Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. Нови пазар, 20.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1560/2017г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, съдържаща евентуално съединени установителни искове от ищеца Р.Д.Р. ***: 1/ отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответницата, че тя не е едноличен собственик на оставения в наследство от Р.С.А.недвижим имот, представляващ: поземлен имот, находящ се в с. К., ЕКАТТЕ 37232 общ. К., обл. Ш., с идентификатор 37232.38.6 по кадастралната карта на селото, с площ 25996 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива в м. „***“, при граници имоти с №№ 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7 и 37232.38.28, както и 2/ евентуален положителен установителен иск да се признае спрямо ответницата, че той е собственик на 1/12ид.ч от имота.
Иска се и пълна, евентуално частична отмяна на издадения в полза на ответницата НА №***г. на Нотариус с рег.№ *** и с РД –РС Н.Ищецът сочи, че е един от наследниците на Р.С.А., б.ж на с. К., на когото с решение № 9/15.02.1995 г. на ОбСЗ К. е възстановена собствеността върху земеделска земя, представляваща описания поземлен имот. Заявява, че ответницата се е снабдила с НА №***г. на Нотариус с рег.№ *** и с РД –РС Н.за собствеността върху целия имот по давностно владение, въпреки, че към момента на издаването му не са били налице предпоставките за това, т.к тя не владяла имота в продължение на повече от 5 или 10 години, необезпокоявано.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае, че ответницата не е собственик по давностно владение на процесния имот, както и да отмени изцяло издадения констативен нотариален акт.
Ищецът е посочил в уточняващата си молба, че е собственик на 1/12 ид.ч. от имота и прави евентуално искане, ако съдът не признае искът му за основателен относно целия имот, то да признае спрямо ответницата, че той е собственик на тази 1/12 ид.ч от имота и да отмени издадения констативен нотариален акт в този обем.
Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
От името на ответницата е постъпил писмен отговор в законноустановения месечен срок, с който тя оспорва основателността на предявените искове.
Ответницата намира иска в защита на целия имот е недопустим, т.к ищецът не бил собственик в пълен обем на това право, а е бил сънаследник заедно с ответницата и останалите наследници. Поради това ответницата моли искът да се отхвърли като неоснователен.
Относно евентуалният иск по чл. 124 от ГПК за притежаваната от ищеца 1/12 ид.ч., ответницата сочи, че същия е допустим, но е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответницата твърди, че с решение № 9/15.02.1995 г. на ОбСЗ К. е била възстановена собствеността върху земеделска земя, представляваща поземлен имот, находящ се в с. К., ЕКАТТЕ 37232 общ. К., обл. Ш., с идентификатор 37232.38.6 по кадастралната карта на селото, с площ 25996 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива в м. „***“, при граници имоти с №№ 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7 и 37232.38.28.
Ответницата моли да се отхвърлят както главният така и алтернативният иск и да и се присъдят направените разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:
Наследодателят Р.С.А., поч. На 16.04.1974 г. е имал четири деца, трима синове, от които синът ***, починал на 07.12.1987 г., И.Р.С., поч.на 31.12.1987 г., баща на ищеца и синът К.Р.С., поч.на 04.06.2017 г. - баща на ответницата, както и една дъщеря Ф.В.А., поч. На 22.02.1991 г.
Синът *** Ч. е носил имената Р.Р.С., съгласно приложеното удостоверение за идентичност на имената.
Към момента на реституцията единствено бащата на ответницата, К. и лелята Ф. били живи.
Имотът, който е бил възстановен на наследодателя по решение № 9/15.02.1995 г. на ОбСЗ К., сега е с кадастрален идентификационен номер 37232.38.6 и е с обща площ от 26000кв.м., в м. „***“, при граници на имота, имоти с №№: 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7, 37232.38.28.
Данъчната оценка на целия имот е 4204,20лв.
За имота предмет на делото от приложената справка от ОСЗ К. се установява че за него са били регистрирани ползватели за стопанските години от 2007/2008 - 2008/2009 г. от М.М.А.от с. К.; за стоп.2010/2011 от Е.М.Ч.от с. К.; за стоп.2012/2013 г. включително от Е.М.Ч.от с. К.; за стоп.2014/2015 г. -2015/2016 г. от „***“ ООД; стоп. 2016/2017-2017/2018 г.от „***“ ООД.
С констативен нотариален акт № *** г. на Нотариус П.А. с рег. № *** на НК, ответницата С.К.Р. е призната за собственик на имота, по давностно владение.
От обясненията на ищеца и от свидетелските показания се установи още, че след възстановяването на земеделските земи на името на наследодателя Р.С.А.земите са били обработвани от неговия син К.Р.С., поч.на 04.06.2017 г. - баща на ответницата, като през различните години той е отдавал земята на различни арендатори. Решението за това на кой арендатор да се даде нивата се вземало от брата на ответницата – Н., според св. О.А... Самата ответница не е ползвала нивата, нито е вземала управленски решения за нея, т.к тя живее в Турция и се връща по 1-2 пъти в годината. Ответницата живее в РТурция от повече от 10 години. Свидетелят О.А.сочи, че и други роднини – вуйчовци, чичовци са идвали да си искат дял от нивата, но бащата на ответницата все ги отпъждал и казвал „Няма за вас нива, който иска дял, да дава на дело ….“.
Свидетелят М.- Ф. сочи, че бащата на ответницата „все седял на пейката“, а другият братовчед О.А..все идвал на пейката и му викал „чичо дай от нивата на мене дял, няма ли вече да даваш“, а тогава К. му отговарял „дял ли ще ти дам, има съд, върви на съд“. Свидетелят сочи, че и Р. си идвал да иска от имота своя дял, като К. все на пейката разговарял с него, не ги канил вътре да влизат. Свидетелят сочи, че знае, че Р. заявил претенциите си 2-3 години преди да умре К., а иначе Р. се връщал всяка година в България. Известно му е от самия ищец, че и от преди са имали несъгласия с К. относно възстановяването и даването на дял от нивата.
Свидетелят А.А.сочи, че той като братовчед и на двете страни, знае, че до скоро е нямало спор за нивата. Знае, че нивата е на дядо Р., който е имал 4 деца. Знае също, че дядото е дал на децата си И и Р. по 13 дка земя, т.к те останали да се грижат за него, и с тях те влизат в ТКЗС. За останалите две деца също дал по 13 дка, но всичко това е без документи. Когато започнала реституцията на земята С. подала документи за тази нива и след нейното възстановяване, семейството на св. А. нямали претенции, т.к ответницата се занимавала с документите. Свидетелят сочи, че ответницата живее от 10 години в Турция. Когато трябвало да се подават заявленията за реституция от името на И., бащата на ищеца не е подадено такова, т.к Р. го нямало и затова не са му възстановявани земи. Свидетелят сочи, че двете страни по делото са се сбили преди завеждането на настоящето дело след спор за нивите.
Свидетелят сочи, че другият син, който също имал 13 дка е получил своите ниви и ги е продал.
Свидетелят подробно сочи, че в началото, след реституцията обработката на земята е била трудна, т.к тракторите били малко, но винаги бащата на ответницата е викал някой да я обработва „К., бащата на С., викаше човек да оре“. Семейството засявало тютюн, царевица и др.от каквото имат нужда.
Свидетелят сочи, че до 2001-2002 г. нивата се работела от семейството на С., като след това единият й син заминал за чужбина, а другият в друго населено място, но ответницата си идвала от Турция и давала нивата под наем. С. си идвала всяко лято. Свидетелят не знае дали братовчед му, който живее в Турция М.Ф.е искал пая си. Свидетелят сочи, че е получил 8дка от нивите в с. П. и няма да търси от тези 26 дка. Направили са размяна.
Свидетелят Ф.И.сочи, че знае, че дядо К. е ползвал нивата, която има от своя баща. Н. все отдавала нивата под наем, идвала си всяка година от Турция и с получените пари купувала за дърва и поддържала къщата. Свидетелят сочи, че нивата е от дядо Р., но била оставена на К., т.к той останал да живее при него и да се грижи за него и за майка си А.. Земите били обработвани заедно с брата на С., Н..
Свидетелката С. И. заявява, че отначало К. и големият му син В.обработвали нивата, а по – късно след 2002 г. дъщерята С. се заела с тяхното обработване. Свидетелката знае, че нивата е от дядото на С., понеже „дядото и бабата са починали при него, при бай К., който ги е гледал“. К. бил казал „който ме гледа и при когото умра, на него остават нивите“.
Въз основа на посоченото от св. А.А., че ищецът и ответницата са се били заради нивите и са водили дело преди завеждането на настоящето дело, съдът извърши служебна проверка по деловодната програма на съда и установи, че в РС Н.е водено НЧХД №588/2017 г, по което има постановена присъда № 7/ 13.03.2018г., с която ищецът Р.Д.Р. е признат за виновен, в това, че на 02.09.2017г.вечерта, в с.К., общ.К., обл.Ш. причинил лека телесна повреда на С.К.Р. (ответницата по настоящето дело), изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв. От мотивите на съда по делото се установява, че причината за причиняване на телесната повреда е спор относно съсобствените им земеделски земи.
По делото е приложена преписка за възстановяване на земеделски земи на И.Р.С., на името на когото са възстановени с решение № 9/15.02.1995 г. земеделски земи представляващи ниви: 1/ нива с площ от 23,106дка в м. ***, имот № 021002 и 2/ нива с площ от 29,334дка в м. „***“ с № 033020 по плана за земеразделяне на с. К..
Лицето И.Р.С. на наследниците на когото са възстановени земите е различно от лицето със същото име, което е баща на ищеца по делото. Това се установява от посоченото в удостоверенията за наследници. От приложеното по делото удостоверение за наследници на Р.С.А.се установява, че неговият син И.Р.С. е роден на *** г. и е починал на 31.12.1987 г., както и е оставил за наследници – съпруга А.Р.Ч.а, родена на *** г., дъщеря С.Д.Б., родена на 01.08.4958 г. и син Р.Д.Р., роден на *** г. (ищецът по делото), докато лицето по реституционната преписка И.Р.С., съгласно съдържащите се в нея доказателства, в т.ч копие от Акт за смърт № ***от делото, се установява, че е било родено на *** г. и е починало на 07.12.1973 г. Наследници на това лице са синът му Р. И.ов, роден през 1925 г. и починал през 1984 г. и дъщеря му З. И.ова родена през 1930г., л. 95 от делото.
Поради това, че се касае за лице, различно от наследниците на общия наследодател, съдът намира, че тази приложена преписка няма доказателствено значение към предмета на делото.
По делото са приложени копия от договор за наем на земеделска земя, сключени от С.К.Р., в качеството й на наемодател, и „***“ ООД за стопанската 2014/2015 г. и за стопанската 2015/2016 г., сключен от К. Р.С.и с добавено в него име на С.К. Р.. Представен е и договор от 01.10.2017 г. отново от наемодател С.К. Р. и наемател „***“ ООД, за една стопанска година, считано от подписването му.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно, съдът намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Имотът, за който спорят страните е бил собственост на техния общ наследодател и дядо – Р.С.А., поч. На 16.04.1974 г., който е имал общо 4 деца, сред които *** на ищеца – И.Р.С., поч.на 31.12.1987 г. и *** на ответницата - К.Р.С., поч.на 04.06.2017 г.
До смъртта си Р. *** е живял заедно със сина си К., който се е грижел за него. В къщата, където е живял Р. *** останали да живеят семейството на К. С., до неговата смърт през 2017 г., а на съпругата му през настоящата година. От децата на К. никой не е останал да живее в къщата – ответницата С. напуснала страната преди повече от 10 години, през 2002 г., брат й В.заминал да живее в друго село - с. Б., а най – малкият от братята Н. заминал за чужбина.
Възстановените след смъртта на починалия общ наследодател Р. *** земеделски земи са със статут на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а, изр.2-ро от ЗН. От това, че нивата е възстановена на наследодателя Р. *** следва, че след неговата смърт и по силата на чл. 9а от Закона за наследството и чл. 5 от ЗН децата му наследяват възстановеното имущество по равно, т.е по ¼ за всеки от четиримата преки наследници, в т.ч за бащите на ищеца и на ответницата.
Наследниците на починалите синове на общия наследодател, синът му И.Р.С. и синът му К.Р.С., сред които са ищеца и ответницата, наследяват правата, които им се полагат съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН, но от частите, полагаеми на техните бащи. Така, поради това, че синът И.Р.С. е имал съпруга и две деца – две, всеки от тях, в т.ч и ищецът Р.Д.Р. има право на по 1/12 ид.ч. от общото наследство.
Поради това, че синът К. е имал за свои наследници съпруга и три деца, те имат право на по 1/16 ид.ч от общото наследство. Толкова е имала право да придобие и ответницата С.К.Р..
По делото се установи, че ответницата от 2002 г. живее трайно в РТурция, като си идва през лятото, когато взема решение относно отдаването под наем на имота, предмет на делото и начина по който да се ползва получената рента. Установи се още, че през годините до смъртта на К., той лично и синът му В.са обработвали имота, самият К. е намирал хора които да орат и да помагат в обработването му.
Установи се още от свидетелските показания, че през изминалите години ищецът и другият им братовчед М.Ф., който също живее в Турция са искали от дядо К. да им даде дял от нивата, но той отказвал. Нещо повече именно заради нивата ищецът и ответницата са се сбили през 2017 г. и ищецът е бил признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда и наказан с административно наказание по НЧХД №588/2017 г.
Всичко това показва, че ответницата не е владяла имота, трайно, явно и необезпокоявано за повече от 10 години, предшестващи издаването на констативният нотариален акт № *** г. на Нотариус П.А. с рег. № *** на НК. Следователно ответницата не е могла да стане собственик на имота, по давностно владение поради изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС. Вземаните от нея решения, а преди това от баща й К., са били решения относно управлението на съсобсвената вещ, но не и действия, демонстриращи еднолично ползване, отблъскващо желанието и установените по делото действия на останалите сънаследници на общия наследодател да получат дял от нивата. От показанията на свидетелите се установи също, че с парите от рентата тя закупувала дърва за огрев, очевидно за родителите си, които са живеели до смъртта си в имота, както и за поддържането на къщата, но това всъщност е общия на всички наследници имот, т.к е бил собственост на дядото Р.С.А., т.к той е живял в него до смъртта си заедно със съпругата си, баба А..
Относно заявените от ищеца искания за получаване на дял от имота свидетелстват по категоричен начин показанията на св. О.А.и А.А..
Извършените от
ответницата и носител на правото на собственост, съгл. НА № *** г. на Нотариус
П.А. с рег. № *** на НК, ползване на
имота лично до 2002 г. или чрез отдаването му на трети лица след това, е част
от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС.
Действията, чрез които това се осъществява не отричат правата на другите
съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено
владение.
От приложените
по делото копия от 3 договора за наем на земеделска земя, за стопанските 2014/2015
г., 2015/2016 г. и 2017/2018 г. с наемателите „***“ ООД и „***“ ООД не може да
се прави извод, че ответницата е упражнявала лично владение за себе си,
разкриващо намерението и за своене
по начин, че то да стане достояние на всички заинтересовани лица в т.ч. и на
ищеца по делото. Свидетелите сочат, че тя е поддържала къщата и с това
фактически средствата от наема са били ползвани за имота оставен от нейният
баща, и в който са живели до смъртта си баща й и майка й. Действията по
сключване на договорите са за краткото време, през което си е идвала в
страната, но и те са действия извършени след снабдяването й с нотариалният акт,
а не преди това. Свидетелите сочат, че до
смъртта си дядо К. е намирал кой да обработва нивите му и той е отказвал на
претендиращите други наследници на общия наследодател „дял от нивите“. Владението
на ответницата следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко
доказване в хода на процеса, но такова не се доказа по делото. По делото не се
доказа ответницата да е демонстрирала явно и необезпокоявано владение на нивата
в периода от повече от 10 години преди 01.11.2013 г., когато се е снабдила с
констативен НА. Напротив, през времето на предполагаемата придобивна давност,
тя е живяла трайно в РТурция от 2002 г. до момента.
Ответницата е отхвърлила претенциите на ищеца едва през 2017 г., когато се е
стигнало и до воденото между тях НЧХД.
От гореизложеното, съдът намира, че в полза на ответницата
не е било налице състава на чл.79, ал.1 от ЗС, относно изтеклата в нейна полза
придобивна давност.
Предвид на горното, съдът намери, че отрицателния установителен иск по чл. 124 от ГПК от ищеца Р.Д.Р. *** за признаване за установено спрямо ответницата, че тя не е собственик на целия оставен в наследство от Р.С.А.недвижим имот, представляващ: поземлен имот, находящ се в с. К., ЕКАТТЕ 37232 общ. К., обл. Ш., с идентификатор 37232.38.6 по кадастралната карта на селото, с площ 25996 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива в м. „***“, при граници имоти с №№ 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7 и 37232.38.28, е частично основателен. Искът е основателен само за частта, която както се установи по делото е собственост на ищеца, т.е за неговите 1/12 ид.ч.
Съдът намира, че следва да се преизчичслят частите на всички сънаследници към един общ знаменател, т.к както се установява от приложеното удостоверение за наследници всеки от преките наследници на наследодателя Р.С.А.е оставил различен брой наследници, сред които има и починали. Така наследникът *** Ч., починал на 07.12.1987 г. е оставил за свои наследници по закон трима, като синът му Е., който е починал през 1995 г. е оставил двама низходящи. Двамата наследници на Р. наследяват и частта на своята майка, починала след бащата и така синът В. има право на 3/24 ид.ч., а наследниците на брат му по 3/48 ид.ч.
Наследниците на И.Р.С., които са общо трима, в т.ч. и ищецът имат право на по 1/12 ид.ч. или на по 4/48 ид.ч.
Наследниците на К.Р.С., които са общо четирима, в т.ч. и ответницата имат право на по 1/16 ид.ч. или на по 3/48 ид.ч.
Наследниците на Ф.В.А., които са трима имат право на по 1/12 ид.ч. или по 4/48 ид.ч.
Така се установява, че ищецът има права върху процесния имот в размер на 4/48ид.ч., колкото и ответницата С..
Поради това, че ищецът е предявил иск отрицателен установителен спрямо братовчедка си С. за целия имот, съдът намира, че доколкото той може чрез установителния иск да защитава конкретна част от имота, тази която отговаря на неговите права, а не и на тази която отговаря на правата на останалите сънаследници на общия наследодател, за разлика от иска по чл. 108 от ЗС, при който и един от съсобствеинците може да защитава целия имот, то искът му следва да се уважи само до размера на неговата част, като се признае спрямо ответницата, че тя не е собственик на неговата 1/12 ид.ч. или на неговата 4/48 ид.ч. от целия имот.
Относно вторият предявен при условията на алтернативност иск, положителен установителен иск да се признае спрямо ответницата, че той е собственик на 1/12ид.ч от имота, съдът намира, че доколкото първоначалният иск се отхвърля в частта над 4/48ид.ч., то съдът следва да се произнесе и по предявения положителен установителен иск, като се признае спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 4/48ид.ч. от процесния имот.
Относно искането по чл. 537, ал.2 от ГПК.
Поради това,
че издаденият констативен нотариален акт в полза на ответницата НА №***г. на
Нотариус с рег.№ *** и с РД –РС Н.засяга правата на ищеца до полагащия му се
размер от 4/48 ид.ч., то същия следва да бъде отменен
в тази част.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
По чл. 78, ал.1 от ГПК, относно разноските на ищеца.
Предявеният от ищеца главен иск се уважава само частично за притежаваните от него 4/48 ид.ч., поради което и разноските по делото следва да се раз***ят съобразно уважената част.
Направените по
делото от ищеца разноски са в размер на 168,20лв. за държавна такса за водене
на делото и 10лв. за вписване на исковата молба. Общо са платени 178,20лв.
Съдът не е давал указания на ищеца за доплащане на исковата молба след
първоначално заплатената такса от 50лв., но въпреки това той е платил още
118,20лв., които се явяват недължимо платени по смисъла на чл. 4б от Закона за
държавните такси. Съгласно чл. 4б ЗДТ
недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата
страна, поради което на ищеца следва да се укаже, че с писмена молба и посочена
от него сметка може да поиска връщане на недължимо платената сума от 118,20лв.
Освен тези разноски ищецът е направил и за адвокатски
хонорар на представляващия го адвокат Б.И.в размер на 500лв.
При изчисляване на дължимите на ищеца разноски, съобразно
на уважената част от иска, съдът взема предвид само тези, които са дължимо
платени, а именно в размер на 560лв. така се установява, че ответницата дължи на
ищеца само разноски в размер на 46,67лв.
По чл. 78, ал.3
от ГПК относно разноските на ответницата.
Ответницата С.К.Р. е направила разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар на представляващата я адв. И. и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК има право да иска заплащане на направените от нея разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Отхвърлената част от главният иск е за останалите 44/48 ид.ч., които спрямо данъчната оценка на имота се равняват на 3853,85лв. Частта на разноските, които се дължат от ищеца на ответницата е 458,33лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, СРЕЩУ С.К.Р. с ЕГН **********,***, че С.К.Р. с ЕГН **********,***, не е собственик по давностно владение, съгл. чл. 79 от ЗС, на 4/48ид.ч.(четири четиридесет и осем идеални части) от недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., представляващ поземлен имот с идентификатор 37232.38.6 и с обща площ от 26000кв.м. (двадесет и шест хиляди квадратни метра, в м. „***“, при граници на имота, имоти с №№: 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7, 37232.38.28, които са собственост на Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, като отхвърля искът за останалата част до пълния му размер.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, СРЕЩУ С.К.Р. с ЕГН **********,***, че Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, е собственик по наследство, оставено от Р.С.А., поч. На 16.04.1974 г. б.ж на с. К., на 4/48ид.ч.(четири четиридесет и осем идеални части) от недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., представляващ поземлен имот с идентификатор 37232.38.6 и с обща площ от 26000кв.м. (двадесет и шест хиляди квадратни метра, в м. „***“, при граници на имота, имоти с №№: 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7, 37232.38.28.
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК, отменя частично до размер на 4/48 ид.ч. (четири четиридесет и осем идеални части), Нотариален акт №***г. на Нотариус с рег.№ *** и с РД –РС Нови пазар, с който С.К.Р. с ЕГН **********,*** е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., представляващ поземлен имот с идентификатор 37232.38.6 и с обща площ от 26000кв.м. (двадесет и шест хиляди квадратни метра, в м. „***“, при граници на имота, имоти с №№: 37232.38.5, 37232.38.26, 37232.38.25, 37232.38.7, 37232.38.28, собственост на Р.Д.Р. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С.К.Р. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 46,67лв. (четиридесет и шест лева шестдесет
и седем стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Р.Д.Р.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.Р.
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 458,33лв. (четиристотин петдесет и осем лева тридесет и три
стотинки).
Указва на основание чл. 81 от ГПК вр. чл. 4б от Закона за
държавните такси, на ищеца Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, че може да
поиска с писмена молба до съда и посочена от него банкова сметка ***ума за
държавни такси по делото в размер на 118,20лв. (сто и
осемнадесет лева и двадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Районен съдия: ................................................
Галина
Николова