Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Шумен 22.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд- Шумен в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Кремена Борисова
при
секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 384 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 268, ал. 1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.В.П.
ЕГН ********** ***0, чрез пълномощника и процесуален представител-адв.Б.Б.от
АК-Шумен с посочен съдебен адрес-***, против Решение №223/01.10.2021 г. на
Директора на ТД на НАП град Варна, с което е потвърдено Разпореждане №
С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено от
публичен при ТД на НАП-Варна, офис-Шумен.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт
поради противоречие с материалния закон. Оспорващият се позовава на изтекла
5-годишна погасителна давност, като счита че публичният изпълнител неправилно е приел, че погасителната давност
не е изтекла, позовавайки се на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която
предвижда погасяване на задълженията с изтичане на 10- годишен давностен срок.
Доколкото обаче в случая постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
издадено в хода на започнато принудително изпълнение, т.е. касае се вече за
действия по принудително изпълнение, според оспорващия на основание чл. 171,
ал.2 ДОПК давността е прекъсната е започнала да тече нова давност. В аргумент
на горното е ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД №2/2013г. на ОСГТК. Поради
това, считано от 28.10.2013г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която при
липса на надлежно прекъсване или спиране е изтекла на 28.10.2018г., с оглед на
което жалбоподателят твърди, че вземанията са погасени по давност и следва да
бъдат отписани. В тази връзка и по изложените
съображения е отправено искане за отмяна като незаконосъобразно на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане на публичен
изпълнител. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание, за оспорващият
се явява процесуален представител-Адв.Г. от ШАК, който поддържа жалбата.
Ответникът-Директор на ТД на НАП-Варна, чрез
процесуалния си представител-ст.юрисконсулт Цв.с., в писмени бележки с
рег.№ДА-01-3343/09.12.2021год. по описа на ШАдмС оспорва жалбата, като излага
аргументи по неоснователност на същата.Твърди, че представените доказателства
потвърждавали изводите на административния орган.По отношение на задълженията, по
които оспорващата твърди, че е изтекъл
абсолютният 10 годишен давностен срок досежно висящи публични задължения
твърди, че жалбоподателката - длъжник по изп.дело№*********/2011г. по описа на
ТД на НАП-Варна, не е извършвала плащания по принудителното изпълнение, за
чието продължително администриране органите по приходите и в частност
публичният изпълнител и административно решаващият орган са отделили времеви и
финансов ресурс поради некоректно поведение на длъжницата, следователно е
налице неправомерно поведение на длъжник по изпълнителното производство, от
което се търсили други права с ангажиране на следващи институции. В тази връзка
и по изложените съображения, отправя искане за редуциране на претендираното адвокатско
възнаграждение до размера на обичайно определените такива по този род
административни дела, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спорния предмет.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища на страните, прие за установено следното:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение№ 223/01.10.2021
г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е потвърдено Разпореждане №
С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис-Шумен, с което е
постановен отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания по и.д.№27110000545/2011год. по искане на
жалбоподателката.
Жалбата е
процесуално процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се
явява основателна по следните съображения:
С искане с №8325/01.09.2021год. по описа
на ТД на НАП-Варна, офис Шумен оспорващата А.П. отправила искане до Директора
на ТД на НАП да бъдат отписани от данъчно-осигурителната й сметка като погасени
по давност на основание чл.172 ал.1 от ДОПК съществуващи нейни непогасени
публични задължения, подробно описани в табличен вид на обща стойност
10 750.87лв. по изп.дело№27110000545/2011г..С разпореждане №С 210027-137-0006240/16.09.2021г., публичният
изпълнител отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност
производството по събиране на посочените в искането публични вземания, като се позовал
на спиране на давността на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК-с налагането на обезпечителни
мерки съгласно ПНОМ изх.№0545/2011/000030/28.10.2013г., получено от
жалбоподателката на 01.11.2013г. и същите не са изтекли по отношение на
цитираните във възражението изпълнителни основания. Претендирани като погасени поради изтекъл давностен
срок са публичните задължения на жалбоподателката по УПФ, 3О и ДОО по
декларации за дължими суми:
1. ДОО за 2010г. в общ размер - 1 626,18
лв.
2. ДЗПО за 2010г. в общ размер - 560,76 лв.
3. НЗОК за 2010г. в общ размер - 829,19 лв.
4. НЗОК за 2012г. в общ размер - 658,65 лв.
5. ДЗПО за 2012г. в общ размер - 411,66 лв.
6. ДОО за 2012г. в общ размер - 1342,00 лв.
7. ДДФЛ за 2011г. в общ размер - 572,20 лв.
8. ДДФЛ за 2010г. в общ размер - 498,52 лв.
9. ДЗПО за 2011г. в общ размер - 509,03 лв.
10. ДОО за 2011г. в общ размер - 1 659.40 лв.
11
. НЗОК за 2011 г. в общ размер -
787,41 лв.
12. ДДФЛ за 2010г. в общ размер - 228,97 лв.
13. ГВРС за 210г. в общ размер - 2,84 лв.
14. НЗОК за 2010г. в общ размер на 208,57 лв.
15. ДЗПО за 2010г. в общ размер на 106,96 лв.
16. ДОО за 2010г. в общ размер на 510,41 лв.
17. ДДФЛ за 2011г. в общ размер на 10,83 лв.
18. НЗОК за 2011г. в общ размер на 9,87 лв.
19. ДОО за 2011г. в общ размер на 30,91 лв.
20. НЗОК за 2011г. в общ размер на 47,04 лв.
21. НЗОК за 2011г. в общ размер на 104,93лв.
Общият размер на всички , посочени в
табличната част на обжалваното Разпореждане публични задължения е 10 716, 33
лева. По ИД № 27110000545 / 2011 г., образувано срещу А.В.П. не са постъпвали
суми за погасяване.
С постановено, на основание чл.267 ал.2 т.5 ДОПК, Решение №223/01.10.2021 г., Директорът на ТД
на НАП– Варна оставил без уважение депозираната своевременно жалба на оспорващата срещу разпореждането, като приел
за правилно становището на публичния изпълнител за неизтекла за процесните
публични вземания абсолютна 10 годишна погасителна давност, предвид наложените
обезпечителни мерки с ПНОМ№. изх.№0545/2011/000030/28.10.2013г,
които се явявали основание за спиране на
давностния срок по отношение на целия предмет на обезпечение.Приел, че не е
изтекла абсолютната десет-годишна
погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК.В тази връзка и на основание
цитираните разпоредби оставил жалбата
срещу разпореждането без уважение.
От данните по преписката се установява,
че през 2011г. срещу длъжника А.В.П. с ЕГН ********** е образувано изп. дело №
27110000545/2011 г. по описа на РД – Варна към АДВ при МФ, за събирането на
множество публични вземания, посочени в табличната част на разпореждане изх.№ С
210027-137-0006240/16.09.2021г. на публичния изпълнител изпълнителни титули
/основания/.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с
изх.№ 0545/2011/000030
от 28.10.2013год. /прил.
на л. 28 от делото / на жалбоподателката са били наложени обезпечителни мерки-
запор върху движими вещи-1/2ид.ч. от лек
автомобил „Опел Кадет“ рег.№Н3891АТ. Постановлението за налагане на запора да е
изпратено на длъжника по изпълнението и получено от същата на 01.11.2013г., видно
от прил. на л.29 известие за доставяне.
По преписката са приложени издадени в изпълнителното
производство разпореждания за присъединяване на публичен взискател за вземания
по горепосочените изпълнителни титули с
изх.№000545/2011/000014 от 26.09.2012г./л.19/, изх.№000545/2011/000033
от 04.02.2015г./л.17/ и изх.№С 170027-105-0159216 от 02.08.2017год. /л.21от
делото/.
При така установените факти въз основа на
представените доказателства съдът намира следното от правна страна:
По делото не се спори, а от
представените писмени доказателства се установява, че оспорените Решение №223/01.10.2021 г. на Директора на ТД
на НАП град Варна и Разпореждане № С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, офис-Шумен са издадени от оправомощени за това
административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както
разпореждането, така и потвърждаващото го решение представляват валидни
административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване
на фактическите и правни основания за постановяването им. Извършената от съда проверка
установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени
процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е
съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.
По отношение на материалната
законосъобразност: Съгласно чл.168 т.3 ДОПК изтичането на погасителната давност
е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно
чл.173 ал.1 ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 ДОПК се извършва служебно само
в случаите на чл.171 ал.2 ДОПК на абсолютна давност, а по аргумент от
противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената
погасителна давност по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 ДОПК
регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания,
срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази,
през която е трябвало да се плати публичното задължение. Чл.171 ал.2 ДОПК / в актуалната към момента на постановяване на
обжалваните актове редакция Д.В.бр.64/2019г. в сила от 13.08.2019г./ регламентира
абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината,
следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с
изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на
задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета
раздел IIа.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, като спирането
предполага, че през определен период от време давността спира да тече до
отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането.Така изтеклият
срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането.
Същевременно разпоредбите на чл.172 ал.2
и ал.3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
В настоящия случай, Директорът на ТД на
НАП-Варна, както и публичният изпълнител неправилно са приели, че погасителната
давност не е изтекла, позовавайки се на разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, съгласно
която, с изтичането на 10 годишния давностен срок, считано от 01. януари на
годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното
изпълнение ,се погасяват по давност всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в посочените изключения на
разсрочени/отсрочени и др. хипотези, лимитативно изброени в чл.171 ал.2 от ДОПК.
Приел е, че в случая е налице именно такова изключение по смисъла на чл.172
ал.1 т.5 от ДОПК, а именно спиране
изтичането на 10 годишния давностен срок с налагането на обезпечителни
мерки съгласно ПНОМ№0545/2011/000030 от 28.10.2013год., получено от длъжника по
изп.дело на 01.11.2013год., с оглед на което от следващата дата-02.11.2013год.
е спрял да тече 10 годишния давностен срок по отношение на всички присъединени
изпълнителни основания, съставляващи предмета на принудителното изпълнение по
изп. дело №*********/2011г. по описа на ТД на НАП Варна и към датата на подаване
на искането този срок не е изтекъл, респективно процесните публични държавни
вземания не са погасени поради изтекла 10 годишна погасителна давност.
В
случая обаче, съгласно правната доктрина и съдебната практика, както правилно
отбелязва в жалбата си оспорващата, доколкото Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки№ 0545/2011/000030 от 28.10.2013год е издадено в хода на
започнало спрямо оспорващата като длъжник принудително изпълнение, се касае
вече за предприемане на действие по принудителното изпълнение, с оглед на което
и на основание чл.172 ал.2 от ДОПК е налице прекъсване на давността и считано
от следващия уведомяването на длъжника за наложеното обезпечение
ден-02.11.2013г. съобразно разпоредбата на чл.172 ал.3 от ДОПК е започнала да
тече нова 5 годишна давност, която при липса на надлежно прекъсване или спиране
на давността е изтекла най-късно на 02.11.2018год..В този смисъл е и Тълкувателно
решение№2 от 26.06.2015год. на ВКС по д.№2/2013год. на ОСГТК, в т.10 от което е
прието, че давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и /или е предприето по инициатива
на съдебен изпълнител/:насочване на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или плащания от трети задължени лица.В упоменатото тълкувателно
решението е прието още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането
за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.В случая именно такова действие по предприемане на
принудително изпълнение съставлява издаването на ПНОМ№0545/2011/000030 от
28.10.2013год., с което и на основание вече цитираната разпоредба на чл.172 ал.
2 и ал.3 от ДОПК е била прекъсната давността и е започнала да тече нова 5
годишна погасителна давност, изтекла най-късно до 02.11.2018год., с оглед на
което и на основание чл.171 ал.1 от ДОПК съществуващите публични задължения на
оспорващата са погасени по давност и в съответствие с разпоредбата на чл.173 ал.1 от ДОПК, вземанията следва да
бъдат отписани по искането на оспорващата с рег.№8325/01.09.2021год. по описа
на ТД на НАП-Варна офис Шумен.
Тъй като по смисъла на чл.173 ДОПК
отписването на публичните вземания при наличието на основание за погасяването
им по давност е изцяло в правомощията на публичния изпълнител, след като с
разпореждането му и с потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП–
Варна не са засегнати и изследвани съществени въпроси, свързани с прилагането в
случая на чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК, се налага извод, че обжалваното решение
по чл.267 ал.2 ДОПК следва да бъде отменено ведно с потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител, като преписката следва да бъде върната на
последния за ново произнасяне по направеното искане за изтекла погасителна
давност при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, в полза на оспорващата следва да се
присъдят направените по делото разноски.В тази насока и предвид възражението за
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение в
общ размер на 900лв. съгласно прил.списък на разноските, договор за правна
защита и съдействие, разписка и фактура, съдът намира възражението за
прекомерност за основателно.Действително, съгласно сочената от
проц.представител на оспорващата съдебна практика, в производството по чл.268
от ДОПК, каквото е настоящото , не е приложима специалната разпоредба на чл.161
ал.1 от ДОПК и в този случая
възнаграждението следва да се определи по реда на чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.Съгласно чл.24 от същата /изм.ДВ бр.74 от 2021год., в сила от
01.10.2021год./ по административни дела с материален интерес, каквото е
настоящото дело, възнаграждението за адвокат за една инстанция е от 100 до
360лв.В този смисъл и на основание сочената по-горе разпоредба, в полза на
оспорващата следва да се присъдят разноски в общ размер на 370лв., от които
10лв.-държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №.№223/01.10.2021 г. на
Директора на ТД на НАП град Варна, с което е потвърдено Разпореждане №
С210027-137-0006240/16.09.2021г., издадено от
публичен при ТД на НАП-Варна, офис-Шумен.
ОТМЕНЯ Разпореждане№ С210027-137-0006240/16.09.2021г.,
издадено от публичен при ТД на
НАП-Варна, офис-Шумен , с
което е отказано да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност
събирането на публични вземания по
изпълнително дело№27110000545/2011год..
ВРЪЩА
ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на публичен изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис
Шумен, преписката по предявеното по изп. дело и.д.№ 27110000545/2011год.. искане от А.В.П. с
рег.№8325/01.09.2021год. по описа на ТД на НАП-Варна, офис Шумен , при спазване
на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА ТД
на НАП-гр.Варна да заплати на
А.В.П. ЕГН
********** ***0, направените по делото разноски в размер на 370лв./триста и седемдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията н А.В.П. ЕГН **********
***0 за РАЗНОСКИ в
останалата й част като неоснователна.
Решението е окончателно на осн.чл.268
ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: