РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Благоевград, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20241210100712 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от И. С. С., ЕГН **********,
против Д. И. И., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищеца и ответника са бивши съпрузи, като бракът е
прекратен с решение на съда през 2019 година. Твърди се, че през месец май 2021 година Д.
И. помолила ищеца да и даде сумата в размер на 2500.00 лева в заем, за да може същата да
си закупи лек автомобил. Твърди се, че около 20 май 2021 г. ищеца предал лично на
ответника в брой сумата в размер на 2500.00 лева, като това станало в гр. Благоевград, в
ж.к. Запад, на ъгъла на заведението известно с наименованието „Галабата“.
Прави се довод, че така между ищеца и Д. И. И. се сключил договор за заем, като в
качеството й на заемател същата се задължила да върне дадената й от ищеца сума. Твърди
се, че в последствие ответника си закупил искания от нея автомобил, а именно марка Форд,
модел Фокус, с рег.№ **********, цвят сив металик, с рама **********.
Твърди се, че към настоящия този момент задълженията на Д. И. И. по заема не са
изпълнени към ищеца като заемодател.
Навежда се, сключеният с ответника по делото договор за заем има неформален
характер като за предадената й в заем сума не са договаряли дължимост на лихви, нито са
уговаряли крайни срокове за връщането й.
Навежда се, че към датата на депозиране на исковата молба повече от година и
половина от предаване на заемна сума, но плащания от ответника по делото не са
извършвани.
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, тогава когато между
1
заемодателя и заемополучателя не са налице уговорки за връщане на сумата, както е в
настоящия случай, последния следва да върне заетите суми в течение на един месец от
поканата. На няколко пъти е отправял устни покани да върне взетата от нея сума, но същата
отказва.
Поддържа се, че поради обстоятелството, че към настоящия момент не е канил ищеца
ответника да върне заетите суми официално, то счита че настоящата искова молба следва да
се счита за покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.
Прави се довод, че договора за заем по своята същност е реален договор и същият се
счита за сключен с предаването на заемната сума в размер на 2500.00 лева.
Като се има предвид разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия
състав на договора за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която
съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е
видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав
включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на
2500.00 лв., представляваща главница по неформален договор за заем от около 20.05.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 22.03.2024 г.
до окончателното изплащане на главницата, както и претендира ищеца заплащане на
сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявения иск.
Навежда се, че исковата молба е нередовна, а при евентуалност иска е недопустим.
При евентуалност се прави възражение и за неоснователност на иска, тъй като се
навежда от ответника, че никога не е сключвал с ищеза договор за заем и не е получавал
пари в заем от ищеца.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуален представител, подържа
иска.
Ответникът не се явява лично, не делегира процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От разпитаните по делото свидетели С.а и С. се установява, че страните в настоящето
производство са водили преговори през 2021 г. за даване на заем от И. С. на Д. И. в размер
на 2500 лв., като с тази сума И. е следвало да закупи автомобил. Установяват свидетелите,
че И. е закупила автомобил. за
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото е спорното материално право на заемодателя по договор за заем да получи от
заемателя заетата сума при изтичане на договора или при покана от заемодателя, която
правна квалификация е чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД.
В настоящия случай, ищецът излага, че ищеца и ответника са бивши съпрузи, като
бракът е прекратен с решение на съда през 2019 година, като през месец май 2021 година Д.
И. помолила ищеца да и даде сумата в размер на 2500.00 лева в заем, за да може същата да
си закупи лек автомобил. Твърдението, че около 20 май 2021 г. ищеца предал лично на
ответника в брой сумата в размер на 2500.00 лева, като това станало в гр. Благоевград, в
ж.к. Запад, на ъгъла на заведението известно с наименованието „Галабата“, не се установи с
надлежни доказателства, както и не се установи надлежно и съдържанието на договора за
заем, който се твърди, че е сключен между страните. Показанията на свидетелите
установяват преддоговорни отношения между страните, но не установяват нито
съдържанието на договора, нито предаването на сумата.
От отговора на исковата молба е видно, че същия оспорва съществуването на
каузално правотношение между страните. При това положение съдът намира, с оглед и
липсата на установено доказване на въпроса за съществуването на договора за заем и
съдържанието му, както и че е преведена сумата по заема, с оглед характера на договора за
заем – че е реален, което изисква предаването на сумата като елемент от фактическия състав
на сключването на договора, то липсата на доказване факта на предаването на сумата,
обуславя извод за липса на сключен договор за заем. Ето защо, липса установено договорно
задължение за ответника за връщане на заетата сума – аргумент от чл. 240, ал. 1, предл. 2
ЗЗД. При изложеното, при липса на надлежно доказване на обстоятелства, на които се
основава иска, съдът не може да направи извод за това налично ли е заемно
правоотношение, съдържание на същото, налично ли е неоснователно обогатяване, което
обуславя неоснователност на иска.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. С. С., ЕГН **********, против Д. И. И., ЕГН
**********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, дължима по договор за
заем, представляваща главница по неформален договор за заем от около 20.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 22.03.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, да заплати на Д. И. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 1000.00 лв., представляваща разноски за адвокат.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4