Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………..….., гр.София, 09.09.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Боряна Петрова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 14 827 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение № 187514 от 04.08.2017г. на СРС, 50 състав, постановено по гр.дело №
31691/2012г., с което е отхвърлен , като неоснователен,
искът предявен от Е.В.С. срещу М.Г.Д., с
правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата от 1 500,00лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди-увреждане на недвижим имот- апартамент № 17,
находящ се в гр.София, ж.к.********в резултат на теч, причинен от действията и
бездействията на ответника в периода 01.05.2012г.- до предявяване на исковата
молба / 29.06.2012г./, ведно със законната лихва от 29.06.2012г.- до окончателното
изплащане, а в частта на претендираното обезщетение за периода 29.06.2012г.-
30.06.2012г. – искът е отхвърлен като недопустим.
Решението се обжалва от ищеца по
делото Е.В.С..
Въззивникът поддържа доводи за неправилност,
произтичаща от неправилната преценка на събраните по делото доказателства.
Счита за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че по делото
не е установен по безспорен и категоричен начин източникът на теча да е
хоризонталната тръба към апартамента на ответника. Твърди, че от приетата по делото СТЕ се
установява наличието на повреда в тръбната система към апартамента на
ответника, като ирелевантна е причината, поради която е настъпила тази повреда.
Намира, че след като по делото е доказано пряката и непосредствена причина за
теча и тя е в жилището на ответника, то исковата претенция се явява
основателна. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият, М.Г.Д., оспорва въззивната
жалба, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение, като законосъбразно и правилно. Подробни аргументи в подкрепа на
заявеното становище развива в писмения отговор на въззивната жалба. Възразява,
че от приетото по делото заключение на СТЕ и събраните гласни доказателства се
установява, че повредата на щранговете на отвеждащите тръби не са причинени в
резултат на негови действия, а са последица от падащи материали в
канализационната шахта при ремонт, извършен от други лица. Поддържа наличие на
повреда и в хоризонталната тръба, намираща се в имота на ищеца, която също
причинява теч. Не претендира разноски по делото за въззивното производство.
Софийският
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда
на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269,предл.2 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно с
обжалваното решение , /имащо в тази част характер на определение/ исковата
молба в частта на предявената претенция по чл.45 от ЗЗД за твърдяни причинени
от ответника имуществени вреди за
периода след датата на предявяване на исковата молба /29.06.2012г./ - до датата
30.06.2012г. на собствения на ищеца имот, е върната като недопустима, /каквото
по своята правна същност представлява отхвърлянето й като недопустима/.
Доколкото искът не касае вземане, имащо характер на периодично, за периода след
датата на предявяване на исковата молба, той се явява недопустим, по аргумент за противното
от нормата на чл.124,ал.2 от ГПК. Ето защо, законосъобразно за този период от
време исковата претенция е върната като недопустима. В останалата част, с която
исковата претенция по чл.45 от ЗЗД е отхвърлена като неоснователна, обжалваното
решение е допустимо.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение
от 1 500,00лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди на част от
собствения имот – мокро помещение /съгласно уточнението на предмета на иска,
допуснато във въззивното производство/ на апартамент № 17, находящ се в
гр.София, ж.к.********, в резултат на теч, причинен от действията и
бездействията на ответника в периода 01.05.2012г.- до датата на предявяване на
исковата молба / 29.06.2012г./, ведно със законната лихва от 29.06.2012г.- до
окончателното изплащане.
С обжалваното решение искът е отхвърлен като
неоснователен, с мотива, че по делото не е доказан фактът , че установените
вреди по собствения на ищеца имот са в резултат именно на действия или
бездействия на ответника, от които да е причинен теч в мокрото помещение на
имота на ищеца.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите
на първата инстанция , с които е мотивирана неоснователността на предявения
иск, като намира исковата претенция за
основателна до размера на сумата от 914,59лв. по следните съображения:
Между
страните по делото няма спор, че те са собственици на два жилищни имота, като собственият
на ищеца имот, представляващ апартамент № 17, находящ се на 4 етаж в блок № ********,
гр.София, е разположен непосредствено под имота на ответника– ап.№ 23, находящ
се на 5 етаж на същата сграда.
От приетото по делото и неоспорено
заключение на СТЕ се установява, че в процесното мокро помещение в собствения
на ищеца имот са налични щети от наводнение, а именно: паднала част от
пръсканата мазилка на тавана, повредено осветително тяло, паднала част от
фаянсови плочки на стената и паднала част от гипсови блокчета по стената ,
разположена срещу вратата на помещението, счупена мивка. Наличието на тези
вреди се потвърждава от показанията на свидетеля на ищцовата страна – св.Б.Д.,
които съдът кредитира като почиващи на негови преки и непосредствени
впечатления и кореспондиращи на фактите, установени с експертното заключени на
СТЕ.
Правният спор между страните е по
въпроса дали тези вреди в имота на ищеца се намират в пряка причинно-следствена
връзка с противоправни действия или бездействия на ответника, които да са
причинили теч в имота на ищеца.
Настоящият съдебен състав приема, че от
съвкупната преценка на приетото по делото заключение на СТЕ и показанията на
св.Б.Д., може да се направи категоричният извод, че вредите, причинени в
процесното мокро помещение на собствения на ищеца имот са резултат от
противоправно бездействие на ответника. От експертното заключение се
установява, че вероятна причина за теча в имота на ищеца е повреда на хоризонталната
канализационна тръба, отвеждаща отпадните води от мивката в кухненския бокс,
мивката и подовия сифон в мокрото помещение на жилището на ответника. Разпитаният
по делото свидетел Д.потвърждава тази причина за теча, като установява, че
лично е видял пукнатина в хоризонталната тръба, която отвежда водите от
апартамента, разположен над този на ищеца. Нещо повече, в отговора на
въззивната жалба ответникът признава неблагоприятния за него факт - наличие на повреда в хоризонталната тръба,
отвеждаща отпадните води от собствения му апартамент, но възразява, че тази
повреда не е резултат от негови действия, а е последица от действията на трети
лица- извършвали ремонт на апартамента на 7 етаж в сградата. Настоящият съдебен състав приема, че дори да
се приеме за основателно възражението на ответника за причината за повредата на
отвеждащата хоризонтална канализационна тръба – действия на трети лица, /предвид липсата на доказателства за този
факт/, това обстоятелство е ирелевантно
в рамките на правоотношенията между страните по делото. Този факт има правно
значение само в отношенията между ищеца и
третите лица, в рамките на които ищецът би могъл да претендира от
третите лица обезщетение за вредите, причинени му от третите лица на съображение, обслужващо собствения му имот
и представляващо част от ВиК системата на този имот. В рамките на
правоотношенията между ищеца и ответника, правно значение има единствено
установеният факт , че от страна на ответника не е отстранена повредата на
хоризонталната тръба, /представляваща част от собствената на ответника ВиК
инсталация, обслужваща имота му/, като в резултат на това противоправно
бездействие на ответника за ищеца са настъпили горепосочените вреди, като пряка
последица от теча от тръбата. Всеки собственик има задължение за поддържане на
имота си в такова състояние, че да не се причиняват вреди на други правни
субекти и тяхното имущество, в противен случа- носи отговорността по чл.45 от ЗЗД – за вредите, причинени от бездействието. На последно място следва да се посочи, че макар от заключението
на СТЕ да се установява, че ответникът
не ползва по предназначение мокрото
помещение в собствения му имот, този факт не освобождава ответника от
отговорност за причинените вреди на имота на ищеца, доколкото от заключението
на СТЕ се установява, че хоризонталната тръба, която е повредена, отвежда не
само водите от мивката в мокрото помещение на ответника, но и тези от мивката в
кухнята на ответника, а по отношение на последната- ответникът не възразява и
по делото не се установява да не се ползва. Що се отнася до възражението на ответника, че
вредите са причинени и в резултат на теч от хоризонталната тръба към имота на
самия ищец, то освен, че е преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК като
заявено за пръв път с въззивната жалба, противоречи на основни физични закони,
доколкото щетите в имота на ищеца са причинени от теч, идващ от горе спрямо имота на ищеца, а хоризонталната тръба, обслужваща имота на
ищеца е разположена под помещението, в което са причинени щетите.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск се явява доказан и
основателен до размера на сумата от 914,59лв., която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.45 от ЗЗД, като обезщетение за
причинените на последния вреди в мокрото помещение на собствения му имот, в
резултат на бездействието на ответника по отстраняване на теч от хоризонталната
канализационна тръба - част от ВиК инсталацията на имота на ответника.
Поради частично несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която искът по чл.45 от ЗЗД е отхвърлен до размера
на сумата от 914,59лв. и вместо него- да бъде постановено друго, с което искът
за тази сума да бъде уважен, а в останалата отхвърлителна част- за разликата
над дължимата сума от 914,59лв.- до пълния предявен размер от 1 500,00лв.,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски за първата инстанция, съразмерно
на уважената част от иска, а ответникът има правото на разноски за тази
инстанция, на основание чл.78,ал.3 от ГПК- съразмерно с отхвърлената част от
иска. Доколкото, обаче, от страните не са направени искания за присъждане на
разноски в рамките на първоинстанционното производство- те остават в тяхна
тежест така, както са направени.
За въззивното производство искане
за разноски е заявил само ищеца и такива му се следват съразмерно на уважената
част от жалбата от 49,83лв. /държ.такса/. Разноски за адвокатско възнаграждение
на въззивника-ищец съдът приема, че не се дължат, тъй като видно от договора за
правна защита и съдействие от 297.09.2017г. то
е договорено за заплащане по сметка, а доказателства за плащане по
банков път от въззивника-ищец не са представени по делото..
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 187514 от 04.08.2017г. на СРС, 50 състав, постановено по гр.дело №
31691/2012г., в частта, с която е отхвърлен , като
неоснователен, искът предявен от Е.В.С.
срещу М.Г.Д., с правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата от 914,59лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в мокрото помещение на
апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к.********- паднала част от
пръсканата мазилка на тавана, повредено осветително тяло, паднала част от
фаянсови плочки на стената и паднала част от гипсови блокчета по стената ,
разположена срещу вратата на помещението, счупена мивка, в резултат на теч,
причинен от бездействие на ответника в
периода 01.05.2012г.- до предявяване на исковата молба / 29.06.2012г./, ведно
със законната лихва от 29.06.2012г.- до окончателното изплащане, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
М.Г.Д., с ЕГН **********
да заплати на Е.В.С., с ЕГН **********,
на основание чл.45 ЗЗД – сумата от 914,59лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в мокрото помещение на апартамент № 17,
находящ се в гр.София, ж.к.********: паднала част от пръсканата мазилка на
тавана, повредено осветително тяло, паднала част от фаянсови плочки на стената
и паднала част от гипсови блокчета по стената , разположена срещу вратата на
помещението, счупена мивка, в резултат на теч, причинен от бездействие на ответника в периода
01.05.2012г.- до предявяване на исковата молба / 29.06.2012г./, ведно със законната
лихва от 29.06.2012г.- до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 187514 от 04.08.2017г. на СРС, 50 състав, постановено по гр.дело №
31691/2012г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Г.Д. да заплати на Е.В.С.– сумата от 49,83лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.