М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 3659/2020 г.
на СГС, НК, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против П.Т.П. за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за
това, че на 11.02.2019 г. около 19.20 часа, в гр. София, при управляване на
моторно превозно средство - тролейбус марка „Шкода”, модел „Соларис” с инв. № *****,
по бул. ”Акад. Иван Евстатиев Гешов”, с посока на движение от ул. „Урвич“ към
бул. „България” и в района на СМГТ № 2343 “Център по хигиена” нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.68, ал.2 от ЗДвП: „ Водачът на пътното превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците”, като не
осигурил безопасно слизане на пътника Ж.Т.П. ЕГН:********** от предпоследната
врата и потеглил, при което по непредпазливост е причинена смъртта на пътника Ж.П..
Подсъдимият П.П.
и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в
обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.
С определение по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Като частни обвинители в производството по делото са конституирани Г.Ж.Т., Д.Ж.Т.
и Т.Д.Т. – наследници на пострадалия Ж.Т.П..
В хода на съдебните прения представителят
на СГП поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия П.П. обвинение. Счита, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и направеното от подсъдимия признание по реда на чл.
372, т. 2 от НПК се установява по категоричен начин факта на извършване на
инкриминираното деяние. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия да
бъдат отчетени чистото му съдебно минало и механизмът на извършване на
деянието, като след приспадане на 1/3 от съответстващото на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства под средния предвиден в закона размер наказание,
бъде наложено такова, чието изтърпяване бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК.
Повереникът
на частните обвинители Г.Т., Д.Т. и Т. поддържа повдигнатото срещу П.П. обвинение. Счита,
че по делото е установена изложената в обвинителния акт фактическата
обстановка, при която подсъдимият е извършил вмененото му нарушение на
правилата за движение и е причинил смъртта на пострадалия. Изразява становище,
че не е установено наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а отегчаващо се явява предходното осъждане на подсъдимия за идентично
престъпление и в този смисъл справедливо се явява наказание над средния
предвиден в закона размер.
Частните
обвинители Г.Т. и Д.Т. подкрепят заявеното от своя повереник.
Защитникът
на подс. П.П. изтъква направеното от подсъдимия самопризнание по повдигнатото
му обвинение. Оспорва тезата на повереника на частните обвинители за липсата на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и соча като такива
процесуалното му поведение в хода на производството, осъзнаването на
отговорността и поведението на пострадалия, което е посочено в заключението на
комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза като съпричиняващ
произшествието фактор. Пледира на
подсъдимия да бъде определено наказание около минималния предвиден в закона размер,
което да бъде намалено с 1/3, като наказанието лишаване от право за управление
на МПС бъде наложено около минималния размер.
Подсъдимият
П.П. изразява съжаление за извършеното и се извинява на наследниците на
пострадалия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Подсъдимият П.Т.П.
е с ЕГН **********,***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
безработен, разведен, неженен.
Подсъдимият
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
*********, категория „D, Е, ТкТ”, със срок на валидност до 11.06.2019 г., на
отчет в гр. София.
На 11.02.2019 г.,
около 19.20 ч., в гр. София, подсъдимият П.П. управлявал тролейбус „Шкода”,
модел „Соларис”, с инвентарен № ***** на Столичния градски транспорт, по бул.
”Акад. Иван Евстатиев Гешов” с посока на движение от ул. ”Урвич” към бул. ”България”
и в района на СМГТ №2343 “Център по хигиена. Пътник в тролейбуса бил
пострадалият Ж.Т.П..
Към 19.20 ч.
подс. П.П. спрял управлявания от него тролейбус на спирката на „Център по
хигиена“, с № 2343 на Столичния масов градски транспорт. Пострадалият Ж.П. се
насочил за слизане към предпоследната врата на тролейбуса. Като слязъл на
асфалта, но оставайки в близост до вратата, последната се затворила посредством
натискане на бутон от страна на подсъдимия, при което якето на пострадалия се
захванало от двете крила на вратата. Подсъдимият П.П. не погледнал в камерите с
които е снабден тролейбуса, не видял захванатия от предпоследната врата пътник
и потеглил.
Потеглилият
тролейбус повлякъл пострадалия Ж.П., като в определен момент под действието на
теглото му, якето, с което бил облечен, се освободило от вратите и той паднал
на пътното платно, където починал на място.
Съгласно заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза,
са установени множество травматични увреждания на трупа на Ж.П., а причина за
смъртта му е рефлекторно спиране на сърдечната дейност, в резултат на вагусово
дразнене, причинено от излялата се кръв в средностението.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното
от подс. П.П. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го
доказателства от досъдебното производство: показанията на свидетелите А.С., В.В.,
А.Д., Г.Т., Д.Т., Т.Т., А.И.и Г.Т.; назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство експертизи - СМЕ на труп, КМАТЕ; писмените
доказателства и протоколите за извършени действия по разследването.
Сред така
събраните по досъдебното производство доказателства няма противоречия, същите
по еднопосочен и последователен начин установяват характеристиките на пътната
обстановка към момента на протичане на инкриминираното произшествие,
местоположението на пострадалия и механизма на захващане на дрехата му от
затварящата се врата на тролейбуса, последвало от завличането на тялото на
пострадалия при потеглянето на превозното средство, падането на пострадалия на
земната повърхност и механизма на настъпване на смъртта му.
При така
установените по делото факти, от правна страна поведението на подсъдимия П.П.
се явява съставомерно от обективна и субективна страна по състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна
страна, като водач на тролейбуса от линията на градския транспорт, подс. П.П. е
нарушил правилото на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, като е потеглил от спирката на СМГТ №2343 “Център по хигиена”, без да осигури
безопасно слизане от превозното средство на пътника – пострадалия Ж.П. –
подсъдимият П. е затворил вратата, от който е слизал Петров в момент, в който
той се е намирал още там, при което е била захваната част от дрехата му,
въпреки което подсъдимият е привел в движение тролейбуса и е последвало
повличане на тялото на пострадалия.
В резултат на
така извършеното от подс. П.П. нарушение на правилото по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП,
завличането на тялото на пострадалия Ж.П. от потеглилия тролейбус и
последвалото усукване и падане, на пострадалия са били причинени травматични
увреждания, които са довели до смъртта му, поради което и поведението на
подсъдимия се явява причина за настъпилия съставомерен противоправен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено от подс. П.П. непредпазливо, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Като правоспособен водач на МПС подс. П.П. е следвало да
знае правилата за движение и да ги спазва, като в съзнанието му е съществувала
представа, че при неспазване на тези правила може да настъпи произшествие, при
което да бъде фатално засегнат живота на другите участници в движението. По
делото е установено, че подсъдимият е имал възможност да наблюдава дали в
момента на затваряне на вратите на тролейбуса се намират пътници около тях,
доколкото превозното средство е било оборудвано с камери и дисплей на таблото
на водача, поради което и той е могъл да предотврати произшествието,
проявявайки необходимото внимание.
За
извършеното от подс. П.Т.П. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до
шест години.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, като наличието на
нормата на чл. 58, ал. 4 от НК изисква извършване от съда на проверка дали са
налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК.
Настоящият съдебен състав намира,
че такива основания не са налице, доколкото няма нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността на подс. П. обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчита младата му възраст и чистото съдебно минало, предвид
заличаването на последиците от предходния съдебен акт, с който той е бил
наказван за извършено престъпление. Съдът не отчита като смекчаващи
обстоятелство поведението на пострадалия, доколкото по делото не е установено
той да е нарушил задълженията си като пътник в превозното средство на градския
транспорт, установени изчерпателно в разпоредбите на чл. 135 и 137 от ЗДвП. В
това отношение се явява необосновано заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза, според което поведението на пострадалия било
съ-причина за настъпване на произшествието – по делото нито е установено
пострадалият да се е забавил необичайно дълго при слизането от тролейбуса, нито
е налице нормативно задължение към пътниците в автобуси и тролейбуси да слизат
бързо от тези превозни средства. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчита причиняването на смърт на пасивен участник в
движението и извършването на престъплението от подсъдимия, в качеството му на
професионален водач на превозно средство от масовия градски транспорт,
отговорен за живота и здравето на множество пътници, което предполага и
по-висока степен на внимание и отговорност към задълженията му към правилата за
движение по пътищата. Така установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
не обуславят извод, че и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимия.
С оглед на това не са налице основания за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК и същото следва да бъде определено съгласно
изискванията на чл. 54 от НК. Съдът счита, че съответстващо на така отчетените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е наказание
лишаване от свобода към предвидения среден размер, а именно лишаване от свобода
за срок от четири години и шест месеца, което съгласно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета. По този начин на подс. П.П.
следва да се наложи наказание от три години лишаване от свобода.
Налице са предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК основания за
отлагане на изтърпяването на така наложеното на подс. П. наказание, предвид
липсата на предходни осъждания, размера на наказанието и липсата на основания
да се счете, че непременно ефективното изтърпяване на наказанието може да
допринесе за изпълнение на целите му. С оглед на това и предвид установените
отегчаващи обстоятелства, съдът отложи изтърпяването на наказанието за максималния
установен в закона изпитателен срок – пет години.
Следва, на основание чл. 343г от НК подс. П.П. да бъде
лишен от право да управлява МПС и като взе предвид срока на наложеното
наказание лишаване от свобода и определения изпитателен срок, съдът намери за
справедливо да лиши подсъдимия от това право за срок от две години.
Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П.П. да
бъде осъден за заплати направените по делото разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: