РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Севлиево , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200158 по описа за 2021 година
Жалбоподателят Д. М. П. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 18-0341-000414 от 21.05.2018 година на Началник Сектор към
ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева
за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни съображения в тази
насока.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Съдът приема, че препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 06.04.2021 година, а не на 06.05.2021 година, тъй като видно от
приложената по делото призовка, получена от жалбоподателя на 01.04.2021 година,
същият е бил извикан да се яви в сградата на РУ на МВР – Севлиево на 06.04.2021
година. Видно от отбелязването в приложеното по делото наказателно постановление,
същото е било връчено лично на жалбоподателя на 06.05.2021 година. Съдът приема,
1
че вероятно жалбоподателят е допуснал грешка при отбелязване на датата на връчване
на наказателното постановление, като е посочил датата 06 май, а не 06 април, тъй като
същият е депозирал жалба срещу наказателното постановление на 12.04.2021 година,
т.е. в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление. При това
положение следва да се приеме, че наказателното постановление му е връчено на
06.04.2021 година и жалбата срещу него е допустима, като подадена в предвидения в
закона 7 – дневен срок от връчване на наказателното постановление и като такава
следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.05.2018 година свидетелят Х. П. Х. бил на двора на дома си на ул.
„Александър Стамболийски“ № 13 в гр. Севлиево, когато късно след обяд часа чул
силно форсиране на гуми и да пищене на спирачки на автомобил. Малко след това
въпросният автомобил преминал покрай него и съседа му, с който Х. разговарял, и на
кръстовището между улиците „Цар Симеон Велики“ и „Александър Стамболийски“
спрял с пищене на гуми и с форсиране. Свидетелят Х. чул и викове на мъж от
автомобила, който бил с отворени прозорци. Автомобилът минал няколко пъти покрай
свидетеля, който се опитал да го спре, но тъй като в този момент не бил на работа и не
бил облечен с полицейската си униформа, водачът на автомобила не спрял. Тогава
свид. Х. подал сигнал на дежурния по ОДЧ, като заявил номера на автомобила.
Дежурният му казал, че вече били получени няколко сигнала от граждани за този
автомобил, дори полицейски служител, който отивал на работа, без малко щял да бъде
блъснат от него. След около час и половина същият автомобил се задал по улицата и
спрял. Свидетелят бил пред дома си и видял, че водачът на автомобила –
жалбоподателят, слязъл от него и тръгнал да бяга, след като чул, че свидетелят го вика.
След малко се върнал, като тогава на мястото пристигнали полицейски служители,
които извършили проверка на документите на водача и на автомобила. Същият не
представил свидетелство за управление на МПС и отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол и наркотици. Тъй като буйствал и бил във видимо неадекватно
състояние, бил отведен в сградата на РУ на МВР – Севлиево, където отново бил
поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Тъй като
жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС, свидетелят Д.
направил справка в системата на КАТ, при която се установило, че жалбоподателят не
притежавал СУМПС.
След констатиране на това обстоятелство, както и след отказа на жалбоподателя
да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози
свидетелят Я.Д., в присъствието на свидетелите Х. П. Х. и М. Г. М. – служители на РУ
на МВР – Севлиево, съставил против жалбоподателя акт за установяване на
2
административно нарушение /АУАН/ № 415/18 от 06.05.2018 година за това, че на
06.05.2018 година, около 20:45 часа в гр. Севлиево, на улица „Александър
Стамболийски“ № 36 в посока пожарната, управлявал л.а. „Мазда 2“ с рег. № ЕВ ***
ВВ, собственост на Д Т А, като при извършената проверка се установило, че
жалбоподателят не притежавал СУМПС, валидно за категорията, към която спада
автомобила и че отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества. Актосъставителят
квалифицирал описаните от него деяния като нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Жалбоподателят
отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, които обстоятелства били
удостоверени с подписа на полицейския служител Ю.М.. На жалбоподателя били
издадени и Талон за изследване № 0024758 и Талон за изследване № 0024759, които
били връчени на жалбоподателя срещу подпис. В двата талона свидетелят записал, че
жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици.
Същият отказал да даде кръв за анализ и пред лекар в ЦСМП – Севлиево, което
обстоятелство било отразено в съставения Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. По делото липсват данни да са депозирани писмени възражения от
страна на жалбоподателя срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 18-0341-
000414 от 21.05.2018 година, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложил
глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Д., Х. П. Х., М.М., Л.Т. и Р.Х.
обясниха пред съда как е протекла проверката, като потвърдиха с показанията си
описаната по – горе фактическа обстановка. И петимата свидетели заявиха, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици и алкохол,
както и да подпише акта за установяване на административно нарушение.
3
Преди да пристъпи към обсъждане на спора по същество за всяко едно отделно
деяние, съдът следва да обсъди направеното от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя възражение за изтекла давност. В жалбата срещу наказателното
постановление, както и в съдебно заседание се изтъква, че е изтекъл давностния срок за
налагане на наказание на жалбоподателя, тъй като наказателното постановление му е
било връчено близо три години след съставянето му. В настоящия случай
наказателното постановление е издадено на 21.05.2018 година, а връчено, както бе
посочено по – горе на 06.04.2021 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не
предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Според
същото, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в НК. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва
по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали
случаи, включително за деяния, наказуеми с глоба. Според чл. 80, ал. 3 от НК
давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и
приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за
престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления -
от прекратяването им. Според разпоредбите на чл. 81, ал. 1 до ал. 3 от НК: 1. Давността
спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи
от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт; 2.
Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност; 3. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. В случая, вмененото на П. нарушение е извършено на
06.05.2018 година г., считано от която дата започва да тече 3-годишния срок по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. С издаването на процесното НП на 21.05.2018г. давността е
прекъсната и от същата дата започва да тече нова 3-годишна давност, съгласно чл. 81,
ал. 2 от НК. По делото са налице доказателства, че до датата на връчване на
наказателното постановление – 06.04.2021 година не е изтекъл горепосочения три
годишен давностен срок, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла
погасителна давност за наказателно преследване съдът намира за несъстоятелно. За по
– голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че абсолютната давност
настъпва с изтичането на четири години и половина от датата на извършване на
4
деянието.
За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма,
приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона, действала към момента на извършване на
деянието, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в
АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят
и свидетелите по акта и другите двама полицейски служители Т и Р.Х., както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията
на полицейските служители, които са очевидци на нарушението, възприели са лично
отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на полицейските служители или да сочат на наличието на мотив да
набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на
съдебното следствие показания от полицейските служители са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка досежно това нарушение. Съдът намира, че в хода
на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си
жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на
административното нарушение, визиран в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради факта, че като
водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и наркотици и не е изпълнил предписанието на
медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и на употребата
5
на упойващи вещества Съдът намира, че за извършеното административно нарушение
законосъобразно е ангажирана административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона
наказания за това нарушение.
Съдът намира, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление в тази му част също не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и
НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП
пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Правната квалификация по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна,
доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е
доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка съдът
намира за неоснователни и несъстоятелни изложените от процесуалния представител
на жалбоподателя възражения за липсата на пълнота, яснота и точност при описание на
обстоятелствата на нарушението.
Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, направени чрез
процесуалния му представител, че жалбоподателят не разполагал с екземпляр от акта
за установяване на административно нарушение. Както бе упоменато по – горе АУАН
е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, същият е бил запознат със
съдържанието му, но е отказал да подпише и получи екземпляр от същия. Отказът му е
удостоверен по надлежния ред с подписа на свид. Ю.М..
Съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин отказът на жалбоподателя като водач на МПС да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство или чрез изпълнение на талона за медицинско изследване на
6
кръвта. Налице е категоричен отказ на П. да бъде тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ и „Drug check 3000“. Липсата на доказана обективна невъзможност
за даване на проба чрез издишвания въздух и уважителни причини сочи, че
възприетият от наказващия орган отказ е неправомерен. Тези последици биха били
заличени, ако жалбоподателят се беше явил да даде кръвна проба, но същият е отказал
да даде кръв за анализ.
Безспорно е, че жалбоподателят
има качеството водач на МПС, като е извършил управление на лекия автомобил
на посоченото в АУАН и НП място. Този факт е безспорно установен от показанията
на полицейския служител Х. П. Х., който е очевидец на това обстоятелство.
Съдът намира за безспорно
установено нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като
административното деяние е налице при сбъдване на което и да е от двете
съставомерни бездействия, описани в хипотезата на административно наказателната
разпоредба. Наказуемото деяние се състои в отказа на водача да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Проверката се
извършва чрез два способа - първият е с техническо средство, за което е нужно
издишан въздух, а вторият е с медицинско изследване на кръвта. Следователно
съставомерен отказ е налице винаги когато при поискване от контролните органи не са
предоставени въздух или кръв и обратно, ако се изпълни предписанието за медицинско
изследване отказът за тестване със техническо средство няма да бъде съставомерно
деяние.
7
Налице е административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП щом не е
изпълнено предписанието за медицинско изследване. Не са налице два отделни състава
на две административни нарушения, а две форми, чрез които се осъществява едно и
също административно деяние. И двете форми се състоят в бездействие да се даде
въздух или кръв, поради което за доказване на административното обвинение е
достатъчно да се посочи и установи, че водачът е поканен да даде въздух, отказал е да
се подложи на такава проверка и му е издаден талон за медицинско изследване.
Изпълнението на предписанието за медицинско изследване като положителен факт,
опровергаващ обвинението, е в тежест на наказаното лице.
В наказателното постановление е вписано обвинение за отказ да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, като е
посочено техническото средство, използвано от проверяващите органи, както и факта,
че същите са издали два броя талони за медицинско изследване. Жалбоподателят не
представя в хода на съдебното производство резултати от медицинско изследване на
кръвта, извършено въз основа на предписанието в посочените времеви граници. В тази
връзка по делото е налице протокол, изготвен в ЦСМП гр. Севлиево, в който е
записано обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за анализ за
употреба на алкохол и наркотици.
При описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотици с техническо средство и са му
издадени два броя талони за медицинско изследване. От показанията на разпитаните
свидетели съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и техническо
средство „Drug check 3000“ за установяване употреба на алкохол и на наркотични
вещества или техни аналози, което е наложило на жалбоподателя да му се състави Акт
за нарушение и да му бъдат връчени талони за медицинско изследване.
8
Съдът намира, че изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в случая са
изпълнени чрез посочване на двата съставомерни факта, обуславящи извода за отказ да
се извърши проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества от водача на МПС.
Водачът осъществява нарушението "отказ да му бъде извършена проверка" само ако
едновременно откаже проверка и по двата посочени в закона способа - техническо
средство или химически анализ на кръвта, което в случая е доказано от липсата на
резултата от показания на техническо средство и от химически анализ на кръвта.
Жалбоподателят е отказал проверка с техническото средство Дрегер и Дръгчек, след
което са му издадени по надлежния ред талони за медицинско изследване, като едва
след липсата на доказателства за тяхното изпълнение, наказващият орган е пристъпил
към налагане на наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Освен това с
ъгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че
констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства.
С оглед възприетата и описана по - горе фактическа обстановка съдът приема за
установено по категоричен начин, че по времето и на мястото, отразени в АУАН и
възпроизведени в атакуваното НП, жалбоподателят е управлявал МПС - лек
автомобил, като при проверката от компетентните полицейски служители е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване
употребата на алкохол и с техническо средство „Drug check 3000“ за установяване
9
употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и че не е дал и кръвна
проба съобразно възможността, дадена във връчените му талони за медицинско
изследване, с което следва да се приеме, че същият е автор на нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени две глоби в
размер на по 2000,00 лева и два пъти е лишен от право да управлява МПС за срок от
две години. В случая наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил два
пъти нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – единия път за отказа му да бъде
изпробван за употреба на алкохол, а втория път за отказа му да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че наказващият
орган неправилно е приложил санкционната разпоредба в конкретния случай два пъти,
и приема, че в случая при наличието на отказ да бъдат извършени и двете проби следва
да бъде наложено едно наказание. В тази връзка следва да се посочи, че
преобладаващата практика на административните съдилища в Република България
застъпва тезата, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози….., се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.
Свързването от законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи
"и/или" означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но
едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на две
самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо
съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и глоба 2000 лв.). До същия извод се стига и при историческото
тълкуване на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В редакцията на посочената правна
новела, действала до 21.01.2017г. двете деяния – отказа на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта и отказа на същия да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози са свързани със само съюза
„или“. Според съда при тази редакция са били налице условията за налагане на две
отделни наказания, ако водачът е отказал и двете проверки. С изменението на ЗДвП,
обнародвано в ДВ бр.101/2016г. в сила от 21.01.2017г., законодателят е добавил и
съюза „и“ и двете деяния са съединени с „и/или“, което налага извода че което и от
двете проявления на изпълнителното деяние да е извършил водачът, същия се наказва
с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. /заради
съюза „или“/, но в случаите когато бъдат отказани и двете проверки, е налице едно
нарушение и се налага едно наказание /заради съюза „и“/.
10
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се
измени, като се отмени в частта за двойното приложение на разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, т.е. на жалбоподателя следва да бъде наложено само едно наказание
глоба в размер на 2000 лева и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В пункт първи от наказателното постановление на жалбоподателя Д.П. е
наложена глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да
не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В процесния случай по безспорен начин се
доказа, чрез кредитираните от съда гласни доказателства, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на инкриминираната дата. От приобщените писмени
доказателства и в частност от приложената по делото Справка картон на водача се
установява, че към датата на нарушението 06.05.2018 година СУМПС на
жалбоподателя е било унищожено, т.е. невалидно. Фактът, че СУМПС на водача е
било унищожено е отбелязано в съставения в деня на проверката АУАН, а в
накакателното постановление изрично е посочено, че след направена допълнителна
проверка се установило, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя
било със статут унищожен, поради изтичане срока на валидност, отнето и при
съставяне на АУАН № Д/21057/27.10.2017 година.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
съставът на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
11
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на
извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи
се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни последици от
деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от
него нарушения и др. В конкретния случай съставът на нарушението не е резултатен, а
формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен самото
управление на МПС от неправоспособен водач, който е лишен от правоспособност по
административен ред. По делото не са представени доказателства, обосноваващи
извода, че нарушението се отличава съществено по тежест от обикновените нарушения
от същия вид.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира налагане на
административно наказание "глоба" от 100 лв. до 300 лв. на всеки, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено АНО е наложил минимално предвидената по текста на
закона санкция, поради което наказателното постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото, които предвид
обстоятелството, че наказателното постановление се отменя в едната част, с която е
наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС, а се
потвърждава в останалата част, следва да са в размер на 200,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0341-000414 от 21.05.2018 година на
Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, като ОТМЕНЯ същото в частта,
с която на Д. М. П., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. „***“ № 2, вх. А, ет. 6, ап.
19, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две
хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0341-000414 от 21.05.2018
година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на Д. М.
П., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. „***“ № 2, вх. А, ет. 6, ап. 19, направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200,00лв. /двеста/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
13