Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
град
Пловдив, 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ Десети състав, в открито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 227 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на
“Меритранс
- 2017” ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника на
дружеството адв. Т., против Решение № 2153-15-4 от 06.01.2021 година на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ 1012-15-374 от 18.11.2020 г. при ТП на НОИ и е потвърдено изцяло Разпореждане №Ц5104-15-185 от 21.10.2020 година, издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
от КСО
/л.23/, с което е
приета за трудова злополуката със С.Т.К., декларирана с вх.№ 5101-15-172 от 18.09.2020 г. от осигурителя “Меритранс - 2017” ЕООД.
В жалбата се излагат съображения, че на са
налице елементите от фактическия състав обосноваващи извод за настъпила трудова
злополука, като по същество се иска отмяна решението и разпореждането и присъждане
на разноски.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател не
се представлява.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. С. намира
жалбата за неоснователна, поради което моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни – К.П.Д. и Б. П.П. /наследници на починалата С.Т.К./, чрез пълномощника си адв. Д., намират жалбата за неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена, а решението на Директора на ТП
на НОИ Пловдив да бъде потвърдено, претендират се разноски в настоящото производство в минималния размер
на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
Административен
съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост
на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна, поради следното:
Административното
производство развило се пред ТП на
НОИ Пловдив е във връзка с декларация за
трудова злополука вх. Ц№ 5101-15-172 от 18.09.2020 г., подадена от осигурителя
"Меритранс-2017" ЕООД, касеща злополуката със С.Т.К. работеща по
трудовоправоотношение на длъжност
"кондуктор" в "Меритранс-2017" ЕООД. Злополуката е станала
около 18:45 ч. на 16.09.2020 г. пред гаража на "Меритранс-2017" ЕООД,
находящ се в гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", ул. „Недялка Шилева" №
22. Няма
спор, че злополуката е станала с лице
работещо по трудово правоотношение и осигурено за трудова злополука и
професионална болест. С.Т.К. е била назначена на работа в
"Меритранс-2017" ЕООД по силата на трудов договор № 57/ 01. 06.2020 г./л.33/ на
длъжността „кондуктор“, при пълно
работно време и осемчасов работен
ден.
Съгласно декларацията
/л.64/, в деня на злополуката С.Т.К. е изпълнявала служебните си задължения на
кондуктор в автобус от градския транспорт на гр. Пловдив по градска линия № 16,
с рег. № ***, марка „Исузу", с шофьор на автобуса Г.А.Л.. На 16.09.2020 г.
екипът / шофьор и кондуктор/ е бил с работно време от 05:50 ч. до 18:45 ч.
В декларацията на осигурителя
"Меритранс-2017" ЕООД в поле „Специфично действие извършвано от
пострадалия и свързаният с това действие материален фактор“ е вписано…При
прибиране в гаража на фирмата за отчитане на парични постъпления от смяната,
автобуса спира пред гаража и служителят слиза от него;пада на земята.
В протокол за трудова
злополука № 1 от 18.09.2020 г. /л.65/ от вътрешно разследване на злополуката в
"Меритранс 2017" ЕООД е отразено, че при слизане от автобуса С.К. е
паднала на земята. В този момент автобусът е потеглил и пострадалата е била
прегазена от него, като е загинала на място.
Със Заповед №
Ц1015-15-142/02.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е била назначена комисия за разследване на
декларираната от осигурителя "Меритранс-2017"ЕООД злополука, като
резултатите от проведеното разследване са обективирани в изготвен Протокол №
Ц5103-15-25/15.10.2020 г. /л.27 и сл./
Съгласно Съобщение за
смърт № 188/18.09.2020 г., издадено от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД
Пловдив, смъртта на С.Т.К. се дължи на политравма, несъвместима с човешкия
живот, а от Община Пловдив, Район
"Тракия" е издаден Акт за смърт № 0373/18.09.2020 г. на С.Т.К..
В развилито се
административно производство са спазени процесуалните изисквания при издаване
на процесните административни актови, като в тази връзка страните не спорят.
В административното
производство и в процеса на разследване на злополуката със С.Т.К. са събрани писмените
обяснения от Т.Д.Т.- шофьор на автобус по градска линия № 116; от М.Е.К. -
кондуктор в автобус по градска линия № 116; от Г.А.Л. - шофьор на автобус марка
„Исузу" с рег. № ***, на който С.К. е била кондуктор.
Писмените обяснения
са аналитично и подробно описани и същите дават несъмнена яснота за спецификата
и механизма на настъпилито смъртоносно увреждане. Същите ведно с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 515 от дежурен ПТП при ОД на МВР - Пловдив,
сектор "Пътна полиция" /л.50/ са обосновали и заключението
обективирано в Протокол № Ц5103-15-25/15.10.2020 г., в който по отношение на „Специфично
физическо действие извършвано от пострадалия в момента на злополуката и
свързаният с това действие материален фактор/предмет, вещество“ е вписано…В
момента на възникване на злополуката С.Т.К. е слязла от автобуса, за да отиде
на предаде отчета и събраните през време на работната смяна парични средства от
продадени на пътниците билети.
Безспорно е
установено, че пострадалата е осигурено по смисъла на чл.4, ал.1, т. 1 от КСО
лице, в т. ч. и за риска "трудова злополука и професионална болест".
От представени в процеса на разследване на злополуката извлечения от График за
работа на шофьорите на автобуси и кондукторите при "Меритранс-2017 "
ЕООД за месец септември 2020 г., както и Таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа на работниците и служителите от фирмата за месец
септември 2020 г. е видно, че на 16.09.2020 г. шофьорът на автобус рег. № ***,
марка „Исузу“ Г.А.Л. и кондукторката С.Т.К.
са били с работно време от 05:50 ч. до 18:45 ч.
Съгласно длъжностната
характеристика /л.36/ за длъжността "кондуктор" в
"Меритранс-2017“ ЕООД , освен приемането на ценни книжа /билети/ от
дежурния диспечер, тяхната продажба на
пътниците в автобуса и останалите му служебни задължения, кондукторът е
материално отговорно лице и в края на работната смяна е длъжен да отчете
паричните средства /дневния оборот/ на дежурния диспечер.
В тази връзка
админстратният орган и длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО са достигнали до
правилен и обоснован извод, че отчитането на събраните парични средства на
дежурния диспечер е неизменна част и краен етап от трудовия процес на
кондуктора през работната смяна и смяната му завършва след отчитането па
паричните средства.
В изпълнените на
служебните си задължения произтичащи от изпълнявата трудова функция и имайки
качеството материално отговорно лице на 16.09.2020 г. към 18:45 ч. С.Т.К. е
слязла от спрелия пред портала на гаража автобус, за да отиде да отчете на
дежурния диспечер събраните през смяната парични средства от продадени билети,
когато е била ударена и прегазена от потеглилия в този момент автобус.
Съгласно
чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Дружеството – жалбоподателят
и в контролното административно и съдебното производство изразява несъгласие с
така постановените административни актове, като основно поддържаното възражение
е, че този инцидент на дата - 16.09.2020 г. със С.К. не съставлява трудова
злополука, тъй като ставало въпрос за ПТП след приключване на трудовия процес
когато пострадалата била слязла от
автобуса.
"Трудова
злополука", предвид дефиницията на чл. 55 от КСО е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт, т. е.
фактическият състав на трудовата злополука е със следните компоненти: 1/трябва
да е налице увреждане на здравето-накърняване на телесния интегритет или
функциите на организма, като това увреждане трябва да е настъпило внезапно,
неочаквано, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие; 2/ трябва да е налице функционална
връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е. увреждането на здравето
да е настъпило" през време и във връзка или по повод на извършваната работа";
3/увреждането трябва да е причинило точно определен резултат-неработоспособност
или смърт; 4/трябва да е налице причинно-следствена връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат; 5/трябва да е настъпило увреждане на здравето на
лице, осигурено за този риск.
Следователно трудовата
злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица,
следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а)
за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на
здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция,
но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били
спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на
труд, е ирелевантно за определянето на
злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при
работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно
в отношенията, регулирани от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната
отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата
злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната
работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и
извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка
по смисъла на Наредбата за
медицинската експертиза.
По аргумент на
по-силното основание следва да се посочи, че по силата на чл. 55. ал. 2. т. 1 от КСО
законодателят е приравнил на трудова злополука и уврежданията, станали не при
непосредственото изпълнение на работата. Тази правна фикция за наличието на
трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното
място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут,
се обхвата от общата формула "увреждане по повод на работата".
В конкретния случай, при
внимателен преглед и преценка на представените по делото доказателства следва
да се приеме, че са изпълнени всички елементи от сложния фактически състав на нормата
на чл. 55, ал. 1 от КСО, след като се доказва причинно-следствена връзка между
увреждането и изпълняваните конкретни служебни задължения. Налице е функционална връзка между извършваната от
пострадалото лице работа по трудово правоотношение съгласно длъжностната му
характеристика с внезапно настъпилото травматично увреждане на неговото здраве,
завършило със смърт.
Доказани от страна на административния орган
са релевантните за спора факти и
обстоятелства. В случая съдът счита, че са
кумулативно налични всички
признаци на трудовата злополука. В рамките на административното
производство, съдът констатира че не са допуснати съществени нарушения, които
да доведат до издаване на индивидуален административен акт, базиран на непълна
и неправилно изяснена фактическа обстановка, както се твърди, което съответно
да доведе до неговата незаконосъобразност.
Съдът намира проведеното от ТП
на НОИ Пловдив разследване на злополуката за
пълно, обосновано и правилно проведено и извода, визиран в оспореното разпореждане
и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, че е налице хипотезата на чл.
55, ал. 1 от КСО е правилен и законосъобразен.
Доводите изложени с жалбата за
извършено престъпление от страна Г.Л. – водач на автобуса, са ирелеванетни в
настоящото производство.
При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Дължимо е заплащане и
на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие /л. 81/
от делото, като правната помощ от адв. Д. на К.П.Д. и Б.П.П. е оказана
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Минимално
предвидения размер на адвокатско възнаграждение
съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 500лв., поради което и на адв. О.А. Д.
следва да се присъди посочената сума.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Меритранс - 2017” ЕООД, с ЕИК *********, против Решение № 2153-15-4 от 06.01.2021 година на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба с вх.№ 1012-15-374 от 18.11.2020 г. при ТП на
НОИ и е потвърдено изцяло Разпореждане №Ц5104-15-185 от
21.10.2020 година, издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с
което е приета за трудова злополуката със С.Т.К., декларирана с вх.№
5101-15-172 от 18.09.2020 г. от
осигурителя “Меритранс - 2017” ЕООД.
ОСЪЖДА “Меритранс - 2017” ЕООД,
с ЕИК *********, да
заплати на ТП на НОИ град
Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА “Меритранс - 2017” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адв. О.А. Д. от
Адвокатска колегия Пловдив, сумата в размер на 500лв. /петстстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: