О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 2277
06.11.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на 06.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело
№ 2396 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по
частна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д.К., чрез пълномощника адв.М.Г., против Определение №6921 от 19.06.2019г., постановено по гр.д.№12335/2018г.
на Районен съд - Пловдив, ХIX гр.с., с което е върната на осн.чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* и е прекратено
производството по гр. д. № 12335/18 г. В жалбата се
излагат съображения за неправилност
на обжалваното определение с довода за изпълнение на
указанията на първостепенния съд. Твърди се, че е представена полица МФ Серия 1-2012№ ********** и набит № 130096
като за улеснение се изписвал А12120000000113096. Поради техническа грешка в
исковата молба е изписан номера на полицата с една „0“повече, вместо
А12120000000113096 било написано А121200000001013096. Искането към въззивния
съд е да отмени определението за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството. Не претендира разноски в производството.
Постъпил е
отговор на частната жалба от ответната страна Община Пловдив, ЕИК:*********,
юрк.Палчева, с който се излагат доводи за недопустимост на частната жалба като
подадена извън срок, както и за неоснователността на жалбата с искане за
оставянето й без уважение като се потвърди обжалвания съдебен акт. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение. Не претендира
разноски.
Пловдивският окръжен
съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените
доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като съдебният акт е връчен
на жалбоподателя на 05.07.2019 г., жалбата е депозирана чрез куриер на
11.07.2019 г. и е входирана в регистратурата на ПдРС на 12.07.2019 г., подадена
е от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
С Определение №
4092 от 2019 г. районният съд е приел, че исковата молба на ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, с която е предявен регресен иск против Община Пловдив,
ЕИК:*********, е нередовна на основание чл.127, ал.2 ГПК и чл.128, ал.3 ГПК,
тъй като в същата е посочено като доказателство
„Застрахователна полица Автокаско“ № А12120000000101309, но полицата не
е представена с исковата молба. Исковата молба е била оставена без движение до
представяне на застрахователната полица, в едноседмичен срок с указание, че в
противен случай ще бъде върната.
С молба от
15.05.2019 г. ищецът е посочил, че представя застрахователната полица №
А12120000000101309.
За да върне
исковата молба и да прекрати
производството по делото,
първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е изпълнил в срок указанията му за
представяне застрахователната полица А121200000001013096, тъй като с молбата от 15.05.2019 г. е представена друга
полица с № А1212000000011309.
Така постановеното
определение е неправилно.
С Определение №
4092 от 2019 г. първостепенният съд неправилно е оставил исковата молба без
движение за представянето на застрахователната полица. Изводът, че исковата
молба е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.2 от ГПК е
неправилен. По смисъла на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е нередовна когато не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1
и по чл.128 от ГПК, но спазването на изискванията на чл.127,
ал.2 ГПК не е поставено като условие за редовността на исковата молба. В
разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК е предвидено задължението на ищеца да
представи заедно с исковата си молба всички писмени доказателства, но
неспазването на това изискване обаче не е основание за оставянето на исковата
молба без движение, тъй като писмените доказателства, на които ищецът основава
претенцията си касаят съществото на спора. Непредставянето от ищеца на
релевантни доказателства следва да се прецени при разрешаването на правния
спор, но това необосновава нередовност на исковата молба. Неправилно е и
прието, че исковата молба не отговаря на изискването на чл.128, т.3 ГПК,
доколкото сочената разпоредба касае задължението на ищеца да представи препис
за ответника от исковата молба и от наличните представени с нея доказателства.
Според
константната съдебна практика неизпълнението на неправилни указания на съда не
влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да
е основание за прекратяване на делото и връщане на исковата молба /Решение №
434 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 280
от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., I г. о., ГК, Определение № 360
от 31.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2672/2019 г., IV г. о., ГК/. Поради това
следва да се приеме, че с обжалваното определение първостепенният съд не е имал основание да върне исковата
молба и да прекрати производството.
Ето защо атакуваното определение следва да се отмени и делото се върне на първостепенния съд за
продължаване на производството.
По настоящото дело страните не претендират разноски, поради
което съдът с определението не се произнася по отговорността за разноските.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6921 от 19.06.2019г., постановено по
гр.д.№12335/2018г. на Районен съд -
Пловдив, ХIX
гр.с и връща делото на Районен съд – гр.Пловдив за продължаване на
производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.