РЕШЕНИЕ
№ 4427
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330113299 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Ищцата Л. Л. П. от гр. С., моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответникът да й заплати сумата 1 200 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. – общо 49 дни, заедно със законната
лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения – като при
приключване на устните състезания по делото моли съда предвид изплащането от ответника
изцяло на претендираната сума след подаването на исковата молба да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Ответникът В. И. П., в качеството му на едноличен търговец с фирма
„****************“ – гр. П., оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника като „*************“ от ************ г. до *************
г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено с връчена й на
1
********** г. Заповед № **/*********** г. на ответника на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ, като със самата Заповед е било разпоредено на Л. П. да се изплати обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 49 дни неползван платен годишен отпуск, чийто нетен размер – както се
установява от издадената от самия ответник справка, е 1 648, 02 лева – от които са й били
изплатени от ответника на ************ г. 448, 02 лева и са останали дължими 1 200 лева.
Както се установява от представените от ответника писмени доказателства, към
**************** г. ответникът е изплатил изцяло на ищцата дължимият остатък от
обезщетението в размер на 1 200 лева – като исковата молба, въз основа на която е било
образувано настоящето дело, е била изпратена до съда по пощата на *************** г., а
първото плащане от ответника на дължимия остатък от обезщетението е било извършено на
************* г.
При така установената фактическа обстановка, доколкото след подаването на
исковата молба ответникът е изплатил изцяло на ищцата полагащото й се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, съдът намира, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Същевременно, доколкото ответникът е заплатил изцяло дължимото на ищцата
обезщетение за неползван платен годишен отпуск след датата на подаване на исковата
молба, съдът намира, че независимо от отхвърлянето на иска, той следва да й заплати
направените разноски за производството по делото в размер на 400 лева – платено
адвокатско възнаграждение (като предвид фактическата и правна сложност на спора и
цената на иска заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение не
надхвърля минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, поради което направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение), а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева ДТ за производството по
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Л. П., ЕГН: **********, от гр. С., кв. „К***********“, ул.
„***********“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„**************“ № ****, ет.**, Адвокатско дружество „*************“, адв. В. Ц.,
против В. И. П., ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма
„*************************“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********“ № * – Офис
център *, ет.*, офис *, адв. Е. К. - П., иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 200 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. – общо 49
дни, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
2
ОСЪЖДА В. И. П., с посочения ЕГН, в качеството му на едноличен търговец с
фирма „******************“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Л. П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3