Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.Слатина, 19.05.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 22 април, Две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря В.П., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 715/2014 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Ц.М.Т., ЕГН **********,***,чрез адв.П.П. *** с адрес за
призоваване гр.В, ул.”Л” № 10 против В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б С, ул. „А" № 13, с която е поискал да се
обяви за нищожен поради липса на воля(съгласие) договор за покупко-продажба на
недвижим имот обективиран в Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на
нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.Слатина и да се осъди ответника да му предаде
владението върху поземлен имот представляващ НИВА от 43.005 дка, трета
категория, в местността "Гъстия
шумак", имот № 120028, находяща
се в землището на с.M, обл.В, при граници:
поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, както
и да му заплати направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.26,ал.2, предл.второ вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД и
чл.108 от ЗС.
В срока за писмен отговор по чл.131
от ГПК
ответника В.Д.К. чрез пълномощника си адв.В.С. от ВрАК оспорва така предявеният
срещу него иск, като е изложил подробни съображения.
Поискал е на основание
чл.219,ал.1 от ГПК да бъде привлечено
като трето лице-помагач Т.Х.Р. с ЕГН ********** ***, която водила преговорите
за сключване на процесната сделка и преупълномощила лицето Емил Д.К., който да
продаде процесният имот, както и сумата по сделка която й е била предадена.
Заедно с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК е предявен обратен иск от В.Д.К. чрез пълномощника си адв.В.С. от ВрАК против Т.Х.Р. с ЕГН ********** ***, в условията на евентуалност, с която е поискал да се осъди ответницата да му заплати сумата от 5689.60 лв., която сума ищеца е заплатил по сделката с процесният земеделски имот, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
С определение постановено в з.з. на 20.01.2015г. съдът е конституирал
на основание чл. 219,ал.1 от ГПК Т.Х.Р. с ЕГН ********** ***, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника В.Д.К., ЕГН **********,***.
Съдът е приел ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящето производство предявен ОБРАТЕН ИСК от В.Д.К. чрез пълномощника си адв.В.С. от ВрАК против Т.Х.Р. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.55,ал.1 предл.първо от ЗЗД вр. чл.34 от ЗЗД (а не както е написано в проекто-доклада с определението по чл.140 от ГПК по чл.189 от ЗЗД, вр.чл.219,ал.3 от ГПК), за осъждане на ответницата да заплати на ищеца продажната цена в размер на 5689.60 лв., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила при продажбата на процесният земеделски имот, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-17.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата по обратният иск от Т.Х.Р. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва
изцяло предявената
срещу нея искова претенция, като неоснователна и недоказана.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба се
твърди, че ищеца е собственик на НИВА от 43.005 дка, трета категория, в местността "Г ш", имот № 120028,
находяща се в землището на с.M, обл.В, при граници:
поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, съгласно договор за
доброволна делба от 06.10.2005г. по
описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина и надлежно
вписан в Службата по вписвания при БСлРС.
При направена справка в Агенцията по вписванията ищеца установил, че с Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.Слатина, ответника В.Д.К. закупил неговият имот чрез пълномощника Е Д.К. с пълномощно рег.№ 596, 597, т.І, акт № 25/07.02.2014г. на Нотариус Р. С. *** от Т.Х.Р. ***, упълномощена от ищеца с пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б.
Ищеца в и.м. твърди, че той никога не е упълномощавал който и да е, да
се разпорежда с имота му по какъвто и да е начин, не е подписвал пълномощно под
този номер и не е имал намерение да продава земята си. Счита, че нотариалният
акт е съставен без негово съгласие, поради което същият е нищожен.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита по предявените искове.
В срока за писмен отговор по
чл.131 от ГПК ответника В.Д.К. чрез пълномощника си адв.В.С. от ВрАК е оспорил така
предявеният срещу него иск, като е изложил подробни съображения.
На основание чл.219,ал.1 от ГПК по искане на ответника е конституирана като трето лице-помагач Т.Х.Р. с ЕГН ********** *** и срещу нея е предявен от В.Д.К. обратен иск с правно основание чл.55,ал.1 предл.първо от ЗЗД, с която се иска тя да му заплати сумата от 5689.60 лв., с която неоснователно се е обогатила при продажбата на процесният земеделски имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на обратният иск до окончателното й изплащане, и да му се присъдят направените по делото разноски.
Същата е оспорила този иск, като неоснователен и недоказан.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СГЕ, което се прие без възражения от страните по делото и от съда като пълно, обективно и вярно се установи, че подписа положен срещу „упълномощител” в процесното пълномощно и в двете декларации послужили за извършване на сделката не са положени от лицето, за което се отнася, а именно от лицето Ц.М. Тончовси. Същото се отнася и за ръкописния текст, в който е изписано името Ц.М.Т., т.е. не е изписано от него.
В подкрепа тезата на ответника В.К. са разпитани свидетелите Е Д.К.(брат на ответника В.К., който заяви, че желае да свидетелства въпреки разясненото му право на отказ от съда) и Т.Ф.Т. (без родство със страните по делото).
Свидетелят Е Д.К. заяви, че познава Т.Р. от 07.02.2014 год. на която дата му позвънила по телефона и предложила да му продаде земеделска земя находяща се в землището на с. М. Това се потвърди и от приложено по делото копие от формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги на 07.02.2014г. от който е видно, че на тази дата потребител е било лицето Т.Х.Р.(л.35-36 от делото). Съобщила номера и площта на имота от 43.000 дка. Впоследствие свидетелят позвънил на Т. Т.(другия свидетел по делото), с когото имали офис в с.Б за изкупуване на земеделска земя и го помолил да провери имота в системата ИКАР.
След проведен разговор Емил К. и Т.Р. се договорили за продажната цена по 750,00 лв. за декар, както и за снабдяване с необходимите документи относно изповядване на сделката.
Срещнали се при Нотариус Р С. ***, където Т.Р. преупълномощила Е К. с цел той да набави необходимите документи за сделката(скица, техническа характеристика и др.) и да прехвърли имота на негово име.
При подписване на пълномощното, Е. К. й броил сумата от 32000.00 лв. за която се били договорили. За получената сума Т. подписала разписка с нотариална заверка на подписа й, но свидетелят заяви, че същата изчезнала при наводнението.
Тогава свидетелят Т. Т. попитал Т. каква връзка има тя със собственикът на имота Ц.. Тя отговорила, че Ц. й е съпруг и решили да продадат земята, защото синът й починал.
След получаване на всички документи свидетеля Е. К. изповядал сделката при нотариус Г.Х..
Нито той, нито Нотариус Х. са проверили при изповядване на сделката, дали в декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Т.Р. е посочила семейното си положение(омъжена, неомъжена, вдовица, разведена), което той отчита като грешка и пропуск, от своя страна и от страна на нотариуса.
Единствено имал притеснение, че Т. може да продаде земята на друго лице или Фонд, тъй като същата била много хубава и затова се съгласил тя да го преупълномощи. Цената, която вписали в нотариалния акт е по данъчна оценка, която е различна от тази, която свидетелят Емил К. броил на Т.Р. от 32 200.00 лева по пазарни цени. Причината имота да бъде записан на името на брат му В.К. е, че двамата имали договорка за изравняване сметки за други имоти.
След като получил исковата молба, тъй като брат му пребивава в гр.С разбрал, че с процесната зем.земя има проблем и посетил Т.Р. ***.
В разговор с нея, Р. обяснила, че приятел на сина й, който починал, я помолил да продаде земята на баща му и същият се намира в болница. Поради това, че дължал много пари, се притеснявал да отиде да се снабди с необходимите документи от поземлената комисия, защото се страхувал да не го убият. Парите които Р. получила от Емил К. ги предала на момчето, която я убедило да продаде земята, но за услугата тя не е получила комисионна.
Тогава К. казал на Р., че ще й вземе апартамента за това, че го е излъгала, а тя отговорила, той е прехвърлен на дъщеря й. При разговор с дъщерята на Р. се установи, че същата нищо не знае за процесната сделка, а апартамента й е прехвърлен много преди това от майка й. Впоследствие К. разбрал, че Т.Р. има постановена условна присъда за измама на земеделски земи.
В с.з.свидетелят Е. К. заяви, че не познава ищеца Ц.Т. и никога не го е виждал или разговарял до сключването на сделката.
С него се запознал във връзка с настоящето дело по повод проведени разговори за връщането на процесната земя.
Емил К. заяви, че през есента на 2014г. върнал процесният имот на Ц., за да може той да го ползва.
В с.з. ищецът Ц.Т. заяви, че той ползва имота, като го отдал под аренда и той получил арендното плащане през есента на 2014г.
Другият свидетел Т. Т. заяви, че не познава ищеца Ц.Т., но познава В. и Е.К., тъй като изкупували земеделски земи в общините на територията на Врачанска област.
В началото на м.февруари 2014г. Е. К. позвънил на Т. и го помолил да провери даден зем.имот в землището с. М. Т. влязъл в сайта на „Държавен фонд земеделие” и видял, че имота е обработваем, след което предложил на К. да го купи. При уговорка с пълномощника продавача, двамата отишли при Нотариус Р. С. ***.
В кантората на нотариуса Тодоров разпитвал Т. защо продава земята и тя отговорила, че има болни хора в семейството и парите й трябват. Обяснила, че синът й е починал, а дъщеря й е в чужбина и не може да се свърже с тях. Съпругът й е болен, който я упълномощил да продаде земята. Т. преупълномощила Е. К. да продаде земеделската земя в с. М. сам на себе си или на когото прецени. Подписала се за преупълномощител на лицето Ц., след което Е. й предал договорената сума за земята от 32 750.00 лв. Тя преброила парите и подписала разписка за получаването им от Е., без нотариална заверка на подписа, но отказала да й бъдат преведени по банкова сметка.
*** Т.Р. да я придружат до домът й, но тя категорично отказала. След като се прибрала вкъщи позвънила на Емил, че всичко е наред.
При проверката св.Тодоров заяви, че процесният имот нямал тежести(наложени възбрани и други), като в с.з. обясни, че по принцип не се интересуват от това дали за даден имот има сключен договор за аренда или не. Парите при продажбата ги предавали на пълномощника, а не на собственика.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
І.ПО ИСКА с правно основание
чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Предмет на настоящия правен спор е договор за покупко-продажба сключен
с Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№
80/11.02.2014г. на нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., по силата на който Ц.М.Т. чрез
пълномощника си Е. Д.К.
преупълномощен с пълномощно рег.№ 596, 597, т.І, акт № 25/07.02.2014г. на
Нотариус Р. С. *** от Т.Х.Р.
***, упълномощена от Ц. Мл.Т. с
пълномощно № 52,53 от 05.02.2014г. заверено в Община Б. е продал на В.Д.К. чрез пълномощника му Е. Д.К. упълномощен с пълномощно
рег.№ 10501, 10502 на Нотариус рег.№ 595 гр.С. процесният поземлен имот представляващ нива от 43.005 дка,
трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В.,
при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016,
120018, землищна граница и имот 120029, за
сумата от 5689.60 лв.
Ищеца твърди, че той никога не е упълномощавал който и да е, да се разпорежда с имота му по какъвто и да е начин, не е подписвал пълномощно за продажбата на имота, нито е давал съгласието си, с оглед на което сделката е нищожна.
Този факт се установи от изслушаната и приета по делото без възражения от страните и съда СГЕ, която доказа по несъмнен начин, че подписът положен срещу „упълномощител” в процесното пълномощно и в двете декларации послужили за извършване на сделката не са положени от лицето, за което се отнася, а именно от Ц.М. Т. Същото се отнася и за ръкописния текст, в който е изписано името Ц.М.Т., т.е. не е изписано от него.
Съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати/чл.200 от ЗЗД/. Главния елемент от съдържанието на този вид сделки са волеизявленията на страните.
В конкретния случай е липсвала воля за прехвърляне правото на собственост и тъй като сделката е двустранна, това означава липса на съгласие. Защото съгласието в договора за покупко-продажба е елемент от фактическия състав и след като по безспорен начин се установи, че „продавачът” Ц.Т. -собственик не е имал воля да продава, то няма и правна сделка в юридически смисъл. Тя не поражда никакви правни последици, каквито са целени да предизвикат, защото нищожната сделка не може да се санира.
От фактическа страна безспорно се установи, че процесният договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот обективиран в Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.Сл. е сключен от ответника Е. К. действал в качеството на пълномощник на ищеца Ц.Т. преупълномощен от лицето Т.Р.(пълномощник на ищеца) без представителна власт, което съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД е липса на представителна власт и сключената сделка се явява нищожна. Нищожността е висяща до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключен договора.
Това обстоятелство се потвърди от заключението на вещото лице, че подписът на ищеца положен в процесното пълномощно и в декларациите послужили при изповядване на сделката не е положен от него.
Ако подписа на упълномощителя е неистински, липсва пълномощие и документът няма силата на редовно пълномощно. И двете сделки са нищожни-първата по упълномощаването и втората поради липса на съгласие. Сключеният въз основа на такова “пълномощно” договор е сключен без представителна власт и не обвързва лицето, от чието име е действало, освен ако то го потвърди. При т.нар. висяща недействителност извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт-потвърждаване на договора. Потвърждаването може да стане единствено чрез волеизявление облечено в същата специална форма, като за нотариалните сделки тя е писмена с нотариално заверен подпис. По този начин нищожността може да се трансформира в действителност. До приключване на делото ищеца не е потвърдил процесния договор на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД. На нищожност може да се позове всяко лице, като правният интерес в случая е очевиден-ищецът е поискал да се обяви по съдебен път нищожността на договора за покупко-продажба на процесният имот.
От събраният по делото доказателствен материал съдът стигна до извода, че твърдението на ищеца за липса на съгласие, респ.липса на представителна власт относно процесната сделка е основателно и доказано и предявения иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба обективиран в Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на Нотариус рег.№ 407 на НК с район на действие Районен съд гр.Бяла Слатина, следва да бъде уважен.
ІІ. ПО ИСКА с правно основание чл.108 ЗС.
Това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.
Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителта част при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по иска по чл. 108 ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни.
С предявеният по чл. 108 ЗС иск, ищеца Ц.Т. претендира от ответника В.К. да му предаде владението на собствената му нива от 43.005 дка, трета категория, в местността "Г. ш.", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, придобита по договор за доброволна делба от 06.10.2005г., която е предмет на прехвърлителна сделка, обективирана в Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на Нотариус рег. № 407 на НК с район на действие РС-Б.Сл..
На първо място, предвид основателността
на иска по чл.26, ал.2 ЗЗД
вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба
на процесният недвижим имот сключен с Н.А.№ 90,т.І, рег.№ 633, н.д.№ 80/11.02.2014г. на Нотариус рег. №
407 на НК с район на действие РС-Б.Сл., настоящият съдебен състав приема, че
ищеца е доказал по несъмнен начин, че е собственик на нива от 43.005 дка,
трета категория, в местността "Г. ш.", имот № 120028, находяща се в землището на с.М., обл.В.,
при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016,
120018, землищна граница и имот 120029, както
и от договора за доброволна делба от 06.10.2005г. по описа на Нотариус Ан.К. с район на действие РС-Б.Сл., надлежно
вписан в Службата по вписвания при БСлРС.
По отношение останалите кумулативни елементи на иска по чл.108 от ЗС-че
имота се владее от ответника и то без правно основание към настоящия момент не се събраха доказателства.
От свидетелските показания на Е. К.-брат на ответника и негов пълномощник по прехвърлителната сделка се установи, че през есента на 2014г. е върнал имота на ищеца и той го владее. Този факт не се отрече от самият ищец, а в с.з. проведено на 22.04.2015г. същият заяви, че ползва имота от есента на 2014г., като го бил отдал под аренда и получава за него арендното плащане.
Следователно не са налице другите два елемента на ревандикационния иск, а именно: владение от ответника, което да е без основание. Това води до извод за неоснователност на иска и същия следва да бъде отхвърлен.
ІІІ. ПО ОБРАТНИЯТ ИСК с правно
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Съдът дължи произнасяне по обратния иск в случаите, в които главният иск
е уважен.С исковата молба по обратният иск е посочено, че Ц.М.Т.-продавач по
сделката е предявил против ответника В.К. иск по чл.108 от ЗС. Поради това за
ответника се поражда правен интерес в условията на евентуалност да предяви
обратен иск срещу третото лице – помагач Т.Х.Р. и същият да бъде разгледан в
условията на евентуалност, като в случай на уважаване на главният иск, да бъде
уважен и обратният иск.
С оглед на това, че главният иск по чл. 108 от ЗС се отхвърля като неоснователен и недоказан, то искът на ответника В.К. спрямо третото лице – помагач Т.Х.Р. с правно основание чл. 55,ал.1, предл.първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 5689.60 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила при продажбата на процесният земеделски имот, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-17.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, не следва да се разглежда, т.к същия е предявен при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС спрямо ответникът.
При евентуалният иск, в случай че се отхвърли главният иск съдът не дължи произнасяне. Основанието за това е, че като се отхвърля с решението първоначалния иск по чл. 108 от ЗС, то условието под което е предявен евентуалният обратен иск не се е сбъднало. Противното би било нарушаване на състезателното начало, т.к ще доведе до произнасяне на съда по искане, каквото страната не е пожелала (страната иска произнасяне, само ако бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС, но не и в случай на неговото отхвърляне).
По тези съображения съдът намира, че искът на ответника В.К. спрямо третото лице – помагач Т.Х.Р. с правно основание чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД не следва да се разглежда и съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът В.К. следва да заплати на ищеца Ц.Т. направените по делото разноски с общ размер от 853,00 лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, от които: 228.00 лв. лв. внесена държавна такса, 5,00 лв. за съдебно удостоверение, 120,00 лв. –внесен депозит за вещо лице и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
В останалата част за разликата над тази сума 853.00 лв. до предявеният размер от 1494.30 лв. поисканите деловодни разноски съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК, не следва да се присъждат, тъй като няма представени писмени доказателства по настоящето дело за извършено плащане, както и с оглед съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете и размера на адвокатското възнаграждение от 500.00 лв. по обратният иск, поради това,че ищецът не е страна по него.
Ответника не претендира разноски по главният иск и такива не следва да му се присъждат.
На третото лице помагач Т.Р. не се присъждат разноски, изводимо от разпоредбата на чл.78,ал.10 от ГПК.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА НА ДОГОВОРА ЗА
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА обективиран
в Н.А.№ 169, т.VІ, рег.№ 9108, н.д.№ 1097/17.11.2011г. на Нотариус рег.№
407 на НК с район на действие Р.С.
гр.Б. Сл., по силата на който Е. Д.К. действащ като „продавач” преупълномощен от лицето Т.Х.Р.
с ЕГН ********** ***, действаща
като пълномощник на продавача Ц.М.Т., ЕГН **********,***, е продал на
ответника В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б. Сл., ул. „А." № 13, действащ чрез пълномощника си Е. Д.К. процесният поземлен имот представляващ НИВА от 43.005 дка, трета категория, в местността "Гъстия шумак", имот №
120028, находяща се в землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени
имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, Землищна граница и имот 120029, за
сумата от 5689.60 лв., на основание чл.26,ал.2 ЗЗД вр.чл.42,ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
ищеца Ц.М.Т., ЕГН **********,***, против ответника В.Д.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Б.Сл.,
ул. „А." № 13, ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС за ПРЕДАВАНЕ ВЛАДЕНИЕТО върху поземлен имот представляващ
НИВА от 43.005 дка, трета
категория, в местността "Г. ш.",
имот № 120028, находяща се в
землището на с.М., обл.В., при граници: поземлени имоти №№ 12022,
120021, 120014, 120015, 120016, 120018, Землищна
граница и имот 120029, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б. Сл., ул. „А." № 13, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц.М.Т., ЕГН **********,***,чрез адв.П.П. *** с адрес за призоваване гр.В., ул.”Л.” № 10, направените от него деловодни разноски с общ размер от 853.00 лв. съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, а за разликата до пълният предявен размер от 1494.30 лв. отхвърля искането за присъждането им като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.Х.Р. с ЕГН ********** ***, в качеството й на трето лице-помагач на ответника В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б. Сл., ул. „А." № 13, на основание чл. 220 във вр. с чл. 219, ал.1 от ГПК.
След влизане на решението в сила ищеца в 6-месечен срок да извърши отбелязване в Службата по вписвания при РС-Б.Сл. съгласно чл.115 от ЗС и чл.14 от Правилника за вписвания.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: