№ 77
гр. Перник, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720105526 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от М. Н. В.,
ЕГН-**********, адрес : град П., ул.“Ю.Г.“, ** ** ** чрез Адвокат Н. М. против „ВИВУС
БГ“ ЕООД, ЕИК-*********, адрес : град София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“
№52-54, представлявано от управителя З.С.Р., като се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответното дружество, че сключеният между страните Договор за кредит
***********/ ****г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като в условията на евентуалност, се моли съдът да прогласи за нищожна клаузата
за бързо разглеждане, инкорпорирана в чл. 4. 4, раздел III от общите условия към договора за
кредит ***********/ ****г., като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се
присъдят направените разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на ****г., ищцата е сключила с ответното дружество договор за кредит №
***********, по силата на който е получила сумата от 1100.00 лв. при фиксиран годишен
лихвен процент от 40.97 % и ГПР в размер на 49.70% . Уговорено било, че срокът на
договора е 30 дни. В договора за кредит е предвидена такса за бързо разглеждане, като
общият размер на таксата е 226.94 лв.
1
Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната съдебно счетоводна
експертиза, сключения Договор за кредит №*********** за сума на кредита в размер на
1100,00 лева със следните параметри: Размер на кредита 1100,00 лева, Погасяване на
кредита 16.07.2023г., Лихвен процент за срока на кредита 40,99%, Годишен процент на
разходите по кредита 49,7%, Сума на лихвата за срока на кредита 37,06 лева, Такса за бързо
разглеждане в размер на 226,94 лева, като общо задължение по кредита в размер на 1364,00
лева.
На основание сключения договор за кредит №*********** от ****г размер на
кредита 1100,00 лева, срок на кредита до 16.07.2023г., при годишен лихвен процент 40,99%,
ГПР е в размер на 49,7%.
В заключение вещото лице сочи, че на основание сключения договор за кредит
№*********** от ****г размер на кредита 1100,00 лева, срок на кредита до 16.07.2023г., при
годишен лихвен процент 40,99%, ГПР е в размер на 49,7%, но в случай, че Такса за бързо
разглеждане в размер на 226,94 лева се включи при изчисляване на ГПР, то ГПР би бил в
размер на 1269,7%.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби,
според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност
на договора за потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, районния съд
намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби. Настоящият съдебен състав споделя изцяло
съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Възнаграждението
по договора за „Такса за бързо разглеждане“ е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговореното възнаграждение за „Такса за бързо
разглеждане“ представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето
2
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която
се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Както бе посочено съгласно заключението на вещото лице таксата по клауза
„Такса за бързо разглеждане“, ако бъде включена към разходите по кредита то ГПР би бил в
размер на 1269,7%. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това,
драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Също така, тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми, да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да
се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен, поради което главния иск следва да бъде уважен така кат о е предявен.
След като съда уважава главния иск, не следва да се произнася по иска предявен в
евентуалност.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 760.00 лева, за заплатена държавна
такса 50.00 лева, хонорар за вещо лице 300.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
410.00 лева. Ответната страна е направила възражение, за прекомерно изплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че изплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава
минималния размер на същото съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което искането следва да бъде оставено без уважение .
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по иска предявен от М. Н. В., ЕГН-**********, адрес : град П.,
ул.“Ю.Г.“, ** ** ** чрез Адвокат Н. М. против „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК-*********, адрес :
град София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., нищожността на Договор за кредит ***********/ ****г., сключена между страните
на ****г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК-*********, адрес : град София, р-н Лозенец,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от управителя З.С.Р., да заплати на М. Н.
В., ЕГН-**********, адрес : град П., ул.“Ю.Г.“, ** ** ** направените разноски по делото, в
общ размер на 760.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4