№ 175
гр. Добрич, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря И.а Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200455 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4,
представлявано от управителя Й. ИВ. Й., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 20/29.03.2021 г., издадено от Директора на
ОДБХ - Добрич, с което на „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********,
за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, на основание чл. 469, ал. 2, изречение второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът, както и управителят на
санкционираното юридическо лице поддържат жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
1
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 10.03.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 07 от 10.03.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице съобразно
разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВД) в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е
връчен на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от
ЗАНН. При съставянето на акта представляващият търговеца е бил запознат с
правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Има обособени зони,
които вие не одобрявате, има обособено място (помещение) за съхранение
на фуража, което вие не одобрявате. Торохранилището е почти готово.
Нямаме торови маси извън помещенията” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред
наказващия орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
2
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 472, ал. 2 от ЗВД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 12.11.2020 г. свидетелят д-р Г. СТ. Н. – главен инспектор при
Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършила проверка
на животновъден обект № ****, находящ се в град Добрич, ******“,
собственост на „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********.
При проверката били констатирани нарушения на
ветеринарносанитарните изисквания, поради което с Предписание № 94 от
12.11.2020 г., свидетелят Г. СТ. Н., на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВМД,
дала следните указания:
Да се обособят ясно бялата и черната зона.
Да се обособи торосъбирателно съоръжение.
3. Да се обособи трупосъбирателно помещение или съоръжение, което
да позволява лесно почистване и дезинфекция;
4. Да се обособи затворено помещение или съоръжение за съхранение
на фуража.
5. Да се води редовно дневникът за посещение на външни лица, като в
същия се добави графа за посетителите, които са имали контакт с птици.
6. Да се предоставят разписани правила за преминаване на бяла в черна
зона.
3
7. Да се постави сух филтър на входа на всяко производствено
помещение.
8. Да се зареди и поддържа винаги в готовност дезинфекционната
площадка и дезинфекционната пътека.
9. Да се водят записи за извършена дезинфекция на МПС пристигащи и
излизащи от обекта.
10. Да се водят записи на входа на всяка сграда за ежедневната
смъртност на птиците и консумацията на фураж.
Изпълнението на предписанието е било възложено на Й.Й.-едноличен
собственик на капитала и управител на търговското предприятие,
стопанисващо животинския обект, в срок до 31.12.2020 г., като екземпляр от
предписанието е било връчено на М. Й. ИВ. (технически сътрудник в
„Данчик“ ЕООД) на 12.11.2020 г., удостоверено посредством подписа й.
След изтичане срока на предписанието, на 09.03.2021г., свидетелите д-р
Г. СТ. Н. и д-р ИЛ. Н. СЛ., и двамата главни инспектор при Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършили проверка в
животновъдния обект с рег. № ****, находящ се в град Добрич, ******“, при
която констатирали, че не се обособени и отделени „бяла“ и „черна“ зона в
животновъдния обект; Не е обособено място/съоръжение за съхранение на
торови маси, съобразено с капацитета на фермата и изискванията на Наредба
№ 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти; Не е обособил затворено помещение или
съоръжение за съхранение на фуража; Не е заредил дезинфекционната
площадка и дезинфекционната пътека; Не е представил разписани правила за
преминаване от „бяла“ в „черна“ зона; Не е добавил графа в дневника за
посещения на външни лица, с които констатации С.Т.П. не е изпълнил
указанията от Предписание № 101/16.12.2020 г., със срок на изпълнение до
31.12.2020 г., т.е. не са изпълнени т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 от издадено
Предписание № 94/12.11.2020 г., със срок на изпълнение до 31.12.2020 г., т.е.
не е изпълнено предписание на ветеринарномедицински контролен орган,
издадено в кръга на правомощията му по Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Резултатът от проверката е бил обективиран в Констативен протокол №
132 от 09.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
4
така и наказващият орган приели, че „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й.,
ЕГН **********, не е изпълнило предписание на ветеринарномедицински
контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по Закона за
ветеринарномедицинската дейност, с което е осъществило състава на чл. 469,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131, ал.
2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което на
основание чл. 469, ал. 2, изречение второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Г.Н. и И. С., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:
Предписание № 94/12.11.2020 г. и Констативен протокол № 132/09.03.2021 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Й. ИВ. - технически
сътрудник в „Данчик“ ЕООД и дъщеря на едноличния собственик и
управител на дружеството, дадени в съдебно заседание, тъй като е налице
индиция за нейната заинтересованост - същата е в трудовоправни отношения
с дружеството - жалбоподател, поради което е налице финансова обвързаност
и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи
значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват
по категоричен начин от показанията на свидетелите Г.Н. и И. С..
Тук е мястото да се отбележи, при проведените очни ставки между
свидетеля М.И. и всеки един от свидетелите Г.Н. и И. С., за съда не възникна
ни най-малко съмнение относно достоверността на твърдяното от свидетелите
Г.Н. и И. С., тъй като както вече бе посочено, показанията им са
последователни, логично подредени и безпротиворечиви. Съдът счита, че на
обективната истина отговарят именно показанията на свидетелите Г.Н. и И.
С., доколкото същите заявяват, че са напълно убедени в показанията си и с
цялото си поведение в административнонаказателното производство дават
5
много точни данни, описвайки обстоятелствата от значение по делото в
детайли, като показанията им кореспондират с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на търговеца се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от
контролен орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с
относимата административнонаказателна разпоредба – чл. 469, ал. 1 от ЗВД.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗВД, контролът по
здравеопазването се извършва в обекти с епизоотично значение, като в т. 1 на
нормата са визирани животновъдните обекти. Според легалната дефиниция,
дадена в §1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗВД, животновъден
обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Безспорно по делото е, че обект на проверката е именно животновъден обект
с рег. № ****, находящ се в град Добрич, ******“, собственост на „ДАНЧИК
ЕООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Поп Богомил“ № 4, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********. Законът, в нормата на чл. 131, ал. 1,
регламентира правомощията на контролните органи при извършването на
проверки в обектите по чл. 129, ал. 1, като едно от тях е даването на указания,
в които определят срокове за отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 131,
ал. 2, т. 1 от ЗВД, мерките по ал. 1 се прилагат с предписание. Анализът на
писмените доказателства обуславя извод за извършено административно
нарушение по чл. 469, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗВД. В предписанието, съставено
при извършената проверка на животновъдния обект, е посочено законовото
основание за даване на указанията. Напълно ясно е било за проверявания
субект какво следва да изпълни, като в самото предписание точно и
недвусмислено е посочено какво е нарушението, а именно, че в
животновъдният обект няма ясно разграничение между бялата и черната зона;
Няма обособено торосъбирателно съоръжение; Няма обособено
трупосъбирателно помещение или съоръжение, което да позволява лесно
почистване и дезинфекция; Няма обособено затворено помещение или
съоръжение за съхранение на фуража; Не се води редовно дневникът за
6
посещение на външни лица, като в същия се добави графа за посетителите,
които са имали контакт с птици; Няма разписани правила за преминаване на
бяла в черна зона; Няма поставен сух филтър на входа на всяко
производствено помещение; Не е заредена дезинфекционната площадка и
дезинфекционната пътека; Няма данни за извършена дезинфекция на МПС;
Няма записи на входа на всяка сграда за ежедневната смъртност на птиците и
консумацията на фураж.
По своята правна същност предписанието, което е било връчено на
жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна административна
мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По
делото не се установи предписанието да е било обжалвано, поради което то е
влязло в сила и подлежи на изпълнение. Предмет на нарушението не са
дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради
което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността
им. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Констатацията от 09.03.2021 г., обективирана в Констативен протокол № 132/
09.03.2021 г., че т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 от издаденото предписание на
контролния орган не са изпълнени, правилно е обусловила издаването на
АУАН и НП - налице е административно нарушение под формата на
бездействие.
По отношение на наложеното наказание:
При безспорно установеното нарушение, същото е било подведено под
санкционната разпоредба на чл. 469, ал. 2, изречение второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, т.е. за нарушение, извършено повторно.
Съгласно обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, нарушението е извършено за втори път и е повторно, тъй като
е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление № 15/01.03.2021 г. (влязло в сила на 15.03.2021 г.), с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, като копие от същото е
приложено по делото.
Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че
наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението, като повторно,
по следните съображения:
7
Съгласно разпоредбата на &1, т. 79 от Допълнителните разпоредби на
Закона за ветеринарномедицинската дейност, „повторно нарушение” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за
същия вид нарушение.
Видно от представеното по делото наказателно постановление №
15/01.03.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ - Добрич, на „ДАНЧИК
ЕООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Поп Богомил“ № 4, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Й. ИВ. Й., ЕГН ********** е била наложена имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева за същото по вид нарушение, като
наказателното постановление е влязло в сила на 15.03.2021 г.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение е
бездействие и се изразява в това, че търговецът не е изпълнил задължително
предписание, дадено в Предписание № 94/12.11.2020 г., със срок на
изпълнение до 31.12.2020 г. Изпълнителното деяние на конкретното
нарушение е осъществено след изтичане на дадения в предписанието срок,
т.е. на 01.01.2021 г. и преди влизане в сила на наказателно постановление №
15/01.03.2021 г., поради което и не се явява повторно по смисъла на &1, т. 79
от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
С оглед изложеното, извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната
му отговорност, но не на основание чл. 469, ал. 2, изречение второ от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, така, както е сторил наказващия орган,
а на основание чл. 469, ал. 2, предложение първо от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, която санкционна разпоредба предвижда
имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
инстанция счита, че следва да измени наказателното постановление. Тези
правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във
вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по
отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да
упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за
по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 469, ал. 2, предложение
8
първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Всичко това налага изменение на наказателното постановление, като
нарушението бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 469, ал. 2,
предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с
налагане на имуществена санкция в минимален размер, а именно - 1000 лв.,
отчитайки, че нарушението е за първи път.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на неизпълнение на предписанието, осъществява състава
на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗВД, респ. всяко първо
нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската
дейност, и въвеждане принципите на ветеринарното законодателство на
Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните,
9
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН.
Относно направените разноски по делото:
И двете страни претендират разноски по делото – жалбоподателят в
размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, въззиваемата страна - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, определено по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН регламентира правото на страните в
производството по ЗАНН да им бъдат заплатени направените разноски чрез
препратка към правилата на АПК. В разпоредбата на чл. 143 от АПК липсва
уредена хипотеза, касаеща дължимостта и размера на разноските при
частична основателност на жалбата. Съобразно чл. 144 от АПК приложение
следва да намерят правилата на ГПК и по-конкретно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, с която разпоредба е предвидено, че разноските по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с
уважената част от иска.
При приложението на този принцип жалбоподателят по настоящото
дело има право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлена част на жалбата. По отношение размера на това
възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението.
Процесното административно правоотношение има материален
интерес, като в случая административното нарушение е признато за
извършено, но е намален размерът на имуществената санкция от 3000 (три
хиляди) на 1000 (хиляда) лева. Направените от жалбоподателя пред
настоящия съдебен състав разноски за адвокатско възнаграждение възлизат
на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, което възнаграждение е било
заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за
правна защита и съдействие серия Д № 037957/01.06.2021 г., съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния
10
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия.
С оглед изложеното, Областна дирекция по безопасност на храните -
Добрич следва да бъде осъдена да заплати на „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп
Богомил“ № 4, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********, сумата от 293 (двеста деветдесет и
три) лева, съобразно уважената част на жалбата (намаление на размера на
имуществената санкция с 2000 лева от първоначално наложената такава в
размер на 3000 лева).
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2 искане,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от
2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.)
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
С оглед изложеното, търговецът „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й.,
ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните - Добрич част от максималния размер от 150 (сто и
петдесет) лева, а именно - сумата от 50 (петдесет) лева, съобразно
отхвърлената част на жалбата (определяне на имуществена санкция в размер
на 1000 лева). В тази насока е константната съдебна практика /Виж Решение
от 13.04.2022 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 87/2022 г., Определение №
211 от 6.07.2021 г. на АдмС – Добрич по к.ч.а.н.д. № 301/2021 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20/29.03.2021 г., издадено от
11
Директора на ОДБХ - Добрич, с което на „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й.,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 469, ал. 2, изречение
второ от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 (три хиляди) лева,
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като наказуемо по чл. 469, ал. 2,
предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност и
ОПРЕДЕЛЯ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 (хиляда) лева,
на основание чл. 469, ал. 2, предложение първо от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА „ДАНЧИК ЕООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Поп Богомил“ № 4, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2, сума в размер на 50 (петдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на „ДАНЧИК
ЕООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„Поп Богомил“ № 4, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Й. ИВ. Й., ЕГН **********, сумата от 293 (двеста деветдесет и
три) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12