Р
Е Ш Е Н И Е №33
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 11.02.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 450 по описа за 2*г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение № 877/10.10.2*г. по гр. д. 199/2*г. по описа на РС Шумен е уважен
предявеният от „П.Консулт“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш...,
представлявано от А.И.П.срещу “Eсжи груп” ЕООД
осъдителен иск, като “Eсжи груп” ЕООД с
ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Ш., представлявано от Г.Ж.В., е
осъдено за заплати на „П.Консулт“ на основание чл.266, ал.1 във връзка с чл.258
от ЗЗД сума в размер на 1 200 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Договор за извършване на счетоводни услуги за периода от
месец януари до месец август 2016г., за което вземане е издадена фактура №
**********/23.12.2016г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от
17.01.2*г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 129.26 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 1200 лв., считано от 27.12.2016г. до 17.01.2018г.
Решението на РС Шумен е обжалвано от ответното
дружество “Eсжи груп” ЕООД, представлявано от Г.Ж.В.. Във
въззивната жалба се излага становище, че постановеното решение е неправилно.
Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че през процесния период
страните са били валидно обвързани по договор за счетоводни услуги, тъй като от
представените доказателства се установява, че срокът на договора между тях е
изтекъл на 31.12.2015 г. Твърди, че неправилно районният съд е приел в мотивите
на обжалваното решение, че с издаването на фактура за дължими плащания за
периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. договорът се приема за сключен при
условията, посочени във фактурата. Сочи, че в процесния период извършените от
въззвиаемото дружество услуги не са му били възлагани. Освен наличието на
облигационни отношения с ищцовото дружество през процесния период оспорва и
стойността на услугата, тъй като такава цена не е била уговаряна между тях.
Счита за неправилен извода, че фактурата е приета от ответното дружество, тъй
като върху нея липсва подпис на представителя, респ. не е доказано приемане на
изпълнение по договор. Моли първоинстанционното решене да бъде отменено и да се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание въззивната страна не се явява, не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна- ищец по първоинстанционното производство „П.Консулт“
ЕООД чрез адв. А.А. ***. Счита, че от доказателствата по делото е установено
наличието на облигационно отношение между страните през процесния период, както
и че е налице неизпълнение на задължението на ответното дружество да плати
възнаграждение за приетата работа, изразяваща се в извършването на счетоводни
услуги. Сочи, че след като ответното дружество с осчетоводяването на фактурата
е приело описаните в нея счетоводни дейности и не е възразило незабавно след
приемането, изпълнението се счита за точно, съобразно уговореното в договора.
Споделя извода, че с фактурата се установява сключването на договор между
страните, както и че подписът не е сред задължителните й реквизити. В подкрепа
на доводите си сочи, че е налице упълномощаване от страна на “Eсжи груп” ЕООД, с което на „П.Консулт“ ЕООД се
предоставят правомощия за извършване на всякакви правни и фактически действия,
което не е оттеглено. Излага подробни съображения, поради които счита
въззивната жалба за неоснователна. Моли първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание, за въззиваемата страна се явява процесуален представител-
адвокат А.А.. Поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени
искания.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Въззвината
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът,
обосновавайки предявения иск е навел в исковата молба твърдения, че през 2016
г. предоставил на ответното дружество счетоводни услуги като в тази връзка е издадена
фактура № **********/23.12.2016 г. Страните се уговорили плащането по фактурата
да се извърши до края на 2016г., но въпреки обещанията на представителя на
ответното дружество за изпълнение на задължението, не било извършено плащане на
посочената във фактурата сума. Поради това ищецът предявил иск, с който претендира
сума в размер на 1200 лв., представляваща главница по фактура № **********/23.12.2016г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2018г.- датата на депозиране на исковата
молба в съда, както и обезщетение за забава върху главницата от 27.12.2016г. до
17.01.2018г. в размер на 129.26 лв.
Постъпил
е отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се изразява
становище за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че в посочения във
фактурата период от 01.01.2016г. до 31.08.2016г. страните не са били обвързани
от облигационни отношения помежду си, респ. ищецът не е имал задължение да
извършва счетоводни услуги и ответникът не е имал задължение да плаща за
извършването на такива услуги. Сочи, че с ищеца са имали сключен договор за
счетоводни услуги, но за периода от 03.01.2013г. до 31.12.2015г., както и че с
изтичането на този срок договорът е прекратен, тъй като в него не се съдържат
клаузи за продължаване действието на договора. Възразява относно размера на
претендираното възнаграждение, тъй като посочената във фактурата цена е в двоен
размер от заплащаната до този момент. Изразява становище, че договорът за предоставяне
на счетоводни услуги представлява договор за поръчка, поради което
възнаграждение се дължи само ако е уговорено, а в случая не е постигната
договореност за плащане на възнаграждение. В тази насока сочи, че
осчетоводяването на фактурата само по себе си не поражда задължение за плащане
на посочената в нея сума. Не оспорва обстоятелствата, че фактурата е
осчетоводена, както и че по нея не е извършено плащане.
Прието
като доказателство по делото е копие на фактура № **********/23.12.2016г., в
която е посочено, че „Есжи Груп“ ЕООД е получило счетоводни услуги за периода
от януари до август 2016г. на стойност от 150 лева месечно, общо на стойност от
1 200 лева като за доставчик на услугата е посочено ищцовото дружество.
С
доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е приел за
безспорно, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и
по нея не е извършено плащане.
Не
е спорно между страните и от приетите писмени доказателства Договор за счетоводни
услуги от 03.01.2013г. и анекс към него, се установява, че ответното дружество „Есжи
Груп“ ООД е възложило на изпълнителя „П.Консулт“ ЕООД извършването на
посочените в раздел II, чл.1, б.А и
б.Б от договора счетоводни услуги. Съгласно раздел V,
чл.1 договорът е сключен за срок от 2 години. В договора е уговорено
възнаграждение на изпълнителя в размер на 75 лева. Видно от сключения на 07.01.2015г.
анекс, срокът на действие на договора е удължен до 31.12.2015г. като размерът
на договореното възнаграждение от 75
лева месечно не е променен.
Видно
от пълномощно с рег. № 7083 от 28.06.2013г. на нотариус С.с. с район на
действие РС Шумен, с рег. №*на НК, управителят на ответното дружество
упълномощил управителя на ищцовото дружество да го представлява пред НАП, НОИ,
Териториално статистическо бюро Шумен като подписва, подава и получава
необходимите документи; пред Агенция по
вписванията във връзка с обявяване на годишните финансови отчети като подписва,
подава и получава необходимите документи; пред
НАП във връзка с регистрация по ЗДДС, както и да попълва, подава, подписва и
получава молби, заявления, удостоверения, декларации и други документи.
Представени
и приети по делото са писмени доказателства, от които се констатира, че в
процесния период от месец януари 2016г. до месец август 2016г. справки- декларации
и декларации по ЗДДС за ответното дружество са подавани с подписа на лицето З.Н.П.,
т.е. от ищцовото дружество.
Обстоятелството,
че в процесния период ищцовото дружество е извършвало счетоводни услуги за
ответника не се оспорва от страните като същевременно се потвърждава и от
показанията на свидетелите З.П. и Н.О.. Свидетелката З.П.- съпруга на
представителя на ищцовото дружество, заявява, че ищцовото дружество е
обслужвало ответното дружество като всеки месец в офиса са предоставяни фактури
за осчетоводяване на ДДС, обработвали са и документи за заплатите и
осигуровките на служителите на ответника, а документите са предоставяни пред
НАП по електронен път. Комуникацията по повод осъществяване на счетоводните
услуги се е извършвала с представител на ответното дружество на име С.като фирмата
била обслужвана от ищеца до лятото на 2016 г. Показанията на свидетелката П.се
потвърждават от показанията на свидетелката О., която от 30.06.2016 г. работи
при ищцовото дружество и също е осчетоводявала документи на ответника.
Доколкото показанията на свидетелите се потвърждават от писмените
доказателства, районният съд правилно ги е кредитирал като е отчел обстоятелствата,
че свидетелката П.е съпруга на представителя на ищцовото дружество, а
свидетелката О. е служител в същото дружество.
От
трудов договор №4/30.06.2016 г. се установява, че ищцовото дружество и
свидетелката Н.О. от посочената дата са обвързани по трудово правоотношение.
Представено
е пълномощно с рег. №11762, нотариално заверено на 28.09.2012 г. от нотариус В.В.с
район на действие РС Шумен, с рег. №*на НК, от което се установява, че
управителят на ответното дружество е упълномощил лицето С.В.В.да представлява
дружеството и да извършва от негово име и за негова сметка широк обем от правни
и фактически действия, подробно описани в пълномощното.
Горната
фактическа обстановка е била правилно установена от първоинстанционния съд,
приетите за установени фактически положения се подкрепят от събраните
доказателствени материали. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените
мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание
чл.272 ГПК, като с оглед релевираните с въззивната жалба оплаквания следва да
посочи следното:
Районен съд Шумен е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд приел,
че страните са били валидно обвързани по договор за предоставяне на счетоводни
услуги като за уреждане на отношенията между тях приложение намират
разпоредбите на договора за изработка. Приел е, че през процесния период
ищцовото дружество е извършвало и предоставяло счетоводни услуги на ответника,
изразяващи се в обработка на предоставени счетоводни документи, изготвяне и
представяне пред НАП на справки- декларации и декларации по ЗДДС. За
извършените от ищеца услуги е издадена фактура № **********/23.12.2016г., която
е осчетоводена в счетоводството на ответника и по нея не е извършено плащане.
За неоснователно е прието възражението за липса на облигационна връзка между
страните поради липсата на подпис на получател върху фактурата. В мотивите си
районният съд е посочил, че фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо наличието на договор, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката като в този смисъл е цитирана съдебна практика. В тази
връзка и предвид събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че през
процесния период между страните е действало валидно облигационно отношение,
като стойността на извършените услуги по него не са заплатени от ответника,
което е обусловило уважаване на главната претенцията. По отношение акцесорното
задължение за плащане обезщетение за забава е прието, че началният момент, в
който вземането е станало изискуемо, е 23.12.2016г. като с оглед на това и
предвид дължимостта на главното задължение, искът по чл.86 от ЗЗД също е
уважен.
Настоящата
инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно наличието
на облигационно правоотношение между страните с приетата от съда правна
квалификация.
Правната
същност на договора за счетоводни услуги съдържа съществените белези на договор
за изработка, доколкото с него се възлагат фактически действия по постигането
на определен трудов резултат, поради което и към неговото действие следва да
намерят приложение преимуществено правните норми, уреждащи договора за
изработка. Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален договор, поради което писмената форма не е условие за неговата действителност. Необходимо е съвпадане на насрещните воли на страните за извършване на заявените счетоводни
услуги, за да се приеме, че между страните се учредява
валидно облигационно правоотношение. Доказателствата по делото налагат извод за извършени от ищцовото дружество
счетоводни услуги през процесния период от месец януари до месец август 2016
г., изразяващи се в предоставяне пред НАП на декларации и справки- декларации. За
извършените услуги е издадена фактура № **********/23.12.2016г., в която са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
изработка- страни, предмет- осъществяване на счетоводни услуги за периода месец
януари- месец август 2016 г. и уговорено възнаграждение- 1200 лв. Макар и да не е
подписана от възложителя по договора за изработка, издадената от изпълнителя
фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за
възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за
съществените елементи на конкретната сделка, какъвто е настоящият случай /В тоз
смисъл Решение № 47 от 8.04.2013
г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК/.
С оглед установеното от събраните гласни
доказателства, че всеки месец през процесния период пълномощник на ответното
дружество е предоставял на ищеца фактури за осчетоводяване, изчислявани са
заплати и осигуровки на служители на ответното дружество, които обстоятелства
се потвърждават от представените писмени доказателства и доколкото ответното
дружество е осчетоводило процесния първичен счетоводен документ без да се е противопоставил на
обективираната в него доставка, настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд относно наличието на възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за изработка при възнаграждение,
удостоверено в процесния първичен счетоводен документ. Обстоятелството,
че до месец август 2016 г. надлежно упълномощен представител на ответното
дружество всеки месец е предоставял на изпълнителя документи, въз основа на
които са извършвани счетоводните услуги, опровергава довода на въззивната
страна, че не е възлагала извършването на работа, за изпълнението на която се
претендира възнаграждение. В подкрепа на този извод следва да се цени и
обстоятелството, че управителят на ответното дружество е упълномощил ищеца да
го представлява пред НАП, НОИ и други институции като попълва, подава, подписва
и получава молби, заявления, удостоверения, декларации и други документи,
неизчерпателно посочени в пълномощното като датата на упълномощаването
предхожда процесния период и не се твърди от ответното дружество да е
оттеглено.
Предмет
на сключения между страните договор за изработка е един трудов резултат и
изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно
извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация- уговореното
възнаграждение, възниква след като осъществената работа бъде приета от
възложителя. Приемането като правно действие представлява фактическо получаване
на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразена с параметрите на договора. Приемане означава одобряване и именно за
да може да се даде на приемането значението на одобряване, законът предписва на
поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно,
неточно изпълнение, вкл. и когато недостатъците са скрити- чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Необходимо е да се съобщи на изпълнителя своевременно, за да може възложителят да
запази правата си спрямо изпълнителя. С оглед на това и доколкото в настоящия
случай след осчетоводяване на фактурата възложителят не е възразил срещу
изпълнението на предоставената услуга, а и предвид това, че подписът не е сред
задължителните реквизити на фактурата, настоящият състав приема за
неоснователно релевираното във въззивната жалба оплакване, че поради липсата на
подпис на представителя на ответното дружество, фактурата не следва да се счита
за приета.
От
представената по делото фактура се установява, че общата стойност на
извършената работа от ищеца е в размер на сумата от 1200 лв., като нито се
твърди, нито се установява в процеса на доказване, че уговорената работа е
извършена неточно в качествено, количествено или темпорално отношение.
Следователно, ищецът установи чрез пълно и
главно доказване, че е изпълнил фактическите действия, предмет на процесния
договор и е предал изработеното на възложителя, който го е приел, както
предписва правната норма на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор парични задължения са изпълнени, подлежи
на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В настоящото съдебно производство ответното дружество не оспорва
обстоятелството, че не е извършено плащане по процесната фактура. Поради тези
правни съображения предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен до
предявения му размер от 1200 лв.
Акцесорният
характер на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение, обуславя
неговата основателност за претендирания период, тъй като при съществуването на
главно парично задължение се поражда и отговорност за обезщетяване на вредите
от забавеното му изпълнение.
Съобразно
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала
съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С
оглед изхода на делото, разноски се дължат на въззиваемата страна- ответник в
първоинстанционното производство, но доколкото такова искане не е направено,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Шуменски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
877/10.10.2018г. постановено по гр. д.
199/2018г. по описа на РС Шумен.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.