Решение по дело №4342/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 322
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20193230104342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 08.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XIX-ти състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.

 

при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4342  по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/:

Образувано е по предявен от Снежана Е.С. с ЕГН ********** против С.С.С. с ЕГН ********** иск по чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните на ****.2014 г. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: страните са сключили граждански брак на *****.2014г., като от брака си нямат деца. Установили се да живеят в Р Г. Ищцата има син от предходен брак – Ш.Ш.К. с ЕГН **********. Ответникът се държал лошо с детето Ш. Направил съпругата си проститутка. Упражнявал спрямо нея физическо насилие, поради което детето било отнето от майката. Ищцата не можела да си върне детето, защото било в риск според немските власти. Страните са във фактическа раздяла от няколко месеца. Бракът им е изчерпан от съдържание. Ищцата изразява готовност за сключване на споразумение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът,  редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцата, чрез изрично упълномощен процесуален представител, поддържа подадената молба за развод. Упълномощеният адвокат изрично заявява, че С. С. желае развод, но поради отмяна на полети /във връзка с обявената от СЗО пандемия/  от Г., където трайно пребивава, до Р България са налице уважителни причини за невъзможността същата лично да се яви пред съда.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Х. въз основа на акт за граждански брак № *******/****.2014г., страните са сключили граждански брак на ****.2014г., като съпругата е променяла предбрачното си фамилно име С. и е приела фамилията на съпруга си – С.

Не е спорно, че от брака си страните нямат общи деца.

Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:       

Предявен е иск по чл. 49, ал.1 от СК:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните /вкл. и пасивността на ответника, който редовно уведомен нито е депозирал отговор на исковата молба, нито е взел участие в проведеното съдебно заседание/, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Налице е разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение съдебният състав намира, че бракът между страните е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод.

Доколкото съдът не е сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 от СК, то не са налице предпоставките за произнасяне по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Няма искане за произнасяне относно неуредени имуществени отношения между страните; както и за присъждане на издръжка между съпрузите след прекратяването на брака, поради което тези въпроси не следва да се разглеждат. Съдът не е сезиран и с искания по чл. 56 и чл. 53 от СК – за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и за промяна на фамилното име на съпругата.

Относно разноските за делото:

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца в размер на 25 лв.

 

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на *******.2014г. между С. Е.С. с ЕГН ********** против С.С.С. с ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №******/****.2014г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Х., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия районен съд сумата в размер на 25,00 лв. - държавна такса по допускане на развода

 

Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

           

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: