на 23.01.2017 г. заведеното при ЧСИ В.М.изп. д. №
20168600400197, във връзка с постановената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
е прекратено с постановление изх. № 2948/23.01.2017 г., тъй като вземането на
взискателя е изцяло погасено. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца “П.Е.“ ООД. С молба от 19.02.2020 г. оспорва
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № 00180-215 от
26.11.2014 г. с нотариална заверка на подписите ищецът - заемател, е
предоставил на В.А.Г.- заемал сумата от 5 000 лв. Като солидарен съдлъжник се е
задължила ответницата по делото. В чл.3 от договора е уговорен погасителен план
за връщане на заетата сума. Уговорена е договорна лихва в размер на 1 000 лв.
за периода 26.12.2014 г. - 29.10.205 г., а в чл.6 е уговорена неустойка за
забава в размер на 750 лв. Тъй като плащане по договора за паричен заем не е
извършено, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 74721/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75
състав, по което е постановена заповед за изпълнение относно дължимите от
ответниците суми. Срещу постановената заповед е депозирано възражение. Моли съда
да постанови решение, с което да установи спрямо длъжниците, че му дължат
горепосочените суми, като му присъди сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
С молба - уточнение от 03.08.2016 г. ищецът е уточнил,
че искът е предявен срещу Е.М.Й..
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че във връзка с
образуваното изпълнително производство въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист е предприела плащане на задължението, като е
превела на 22.04.2016 г. сумата от 2 600 лв. - 30 % от дълга. На 18.05.2016 г.
и на 21.06.2016 г. е превела по 150 лв., като до края на 2016 г. задължението
ще бъде изцяло погасено. Счита, че постановената заповед за изпълнение, която е
влязла в сила, е пречка за предявяване на иска, предмет на делото, тъй като е
формирана сила на пресъдено нещо по този правен спор. Моли съда да прекрати
производството по делото, като недопустимо, като й присъди сторените по делото разноски.
На
02.12.2015 г. „П.Е.“ ООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК срещу В.А.Г.и
Е.М.Й. за сумата от 5 000 лв. - главница по договор за паричен заем № 00180-215
от 26.11.2014 г., сумата от 1000 лв. - договорна лихва за периода 26.12.2014 г.
- 29.10.2015 г. по чл.3 от договора, както и 750 лв. - неустойка по чл.6 от
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски. В т.12 от заявлението е посочен документът, от който произтича
вземането - договор за паричен заем о№ 00180-215 от 26.11.2014 г. с нотариална
заверка на подписите. В т.13 от заявлението е посочено, че длъжниците отговорят
солидарно.
С
разпореждане от 30.01.2016 г. съдът е постановил исканата заповед, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 935 лв., от които 135 лв. - държавна такса, както и 800 лв. – възнаграждение
на адвокат.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника Е.М.Й., тъй като
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В
срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
За
насроченото на 18.10.2016 г. ответницата е призована на 08.06.2016 г. чрез
процесуалния й представител адв. С.И., който лично е получил призовката. Ето
защо доводите на жалбоподателката за липса на редовна процедура по
призоваването й за посоченото съдебно заседание се явяват неоснователни.
С договор за паричен заем № 00180-250 ат 26.11.2014 г.
с нотариална заверка на подписите ищецът - заемодател, предава на В.А.Г.-
заемател, сумата от 5 000 лв. по банков път след подписване на договора, срещу
насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума при следните условия:
срокът на договора е 8 месеца, а размерът на месечната погасителна вноска е 250
лв., дължими на 26-то число, считано от 26.12.2014 г. до 26.07.2015 г.,
съгласно погасителен план, посочен в чл.3 от договора. Страните са се
съгласили, че погасителните вноски се плащат единствено по банков път по
посочена в договора банкова сметка. ***
%. Общият размер на всички плащания е 7 000 лв. Годишният процент на разходите
е 49, 65 % Видът на предоставения заем е потребителски. В чл.6 от договора
страните са уговорили, че ако заемателят забави заплащането на която и да е от
дължимите погасителни вноски съгласно погасителния план или не изплати в срок
задължението си за връщане на заетата сума с повече от 15 календарни дни,
заемателят дължи заплащане на неустойка в размер на 750 лв. Е.М.Й. се е
задължила като солидарен съдлъжник.
Съгласно представеното преводно нареждане от 26.11.2019
г. ищецът е превел на заемателя сумата от 5 000 лв.
На 20.02.2016 г. до ответницата е изпратена покана за
доброволно изпълнение по изп. д. № 20168600400197 по описа на ЧСИ В.М.за сумата
от 5 000 лв. - главница, 111, 26 лв. - лихва, 2 685 лв. - неолихвяема сума.
На 22.04.2016 г. ответницата е превела по
горепосоченото изпълнително дуло сумата от 2 600 лв. На 18.05.2016 г. и на
21.05.2016 г. ответницата е внесла сумата от по 150 лв. по изпълнителното дело.
Във въззивното производство жалбоподателката е
представила вносна бележка от 16.01.2017 г., съгласно която е превела по
изпълнителното дело сумата от 7 745, 93 лв.
С постановление от 23.01.2017 г. по изп. д. №
20168600400197 по описа на ЧСИ В. М., във връзка с пълно погасяване на дълга, е
прекратено изпълнителното дело по отношение на взискателя „П.Е.“ ООД, който е
получил изцяло дължимите суми от Е.М.Й..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от
ангажираните по делото доказателства се установи, че ищецът е предоставил В.А.Г.паричен
заем в размер на 5 000 лв., срещу насрещното й задължение да върне заетата сума
в срок от 8 месеца, ведно с договорна лихва
в размер 1 000 лв., а при наличие на забава в плащането на която и да е
погасителна вноска съгласно погасителния план, заемателят дълги и мораторна
неустойка в размер на 750 лв. Ответницата по делото се е задължила по сключения
на 26.11.2014 г. договор за паричен заем № 00180-215 като солидарен съдлъжник,
поради което отговаря заедно със заемателя за всички задължения, произтичащи от
договора.
Не се спори също така, че е налице
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя и
ответницата, както и относно размера на задълженията, произтичащи от спорното
правоотношение.
Жалбоподателката поддържа, че вземанията
по разглеждания договор за заем са изцяло погасени, поради което изпълнителното
производство е прекратено и на основание чл.235, ал.3 ГПК предявените искове се
явяват изцяло неоснователни.
От ангажираните в производството пред
СРС, както и във въззивното производство доказателства, обсъдени по - горе, се
установи твърдението на жалбоподателката за пълно погасяване на процесните
задължения, което е послужило и като основание за прекратяване на
изпълнителното производство. При преценка правното значение на погасяването на
задължението от ответницата следва да се съобрази, че плащането е извършено в
рамките на изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството дали
сумите са събрани от съдия - изпълнителя посредством предвидените в
процесуалния закон способи за това или са платени по сметка на ЧСИ от длъжника.
Правно релевантно е обстоятелството, че плащанията са извършени в хода на
изпълнителното производство. Ангажираните по делото вносни бележки
удостоверяват извършените от ответницата плащания в рамките на висящото изпълнително
производство.
Правното значение на
извършеното от длъжника плащане в изпълнителното производство за исковия
процес, който се развива по реда на чл.422 ГПК, е разяснено с ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него е прието, че по общото правило
на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата по
чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство,
са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно
изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай). Обективните предели на силата на
пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото
възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното
производство искът за установяване на съществуването на вземането би се
отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй
като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за
издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не
следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца
вземания са погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените
разяснения с горепосоченото тълкувателно решение, се налага извода, че това не
може да послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции.
Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза на
кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а
отношенията между страните във връзка със спорното право вече са уредени. Ето
защо предявените искове се явяват изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата от 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от № 03/14.02.2020 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 567951/21.12.2018 г., постановено по гр. д.
№ 30987/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА Е.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******и
съдебен адрес *** - адв. С.И., да заплати на „П.Е.“ ООД, ЕИК *******, с адрес ***,
офис 1 и съдебен адрес *** - адв. И. А., сумата от 500 (петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.