№ 92
гр. Габрово, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20234200500038 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. И.Н. срещу разпореждане на Габровски районен
съд по ч.гр.д. № 2001/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта на искането за присъждане на сумата 2 545,38 лв. –
обезщетение за забава.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се, че забавеното плащане е неизпълнение на договора и
по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това. Доколкото
се касае до парично задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му е
винаги възможно и затова обезщетението винаги е такова за забавено изпълнение, което
следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В процесния случай съдът е отхвърлил
претенцията за обезщетение за забава, тъй като размерът на същата противоречи на закона.
В чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е узаконено правилото, че недействителната част от фактическия
състав не влече недействителност на целия фактически състав, ако са налице следните
условия: когато нищожните части са заместени по право от повелителни правила на закона,
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. Първото условие е налице при ограничена от повелителни разпоредби на закона,
свобода на договаряне на съконтрахентите, но е несъмнено, че тези императивни законови
правила трябва да уреждат конкретната недействителна част, като валидно заместят
отразената в нея воля на договарящите. В процесния случай е налице повелително правило
на закона, обективирано в императивни правни норми, което по право замества конкретни
недействителни договорни клаузи /Решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г., ТК,
II m.o. ВКС/. Размерът на законната лихва е нормативно установен - чл.1, ал.1 от
действащото към този момент ПМС 100/29.05.2012 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Различно е, когато клаузата за
възнаградителната лихва или за годишния лихвен процент са нищожни. За тях няма
императивно законово правило, което да замести волята на страните за разликата от
правилото за лихвата за забава. Счита, че заповедният съд е следвало да присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за процесния период,
1
прилагайки правило на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Моли да се отмени атакуваната разпоредителната част на Заповед за издаване на
парично заявление № 952 по ч.гр.д. 2001/2022 г., в която заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за сумата от 2 545,38 лева - обезщетение за забава, като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С.
В. от гр. Габрово. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2001/2022 г. по
описа на РС – Габрово за заплащане на следните суми: 10 585,18 лева – главница за периода
14.06.2019 г.-20.01.2020 г. /датата на прехвърляне на задължението/; възнаградителна лихва
– 368,06 лв. за периода 14.06.2019 г.-20.01.2020 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
обезщетение за забава – 2545,38 лв. за периода от 15.06.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху
главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски в размер на 269,97 лв. за платена
държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Паричното задължение е за задължение по договор за потребителски паричен кредит
№ 3486964, сключен на 10.12.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с
ЕИК ********* /кредитодател/ и длъжника /кредитополучател/, като в последствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Длъжникът е уведомен за
предсрочна изискуемост на 12.10.2022 г.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на
20.02.2020 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу С. С. В., произтичащо от Договор за потребителски кредит 0
3486964/10.12.2018 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/3486964,
което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Ив. Илиев, на 12.10.2022 г., на когото
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ.
На 10.12.2018 г. С. С. В. в качеството на кредитополучател е сключила договор за
потребителски паричен кредит № 3486964 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при
2
спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити. При условията на договора,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
11 000,00 лв., която сума е преведена по банкова сметка на 11.12.2018 г., посочена от
кредитополучателя. Общият размер на кредита е договорен на 11 809,17 лв., който
представлява сборът от чистата стойност на кредита 11 000,00 лв., такса за разглеждане на
кредита 55,00 лв. и застрахователна премия 754,17 лв. Страните са постигнали съгласие и
възнаградителната лихва за срока на договора за бъде в общ размер на 1 852,23 лв., която ще
бъде заплатена на 60 бр. анюитетни месечни вноски. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 14.11.2023 г. /датата на последната погасителна вноски,
съгласно погасителния план/.
Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в
системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно
управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща, съгласно чл. 3 §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.
Претендират от длъжника С. С. В. сума в размер на 10 585,18 лева – главница; 368,06
лева - възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на 2545,38 лв. или сума в
общ размер на 13498,62 лв.
С разпореждане № 952 от 05.12.2022 г., в отхвърлителната част заповедният съд е
приел, че искането за издаване на запис на заповед за сумата от 2545,38 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.06.2019 г. до 28.11.2022 г. /датата на подаване на заявлението по
пощата/ - разпоредбата на чл. 33, ал. 2 о т ЗПК предвижда когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва, която за сочения период е 10 % годишно. В конкретния случай
обезщетението за забава върху неплатените вноски за този период, които са около 7 000,00
лева е в по-вече от два пъти по-висок размер от законната лихва /която за целия период е
около 21 %, тъй като съгласно чл. 6 от ЗМДИВП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
не следва да се начислява лихва за забава/ което се установява чрез пресмятане на
отношението на претендираната лихва към размера на вноските и се вземе предвид, че
падежът на вноските настъпва не в началото на периода, а през целия период. Договорна
разпоредба за изчисляване на обезщетение за забава в такъв размер е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона.
С тези мотиви, заповедният съд е отхвърлил частично изцяло заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу С. С. В. от гр. Габрово.
Въззивният съд намира обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
От данните по делото се установява, че с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от заявителя е претндирана главница от 10 585,18 лв.,
договорна лихва от 368,06 лв. и сумата от 2 545,38 лв. обезщетение за забава за периода
15.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Вземанията са претендирани като
дължими по договор за потребителски кредит, сключен с длъжника С. С. В. на 10.12.2018 г.
и цедирани на заявителя. В т. 12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които
произтича всяко от тях. За сумата от 2 545,38 лв. е посочено, че при забава в плащането на
месечна погасителна вноска , кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху просрочената главница, като на длъжника е начислена
лихва за забава за периода 15.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението, като общия
размер на начислената лихва за забава е 2545,38 лв. Към заявлението е приложен договор за
потребителски кредит от 10.12.2018 г., сключен с С. С. В. и Общи условия, в които в чл. 12
е предвидено, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на
3
годишната законната лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочена дължима главница.
За сумите от 10 585,18 лв. главница и 368,06 лв. договорна лихва, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Приетото от заповедния съд,ч е искането за сумата от 2545,38
лв. се основава на нищожна договорна разпоредба за изчисляване обезщетение за забава в
такъв размер, изводимо от чл.33, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1,пр. 1 ЗЗД -
противоречие със закона, е необосновано.
Няма изрично позоваване коя от разпоредбите на приложения към заявлението
договор за потребителски кредит, заповедният съд е приел за нищожна като противоречаща
на закона – на чл.33, ал. 2 от ЗПК. Такъв извод не може да се обоснове от клаузите на чл. 12
от процесите Общи условия, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
При данните, посочени от заявителя в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК относно
претендираното обезщетение за забава и приложените към заявлението доказателства, както
и предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и
едностранно на този етап, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя
обстоятелства, на които основава процсното вземане от 2545,38 лв. като обезщетение за
забава, сочат на противоречие със закона. На длъжника е предоставена законовата
възможност да оспори дължимостта на вземането, като подаде пред заповедния съд
възражение.
На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е основателна и следва
да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на
исканата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно сумата от 2 545,38 лв.
обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението на
28.11.2022 г. Разпореждането следва да се отмени и в частта, с която е отказано
присъждането на държавната такса до пълния й размер от 296,97 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение над присъдения размер с издадената заповед по чл. 410 от ГПК от 40,57 лв.,
тъй като дължимостта на разноските е обусловена от изхода на спора. В случая при
уважаване изцяло на заявлението по чл. 410 от ГПК, следва да се присъди на заявителя и
остатъка до пълния размер на внесената за заповедното производство държавна такса от
50,91 лв. Относно юрисконсултското възнаграждение следва да се доприсъди дължимата
сума до размер на 59,43 лв., предвид присъдената с издадената заповед № 952 по чл. 410 от
ГПК съобразено уважената част на заявлението - сумата от 40,57 лв. /от общо определения
от заповедния съд размер от 100,00 лв./, като в тази част за разноските заповедта не е била
обжалвана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.12.2022 г., инкорпорирано в заповед № 952/05.12.2022
г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2001/2022 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено
подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и
адрес на управление: гр.С., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против С. С. В., ЕГН **********, за сумата 2 545,38 лв. обезщетение за забава за
периода от 15.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението – 28.11.2022 г., за сумата над
219,06 лв. до размер на 269,97 лв. държавна такса и за сумата над 40,57 лв. до размер на
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940,
със седалище и адрес на управление : гр.С., заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. В., ЕГН **********, с посочен в заявлението
4
адрес: гр. Г. за сумата 2 545,38 лв. обезщетение за забава за периода от 15.06.2019 г. до
датата на подаване на заявлението – 28.11.2022 г., както и за сумата над 219,06 лв. до размер
на 269,97 лв. държавна такса и за сумата над 40,57 лв. до размер на 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5