О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
1045 Година 2019, 07 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав, на седми юни две хиляди и деветнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 785/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Г.П. и
Д.И.П.,*** против определение № 226/14.03.2019г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр.д. № 1269/2018г. С обжалваното определение е допуснато
обезпечение на иск с правно основание чл.50 от ЗЗД,
предявен от „ИСТ – КОМ“ ООД – в ликвидация, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 61А, ет.2, ап. ляв против М.Г.П. и Д.И.П.,***
за присъждане на сума от 16 908 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от апартамент № 4/2 в сграда с идентификатор
11538.502.367,1 в гр.Свети Влас, ул.“Свети Василий“ № 80, от които 12 108
лева – стойността на ремонтните дейности, които следва да бъдат извършени в
апартаменти № А 4/1, А 3/2, А 3/1, А 2/2, А 2/1 и А ½, както и
4 800 лева – общата стойност на увредените движими вещи в апартаменти № А
3/2 е А 2/2 чрез налагане на възбрана до размера на исковата претенция от
16 908 лева върху следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се на
трети етаж в жилищна сграда в гр.Бургас, ул. “Г. С. Раковски“№ 9, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.254.1.5 по КККР на
гр.Бургас с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ – 138,99
кв.м., прилежащи части: складово помещение с площ от 6,97 кв.м., както и 17,73%
(32,29 кв.м.) ид.ч. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
– няма; под обекта – 07079.615.254.1.3., 07079.615.254.1.12,
07079.615.254.1.11; над обекта – 07079.615.254.1.6 при условие, че дружеството
представи документ за внесена гаранция в размер на 2 000 лева. Частните
жалбоподатели искат от съда да отмени определението и допуснатото обезпечение.
При условията на евентуалност претендират изменение на обезпечителната мярка – възбраната
да бъде наложена върху имущество, собственост на „ИСТ КОМ“ ООД или върху
апартамент № А 4/2, находящ се на четвърти жилищен етаж в сграда с
идентификатор 11538.502.367.1 в гр.Свети Влас, ул.“Свети Василий“ № 80 със
застроена площ от 60,73 кв.м., състоящ се от дневна с бокс, спалня,
баня-тоалетна и тераса.
В частната жалба М.П. и Д.П. твърдят, че
определението е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните норми. Твърдят още необоснованост на оспорения
съдебен акт. Жалбоподателите подчертават, че вторият от тях е съдружник в „ИСТ
– КОМ“ ООД – в ликвидация и този факт не е обсъден от съда, допуснал
обезпечението. Развиват съображения за вероятна неоснователност на иска, за
които се позовават на съдебно-техническата експертиза, извършена в производство
по обезпечаване на доказателства. Твърдят, че апартаментът, върху който е
допуснато обезпечението е предмет на предварителен договор за продажба и това
ще увреди интересите им сериозно. Представят доказателства.
Ответната страна - „ИСТ – КОМ“ ООД депозира
писмен отговор, в който оспорва твърденията на жалбоподателите за вероятна
неоснователност на иска и за липса на обезпечителна нужда. Дружеството
подчертава, че върху апартамента, който е предложен за обезпечение от
жалбоподателите е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 722/2019г. от
ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 в КЧСИ. Твърдят и установяват с документи,
че „ИСТ – КОМ“ ООД – в ликвидация е в обхвата на тежка данъчна ревизия,
възложена със заповед № Р-02000218006268-020-001/16.10.2018г., която би
завършила със задължения по ЗДДС. Подчертават, че ответници по иска са
физическите лица М. и Д. Попови, поради което възбраната не може да бъде
наложена върху имущество на дружеството, макар и П. да има право на
ликвидационен дял от него.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
Производството пред Районен съд – Несебър
е образувано по молба вх.№ 10766/ 20.12.2018г., подадена от „ИСТ – КОМ“ ООД – в
ликвидация, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Шейново“ № 61А, ет.2, ап. ляв срещу М.Г.П. и Д.И.П.,*** за присъждане на
сума от 16 908 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
от апартамент № 4/2 в сграда с идентификатор 11538.502.367.1 в гр.Свети Влас,
ул.“Свети Василий“ № 80, от които 12 108 лева – стойността на ремонтните
дейности, които следва да бъдат извършени в апартаменти № А 4/1, А 3/2, А 3/1,
А 2/2, А 2/1 и А ½, както и 4 800 лева – общата стойност на увредените
движими вещи в апартаменти № А 3/2 и А 2/2. Като доказателство по делото е
приложено ч. гр. д. № 611/2018г., в което е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза по реда на чл.208 от ГПК.
В хода на съдебното производство „ИСТ –
КОМ“ ООД – в ликвидация подава молба за обезпечение на предявения иск, към
която представя доказателства за правото на собственост върху имота, чиято
възбрана е поискана, удостоверение за данъчна оценка и скица №
15-191714-05.03.2019г., издадена от СГКК – гр.Бургас.
С определение № 226/14.03.2019г. Районен
съд – Несебър допуска обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху следния
недвижим имот: апартамент № 6, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в
гр.Бургас, ул. “Г. С. Раковски“№ 9, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.615.254.1.5 по КККР на гр.Бургас с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива: 1, площ – 138,99 кв.м., прилежащи части:
складово помещение с площ от 6,97 кв.м., както и 17,73% (32,29 кв.м.) ид.ч. В
мотивите на определението съдът приема, че искът е допустим и вероятно
основателен, че за молителя е налице интерес от обезпечението и че исканата
обезпечителна мярка е подходяща. За да гарантира в максимална степен интересите
на страните по делото, съдът допуска обезпечението под условие – внесена
гаранция в размер на 2 000 лева.
Въз основа на изложените факти, които се
установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.1 от ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му. Според т.6
от ТР № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС легитимирани да обжалват
определението на съда по обезпечение на иска, са ищецът при отказ да се допусне
обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът
и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна
мярка. В конкретния случай частната жалба е подадена в законоустановения срок
по чл.396, ал.1 от ГПК и изхожда от ответниците, чиято правна сфера е накърнена
от приложената обезпечителна мярка. Поради това, частната жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Според правилото на чл.391, ал.1 от ГПК
обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата на решението и ако: 1. искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция
в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 от Закона за задълженията
и договорите. Според ал.2 и ал.3 от цитираната правна норма съдът може да
задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него
размер и в случая по ал.1, т.1. Размерът на гаранцията се определя от размера
на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно. Анализът на цитираните правни норми обосновава
извод, че за да се допусне обезпечение на бъдещ иск е необходимо да са налице
следни предпоставки при условията на комулативност: 1. предявеният иск да е
допустим; 2. предявеният иск да е вероятно основателен и 3. да е налице
обезпечителна нужда. Според мотивите на т.5 от ТР № 6/14.03.2014г. на ОСГТК на
ВКС преценката за вероятна основателност на иска се извършва въз основа на
въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства /чл.391,
ал.1, т.1 от ГПК/. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени
доказателства, се представя гаранция в определен от съда срок при условията на
чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Процесуалният закон задължава съда да допусне
обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а
вероятната му основателност може да се базира и на изразената от ищеца
готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът би претърпял
ако обезпечението е неоснователно /чл.393, ал.3 от ГПК/. В процесния казус районният
съд е преценил, че ищецът е ангажирал множество и убедителни доказателства, от
които може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения
иск. Съдът е преценил също, че е налице обезпечителна нужда, тъй като вземането
на ищеца трябва да бъде гарантирано. Поисканата обезпечителна мярка според съда
е подходяща, тъй като посоченият имот би могъл да послужи за удовлетворяване на
претенциите на молителя. Изводите на съда са правилни.
Обезпечителното производство по своята правна
същност представлява самостоятелна форма на защита на граждански права.
Неговата цел не е да обезпечи правилността на решението, което ще се постанови
в исковия процес, а да гарантира осъществяването на правните последици от това
решение. Поради спецификата на това производство, сезираният съд извършва
проверка на твърденията в молбата / исковата молба и доказателствата към нея и
преценява допустимостта на претенцията, вероятната й основателност,
обезпечителната нужда и адекватната на тази нужда обезпечителна мярка. Ако
писмените доказателства не са достатъчни, за да обосноват вероятната
основателност на иска, съдът може да допусне обезпечението при условията на чл.391,
ал.1, т.2 от ГПК като задължи молителя да представи парична гаранция.
В настоящия случай от приложените по
делото доказателства се установява, че искът е допустим. Налице е и
обезпечителна нужда, тъй като реализацията на защитаваното субективно
материално право ще се затрудни значително при евентуално бъдещо прехвърляне на
спорния имот. Поисканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка
възбрана върху недвижим имот съответства на заявената в предявения иск
обезпечителна нужда. При това положение, не може да има съмнение, че
предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК са изпълнени и определението на съда, с
което е допуснато обезпечението е правилно. Обстоятелството, че за процесния
имот е сключен предварителен договор за продажба не повлиява този извод, тъй
като обезпечението е допуснато при условията на гаранция. С оглед на това,
искането за отмяна на определението е неоснователно.
Неоснователно е възражението на частните
жалбоподатели, че приложената обезпечителна мярка е неподходяща. От
представените към отговора на жалбата писмени доказателства се установява, че
имотът, върху който жалбоподателите предлагат да се наложи възбраната е
собственост на ищеца и срещу него е насочено принудително изпълнение. Обстоятелството,
че ответникът има право на ликвидационен дял от имуществото на ищцовото
дружество не променя този извод, тъй като правото на собственост остава
непроменено. Освен това, по делото е представена заповед за възлагане на
ревизия на дружеството, от която може да се направи предположение за възникване
на бъдещи публични задължения. Поради това, искането на жалбоподателите за изменение
на наложената обезпечителна мярка е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд, ІV
въззивен
състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226/14.03.2019г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр. дело № 1269/2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: