№ 40499
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110111042 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв, Д. М. – процесуален представител на ищцата Ц. И.
Станцова-Славова, за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение
от 19.09.2023г. Молителят сочи, че бил представил доказателство, че е регистриран по
ЗДДС, но при определяне размера на възнаграждението за безплатно представителство на
ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът не бил присъдил размера на данъка съгласно
пар. 2а от ДР на НМРАВ, в каквато насока била съдебната практика. С оглед на това моли
съда да измени решението в частта за разноските, като му присъди допълнително сумата от
83,61 лева, представляваща дължимия ДДС върху вече присъденото му с решението
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника
„Кредисимо“ ЕАД, който оспорва искането като неоснователно. Сочи, че съобразно
актуалната съдебна практика, не се дължало присъждане на ДДС при определяне на
възнаграждението за безплатно представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като
последното представлявало безвъзмездна доставка, която не подлежала на данъчно
облагане. Развива съображения, че в случая доставката на услуга била безвъзмездна, тъй
като възмездяването й ставало впоследствие с акта на съда, с който насрещната страна, при
наличие на предвидените предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение
на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното
събитие възниквало на датата, на която услугата е извършена, поради което по-нататъшни
обстоятелства нямали значение за данъчното облагане. Същевременно постановяването на
съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение, не
представлявало облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, тъй като
възнаграждението се определяло от съда, който не бил данъчнозадължено лице, нито бил
страна по правоотношението, затова съдът не могъл да начислява ДДС, без това да е
изрично предвидено в закона, а такова отклонение липсвало. Освен това към датата на
подаване на исковата молба молителят не бил регистриран по ДДС, тъй като регистрацията
му била считано от 11.04.2023г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – адвокат на ищеца в производството,
който има право на присъждане на възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв и е
представил списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, молбата е основателна.
В цитираната от молителя съдебна практика, която продължава да бъде актуална
/последно застъпена в Определение № 605 от 28.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1074/2023
г., I т.о., ТК/ се приема последователно, че предоставянето на безплатна правна помощ в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв представлява възмездна облагаема доставка на услуга, за
който извод е без значение, дали възнаграждението се заплаща от клиента или от трето за
правоотношението лице, както и дали неговият размер се определя от страните по договора
или от съда. При определяне размера на възнаграждението за безплатно процесуално
представителство съдът е длъжен да приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, а в пар. 2а от ДР на НМРАВ е
предвидено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. След постановяването на цитираното от ответника Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г. на IV г.о., ГК, вече е налице
противоречиво разрешаване на въпроса относно дължимостта на ДДС в тази хипотеза. В
определението са изложени описаните от ответника съображения, обобщени по-горе.
Съдът намира за правилно първото становище, съобразно което въпросът дали
доставката на услуга в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е възмездна, респективно облагаема
по ЗДДС, не зависи от това от кого и кога се плаща адвокатското възнаграждение.
Обстоятелството, че услугата е безплатна за клиента, не означава, че тя е безвъзмездна за
регистрирания по реда на ЗДДС адвокат, доколкото законът /чл. 38, ал. 2 ЗАдв/ изрично
предвижда предоставянето й да бъде възмездено от насрещната страна в съответното
съдебно производство. Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС наистина предвижда, че данъчното
събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, но услугата „предоставяне на
правна помощ по гражданско дело“ е извършена едва с приключване на производството, в
което тя се предоставя /чл. 25, ал. 1 ЗАдв вр. чл. 34, ал. 4 ГПК/. Услугата не е извършена на
датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, нито в който и да било друг
произволно избран момент от развитието на съдебното производство. Този факт не се
променя от обстоятелството, че в случаите на платена правна защита адвокатският хонорар
обичайно се начислява и заплаща преди приключване на съдебното дирене, с цел да бъде
доказано пред съда извършването на разхода съобразно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС. В тези случаи данъчното събитие възниква преди извършване на услугата на
основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС, но датата на окончателното й предоставяне остава
непроменена и това е моментът на приключване на производството с влязъл в сила акт. Да
се приеме противното би означавало да бъдат определени като безвъзмездни и договорът за
правна защита, в който е уговорен резултативен хонорар, както и всеки друг договор за
правна услуга, при който размерът на възнаграждението се определя според вида и
количеството на реално извършеното.
Следователно, освен ако е уговорено друго между страните, датата на предоставяне
на услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, а с нея и датата на възникване на данъчното
събитие, съвпада с датата на влизане в сила на съдебния акт, с който съдът е определил
размера на дължимото възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. След като
безплатната правна помощ представлява облагаема доставка и адвокатът е регистриран по
ЗДДС, съдът е длъжен да приложи нормата на пар. 2а от ДР на НМРАВ като начисли
дължимия данък върху определеното възнаграждение, а въпросите относно издаването на
фактура са без значение за това задължение.
Неоснователен е и доводът на ответника, че адвокатът бил регистриран по ЗДДС в
хода на производството, а не към датата на исковата молба. Както е изяснено в съдебната
практика /Определение № 605 от 28.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1074/2023 г., I т.о., ТК
и цитираните в него актове/, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда към
момента на приключване на устните състезания, до който безплатната правна помощ реално
е предоставена. След като към този момент адвокатът вече е бил регистриран по ЗДДС, то
2
данъкът следва да бъде начислен.
Предвид гореизложеното и с оглед представеното на л. 162 от делото удостоверение
за регистрация на адв. Д. М., което не е било взето предвид от съда при постановяване на
решението, искането за присъждане на данъка следва да бъде уважено. С решението съдът е
присъдил на адв. М. възнаграждение в размер на 418,04 лева, поради което дължимият ДДС
се равнява именно на 83,61 лева, колкото се претендира.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 15214 от 19.09.2023г., постановено по
гр.д. № 11042/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, с
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на адв. Д. В. М., ПАК, с адрес на упражняване
на дейността: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, допълнително сумата
от 83,61 лева, представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско
възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3