Решение по дело №2300/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20184430202300
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

16.11.2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 29 октомври

Тринадесети наказателен състав

година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2300 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Л.Н.Н., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0256-001075 от 20.07.2018 г. на ***РУП – Долна Митрополия при ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр.  2 от ЗДвП е наложил на Л.Н.Н., глоба в размер на 30  лв., глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В подадената до съда жалба, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като в хода на съдебното следствие ще ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Атакуваното наказателно постановление № 18-0256-001075 от 20.07.2018 г. е издадено от ***РУП-Долна Митрополия към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0715024 от 05.07.2018 г., от който е видно, че:

На 05.07.2018 г. около 10:00 часа в с. ***, посока на движение ул. „***“, управлява товарен автомобил „***“, с прикачено полуремарке „***, с рег. №***, с обща маса на композицията 14600 кг., като извършва следното нарушение:

1.Не съобразява поведението си с поставените знаци и навлиза в ул. „***“, въпреки наличието на пътен знак „В-18“, с ограничение до 10 тона;

2.Не представя СМУПС и контролен талон – правоспособен/справка ОДЧ/

-         Нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

-         Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Л.К.Х. и в същия е отразил, че заема длъжността полицейски инспектор към РУ-Долна Митрополия, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения, че не е извършил нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, както и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.К.Х. и Д.Й.Ц. относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Последният е участвал пряко в разигралите се събития и имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите, налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че водачът сам е спрял, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП: Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че се потвърждават фактическите констатации и изводите, изложени  в акт АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Изложеното в тях се подкрепя от свидетелските показания на полицейските служители, който е очевидец на случилото се.

По делото няма събрани доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изводите на административния орган в тази част.

Чл.6 т.1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват своето поведение с пътните знаци, а пътен знак В-18 забранява влизането на ППС на местата, където е сложен. Като не се е съобразила със забраната, жалбоподателят безспорно е осъществила състава на вмененото нарушение, както правилно е приел наказващият орган. Кореспондиращата санкионна норма – чл.183 ал.3 т.5 пр.1 също е определена правилно, като е наложена предвидената в разпоредбата глоба от 30 лева.

Относно нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:

Нарушението е доказано по категоричен начин. Свидетелските показания кореспондират на констатациите в АУАН и НП. По делото няма други доказателства, които да оборват или поставят под основателно съмнение тези изводи. Става въпрос за отделни нарушения, всяко от които осъществява състава на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Правилно е определен размерът на наложената глоба, като същата се явява адекватна на степента на обществената опасност на извършеното нарушение.

Относно обсъжданите по-горе нарушения следва да се отбележи общо, че с оглед на тяхното естество, в НП са посочени достатъчно данни, които описват обстоятелствата, при които са  извършени. Други фактически положения, извън така изложените, не са установени и няма как да бъдат обсъждани. Жалбоподателят е подписал АУАН-а, без да посочи възражения по него. Не са представени нови доказателства от страна на жалбоподателя, които да доведат до извода, че е необосновано и незаконосъобразно издаденото му наказателното постановление.

С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0256-001075 от 20.07.2018 г. на ***РУП – Долна Митрополия при ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр.  2 от ЗДвП е наложил на Л.Н.Н., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 30  лв., глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: