№ 4420
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100500505 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 19060 от
22.10.2024 г., постановено по гр. дело № 24798/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, с
която е уважен предявеният от „ЗД Евроинс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за сумата 210,20 лева, представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение
по щета № **********/13.12.2023г. за ПТП, състояло се на 11.12.2023 г. в гр. София, бул.
„Ломско шосе“, при което са причинени щети на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № **** в
резултат на виновно и противоправно поведение на застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от
29.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
се поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е приел за неоснователно наведеното
от ответника възражение за съпричиняване. Въззивникът оспорва заключението на САТЕ и
счита, че по делото не се доказва наличие на причинна връзка между процесното ПТП и
всички претендирани за обезщетяване от ищеца щети на МПС. Ето защо моли решението на
1
СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият „ЗД Евроинс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част поради следните съображения:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с оглед
твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на ПТП лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ****,
управляван от Р.Д.Д., е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
увредения автомобил в размер на 644,53 лв., а ответникът е погасил извънсъдебно част от
регресния дълг със сумата от 419,33 лв. С въззивната жалба ответникът оспорва единствено
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС,
в причинна връзка с което да е настъпило процесното застрахователно събитие и всички
претендирани вреди (в частност щетите върху стоповете на увредения автомобил), респ.
излага доводи за наличие на съпричиняване от страна на водача на другото МПС.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 11.12.2023 г.
около 18:33 ч., като лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № **** се е движил по бул. „Ломско
шосе“ с посока на движение от кръговото кръстовище към кв. „Обеля“ и след като спрял на
светофара с ул. „Хан Кубрат“, водачът на движещия се зад него лек автомобил „Рено Канго“
с рег. № **** не е успял да спре своевременно и настъпил удар между двата автомобила.
2
Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Д.Д., водач на застрахованото при ответника МПС
„Рено Канго“, който разказва, че се е прибирал от работа от надлез „Надежда“ по бул.
„Ломско шосе“ и се е разсеял, докато шофира, поради което не е успял да спре своевременно
и е ударил намиращия се пред него лек автомобил „Ауди“ в задната броня. В същия смисъл
са и изводите на вещото лице по неоспореното заключение на САТЕ, според което ПТП е
настъпило по описания механизъм поради субективните действия на водача на л.а. „Рено
Канго“, който не е задействал своевременно спирачната уредба на автомобила си.
От изложеното е видно, че ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, който е нарушил разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не е съобразил пътната обстановка и разстоянието от спрялото пред
него друго превозно средство, така че да може да избегне удряне в него. Във въззивната
жалба са изложени бланкетни доводи за наличие на съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил „Ауди А4“, но същите не се доказват по делото –
липсват каквито и да било данни за противоправно поведение на другия участник в ПТП,
като от събраните гласни доказателства е видно, че същият е спазвал правилата за движение,
като не е спрял рязко, а правомерно е изчаквал на кръстовище на червен сигнал на
светофарната уредба. Според неоспореното заключение на САТЕ, същият не е имал
възможност да предотврати удара, тъй като се е намирал в спряло положение, пред ударилия
го автомобил, поради което наведеното от ответника възражение за съпричиняване е
неоснователно.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Според заключението на САТЕ стойността на ремонта на всички щети по
автомобила, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, по средни пазарни цени е
629,53 лв. В опис-заключенията на застрахователя като увредени детайли са посочени и
двата стопа на лек автомобил „Ауди А4“ (задни светлини), като в открито съдебно заседание
вещото лице по САТЕ изяснява, че при описания механизъм на ПТП е напълно възможно да
бъдат увредени и двата стопа, тъй като и двата автомобила са с разположени високо предна
и задна част, а ударът е бил централен без ексцентричност. Съдът кредитира напълно
заключението на САТЕ, доколкото същото безпротиворечиво и в пълнота отговаря на
поставените задачи, в съответствие с останалите събрани доказателства и с компетентността
на вещото лице. В допълнение следва да се посочи, че уврежданията върху стоповете на
застрахования при ищеца автомобил се установяват и от приложения снимков материал,
като на снимките се вижда ясно, че същите са частично увредени.
Следователно, общият размер на оцененото по средни пазарни цени обезщетение възлиза на
629,53 лв., в какъвто размер е и платеното от ищеца застрахователно обезщетение, което не
надхвърля размера на действителната вреда по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ. Следователно,
3
регресният дълг на ответника се равнява на сумата от 629,53 лв., като след приспадане на
платената от него сума от 419,33 лв. искът по чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен за
присъдената от СРС сума от 210,20 лв. Предвид идентичните правни изводи, до които
достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19060 от 22.10.2024 г., постановено по гр. дело № 24798/2024
г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „ЗД ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 210,20 лева, представляваща
регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № **********/13.12.2023г. за
ПТП, състояло се на 11.12.2023 г. в гр. София, бул. „Ломско шосе“, при което са причинени
щети на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № **** в резултат на виновно и противоправно
поведение на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4