№ 611
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 260232 от 08.02.20201., постановено по т.д. № 137/2019г. по описа
на СГС, ТО, XV-и състав, е отхвърлен предявеният от „Българска Агенция за Експортно
Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за
обявяване за недействителен на договор от 02.04.2018г. за покупко-продажа на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.507.1782.1.4,
сключен с нотариален акт № 34, т.I, рег.№ 675, дело 25/2018г., между „Омикс Газ“ ЕООД,
ЕИК: *********, и „Терагруп София“ ЕООД, ЕИК: *********. Със същото решение
„Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, ЕИК: *********, е осъдена да
заплати на „Омикс Газ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 2300 лв., представляващи
съдебни разноски за първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Българска
Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, ЕИК: *********, според която същото
било неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага съображения за това, че изводите на първоинстанционния
съд за възмездност на атакуваната сделка са неправилни. Счита, че въпреки, че е уговорена
насрещна престация, договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34,
1
т.I, рег.№ 675, дело 25/2018г., има характер на безвъзмезден, тъй като от една страна
насрещните престации са нееквивалентни, а от друга, това че купувачът е освободен от
плащане на дължимата цена след 31.12.2018г. Счита, че от поведението на страните може да
се направи извод за „акт на щедрост, безкорисност или услужливост“ от страна на продавача
„ОМИКС ГАЗ“ ЕООД.
Жалбоподателят не е съгласен и с извода на първоинстанционния съд, относно
това, че атакуваната сделка няма увреждащ кредитора характер. Счита, че прехвърляйки
процесния имот, ответникът „ОМИКС ГАЗ“ ЕООД обективно е създал пречка за
удовлетворяването на кредитора-ищец, намалявайки активите в своя патримониум,
служещи за общо обезпечение на всички кредитори, съгласно чл.133 ЗЗД.
В заключение моли настоящия съд да отмени първоинстанционното решение и да
уважи предявения иск, както и да присъди направените разноски в настоящото и
първоинстанционното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„ОМИКС ГАЗ“ ЕООД. Същият счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Счита направените от въззивника-ищец оплаквания за неоснователни и
идентични с аргументите, изложени в исковата и допълнителната искова молба. Моли
настоящия съд да потвърди първоинстанционното решение и да присъди направените
разноски във въззивното производство.
В производството пред въззивната инстанция нови доказателства не са
представени.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Доводите по съществото на спора са същите, каквито са били и пред
първоинстанционния съд. Софийски градски съд е обсъдил всеки един от аргументите, като
го съотнесъл към представените по делото доказателства.
По отношение на изложените съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е приел, че атакуваната сделка няма
увреждащ характер, настоящият състав намира следното:
Увреждане на кредитора е налице винаги в случаите, когато е намалена
възможността на същия за удовлетворяване от имуществото на длъжника. Всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на
кредитора. Процесната сделка /покупко-продажба/ безспорно намалява имуществото на
2
длъжника и несъмнено затруднява ищеца да се удовлетвори от това имущество. В този
смисъл е и константната съдебна практика (Решение № 407 от 20.12.2014г., постановено по
гр.д. № 2301/2014г. на ІV ГО на ВКС, решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на
ВКС, ІV гр., Решение № 149/12.11.2013г по т.д. № 422/2012г. I-во ТО на ВКС).
Първоинстанционният съд е съобразил тази практика, видно от мотивите на обжалваното
решение, но въпреки това е приел, че процесната сделка няма увреждащ характер, с
аргумент, че тъй като ипотекираният в полза на „Инвестбанк“ АД имот е бил изнесен на
публична продан по изп. д № 20198400400530 по описа на ЧСИ с рег.№ *** и от
разпределението било видно, че получените от проданта суми били достатъчни единствено
за частично удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор, което изключвало
възможността за удовлетворяване на вземанията на ищеца, който също бил присъединен по
това изпълнително дело. Първоинстанционният съд приема, че доколкото ипотекарният
кредитор е реализирал правата си на кредитор с учредена ипотека, възможността на ищеца
да насочи принудително изпълнение срещу продадения имот е изключена.
Според настоящия съдебен състав, вписването на исковата молба за заведен иск
по чл. 135, ал.1 ЗЗД има защитно-оповестително действие. Всяко прехвърляне на
недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, е непротивопоставимо на ищеца, в
случай, че искът му бъде уважен. Допълнително, въпросите за размерът на вземането на
ипотекарният кредитор „Инвестбанк“ АД, в каква част би се удовлетворил същият при
провеждане на принудително изпълнение по отношение на имота и каква част евентуално
би се удовлетворил ищеца по делото са ирелевантни за преценката дали атакуваната сделка
има увреждащ ищеца характер или не.
Във въззивната жалба са изложени аргументи, че атакуваната сделка е
безвъзмездна, тъй като от една страна продавачът e проявил акт на щедрост, съзнателно
сключвайки икономически нееквивалентен договор, а от друга страна купувачът не е
изпълнил своите задължения по договора. В тази насока съдът намира следното:
Видно от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор 68134.507.1782.1.4, обективиран в нотариален акт № 34, т.I, рег.№ 675, дело
25/2018г., купувачът „ТЕРАГРУП СОФИЯ“ ЕООД, е поел задължение от една страна да
плати на продавача „ОМИКС ГАЗ“ ЕООД паричната сума от 39 569.68 лв., а от друга страна
да заплати на ипотекарния кредитор на продавача- понастоящем „Инвестбанк“ АД,
правоприемник на „Банка Виктория“ АД, сумата от 150 700 лв. От представените от
ответника „ТЕРАГРУП СОФИЯ“ ЕООД доказателства е видно, че към дата 28.05.2018г.
същият е изпълнил частично своето договорно задължение към продавача на процесния
имот, плащайки част от договорената цена, а именно 7 000 лв. Очевидно е, че сключеният
договор е възмезден, всяка от страните дължи на другата насрещна престация.
Неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните не прави договора
безвъзмезден. За изправния кредитор съществува принципната възможност да търси реално
изпълнение на договора, включително по съдебен ред. Не може да бъде споделена тезата на
3
въззивника, че продавачът е проявил някаква щедрост по отношение на купувача, с оглед на
липсата на еквивалентност на поетите задължения от последния. За да бъде един договор
възмезден не е необходимо насрещните престации да са стойностно еквивалентни, всяка от
страните преценява до каква степен полученото съответства на даденото, с оглед собствения
си интерес.
С оглед гореизложеното, ищецът следва да докаже знанието на приобретателя на
имота- „ТЕРАГРУП СОФИЯ“ ЕООД, за увреждащия характер на сделката, явяващо се
елемент от фактическия състав за възникване на правото на иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135 ЗЗД е без значение дали увреждащото
действие е възмездно или безвъзмездно - когато длъжникът знае че има кредитор, но
въпреки това извършва увреждаща сделка, длъжникът съзнава, че го уврежда. По
отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите
лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за
него.
Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора
е необходимо, когато увреждащото действие е въззмездно, например при едностранен
възмезден договор или двустранен възмезден договор.
При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради
което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните
правни сделки /договори/ двете страни правят волеизявления, поради което следва да се
отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с
длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на
длъжника, тъй като другата страна не е престирала нищо насреща. Ако договорът е
възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да знае, че договорът уврежда
кредитора.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато увреждащото действие е
извършено след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с
длъжниково имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е
знаел за съществуването на задължението му към него.
Настоящият съдебен състав счита, че знанието на приобретателя на имота-
„ТЕРАГРУП СОФИЯ“ ЕООД, за увреждащия характер на сделката е останало недоказано в
първоинстанционното и настоящото производство, поради което предявеният иск се явява
неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ищеца-въззивник не следва да се присъждат
разноски.
4
Ответникът „ОМИКС ГАЗ“ ЕООД е представил списък по чл. 80 ГПК с
приложен към него препис от договор за правна помощ. Моли за присъждане на заплатеното
по договора адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство, в размер на 2300 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
искането следва да бъде уважено.
В открито съдебно заседание на 28.06.2021г. процесуалният представител на
въззивника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката
на ответника „ОМИКС ГАЗ“ ЕООД. Същото се явява неоснователно, тъй като заплатеното
възнаграждение е под минимума, установен в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260232 от 08.02.20201., постановено по т.д. №
137/2019г. по описа на СГС, ТО, XV-и състав.
ОСЪЖДА „Българска Агенция за Експортно Застраховане /БАЕЗ/“ ЕАД, ЕИК:
*********, да заплати на „Омикс Газ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 2 300 лв. за
направени деловодни разноски във въззивното производство за процесуално
представителство от адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5