Р Е Ш Е Н
И Е № 655
гр.Пловдив, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №973 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във връзка с чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ (отм.).
Ищецът Н.В.Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.И.Й., съдебен адрес ****, твърди, че на 04.01.2015 г. около
20,40 ч., на път ІІ-56,93 км + 500, в района на гр.Пловдив, **** гражданин
Е.Й., управлявайки лек автомобил Ауди А4 с германски регистрационен номер
BІТС44, е причинил пътнотранспортно произшествие, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и се блъснал в движещия се направо в насрещната пътна лента
лек автомобил Опел Астра с рег.№РВ 6355 АР, управляван от Б.Г.З.. Твърди, че
при така описаното ПТП починали на място Б.З. – дъщеря на ищцата, и Б.Ц.З. –
внучка на ищцата, която пътувала в л.а.Опел Астра. Твърди, че вина за
произшествието има Е.Й., за което е постановена влязла в сила присъда по
н.о.х.д.№2828/2016 г. по описа на ОС Пловдив. Твърди се още, че към момента на
произшествието за лекия автомобил Ауди А4, регистриран в Германия, е била
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №АS-********** със
застраховател Allianz-Atiendesellshaft. Кореспондент на последния за РБългария
е „Алианц България“АД. Последното дружество отказало да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение. Поддържа се, че ответникът е представително
национално бюро на България, което участва и съдейства за функционирането на
системата „зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите-членки, каквато е държавата на германския
застраховател, поради което дължи обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди. Твърди се още, че ответното бюро е осъдено с решение на
СГС да заплати на ищцата обезщетение за вредите от смъртта на ** Б.З.. Ищцата, обаче, е понесла изключително тежко и смъртта на своята ** Б. З.. Посочва, че няма други внуци и е била особено близка с нея.
Раждането на Б. е било най-щастливото събитие в живота й. Детето е живяло и
било отгледано от ** до първи клас, когато родителите й се преместили
в самостоятелно жилище. След това ищцата продължила да се грижи за внучката си,
като я взимала от училище и я гледала в къщи за времето, през което родителите
й са на работа. През учебните ваканции Б. живеела при ** по
цели седмици. Твърди се, че е била налице силно развита, изключително дълбока и
емоционална връзка между ** и **. Смъртта на ** нанесла на ищцата дълбока и непоправима морална вреда. Когато научила за
случилото се, ищцата изпаднала в шок, тъй като едновременно загубила двама от
най-близките си хора. Съпругът й Г.Г., който имал сърдечен проблем от преди
инцидента, не успял да се възстанови от преживяното и около една година след
това също починал. Ищцата твърди, че страда изключително от всичко преживяно,
намиращо се във връзка с произшествието, оплаква своите близки и съзнава, че родът
й ще остане непродължен, тъй като няма други **.
Мъката й няма да бъде преодоляна, докато е жива. Твърди още, че се е обърнала
към ответното бюро за заплащане на застрахователно обезщетение, но ответникът е
отказал да удовлетвори претенцията й. Въз основа на изложените обстоятелства е
формулиран петитум (след допуснато в хода на процеса увеличение на иска)
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
Б. З., настъпила при описаното ПТП, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане и всички разноски по делото.
Ответникът Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С.И.Л. и Б.А.Б., чрез
пълномощник адв.Б.Н., оспорва исковете. Оспорва в патримониума на ищцата да е
възникнало право да иска обезщетение за смъртта на **. В
тази връзка поддържа, че ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разширяващо кръга на
правоимащите да претендират обезщетение за вреди от смърт на близък, има
действие за напред и е приложимо само за събития, възникнали след датата на
постановяването му, същевременно процесното застрахователно събитие е настъпило
преди това. Евентуално възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата Б. З., която в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП
не е използвала обезопасителен колан и това е станало причина за настъпване на
телесните увреждания, причинили смъртта й. Оспорва вида и обема на твърдените
вреди, както и претендирания размер на обезщетението, в това число в аспекта на
нормите на чл.493а КЗ и §96 ЗИД КЗ. Претендира за отхвърляне на иска с
присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, че на 04.01.2015 г. при пътнотранспортно
произшествие, състояло се на път ІІ-56, 93 км+500 м, са загинали Б.Г.З., ЕГН
********** – водач на лек автомобил Опел Астра с рег.№РВ
6355 АП, и Б.Ц.З., ЕГН **********. Няма спор, че първата от тях е ** на ищцата, а това е
видно и от приетото по делото удостоверение за наследници. Не се спори също
така, че втората – Б. З., е ** на първата пострадала и ** на ищцата. Според
приетото по делото съобщения за смърт №4/05.01.2015 г., Б. З. е починала от механична
асфикция, предизвикана от (или дължаща се на) аспирация на кръв и стомашно
съдържимо, като същата е била пътник в лекия автомобил.
Установява се от
приложеното н.о.х.д.№2828/2016 г. на ОС Пловдив, че с присъда от 21.02.2017 г.
Е.Й., роден на *** г. в гр.**** **, продължително пребиваващ в ****, е признат за виновен в
това, че на 04.01.2015 г. на път ІІ-56 „Брезово-Раковски“, при км 93+500 от
републиканската пътна мрежа, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Ауди А4 с рег.№В1-ТС-44, е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.6, ал.1, чл.21, ал.2 и чл.25, ал.2 ЗДвП, като е предприел маневра
„изпреварване“ с навлизане в платното за насрещно движение, по което в този
момент се е движел в обратна посока лек автомобил Опел Астра с рег.№РВ 6355 АП,
управляван от Б.Г.З., ЕГН **********, и по непредпазливост е причинил смърт на
повече от едно лице, а именно – на Б.Г.З., ЕГН **********, и на Б.Ц.З., ЕГН
**********, както и средна телесна повреда на Ц.Б.З., ЕГН **********. Присъдата
е влязла в законна сила на 02.01.2017 г.
Няма спор между
страните, а това е и ноторно известен факт, че Република България, Република
Турция и Федерална република Германия са страни-членки на системата „Зелена
Карта“. Няма спор и за това, че горепосоченият Е.Й. е
**** **,
който при произшествието, за което се отнася горната присъда, е управлявал лек
автомобил, регистриран в Република Германия. Не се спори и по твърденията на
ищцовата страна за това, че за същия автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в Република Германия.
С решение от 21.08.2018
г. по гр.д.№7293/2015 г. на СГС, за което няма данни да е влязло в сила,
ответното сдружение е осъдено да заплати на ищцата сумата 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Б.Г.З., настъпила в
резултат на горното ПТП.
Установява се от
приложената по делото писмена кореспонденция между страните, че с молба от
05.10.2018 г. ищцата е предявила пред ответника извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучка й Б.Ц.З..
С отговорите си от 11.10.2018 г. и 16.10.2018 г. ответникът е заявил, че от
приложените към молбата документи претенцията не е доказана – не се установява
дълбока и трайна емоционална връзка между двете, както и че няма доказателства
за размера на претендираните вреди.
По делото са приети
първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. От тях се установява, че лекият автомобил „Опел Астра“, в който се
е возила Б. З., е оборудван с предпазни колани на всички места в автомобила, в
това число на задните лява, дясна и средна седалка. Възпиращото действие на
колана се състои в това, че при челен удар на автомобила, главата на пътника
следва да не достигне до облегалката на седалката отпред, а травмите ще се
концентрират в областта на краката и ръцете. Констатиран е и от двете
експертизи механизъм на произшествието, съответстващ на посочения в присъдата,
а именно – челен (прав) удар в предната лява част на л.а. Ауди А4 и в предната
лява част на л.а. Опел Астра, в резултат от предприемане маневра наляво и
навлизане в лентата за насрещно движение при забрана за това от страна на
водача на първия автомобил, след като двете превозни средства са се движели в
противоположни посоки по пътя. След удара лекият автомобил Опел Астра се е
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил на място
със задната си част на мантинелата. Въз основа на травмите, получени от Б. З.
при инцидента, които добре отговарят да са следствие от контакт на тялото й с
предна седалка, както и въз основа на това, че на място облегалката на предната
дясна седалка на автомобила е намерена деформирана отзад и в необичайна позиция
напред (видно от протокола за оглед и албума към същия), двете заключения
правят извод, че Б. е била пътник на задна дясна седалка и е била без поставен
предпазен колан в момента на удара. Според заключенията, при правилно поставен
предпазен колан главата на пътника на задната седалка не може да достигне до
облегалката на предната седалка и не би се ударила в нея, при което не биха
настъпили: разкъсно-контузна рана на носа, която се отваря в носните ходове;
счупване на носни кости; кръвонасядания по главата; охлузвания по главата и
шията. При хипотеза, че горните травми не настъпят, то тогава не биха настъпили
аспирация на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове и механична асфикция
поради поглъщане на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове, което е причина
за смъртта на Б. З.. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че основна
причина за смъртта е аспирацията на кръв в резултат от счупване на носни кости
при удар на главата с предната седалка. Количеството на стомашно съдържимо
трябва да е много голямо, за да почине от това, като в конкретния случай това съдържание
не е толкова голямо. Уточняват също така, че при поставен предпазен колан
починалата Б. би получила луксация на шията и характерни травми на гръдния кош,
който се притиска от колана, в това число може да има счупени ребра или
ключица, но не би си ударила главата в предмет отпред. Увреди по вътрешни
органи, от които да настъпи смърт, няма.
Разпитан е като свидетел
М.З. – брат на бащата на починалата Б. З.. От показанията му се установява, че
от раждането й през **** г. до към 2000 г. – 2001 г. семейството на Б. и самата
тя са живеели заедно с ищцата и съпруга й, които са ** на ** и ** и ** по майчина линия. Там
роднините, в това число свидетелят, се събирали да честват семейни тържества и други
празници. Отношенията им винаги били прекрасни. Б. била първо и единствено ** в семейството. Ищцата
Н.Г. участвала активно в живота й – детето не ходело на детска градина, било
постоянно с ** и **. Те го гледали всеки
ден през времето, в което родителите му били на работа, и двамата работели с
целодневно работно време. До първи клас Б. била непрекъснато с тях, после се
преместили в самостоятелно жилище. Въпреки това, обаче, Б. всекидневно
посещавали ** и **, те я взимали от
училище и водели при тях, докато родителите й приключат работа. Понякога
оставала и да нощува. Б. прекарвала там и ваканциите си. Това продължило,
докато детето завършило осми клас. Връзката между Б. и ** била много силна – тя я
изгледала и възпитала. Н. нямала други **. По-голямата й дъщеря нямала деца, не била и в ** възраст вече. Свидетелят
пръв узнал за произшествието и за това, че при него ** е пострадал, а ** и ** са загинали. Нямал сили
да съобщи за това на ищцата и **, за това се обадил на другата им дъщеря. Видял Н. на
следващия ден. Тя плачела безутешно и говорела за починалите си роднини, за
това какво са изживели заедно, за хубавите им моменти. И досега, когато се
събирали на помени или други поводи, винаги ставало дума за Б. – за това какво
са правили, как са се смеели и са прекарвали времето си заедно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.282, ал.3 и
ал.5 КЗ (отм.), приложим с оглед момента на настъпване на застрахователното
събитие, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
регистрирано като сдружение по реда на ЗЮЛНЦ, е представително национално бюро
за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като
участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки. Когато към бюрото бъде предявена претенция
за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като
Компенсационен орган. Случаите, в които бюрото действа като компенсационен
орган, са уредени в чл.284 КЗ (отм.) От признанията на ответника, направени в
съдебно заседание, следва, че в конкретната хипотеза бюрото не действа като
компенсационен орган, а като орган, съдействащ за функционирането на системата
„Зелена карта“. Няма спор, че Република Германия, в която е постоянно
пребиваващ автомобилът, станал причина за катастрофата, и в която същият е
застрахован по взаимосъвпадащите изявления на страните, е страна-членка на
системата „Зелена карта“, като ответникът не отрича, че в случаите на ПТП,
причинено на територията на Република България от автомобил, регистриран в
държава-членка на системата, за който не е изплатено обезщетение от
застраховател по регистрация, материално легитимиран да отговаря по предявения
иск за обезщетяване на вредите на трети лица е именно ответното бюро. В този
случай съгласно чл.282, ал.5 КЗ (отм.) се прилага редът по чл.271 от същия
кодекс, който урежда задължението на бюрото да се произнесе по направена пред
него застрахователна претенция в срок не по-дълъг от три месеца от
предявяването й, като изплати исканото обезщетение или даде мотивирано
становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато
основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. В отмененият
КЗ, който е приложим в настоящата хипотеза, посочената процедура не е уредена
като рекламационна, т.е. задължителна преди предявяване на съдебна претенция,
подобно на уредбата в сега действащия кодекс. В случая, обаче, се установява да
е била предприета такава процедура, тъй като ищцата писмено е сезирала
ответното бюро с претенция за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на
внучка й Б. З., на което бюрото на два пъти в рамките на срока по чл.271 е
отговорило, че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.
При което няма пречка същата претенция да бъде заявена съдебно. Възраженията в
тази връзка на ответника не се споделят.
В КЗ (отм.) не е
ограничен кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от бюрото.
Ето защо съдът намира, че активно легитимирани са всички лица, легитимирани с
искове срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число лицата по чл.226, а
именно – т.нар.трети ползващи се от
застраховката лица, като това са всички лица, претърпели вреди от
застрахователното събитие, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди.
В конкретния случай на 04.01.2015 г. на
територията на Република България е настъпило застрахователно събитие по
смисъла на закона и е възникнала отговорност за вреди, в резултат от причинено
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента (турски
гражданин), смъртен резултат, причинна връзка между противоправното поведение и
резултата, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да бъде
съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№2828/2016 г. на ОС Пловдив,
която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно част от
горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и
вината под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент
от престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена
смърт. Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
смъртта, която връзка също е обективен съставомерен елемент от престъпния
състав.
Прякото право по чл.226 КЗ (отм.) има вторичен
характер спрямо деликтното право, следователно при извод за възникнала деликтна
отговорност, следва да се направи извод, че е възникнало и пряко право по чл.226 КЗ (отм.) в полза на правоимащите лица. Що се отнася до материалната
легитимация на правоимащите да търсят обезщетение трети лица по реда на чл.226 КЗ (отм.), българското материално право признава право на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт в полза на родители, деца, съпруг на починалия,
лице, с което същият се е намирал във фактическо съпружеско съжителство, или с
което е бил в процес на осиновяване (Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд), а с
Тълкувателно решение №1/28.06.2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
негов близък е по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В тази връзка по делото е безспорно, че ищцата
е баба на починалата при процесното застрахователно събитие Б. З., или между
тях съществува кръвна връзка на родство по права линия, като от събраните
свидетелски показания се установи, че връзката е била не само формална, а
трайна и дълбоко емоционална от раждането на Б. до нейната смърт. Установи се,
че ищцата е осъществявала заместващи родителски функции по отношение на
внучката си от раждането през **** г. до 2000-2001 г., когато двете са живеели
в едно домакинство, ищцата се е грижела за детето, докато родителите му
отсъстват и не само – гледала го е през времето, в което децата обичайно ходят
на детска градина (Б. не е ходела на детска градина), водела го е и го е
взимала от училище в първи клас, грижела се е за това да се спазва дневният му
режим на хранене, обличане, спане и прочие. Помагала е в процеса на обучението
му. Според свидетеля същата е изиграла съществена роля в неговото възпитание.
Посочените отношения според съда могат да бъдат квалифицирани като „особено
близка връзка“ по смисъла на горното тълкувателно решение, тъй като са много
близки до отношенията между майка и дъщеря, грижите, които обичайно полага
майката, са били полагани по време на отсъствието й от **.
Според свидетеля близките отношения са продължили и в периода, в който
семейството на Б. се е преместило да живее на друго място. И в този период Б. е
посещавала всекидневно ** и **, чувствала се е много добре
при тях, оставала е и да нощува, а така също е отсядала при тях през учебните
ваканции. Това е продължило, докато същата е завършила училище. По време на
катастрофата Б. е била на ** години – много близо до тази възраст. Установява
се също така, че Б. е единствена ** на ищцата, т.е. всички
чувства, емоции, грижи и тревоги на ищцата са били съсредоточени върху нея.
Установява се още, че при катастрофата ищцата е загубила едновременно ** и ** и по този начин – всякаква възможност за утеха.
От свидетелските показания се установява, че ищцата е била изключително
травмирана от новината, че болката й е неизлечима, че двете са останали
завинаги в мислите и в спомените й. Според съда случаят може да бъде
квалифициран като „изключение“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение и
ищцата следва да се приеме за материално легитимирана да претендира обезщетение
за смъртта на нейната близка Б. З..
Възраженията на ответника относно действието на
тълкувателното решение се намират за неоснователни. Според ответника това
решение е приложимо само за събития, възникнали след датата на постановяването
му. Съдът не споделя това виждане. Тълкувателните решения дават тълкувание на
нормативния акт към момента на неговото приложение, т.е. от момента на влизане
в сила на нормативния акт до отпадане на неговото приложение, независимо, че
обикновено са приети по-късно. Действие за напред може да се придаде само на
тълкувателно решение, с което се изоставя и обявява за изгубило в сила
предходно тълкуване, а конкретният случай не е такъв, тъй като Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд не са обявени за изгубили значение. Същите продължават да действат, като с
новото тълкувателно решение е разширен кръгът на правоимащите, т.е. действащото
до този момент тълкуване е допълнено. Отделно от това, ищцата твърди, че търпи
вреди и понастоящем, като тези вреди са елемент от фактическия състав на
деликта, за това следва да се приеме, че правните последици от деянието са факт
и към настоящия процесуален момент, датиращ след приемане на ТР от 2016 г., поради
което на общо основание новите постановки в същото ТР са приложими. В този
смисъл е и практиката на ВКС, например Решение №372/14.01.2019г. по т.д.
№1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение №310/06.02.2019 г. на ВКС по
т.д.№2429/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът намира, че, определено по
справедливост и с оглед всички горепосочени обстоятелства, обезщетението, което
се следва за неимуществените вреди – изключителна по интензитет травма при
узнаването за нейната смърт, както и продължителни психически болки и страдания
от загубата на единствената й внучка в толкова млада възраст, се свежда до
сумата 80 000 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника във
връзка с приложението на чл.493а, ал.4 от сега действащия КЗ и §96 ЗИДКЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Посочените разпоредби са
материалноправни и нямат обратно действие, в това число изрично придадено от
закона за приемането им такова, следователно са неприложими спрямо
застрахователни събития, настъпили при действието на КЗ (отм.), каквото е
настоящото.
Основателно е възражението за съпричиняване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Във
връзка с това, съгласно чл.137а от Закона за движение по пътищата, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. От приетите по делото технически експертизи се
установява, че лекият автомобил, в който е пътувала Б. З., е оборудван с
триточкови обезопасителни колани, в това число на задните седалки. Установява
се също така, че Б. е седяла на задната дясна седалка, а в този смисъл е и
извънсъдебното признание на ищцовата страна, материализирано в представената
като доказателство по делото молба на л.159. Предната дясна седалка е намерена
с деформирана отзад облегалка и в необичайна позиция напред, което е видно и от
приложения по наказателното дело протокол за оглед. (Последният може да бъде
ползван като писмено доказателство в настоящото производство.) От заключенията
и при разпита на вещите лица в съдебно заседание се установи, че при Б. не са
установени типичните за поставен обезопасителен колан при произшествие с челен
удар и висока скорост наранявания. Същевременно, са констатирани наранявания по
лицевата част на главата, каквито вещите лица считат, че не биха се получили
при наличието на предпазващо действие на колана. Съдът кредитира и двете приети
по делото заключения, тъй като същите съдържат еднопосочни изводи, направени въз
основа на обективно и задълбочено проучване на наказателното производство и
констатираните при него следи от произшествието. И двете заключения са
категорични, че Б. се е возела на задната седалка на л.а.Опел Астра без
поставен колан. Ето защо съдът намира, че починалата е нарушила правилата за
движение по пътищата, в частност това, регламентирано в чл.137а ЗДвП, съответно
поведението й е противоправно. От експертизите се установява в необходимата
степен на достоверност и наличието на причинна връзка между това поведение и
настъпилия смъртен резултат. Причината за смъртта е механична асфикция, в
резултат от аспирация на кръв и стомашно съдържимо. В съдебно заседание вещото
лице – съдебен медик, уточнява, че основна причина за смъртта е аспирацията на
кръв, а стомашното съдържимо е било в малко количество, недостатъчно само по
себе си да причини асфикция и смърт. Кръвоизливът съответно е причинен от
счупването на носните кости, в резултат от удара на лицето й в облегалката на
предната седалка, която при това е деформирана. Заключенията са категорични, че
при поставен колан при челен удар на автомобилите и при изчислената от вещите
лица скорост, главата на починалата би била предпазена, не би се стигнало до
удара на лицето й в предната седалка и до счупването, причинило кръвоизлив и
аспирация на кръв в белия дроб. Други животозастрашаващи травми Б. не е
получила при инцидента, следователно, ако беше с поставен колан, същата нямаше
да почине. Това показва, че е налице причинна връзка между противоправното й бездействие
и настъпилия смъртен резултат. При разпита си в съдебно заседание вещото лице
С. заяви, че при скорост над 65 км/ч ефектът на колана намалява, поради което
изрази мнение, че е възможно тогава увреждания да настъпят и при поставен
колан. Тази позиция се използва от защитата на ищцата за обосноваване на извод,
че причинната връзка не е доказана. Съдът, обаче, не я възприема по този начин.
Така изразеното от вещото лице е принципна позиция, несвързана с конкретните
обстоятелства. И в двете заключения вещите лица са съобразили скоростите, с
които са се движели автомобилите преди удара, и въпреки това са направили
извод, че главата на Б. би била предпазена при поставен колан и нараняванията
там нямаше да се случат. Заключенията са задълбочени, почиват на технически и
медицински знания и опит на експертите, направени са при обсъждане на всички
релевантни и установени от данните по делото обстоятелства. За това съдът
намира, че изразеното от вещото лице С. в края на разпита му мнение за спадащия
ефект на колана не касае увреждането в областта на главата на починалата, което
се намира в пряка връзка с липсата на поставен обезопасителен колан, а е
свързано по-скоро с изразеното от другото вещо лице непосредствено преди това
мнение, че при по-висока скорост коланът може „да има собствен травматизъм“ и
от предпазващ да се превърне в увреждащ, което, обаче, в случая не е
констатирано, тъй като такъв колан не е бил поставен и типичните увреждания от
предпазен колан при удар с висока скорост не са установени. За пълнота следва
да се отбележи, че по въпроса за съпричиняването нито влязлата в сила присъда,
нито решението на СГС, по което на ищцата е присъдено обезщетение за смъртта на
дъщеря й Б.З., се ползват със сила на пресъдено нещо. Приетото в мотивите на
наказателния съд за това, че пътуващите в автомобила са били с поставени
колани, не е обвързващо за настоящия съд и не се основава на писмените
доказателства по наказателното дело, които само могат да бъдат ползвани в
настоящото. Вероятно е да изхожда от свидетелските показания, събрани по реда
на НПК, които, обаче, не съставляват допустимо доказателствено средство за
настоящия процес, предвид принципа на непосредственост. Решението на СГС не се
установява да е влязло в законна сила въобще. Освен това, там въпросът за
съпричиняване от страна на Б. З. не е изследван и не е релевантен за иска,
предявен от Н.Г., а е относим към исковете, предявени от трето за настоящия
спор лице – бащата на Б., следователно дори и да е влязло в сила това решение,
то субективните предели на иска, по който е изследван въпросът за евентуално
съпричиняване от страна на Б. З., не обхващат ищцата по настоящото дело. Няма
пречка настоящият съд въз основа на събраните пред него доказателства да приеме
друго.
В обобщение съдът намира, че е доказано твърдяното
съпричиняване и то според съда обуславя смъртния резултат до размер 50 %,
поради което определеното по-горе обезщетение следва да бъде редуцирано на
половина. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
40 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея морални вреди, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв. като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора
и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищцата е освободена от
държавна такса в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати сумата 1 600 лв. – държавна такса в размер 4 % от 40 000 лв.,
до която част искът й е счетен за основателен, по сметка на ПОС, в полза
бюджета на съдебната власт. Направила е разноски за съдебна експертиза в размер
770 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция й се
следват 308 лв.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 550 лв. Същият претендира
и адвокатско възнаграждение в размер 4 236 лв., платено изцяло по банков
път, видно от представените по делото фактури и извлечения от сметка. Предвид
направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че
същото отговаря по размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено
в л.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който минимум е 3 530 лв. и върху който на
основание §2а ДР на същата наредба е начислен ДДС в размер 20 %, поради което
възражението е неоснователно. Общият размер на разноските на ответника е 4 786
лв. От тях, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция (60 000
лв.), в полза на ответника и в тежест на ищцата следва да се присъдят
2 871,60 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение
“НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от С.И.Л. и Б.А.Б., да заплати на Н.В.Г.,
ЕГН **********,***, в качеството му на национално бюро за Република България,
което участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки, сумата 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 06.12.2018 г., до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на Б.Ц.З., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 04.01.2015 г. на път ІІ-56 „Брезово-Раковски“,
при км 93+500 от републиканската пътна мрежа, причинено виновно от водача на
лек автомобил Ауди А4 с рег.№В1-ТС-44, който автомобил е регистриран в
Република Германия, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С.И.Л. и Б.А.Б., да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 1 600 лв. (хиляда и
шестстотин лева) – държавна такса.
ОСЪЖДА Сдружение “НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от С.И.Л. и Б.А.Б., да заплати на
Н.В.Г., ЕГН **********,***, сумата 308
лв. (триста и осем лева) – деловодни
разноски в производството по т.д.№973/2018 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ
състав.
ОСЪЖДА Н.В.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на Сдружение “НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от
С.И.Л. и Б.А.Б., сумата 2 871,60 лв. (две хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и 60 ст.) – деловодни разноски по
т.д.№973/2018 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: