РЕШЕНИЕ
№
409 23.11 2023 г. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети ноември 2023 г. в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №231 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр.
образувано по жалбата на З.А.Б. против Заповед №28-1228-000232/23.03.2023г,
издадена от старши полицай в група Охрана на обществения ред, Второ РУ ОД МВР
Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022 г на директора на ОД МВР Стара
Загора, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 буква „б" от Закона за движение по пътищата -
временно отнемане на свидетелство за управление иа МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца, считано от 23.03.2023 за това, че на 23.03.2023 г., около 00.35 ч, в качеството си на водач
управлява лек автомобил Фолксваген с peг. № .....по улица „Августа Траяна“ в посока
изток-запад, отказва в 00.50 ч да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Отказът е извършен в сградата на Второ РУ Стара Загора и е издаден
талон за изследване със седем броя холограмни стикера №120784,
връчен в 02.00 ч. Съставен е АУАН серия АД, бл.
№454732 от 23.03.2023г.
С жалбата и в хода по същество
се твърди, че не е извършен отказ за проверка с техническо средство за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Освен това водачът е спрян на улица „Августа
Траяна" и му е разпоредено да управлява автомобила си до сградата на Второ
РУ Стара Загора, за да му бъдат връчени фишове. Проверката е следвало да бъде
извършена на място, а не в РУ. Счита, че заповедта за прилагане на принудителна
мярка е незаконосъобразна и иска от съда да бъде отменена с присъждане на
разноските по делото.
Ответникът - старши полицай Д.С.
***, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. иска от съда да бъде отхвърлена жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповед
№28-1228-000232/23.03.2023г, издадена от старши полицай в група Охрана на
обществения ред, Второ РУ ОД МВР Стара Загора е издадена за това, че на
23.03.2023 г., около 0,35 часа по ул. „Августа Траяна" до № 13 З.Б.
управлява лек автомобил .....с per. №
.....като същата отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Заповедта е издадена въз основа на АУАН
сер. АД бл. № 454732 от 23.03.2023 година, в който изрично е написано, че
отказът е направен в сградата на Второ РУ Стара Загора. Разпитаните свидетели И.И.
и Г.Г.установиха, фактическата обстановка в АУАН. Според свидетелските
показания на В.Б.те с З. били в ресторант „Кипарис“ и вечеряли. Тя не е
употребявала алкохол.
На спирката след ресторанта ги спрели полицейски служители за проверка и й
казали, че тя има неплатени фишове за глоби и трябва да отиде да си ги получи в
сградата на Второ РУ, до която стигнали с нейната кола, която тя шофирала. З.
отказала тест за алкохол, защото според нея полицейските служители трябвало да
й направят проверка на място, а не в сградата на РУ. Повод за проверката била
датата на раждане на жалбоподателката. На 22.03.2023 година тя имала рожден ден
и полицаите се усъмнили, че може да е употребила алкохол. Нямало външни
признаци, тя не е имала неадекватно поведение. Съдът дава вяра на показанията
на полицейските служители от Второ РУ, същите са логични, последователни, а
тези на водения от жалбоподателката свидетел не следва да се кредитират поради
близките му отношения със З.Б..
Жалбата е подадена на 07.04.2023 г. в рамките на указания 14-дневния срок
за обжалване на заповедта, връчена на 23.03.2023 г. и от лице, което е адресат на
принудителна административна мярка, поради което е допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Заповед № 28-1228-000232/23.03.2023г,
издадена от старши полицай в група Охрана на обществения ред, Второ РУ ОД МВР
Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-54/07.01.2022г на директора на ОД
МВР Стара Загора, е издадена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая старши полицай в „OOP" при Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР
Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно т. 2 от представената по делото
Заповед №349з-54/07.01.2022г на директора на ОД МВР Стара Загора.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка
за
издаването на заповед с правно основание
по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни
нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното.
Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 93,
ал. 1. изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно
нарушение не съществува между страните. Не е спорно че водачът е бил спрян за
проверка, придвижил се е с автомобила до сградата на Второ
РУ при ОД на МВР гр. Стара Загора и е отказал да бъде тестван с
Дрегер за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта. Събрани са множество други доказателства, включително чрез разпита на
полицейските служите от Второ РУ -Стара Загора, чрез които се установява
категоричният отказ на З.Б. да бъде тествана с техническото средство. Установи се по
категоричен начин също така, че същата не се е явила да даде и кръвна проба.
Без значение за прилагане на ПАМ дали отказът е направен на мястото на
проверката или в сградата на РУ.
Оспорената
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.
171, т. 1, б"Б" от ЗДвП, ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца" се налага при
наличието на четири хипотези:
на водач, за
когото се установи, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух;
на водач, който е под въздействието на
друго упойващо вещество; на водач, който е
отказал да бъде проверен с техническо средство; на водач, който е
отказал да даде кръв за медицинско изследване на
съдържанието на алкохол.
За да се
наложи ПАМ е необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а не
кумулативното наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер, като
срокът й на действие е ограничен до
решаване на въпроса за отговорността /чрез издаване на наказателно
постановление от страна на административно наказващия орган, което следва
да е влязло в сила,
или постановяване на присъда от страна на съда, която също следва да е влязла в
сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. При установяване на
предпоставките органът
действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да издаде
административния акт. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите
средства включват и тестове за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, употребата на наркотични
вещества или техни аналози. За целите на
медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични
лабораторни изследвания. Основанието за прилагането на ПАМ
в оспорената заповед се съдържа като такова
в посочената разпоредба - Б. е управлявала МПС и е
отказал да бъде тествана с техническо средство за установяване на концентрация
на алкохол.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от
доказателствата по делото,
на З.А.Б. е съставен АУАН серия АД бл. №
454732/23.03.2022 г. за отказ да бъде извършена проверка за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство "Алкотест
Дрегер". Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.
59, т. 4, предл. 1 от АПК. Доказателствената му сила на АУАН не е оборена в
настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 от АПК от страна на жалболодателката. Оспорват се само
отразените в тези доказателства факти и обстоятелства. Събраните доказателства
по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение
във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му.
На основание
посоченото следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
18S, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна
принуда/ от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по
отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването
на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка.
При
установената от административния орган фактическа обстановка налагането на
принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на
тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва
налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за
повече от осемнадесет месеца. Административният орган е
съобразил това ограничение и е определил срок на мярката така: "до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет
месеца".
Проверката на
законосъобразността на един административен акт се извършва към момента на
неговото постановяване, респективно издаване - чл. 142, ал. 1 от АПК. В
конкретния случай това е датата 23.03.2022 г., към която дата са били налице
всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ, с оглед на което заповедта се явява законосъобразна.
Въз основа на
изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни
разпоредби съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1,6. "б" ЗДвП - управление на МПС, отказ да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, установено по надлежен ред, което
обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства.
Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган и в
предвидената форма, като не се констатираха допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила по издаването й, наличие на соченото
правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в
закона цел - за преустановяване
на извършването на административно нарушение, то същата е законосъобразна и не
е налице основание по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е
неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.
С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв. съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на разноските е определен с
оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172. ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският
административен съд
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.А.Б. против
Заповед №28-1228-000232/23.03.2023 г., издадена от старши полицай в
група Охрана на обществения ред при Второ РУ ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА З.А.Б., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи
на страните.
СЪДИЯ:
|
|