РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.01.2020г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 18.12.2019 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня Иванова
при
секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. № 698/2018
г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.б.з.р.“
АД, подадена на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, срещу действия на ЧСИ Васил
Недялков по изп.д. № 20188640400158, изразяващи се в извършен
на 17.10.2018г. опис на недвижим имот – варова пещ, за който жалбоподателят (трто лице в изпълнителното производство) твърди, че е
негова собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело „Т. 2009“ ЕООД. Жалбоподателят
сочи, че в протокола за опис е описана сграда, представляваща варова пещ със
застроена площ 408,40 кв.м., въведена в експлоатация с разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г. на ДНСК, като обект от първа категория по смисъла на чл.
137 от ЗУТ. Изтъква, че на втората страница от описа е посочено, че варовата
пещ се състои освен от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно
прикрепени към тях метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за
производство на вар и прилежащите й съоръжения. Счита, че са налице основанията
по чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва описа в тази му част, тъй като, по силата
на влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ Магдалена Стоянова по изп. д. № 20169280403429, е собственик на три недвижими
имота, вкл. на построените в първия от тях (УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О.)
сгради съгласно разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. за предприятие
за производство на негасена вар, обслужващи сгради, КОО и др., ведно с всички
подобрения в имота, съгласно изготвената по делото СТЕ на в.л. Г. К..
Подчертава, че предмет на възлагателното
постановление са и всички сгради в УПИ І-503 съгласно разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г. (което е цитирано в протокола за обжалвания опис относно
въвеждането в експлоатация на варовата пещ), както и всички подобрения в имота.
Прави съпоставка, че, съгласно протокола за опис от 23.01.2017г. по изп. д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова, негов
предмет са „основи на пещта – стоманобетонови колони
на фундамент и площадка“. Счита за доказано, че към момента на налагане на
възбраната върху сграда варова пещ с площ 408,40 кв.м. (а именно – 11.06.2018г.),
тази сграда (състояща се от стоманобетонни колони и плоча) е собственост на „Б.б.з.р.“ АД, не на длъжника по изп.д.
№ 20188640400158 „Т. 2009“ ЕООД. Твърди, че както към момента на налагане на
възбраната, така и към момента на извършване на описа, вещта се намира в негово
владение, което се установява от договор за охрана от 12.10.2016г., сключен
между Б.б.з.р.“ АД *** ООД като изпълнител, с предмет
– денонощна невъоръжена физическа охрана на завод за вар – машини и съоръжения
в района на с. О.. Прави извод, че, описвайки процесната
вещ – варова пещ – ЧСИ Недялков е нарушил разпоредбата на чл. 483 от ГПК, тъй
като към момента на описа длъжникът по изп.д. №
20188640400158 „Т. 2009“ ЕООД не е бил нито неин собственик, нито неин
владелец. Оспорва извода на съдебния изпълнител, че изградените над фундамента
метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и
прилежащите й съоръжения, са недвижима вещ, и счита, че неправилно са описани
като такива. Позовава се на представената по изпълнителното дело обяснителна
записка за подобект „варова пещ“, от която се установява, че цялостната
стоманена конструкция заедно с технологичното оборудване на съоръжението над ригелите и плочата на опорните рамки е комплексна доставка
на италианското дружество Cimprogetti и включва двушахтова
реверсивна варова пещ (описана от ЧСИ като недвижим
имот), дробилна система, транспортна система от
лентови и шнекови транспортьори (които не са предмет
на описа), съхраняваща система от силози (които не са предмет на описа), и
пречиствателна система от филтри, въздуховоди и
вентилатори (които не са предмет на описа). Сочи, че производствените сгради,
инсталациите, съоръженията и прилежащата инфраструктура са одобрени и въведени
в експлоатация на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ с
разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. като обект от първа категория
на основание чл. 137 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 110 от ЗС, вр.
разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, дефинираща понятието „преместваеми обекти“. Намира за неправилен извода на
съдебния изпълнител, че процесната вещ – метални
съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите
й съоръжения, е трайно прикрепена към фундамента, състоящ се от стоманобенонни колони и плоча. Счита, че демонтирането на
съоръжението от поземления имот не би довело до неговото разрушаване, което
изключва квалификацията му като недвижим имот. Изразява становище, че варовата
пещ е неподвижно, но нетрайно закрепено към земята съоръжение, поради което
представлява преместваемо съоръжение – движима вещ.
Счита, че движимият характер на процесните метални
съоръжения се установява и от протокол за опис на движими вещи по изп.д. № 20179280400161 на ЧСИ Стоянова, както и от
заключението по СТЕ, изготвено от проф. д-р инж. Д.Д.
по същото дело.
Видно от съпроводителното писмо на л. 200 от изпълнителното
дело и копието от електронно съобщение на л. 201 от изпълнителното дело, взискателят „Е.С.“ ЕООД и получил препис от жалбата на
05.11.2018г. В рамките на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК (на 07.11.2018г.)
същият е подал писмено възражение, с което счита жалбата за неоснователна.
Обръща внимание на начина и момента на въвеждане в експлоатация на варовата
пещ, както и на факта, че длъжникът „Т. 2009“ ЕООД не е възразил срещу описа.
Позовава се на налагането на възбрана върху вещта от страна на ЧСИ Кирезиева, която проучила нейния вид и собственик. Твърди,
че в предприятието за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар
има множество обекти и съоръжения, част от които са нанесени на скицата на
имота. Самото въвеждане в експлоатация на предприятието било свързано с
приемане ползването на строежи, детайлно описани в разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г., на стр. 2 от което е описано, че се издава на двама
възложители - „Т. 2009“ ЕООД и „К. газ“ ООД. Прави извод, че в предприятието за
негасена вар има множество обекти, които са със статут на самостоятелни сгради,
които се намират в поземлен имот – собственост на трето лице, което го владее и
е организирало охраната му. Счита, че този факт не изключва владението на „Т.
2009“ ЕООД върху обекта варова пещ. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че е
собственик на варовата пещ, като се позовава на протокол за опис на движими
вещи на „Т. 2009“ ЕООД, изготвен на 15.11.2017г. от ЧСИ Магдалена Стоянова. Намира,
че пещта е трайно прикрепена към терена и няма статут на преместваем
обект. Също така изразява становище, че „Б.б.з.р.“ АД
неправилно е поискала от съдебния изпълнител да предприеме изпълнение върху
движими вещи, които всъщност са недвижими имоти. Счита, че с трайното им
закрепване към земята те са станали недвижими вещи, поради което описаните и
оценени машини, съоръжения и оборудване в своята съвкупност представляват
недвижим имот „предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна
вар“, а съдебният изпълнител неправилно ги е описал поотделно като движими
вещи. Подчертава, че обектът е бил одобряван
и въвеждан в експлоатация като обект от първа категория съгласно чл. 137
от ЗУТ. Освен това, в обявлението за публична продан от 30.01.2018г. на ЧСИ
Магдалена Стоянова липсвал обект „варова пещ“, поради което банката-
жалбоподател не би могла да придобие този обект в резултат от възлагане и не е
негов собственик. Черпи аргументи в подкрепа на този извод и от факта, че по изп.д. № 20179280400161 самата банка е поискала извършване
на публична продан на този обект като собственост на длъжника „Т. 2009“ ЕООД.
На последно място изтъква, че по настоящото изпълнително дело № 20188640400158
банката е присъединен кредитор, поради което има интерес от продажбата на
принадлежащата на длъжника вещ, тъй като по този начин ще постъпят средства, с
които да бъдат удовлетворени всички кредитори.
Констатирайки, че препис от жалбата не е бил връчен на
длъжника „Т. 2009“ ЕООД, с определение от 07.06.2019г. съдът е разпоредил
връчването му на това лице и му е указал възможността да подаде писмени
възражения в тридневен срок.
В рамките на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК (на
19.06.2019г.) е постъпило писмено възражение от длъжника, който оспорва жалбата
и се счита за собственик на варовата пещ. Поддържа, че с възлагателното
постановление по изп. д. № 20169280403429 ЧСИ
Стоянова е възложила на „Б.б.з.р.“ АД само земята и
част от спомагателните сгради. Счита, че с описа от 15.11.2017г. ЧСИ Стоянова
неправилно е описала недвижими вещи като движими такива. Излага аргумент, че
ако банката- взискател е била собственик на варовата
пещ, тя не би искала опис и продажба на тази вещ. Сочи, че, поради промяна на
инвестиционните му намерения, не е реализирал частта от инсталацията, касаеща производството на хидратна вар. Изтъква, че
намиращият се в поземления имот трансформаторен пост бил описан неправилно като
движима вещ. Позовава се на скица № 22/16.01.2019г., приложена по делото.
Поддържа, че е собственик на трафопоста и на варовата пещ.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния
изпълнител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Намира, че с постановлението за възлагане по изп. д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова не е възложена
сграда варова пещ с площ 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за
производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно
скица № 936/13.09.2013г. в УПИ І-503от кв. 43 по плана на с. О.. Изтъква, че
варовата пещ е въведена в експлоатация с разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г. и е недвижим имот - самостоятелен обект с трайно прикрепените
към него съоръжения. Поддържа, че този имот не е бил предмет на извършения от
ЧСИ Стоянова опис от 23.01.2017г., нито е бил изнасян на публична продан, и
съответно – не е бил възлаган на взискателя „Б.б.з.р.“ АД.
Делото е разгледано в три открити съдебни заседания, в
които жалбоподателят „Б.б.з.р.“ АД се представлява от
юрк. К. и юрк. Н., които
поддържат жалбата.
В открито съдебно заседание на 26.06.2019г. юрк. К. е заявила, че никога „Б.б.з.р.“
АД не е твърдяла, че инсталацията „варова пещ“ е нейна собственост. Уточнява,
че това, което е възложено на банката, е бетонният постамент, който е трайно
прикрепен [към земята]. Според нея, останалата част е движима вещ и е предмет
на опис по изп.д. № 161/2017г. на ЧСИ Магдалена
Стоянова.
В открито съдебно заседание на 18.12.2019г. юрк. Н. пледира за цялостно уважаване на жалбата и за
отмяна на обжалваното действие – опис на имущество, обективиран
в протокол от 17.10.2018г. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Впоследствие депозира писмена защита, с която резюмира вече изразените
становища. Акцентира върху това, че в процесния
протокол за опис от 17.10.2018г. по изп.д. №
20188640400158 е описана сграда – варова пещ – със застроена площ 408,40 кв.м.,
като на втората страница от описа е посочено, че варовата пещ се състои освен
от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно прикрепени към тях метални
съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите
й съоръжения. Същевременно, съгласно постановление за възлагане по изп. д. № 20169280403429, влязло в сила на 16.08.2017г., на
„Б.б.з.р.“ АД са възложени редица обекти, сред които
– УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О., ведно с всички построени в него сгради
съгласно разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. и всички подобрения в
имота. Изтъква, че в протокола за опис на недвижим имот от 23.01.2017г. същото
изпълнително дело било изрично посочено, че предмет на описа са основи на пещта
– стоманобетонови колони, фундаменти и площадка. Въз
основа на горното счита, че, към момента на налагане на възбраната върху тази
вещ (варова пещ, състояща се от стоманобетонни колони и плоча съгласно
протокола за опис от 17.10.2018г.), тя е собственост на „Б.б.з.р.“
АД и се е намирала във владение на банката. Прави извод, че ЧСИ Недялков
незаконосъобразно е извършил опис на недвижимо имущество – сграда варова пещ,
състояща се от стоманобетонни колони и плоча, приемайки, че металните
съоръжения над този обект също са недвижима вещ. По този въпрос се позовава на
приетото по делото заключение по СТЕ, както и на писмото от производителя на
пещта. Моли съда да отмени обжалваното действие на ЧСИ Недялков.
В открито съдебно заседание на 26.06.2019г. и на
09.10.2019г. въззиваемата страна „Т. 2009“ ЕООД се
представлява от адв. С., който оспорва жалбата.
Поддържа, че процесната вещ не е била описвана,
оценявана и включвана във възлагателното
постановление, от което банката черпи права. С молба от 21.10.2019г. моли съда
да отхвърли жалбата. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 26.06.2019г. и на
09.10.2019г. въззиваемото дружество „Е.С.“ ООД се
представлява от управителя С.Б., който поддържа подаденото от него
възражение, оспорва жалбата и счита, че процесната
варова пещ е собственост на длъжника „Т. 2009“ ЕООД. Поддържа, че варовата пещ
е недвижим имот и че той не е бил предмет на опис от страна на ЧСИ Стоянова,
поради което се наложило извършването на нов опис, в който този съдебен
изпълнител описал отделните компоненти на имота „варова пещ“.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
От н.а. № 161/02.06.2010г., т. І, рег. № 1167, дело №
153 на нотариус Катерина Червенкова (л. 134 – 136 от изпълнителното дело) се
установява, че „Б.б.з.р.“ АД е предоставила на „Т.
2009“ ЕООД банков кредит в размер на 2975000 евро по три договора, като, за
обезпечение на вземанията на кредитодателя до размер
от 180000лв., длъжникът учредява в негова полза ипотека върху поземлен имот №
030058 – нива с площ 12000кв.м. в м. „Падината“ в землището на с. О.. Изрично е
записано, че ипотеката обезпечава вземането и след промяна на предназначението
на имота.
По изпълнителното дело са приложени три договора за
особен залог на търговското предприятие на „Т. 2009“ ЕООД в полза на „Б.б.з.р.“ АД – съответно от 2011г., 2012г. и 2013г.
На л. 90 от изпълнителното дело се открива приложение
№ 2 към договор за особен залог на търговско предприятие към договор за кредит
№ 700/30.07.2012г. Приложението съдържа опис на движими активи на заложеното
търговско предприятие на „Т. 2009“ ЕООД, в който под № 16 е описана пещ за
производство на негасена вар TD7 Kiln Cimprogetti SPA, вкл. 5 бр. въздуходувки с посочени серийни номера, хидравлика TOSONI Fluidodinamika R100128, PLC- зала с 8 табла за управление Siemens контролери
и инсталация № 20-28, с дата на въвеждане в експлоатация 31.10.2011г., а под №
27 е описана пещ за производство на н.г.в. с дата на въвеждане в експлоатация
21.04.2012г.
Представен е договор за охрана от 12.10.2016г. (л. 17
– 20 от делото) със страни Б.б.з.р.“ АД *** ООД
-изпълнител, а предметът му е извършване на денонощна невъоръжена физическа
охрана на завод за вар – машини и съоръжения в района на с. О., общ. К.,
съгласно подписан приемо- предавателен протокол.
Видно от протокол за опис на недвижим имот №
41/23.01.2017г. по изп.д. № 20169280403429 на ЧСИ
Магдалена Стоянова (л. 14-16 от настоящото дело), на тази дата съдебният
изпълнител е описал три поземлени имота – ниви в м. „Падината“, с. О., общ. К.,
последната от които - с площ 12000 кв.м. и ведно с построените в нея сгради
съгласно разрешение за ползване СТ-05-415 от 21.04.2012г.
С постановление за възлагане на недвижим имот №
274/03.08.2017г. по изп.д. № 20169280403429 на ЧСИ
Магдалена Стоянова (л. 11-13 от настоящото дело), влязло в сила на
16.08.2017г., на „Б.б.з.р.“ АД са възложени собствени
на длъжника „Т.2.“ ООД три поземлени имота – две ниви и УПИ І-503 от кв. 43 по
плана на с. О., общ. К., с площ 12000 кв.м., ведно с построените в последния
сгради съгласно разрешение за ползване СТ-05-415 от 21.04.2012г. и всички
подобрения в имота – съобразно изготвената по делото експертиза на в.л. Г. К..
Заверен препис от експертизата е приложен на л. 150 –
161 от настоящото дело. Неин предмет е определяне на пазарната цена на
недвижими имоти – УПИ и две ниви, ведно със сградите и капиталните съоръжения,
изградени в тях. От детайлното описание на оценяваните обекти се установява, че
предметният обхват на експертизата включва поземлените имоти (описани под буква
„А“- Терен), като и още две групи – „сгради“ и „съоръжения“ (описани съответно
под букви Б1 и В). В група „сгради“ са описани административна сграда,
комбинирана сграда авторемонтна работилница с битова част, сграда за охраната и
сграда при кантара. В група „съоръжения“ са описани:
-
Склад
варовик;
-
Фундамент на
пещта – 4 стоманобетонови колони върху основи и стоманобетонова площадка;
-
Фундамент на
силозите - стоманобетонови колони върху основи
-
Фундамент на
трафопоста
-
Кантар
-
Газопровод
-
Водоснабдителен
кладенец
-
Външен
водопровод
-
Външен канал
отпадни води
-
Изгребна яма
-
Ваншна канализация
-
Ограда
-
Площадкови пътища и тротоари.
Образувано е и изп.д. №
20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова, по което е изготвен протокол за опис
на движими вещи № 398/15.11.2017г. (л. 21-33 от настоящото дело), по което взискател е Б.б.з.р.“ АД, а
длъжник - „Т.2.“ ООД. С него са описани „вещи, включени в инсталация на
предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар и
други вещи, свързани с производствената и административна дейност на
предприятието“. Тези вещи са изброени в 528 позиции като под № 504 е описана
„Пещ за производство на негасена вар пещ за производство на негасена вар TD7 Kiln Cimprogetti SPA, вкл. 5 бр. въздуходувки с посочени серийни номера, хидравлика TOSONI Fluidodinamika R100128, PLC- зала с 8 табла за управление Siemens контролери
и инсталация № 20-28, с дата на въвеждане в експлоатация 31.10.2011г., а под № 517 е
описана „Пещ за производство на н.г.в.“ В изрична забележка към списъка е посочено, че
задрасканите вещи по позиции № 27, 145, 502, 507, 510 и 512 (напр. дограма) са
вложени в недвижими имоти и поради това не се описват. Последните не фигурират
в обявлението за публична продажба от 30.01.2018г. по това дело, но то съдържа (под
съответно променени номера 499 и 505) пещ за производство на негасена вар TD7 Kiln Cimprogetti SPA, вкл. 5 бр. въздуходувки
ROBUSHI TYPE EL155 с
посочени серийни номера, хидравлика TOSONI Fluidodinamika R100128, PLC ЗАЛА - 8 табла за управление Siemens контролери
и инсталация № 20 до 28 – без дънни платки и информационни кабели в таблата, с
дата на въвеждане в експлоатация 31.10.2011г., както и пещ за производство на
н.г.в. с дата на въвеждане в експлоатация 21.04.2012г.
Идентично е и съдържанието на обявлението за публична
продан от 10.06.2019г. по същото дело.
Настоящото изпълнително дело е било образувано на
05.06.2018г. под номер 20188390400399 при ЧСИ Ирина Митова - Кирезиева, въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2018г.,
издаден по ч.гр.д. № 15188/2018г. в полза на „Е.С.“ ЕООД срещу „Т. 2009“ ЕООД за
сумата 10000 лева.
Още с молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагане на възбрана върху
принадлежащ на длъжника имот, а именно – варова пещ със застроена площ от
408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за производство на негасена
вар с инсталация за хидратна вар, която е подобект в комплекса. Твърдял е, че
варовата пещ е въведена в експлоатация на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл.
177, ал. 2 от ЗУТ с разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. от ДНСК,
като обект от първа категория по смисъла на чл. 137 от ЗУТ. Поискал е и
издаване на удостоверение, въз основа на което да се присъедини на осн. чл. 486, ал. 2 и 3 по ГПК към изп.д.
№ 20179280400161 на ЧСИ Магдалена Стоянова, образувано срещу същия длъжник.
Молбата е била уважена в цялост, като е образувано
изпълнително дело, наложена е поисканата възбрана и е издадено удостоверение на
взискателя.
Освен това е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и са изискани справки от ТД на НАП.
Изпратена е и покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена от същия на 12.06.2018г.
С молба от 28.08.2018г. взискателят
е поискал, делото да бъде прехвърлено на ЧСИ Васил Недялков, където то е било
образувано под № 20188640400158 (л. 49 от изпълнителното дело).
С молба от 13.09.2018г. взискателят
е поискал извършване на опис и публична продан на възбранения
имот.
С молба от 10.10.2018г. „Б.б.з.р.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че с
постановление за възлагане по изп. д. №
20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова, влязло в сила на 16.08.2017г., в
полза на банката са възложени три недвижими имота (№ 030060, № 030059 и УПИ №
І-503 от кв. 43 по плана на с. О. с площ 12000кв.м., идентичен с нива № 030058),
ведно с построените в последния от тях сгради съгласно разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г. за предприятие за производство на негасена вар,
обслужващи сгради, КОО и др., ведно с всички подобрения в имота съгласно
изготвената по делото СТЕ на в.л. Г. К.. Към молбата е приложено и самото
постановление за възлагане. В нея се поддържа, че намиращите се в имота сгради
са собственост на банката, поради което следва да се преустанови изпълнението върху
тях и да се вдигне наложената от ЧСИ Кирезиева
възбрана върху сграда варова пещ със застроена площ 408,40 кв.
С молба от 16.10.2018г. взискателят
„Е.С.“ ЕООД е възразил срещу твърденията на банката и е заявил, че счита
варовата пещ за собственост на длъжника „Т. 2009“ ЕООД (л. 148-150 от
изпълнителното дело).
На 17.10.2018г. е проведен опис на недвижими
имущества, за което е съставен протокол, намиращ се на л. 151 – 152 от
изпълнителното дело. От съдържанието на същия се установява, че 408,40 кв.м. е
площта на фундамента, върху който са разположени варовата пещ, както и други
съоръжения (сгради, силози и филтър), които не са предмет на описа.
Констатирано е, че поземленият имот, в който се намират тези обекти, е ограден
и се охранява от „АСО- С.“ ООД по договор с „Б.б.з.р.“ АД. Съдебният изпълнител е посочил също така, че
варовата пещ се състои освен от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно
прикрепени към тях метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за
производство на вар и прилежащите й съоръжения. Отразено е и възражението на
банката срещу описа.
На 25.10.2018г. в кантората на съдебния изпълнител е
постъпила жалба срещу така проведения опис, по която е образувано настоящото
дело.
В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, като
за вещо лице по нея е назначен инж. Г.Д.Г.. В изготвеното от същия заключение
се сочи, че в протокола за опис от 15.11.2017г. по изп.д.
№ № 20179280400161 по т. 504 и т. 517 са включени различните компоненти на
варовата пещ, която е само една. Според вещото лице, тази пещ съответства като
описание на обекта по т. 504 от протокола, и не се ангажира с предположения за
причините, поради което тя е описана в две отделни позиции. В отговор на въпрос
№ 2 инж. Г. е посочил, че фундаментът, стоманобетонните колони и плочата са
само основа, върху която се поставя варовата пещ, като в протокол за опис на
недвижим имот № 41/23.01.2017г. по изп.д. №
20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова тази основа е описана под т. 5 като
недвижим имот. Същевременно, според вещото лице, варовата пещ представлява
стоманена конструкция заедно с технологичното оборудване над ригелите и плочата. Тя е закрепена надеждно към основата
като е възможно нейното демонтиране, преместване и експлоатация на друг обект. (В
същия смисъл е и писмото от 20.09.2019г. на производителя на варовата пещ,
приложено на л. 148-149 от делото и прието като писмено доказателство в открито
съдебно заседание на 09.10.2019г.) Експертът е посочил изрично, че, след
отделяне на варовата пещ от фундамента, тя ще бъде годна за употреба според
обичайното си предназначение, тъй като отделянето не е свързано с трайно
изменение на субстанцията. При това, обаче, в разрешение за ползване №
СТ-05-415/21.04.2012г. не се открива обект „варова пещ“. В отговор на въпрос №
7 инж. Г. е посочил, че фундаментите на варовата пещ са отразени в скица №
22/16.01.2019г. Констатирал е, че на 11.06.2018г. е наложена възбана върху сграда „варова пещ“, а на 12.06.2018г. е
открита партида на този обект.
Разпитан в открито съдебно
заседание, инж. Г. е заявил, че е огледал пещта отвън и я счита за
недвижима вещ. Конкретизира, че фундаментът е едно цяло заедно със
стоманобетонна плоча и колоните и представлява недвижима вещ. Уточнява, че
първо е фундамент; следват стоманобетонни колони, върху които се разполага
дебела плоча на височина 5-6 м., а върху нея е монтирана цялата стоманена част.
Изразява мнение, че именно последната е варовата пещ. Описва технологията на
закрепването й върху основата. Счита, че от компетентността на фирмата е да
каже, дали пещта може да се демонтира и след това да се монтира на ново място,
и при какви условия. Заявява, че е дал заключение въз основа на външна
конструкция, а на въпроса по т. 6 е отговорил въз основа на чертежа. Сочи, че съоръжението
е с разглобяеми елементи.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Видно от договора за охрана от 12.10.2016г. на л.
17-20 от делото, „Б.б.з.р.“ АД упражнява фактическа
власт върху целия завод за вар, ведно с намиращите се в него машини и
съоръжения, в района на с. О., общ. К., чрез третото лице „АСО София“ ООД, на
което е възложила охраната на обекта. Не се твърди и не се доказва, действието
на договора да е прекратено след този момент. Същевременно, видно от
изявленията на жалбоподателя по настоящото дело и от влязлото в сила на
16.08.2017г. възлагателно постановление, на което се
позовава, той се счита за собственик на процесната
вещ – варова пещ. Поради това съдът намира, че след тази дата са налице и
субективният и обективният елемент на владението. Съответно, към датата на
налагане на възбраната върху тази вещ (11.06.2018г.), тя се е намирала във
владение на „Б.б.з.р.“ АД, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, жалбата е процесуално допустима.
Разглеждайки правния спор по същество, съдът намира,
голяма част от него е породена от терминологично несъответствие, т.е. от
използване на един и същ термин (варова пещ) за обозначаване на различни
обекти.
За да изясни действителният смисъл на изявленията на
страните, както и за уточняване на обектите - предмет на описите по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Недялков, изп.д. № 20169280403429 на ЧСИ Стоянова и изп.д. № 20179280400161 на ЧСИ Стоянова, съдът взе предвид
следното:
С протокол за опис на недвижим имот № 41/23.01.2017г.
по изп.д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова
(л. 14-16 от настоящото дело) са описани три поземлени имота – ниви в м. „Падината“,
с. О., общ. К., последната от които - с площ 12000 кв.м. и ведно с построените
в нея сгради съгласно разрешение за ползване СТ-05-415 от 21.04.2012г., а
именно: 1 - предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна
вар; 2 – обслужващи сгради; 3 - КОО – площадка за пътна помощ и паркинг; 4 –
ремонтна работилница за техническо обслужване на ППС; 5 – Подобект, свързан с газосанабдяването на имота, който настоящият съдебен състав
не описва подробно, доколкото той няма отношение към делото. В ръкописната част
от протокола за опис са посочени детайлно намиращите се в имота недвижими вещи
– предмет на описа. Сред тях (под № 5) фигурира обект, индивидуализиран като „основи на пещта – стоманобетонови
колони, фундаменти и площадка“. В същия смисъл е и изричното заключение на
в.л. Г. по т. 2 от допуснатата от съда СТЕ (л. 130 от делото).
С разрешение за ползване СТ-05-415 от 21.04.2012г. (л.
137 от делото), към което препраща горният протокол, е разрешено ползването на
дословно същите обекти, но без ръкописните уточнения. На стр. 2 от разрешението
е посочено, че възложители на строежа са „Т. 2009“ ЕООД и „К.газ“ ООД.
Идентична идентификация на обектите се открива и в
постановление за възлагане на недвижим имот № 274/03.08.2017г. по изп.д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова (л. 11-13
от настоящото дело), влязло в сила на 16.08.2017г. С него тези обекти –
собственост на длъжника „Т. 2009“ ЕООД – са възложени на „Б.б.з.р.“
АД. Постановлението, обаче, разпростира възлагането и върху всички подобрения в
първия от описаните поземлени имоти, като освен това препраща за тяхната
индивидуализация към изготвената по изпълнителното дело експертиза на в.л. Г. К. (л. 150 –
161 от настоящото дело). Заключението по нея съдържа детайлното описание на
оценяваните обекти, които са предмет на описа, а впоследствие – и на
възлагането. От решаващо значение за изхода на настоящото дело е фактът, че
заключението не отразява обект „варова пещ“, а само „фундамент на пещта – 4 стоманобетонови колони върху основи и стоманобетонова
площадка“.
При тези данни се налага извод, че действително възложеният
на „Б.б.з.р.“ АД обект по изп.д.
№ 20169280403429 е само съвкупността от стоманобетонови
колони върху основи и стоманобетонова площадка.
Този обект е наречен „основа, върху която се поставя
варовата пещ“ в т. 2 от заключението на в.л. Г., респ. „сграда варова пещ“ на
стр. 4 от жалбата. Впоследствие, в открито съдебно заседание на 26.06.2019г., процесуалният представител на жалбоподателя - юрк. К. - е заявил, че жалбоподателят никога не бил
твърдял, че инсталацията „варова пещ“ е негова собственост, а това, което му е
възложено, е бетонният постамент, докато останалата част е движима вещ и е
предмет на опис по изп.д. № 161/2017г. на ЧСИ
Магдалена Стоянова.
Макар и с различни изразни средства, по същество идентични
твърдения в това открито заседание са формулирани и от представителите на
останалите страни в производството - „Т. 2009“ ЕООД и „Е. С.“ ООД, които са
заявили, че „… описаната от ЧСИ вещ не е включена в постановлението за
възлагане“, както и че „… това, което е описано, е фундамент, включващ няколко
сгради, в това число и варовата пещ … ЧСИ Магдалена Стоянова е описала земята и
някои от сградите, които са възложени на банката. За тях нямаме спор. … Но
варовата пещ е недвижим имот и той не е описван…. Затова твърдим, че този имот
не е на банката, а е на длъжника.“
При тези данни, съдът намира, че
правният спор между страните е породен от влагането на различен смисъл в
термина „варова пещ“:
-
Така
например, жалбоподателят използва този термин, за да обозначи възложения му с
постановление № 274/03.08.2017г. по изп.д. №
20169280403429 бетонен постамент, а монтираните върху него метални съоръжения
нарича „инсталация“, за собствеността върху която няма претенции.
-
От друга
страна, останалите страни в производството считат за „варова пещ“ само тези
метални съоръжения, а връзката им със земната повърхност наричат „фундамент“.
-
От трета
страна, за неразбирателството между страните е допринесъл и обжалваният в
настоящото производство протокол за опис по изп.д. №
20188640400158, в който съдебният изпълнител е възприел варовата пещ като
единно цяло от стоманобетонната основа и металните съоръжения над нея. Този
извод се налага от текста на протокола, с който е описана „сграда,
представляваща варова пещ, със застроена площ от 408,40 кв.м.“, като това е „….
площта на фундамента, върху който е разположена варовата пещ …. Върху фундамента
са разположени също други съоръжения …. Варовата пещ се състои освен от
стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно прикрепени към тях метални
съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите
й съоръжения“.
-
На последно
място, според заключението на в.л. Г.Д.Г. (л. 129 - 131 от делото), варовата пещ е само
стоманената конструкция, заедно с технологичното оборудване над ригелите и плочата на опорните рамки, а фундаментът,
стоманобетонните колони и плочата са само основа, върху която се поставя
варовата пещ.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че предмет на обжалвания в настоящото производство опис от 17.10.2018г. по изп.д. № 20188640400158 е съвкупността от фундамент (основа)
с площ 408,40 кв.м. и намиращите се върху него стоманена конструкция с
технологично оборудване.
Съгласно заключението на в.л. Г. и
писмото от 20.09.2019г. на производителя на технологичното оборудване, обаче,
тези компоненти не образуват единно цяло, тъй като оборудването може да бъде
демонтирано и преместено да функционира на друг обект, при което не се засяга
неговата цялост, нито годността му да функционира по предназначение. Поради
това съдът намира, че, макар и трайно закрепено към основата, а чрез нея – и
към земната повърхност, това оборудване само по себе си:
-
няма
характера на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е сграда,
постройка, пристройка, надстройка, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция, ограда, елемент на техническата
инфраструктура (по смисъла на чл. 64 от ЗУТ), благоустройствено или спортно
съоръжение.
-
има
характера на преместваем обект по смисъла на § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ, тъй като не е строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде премествано в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и възможността да бъде
ползвано на друго място със същото предназначение, като при това не изменя
трайно субстанцията или начина на ползване на фундамента (съгласно т. 5 от
заключението на в.л. Г.).
Съгласно § 182 от ПЗР на
ЗУТ, преместваемите
обекти не представляват недвижими имоти по чл.
110 от ЗС, поради което въпросното оборудване и стоманената конструкция са
съвкупност от движими вещи (противно на претендираното
от представителя на „Е. С.“ ООД), за разлика от стоманобетоновите колони върху основи и стоманобетонова площадка, които в своята съвкупност са
трайно прикрепени към земята и не могат да се отделят от нея без разрушаването
им, поради което представляват недвижима вещ.
За яснота на изложението и използваните
по- долу изрази, съдът приема, че:
-
обектът
„варова пещ“ се състои от всички гореописани движими и недвижими вещи, тъй като
само в своята съвкупност те са в състояние да изпълняват присъщата функция на
обект от този вид, а именно – производство (изпичане) на вар;
-
стоманобетоновите колони върху основи и стоманобетонова
площадка образуват фундамента (основата) на варовата пещ, който е недвижима
вещ;
-
монтираните
върху фундамента обекти - стоманена конструкция и технологично оборудване - образуват
производствената инсталация на варовата пещ, която е движима вещ и не
съставлява подобрение или приращение към имота.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
фундаментът на пещта и производствената инсталация на пещта са отделни и
самостоятелни обекти на правото на собственост, като няма пречка, техните
собственици да са различни, тъй като не са налице хипотези по чл. 92 и 97 от ЗС.
При така направените предварителни
бележки и терминологични уточнения, следва да се приеме, че, с влязлото в сила на 16.08.2017г. възлагателно постановление № 274/03.08.2017г. по изп.д. № 20169280403429, на жалбоподателя „Б.б.з.р.“ АД е възложен само фундаментът на варовата пещ и
той е станал негов собственик.
Същевременно, страните не спорят, че собственик на
производствената инсталация на варовата пещ е „Т. 2009“ ЕООД.
Както се посочи по- горе, обаче, с обжалвания в
настоящото производство опис от 17.10.2018г. по изп.д.
№ 20188640400158 са описани както фундаментът на варовата пещ с площ 408,40
кв.м., така производствената инсталация на варовата пещ.
Следователно, с този опис съдебният
изпълнител е насочил изпълнението върху отчасти непринадлежащ на длъжника
обект, а именно - фундамента на варовата пещ. Видно от стр. 4 на частната
жалба, жалбоподателят атакува описа само в тази му част, независимо че неправилно
обозначава вещта, състояща се от стоманобетонни колони и плоча, с общия термин
„варова пещ“, вместо с възприетия по- горе термин „фундамент“. Поради това
съдът намира, че жалбата е изцяло основателна, но описът следва да бъде отменен
само в частта му, касаеща фундамента на варовата пещ,
който е описан от съдебния изпълнител като сграда, представляваща варова пещ
със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за
производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно
скица № 936/13.09.2013г., издадена от общ. К., върху УПИ І-503 от кв. 43 по
плана на с. О., общ. К..
Във връзка с това, неоснователно „Е. С.“ ООД изтъква, че длъжникът „Т. 2009“
ЕООД не бил възразил срещу описа. В настоящото производство жалбоподателят „Б.б.з.р.“ АД защитава собствени права и има самостоятелно
право на жалба, поради което не е обвързан от становището на длъжника по
изпълнителното дело.
Също така неоснователно „Е. С.“ ООД черпи аргументи от факта, че процесната вещ е била възбранена
от страна на ЧСИ Кирезиева, доколкото преценката на
съдебния изпълнител за обхвата и вида на вещта не обвързва съда.
Не следва да се вземат предвид доводите, свързани с изп. д. №
20179280400161 на ЧСИ Стоянова, тъй като предмет на настоящото обжалване не са
действия по това изпълнително дело.
Неоснователно „Е. С.“ ООД счита, че по настоящото изпълнително дело
№ 20188640400158 банката е присъединен кредитор, поради което има интерес от
продажбата на принадлежащата на длъжника вещ. Тя би имала такъв интерес само по
отношение на действително принадлежащите на длъжника вещи. И обратно: по
отношение на нейните собствени вещи интересът й е запазването им в нейния патримониум и недопускане на тяхното осребряване като вещи
на длъжника.
Фактически невярна е констатацията на длъжника „Т.
2009“ ЕООД, че с възлагателното постановление по изп. д. № 20169280403429 ЧСИ Стоянова е възложила на „Б.б.з.р.“ АД само земята и част от спомагателните сгради. Видно
от текста на това постановление, то включва сгради и подобрения в поземления
имот, като за конкретизацията им препраща към заключението на в.л. К., а в него
е описан и процесният фундамент.
Неоснователно „Т. 2009“ ЕООД и „Е. С.“ ООД считат, че ако жалбоподателят е
собственик на варовата пещ, той не би искал опис и продажба на тази вещ по изп.д. № 20179280400161. Наистина, на на
15.11.2017г. по това дело е изготвен протокол за опис по искане на взискателя, който е жалбоподател по настоящото дело. Този
опис, обаче, касае само движимите вещи, включени в състава на варовата пещ,
които, както си посочи по- горе, не принадлежат на жалбоподателя. Поради това
не е налице претендираното противоречие в неговото
поведение.
Промяната на инвестиционните намерения на „Т. 2009“
ЕООД, както и намиращият се в поземления имот трансформаторен пост, са ирелевантни за изхода на спора, поради което съдът не ги
обсъжда.
С оглед изхода на делото и направено от жалбоподателя
искане, насрещните страни следва да му заплатят направените от него разноски в
производството, каквито са претендирани в размер на
400 лв. – депозит за изготвяне на заключение по СТЕ, и 25 лв. – държавна такса
(л. 43 и л. 100 от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ описа от 17.10.2018г. по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Васил Недялков В ЧАСТТА МУ, касаеща
недвижим имот, описан от съдебния изпълнител като сграда, представляваща варова
пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за
производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно
скица № 936/13.09.2013г., издадена от общ. К., върху УПИ І-503 от кв. 43 по
плана на с. О., общ. К..
ОСЪЖДА „Т. 2009“ ЕООД с ЕИК *** и „Е. С.“
ООД с ЕИК ***, да
заплатят на „Б.б.з.р.“ АД с ЕИК *** сумата 425
лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.