№ 475
гр. К., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100405
по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът твърди, че по НОХД № 744/2019 г. по описа
на Районен съд – К., приключило с Определение за одобряване на
споразумение, двамата ответници са признати за виновни за това, че на
10.11.2018 г. в с. Ш., общ. К. в съучастие като извършители са причинили на
същия средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на 4 и 5
предкиткови кости на дясната ръка, което причинило трайно затруднение в
движението на ръката за повече от 30 дни. Другите телесни повреди, които са
установени от съдебния лекар в СМЕ № 398/2018 г. изготвена от д-р П. са
разкъсно-контузна рана по тилната част на главата с размери 1/3 см,
кръвонасядане по гърба с размери 4/2 см и разкъсно-контузна рана по дясната
ръка. Те представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК и срокът за възстановяване от тях е по-кратък.
Твърди, че безспорен факт е, че телесните увреждания, са причинили
неимуществени вреди - болки, страдания, неудобство поради обездвижване
на десния горен крайник, психологически дискомфорт и емоционален стрес.
Сочи, че прекарал няколко дни в болница, била извършена оперативна
интервенция. Първоначално било невъзможно движението на пръстите му.
Продължил лечението си в домашни условия за 30 дни. Наложило се
обездвижване на цялата ръка. Движението на пръстите се възстановило
частично след около 2-3 месеца. И в момента била налице деформация на
ръката на ищеца в областта на четвърти и пети пръст, която не му
позволявала пълноценно да използва ръката си, защото нямал достатъчно
сила да сгъне пръстите си изцяло. До днес изпитвал болки при натоварване на
ръката, както и при промяна на времето.
Твърди, че преживял огромен стрес, защото изненадващо двамата
ответници заедно с баща си нахлули в двора му. Те му нанесли побой, а баща
1
им убил съпругата на ищеца, за което също имало влязла в сила присъда. Още
не можел да се справи със стреса от изживяването.
Заявява, че има правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като
е налице кумулативност на следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина под
формата на пряк умисъл
Предвид изложеното, моля да бъде постановен постановите съдебен акт,
с който да бъдат осъдени:
1. М. М. З. да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - болки, страдания, психологически дискомфорт и
емоционален стрес в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата;
2. А. М. З. да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - болки, страдания, психологически дискомфорт и
емоционален стрес в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски
в производството. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат М. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и
доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците. В
съдебно заседание се явява ответникът М. З., който заявява, че са извършили
побоя. Моли съда да присъди обезщетение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложеното НОХД
№744/2019 г. по описа на Районен съд – К., че с влязло в законна сила
споразумение :
ответника М. М. З. е признат за виновен в това, че на 10.11.2018г. в село
Ш., община К., в съучастие като извършител с А. М. З. – извършител, е
причинил средна телесна повреда на Е. К. И. от същото село, изразяваща се в
открито счупване на IV и V предкиткови кости на дясната ръка, причинило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по – дълъг
от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 от НК, като е наложено наказание една година лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното
наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок.
и ответника А. М. З. е признат за виновен в това, че на 10.11.2018г. в
село Ш., община К., в съучастие като извършител с М. М. З. – извършител, е
причинил средна телесна повреда на Е. К. И. от същото село, изразяваща се в
открито счупване на IV и V предкиткови кости на дясната ръка, причинило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по – дълъг
от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 от НК, като е наложено наказание една година лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното
наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок.
2
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
И. Е. К. /син на ищеца/.
От показанията на свидетеля К. се установява, че през 2018 г. имало
инцидент в семейството му. „Почнаха да бият баща ми двамата братя“.
Твърди, че на баща му били счупени пръстите и „спукан череп имаше“. След
побоя бил в болницата в К. за една седмица. След като го взели вкъщи „не
можеше да се обслужва, само лежеше“ Наложило се да му помагат при
храненето и обличането. „Три – четири месеца продължи това. На втория
месец стана да ходи малко“. Сочи, че и сега баща му имал болки и не можел
да работи тежка работа, тъй като движението на ръката не било възстановено.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване
на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено
виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена
връзка с извършеното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Независимо от това, че в случая наказанието не е
наложено с присъда на съда, употребеният от законодателят термин
„присъда” следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото
съдържание се включат и решенията постановявани в процедурата по чл.375
и сл. от НПК и чл. 78а. В конкретният случай е налице влязъл в сила съдебен
акт /определение/ по наказателното дело, по което ответниците са били
признати за виновни за извършено от тях престъпление против личността, с
което се засяга телесната неприкосновеност.
За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на
деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило
вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на
фактическия състав описан по – горе предвид наличието на влязлото в сила
определение, постановено по НОХД №744/2019г. по описа на Районен съд –
К., с което са доказани фактът на деянието /извършеното престъпление
против личността/, неговото авторство, противоправността му и наложените
наказания.
Показанията на свидетелят И. К. следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка със страната
по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки родството му
със страната, тъй като имат преки впечатления от събитията, за които
свидетелства, а също така показанията му са непротиворечиви, логични и се
потвърждават от останалите писмени доказателства по делото.
3
С исковата молба ищецът претендира против всеки един от ответниците
за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на
непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 2 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и
моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други
лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат : характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.
При определяне на размера на претендираните обезщетения по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид
установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че
претърпените от ищеца физически уреждания открито счупване на IV и V
предкиткови кости на дясната ръка. Описаното увреждане е травматично и е
свързано с разстройство на здравето. Съдът взе предвид, че нанесената средна
телесна повреда на ищеца е причинила трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни. Следва да отчетени дългия
период на възстановяване около 2 – 3 месеца. В този смисъл са и показанията
на свидетеля И.. От неговите показания се установява, че след инцидента
ищеца в период от около 2-3 месеца имал нужда от чужда помощ при
извършване на ежедневните си дейности. Помагал му, за да стане от леглото,
хранил го. Описаните травматични увреждания са свързани както с
физическо страдание, така и с емоционален стрес. Травматичните увреждания
са свързани с болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и
физически неразположения за ищеца. След инцидента е нарушен нормалния
ритъм на живот на ищеца. Предвид горното съдът счита, че при определяне
на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С
оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетения в
съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да
бъде в размер на 2 500 лева дължащо се от всеки един от ответниците. Този
размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като
удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена
законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането -
4
10.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 600 лева,
представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай никоя от страните не е представила списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. З., ЕГН **********, с адрес: село Ш., община К.,
улица *** да заплати на Е. К. И., ЕГН **********, с адрес: село Ш., община
К., улица *** сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, изразяващи се в открито счупване
на IV и V предкиткови кости на дясната ръка, стрес, тревожност, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А. М. З., ЕГН **********, с адрес село Ш., община К., улица
*** да заплати на Е. К. И., ЕГН **********, с адрес село Ш., община К.,
улица *** сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпление по чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, изразяващи се в открито счупване на IV и V
предкиткови кости на дясната ръка, стрес, тревожност, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. М. З., ЕГН **********, с адрес село Ш., община К.,
улица *** и А. М. З., ЕГН **********, с адрес село Ш., община К., улица ***
да заплатят на Е. К. И., ЕГН **********, с адрес село Ш., община К., улица
*** сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5