№ 239
гр. Варна, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100500085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№291081/22.12.2020г. от С.С.Т. ЕГН ********** ******, срещу решение
№261355/23.11.2020г., постановено по гр.д. № 3913/2019 г. на ВРС, в частта,
с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от Управителя Валентин Донев Вълканов, сумата от
364.24лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес ******, с абонатен номер
1164583, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
04.12.2018., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №9125/05.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18335/2018г. на
ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение
като постановено на непредявено основание на иска, а по същество за
неговата неправилност и необоснованост. Поддържа се, че искът е основан на
твърдения за реална консумация, а не за служебни начисления поради отказан
достъп, по каквото основание се е произнесъл съдът, без да е бил изрично
сезиран. Съдът е основал решението на неравноправна клауза от ОУ без
самият ищец да се е позовал на нея, вместо служебно да констатира нейната
нищожност. Липсва произнасяне по твърдението, че ищецът е бил уведомен,
че имотът не се обитава целогодишно и въпреки това не е извършвал
отчитането в съответствие с чл.24, ал.3 от ОУ (веднъж годишно), а е
начислявал служебна консумация. Не са разгледани и възраженията на
ответника за погасяване на претенцията за главница и разноски чрез плащане
и за водените преговори за дължимата лихва. Съдът не е съобразил, че в
нарушение на чл.76, ал.1 от ЗЗД извършените в хора на процеса плащания са
отнесени от ищеца за погасяване на задължения за разноски и лихви, въпреки
1
че длъжникът изрично е заявил, че погасява главници, при това без да се
спази поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД, тъй като счетоводното погасяване е
частично. Съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за
кредиторова забава, изразяваща се в неоказано съдействие за преизчисляване
на лихвите върху главниците след приспадане на извършените плащания и
неоправдано неприемане на предложеното от длъжника изпълнение на
задължението за лихва след уточняването му по размер. В обобщение
поддържа, че претендираните суми са недължими на твърдяното от ищеца
основание, а отделно от това са погасени чрез плащане в хода на процеса.
Предвид наличието на плащане на главницата, признание на обезщетението за
забава и кредиторовата забава, длъжникът следва да се освободи от законна
лихва и разноски по делото. Позовава се на допуснати от съда процесуални
нарушения при изготвяне на доклада, разпределение на доказателствената
тежест, по хода на делото и във връзка с процеса на доказване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита за недоказано твърдението на
ответника, че многократно е уведомявал служители на ВиК оператора за
трайното му отсъствие от страната, като се позовава на съставените на
основание чл.35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ констативни протоколи за
отказан достъп. В случай на отсъствие потребителят е длъжен да уточни с
ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане на основание чл. 24, ал.3 от ОУ.
Оспорва твърдението, че дружеството е преразпределило платените суми по
своя преценка и без законово основание. С оглед липсата на посочен начален
период на задължението в платежното нареждане за сумата от 1902.10 лева, а
само датата 30.10.2018г., операторът е приложил разпоредбата на чл.76 ЗЗД,
респ. на чл.37 от ОУ.
Постъпила е и частна жалба от С.С.Т. срещу Определение
№271198/01.04.2021г., с което е отхвърлено инкорпорираното във въззивна
жалба вх.№291081/22.12.2020г. искане на жалбоподателката за изменение на
Решение №261355/23.11.2020г., постановено по гр. дело №3913/2019г. на
ВРС в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
Жалбоподателката твърди, че не е подавала искане по чл.248 от ГПК,
поради което произнасянето на съда е недопустимо. В условията на
евентуалност се твърди неправилност и необоснованост на определението.
В предоставения срок не е постъпил отговор от ответника по частната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Позоваването от въззивника на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото съдът намира за неоснователно. Изготвеният по делото
доклад съдържа съответно на изложените от страните фактически твърдения
разпределение на доказателствената тежест, поради което не се констатира
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност
за предприемане на процесуални действия от страните.
Представените с въззивната жалба писмени доказателства са идентични
2
с приложените към молба от 07.10.2019г., депозирана преди първото по
делото заседание, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, тъй
като липсата на произнасяне по тях от първоинстанционния съд се дължи на
допуснато процесуално нарушение. Останалите доказателствени искания на
въззивника са допустими, тъй като са поддържани и в първата инстанция, но
неоснователни. Приложението на чл.76 от ЗЗД е правен въпрос, чийто
отговор не изисква специални знания от областта на счетоводството, поради
което искането за допускане на ССЕ следва да бъде оставено без уважение.
Определението на ВРС за приемане на ССЕ не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол, поради което по допустимостта, относимостта и
необходимостта на заключението въззивният съд дължи произнасяне с
решението. Искането за ангажиране на гласни доказателства е неоснователно,
тъй като е насочено към установяване на факти, подлежащи на доказване с
писмени доказателства съгласно чл.67, ал.1 от ОУ, чл.5, т. 13 от ОУ и чл.42
ОУ.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
вх.№291081/22.12.2020г. от С.С.Т. ЕГН ********** ******, срещу решение
№261355/23.11.2020г., постановено по гр.д. № 3913/2019 г. на ВРС, в частта, с
която е прието за установено, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от Управителя Валентин Донев Вълканов, сумата от
364.24лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 28.03.2018г. до 30.10.2018г. на адрес ******, с абонатен номер
1164583, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
04.12.2018., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №9125/05.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18335/2018г. на
ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, частна жалба от
С.С.Т. ЕГН ********** гр.Варна срещу Определение №271198/01.04.2021г., с
което е отхвърлено инкорпорираното във въззивна жалба вх.
№29108/22.12.2020г. искане на жалбоподателката за изменение на Решение
№261355/23.11.2020г., постановено по гр. дело №3913/2019г. на ВРС в частта
за присъдените в полза на ищеца разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.03.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с
въззивната жалба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
3
ССЕ, за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели
и за отмяна на определение на първоинстанционния съд за приемане на ССЕ.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността с оглед усложнената
епидемиологична обстановка да осъществят защитата си чрез писмени
бележки, вместо посредством лично явяване в открито съдебно заседание или
да поискат разглеждане на делото чрез видеоконферентна връзка.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4