Решение по дело №839/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260700839
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№251

31.05.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №839 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.Д.С. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат В.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0261-000093 от 20.08.2020 г., издадена от Г. Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово. 

Жалбоподателката счита обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила.

Сочи, че доколкото била запозната, синът ѝ Д.Т.П. не бил управлявал автомобила ѝ БМВ *** с рег.***на 19.08.2020 г. Същият бил управляван от приятелката му С. Н. П., когато полицаите го били задържали за 24 часа, видно от заповедта за задържане в 10:40 часа на 19.08.2020 г. в РУ Елхово, поради което нямало как в същия час и на същата дата да е управлявал автомобила.

Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, не ангажира становище по жалбата. 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2020 г. от Б.И.Н., на длъжност мл.ПИ при РУ Елхово, в присъствието на Ж.К.К. и Д.Г.Я.– свидетели при установяване на нарушението, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№*** (л.48), срещу Д.Т.П. от гр.Свиленград, за това, че на 19.08.2020 г. в 10.40 часа, по път II-79, км.19, в посока от гр.Елхово към гр.Болярово, управлява лек автомобил БМВ *** с рег.№***, собственост на Д.Д.С., като: 1. Водачът не спира след ясно подаден сигнал от контролен орган, като продължава посока гр.Болярово; 2. Не притежава СУМПС – след като същото е отнето по административен ред със ЗППАМ 19-02-71-000074 от 19.03.2019 г. на ОДМВР Хасково – от извършена справка с ОДЧ гр.Елхово.

В АУАН е посочено, че с това Д.Т.П. виновно е нарушил чл.103 и чл.150 от ЗДВП, както и че са иззети като доказателства СРМПС №********* и 2 бр. рег.табели с рег.№***.

Нарушителят е вписал в акта текст: „Имам възражения, защото не съм шофирал аз автомобила“ и е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетеля Д. Г. Я.. Срещу подпис в разписка към АУАН Д.Т.П. е получил екземпляр от него на 19.08.2020 г.

По делото са представени Докладна записка рег.№261р-16735/19.08.2020 г. (л.62) от мл.експ.Б.И.Н., мл.ПИ при РУ Елхово, Докладна записка рег.№261р-16736/19.08.2020 г. (л.51) от инспектор Ж.К.К., ПИ при РУ Елхово и  Докладна записка рег.№261р-16737/19.08.2020 г. (л.50) от мл.експ.Д. Г. Я., мл.ПИ при РУ Елхово. И в трите докладни записки, адресирани до Началника на РУ Елхово, служителите докладват идентична фактическа обстановка – че на 19.08.2020 г. са били позиционирани на път II-79, км.19, в 10:40 ч. откъм гр.Елхово в посока към гр.Болярово към тях приближил лек автомобил марка БМВ с рег.№***, служителят Н., обозначен със светлоотразителна жилетка, подал ясно видим и различим сигнал с помощно средство – стоп палка по образец, водачът да намали скоростта и да отбие на посоченото място за извършване на проверка. Всички видели, че водачът на автомобила е лице от мъжки пол, но същият не намалил, а увеличил скоростта, с която преминал покрай служителите. Те последвали автомобила със служебния си автомобил, настигнали го на път II-79, км.21, където БМВ-то се включвало от отбивка на пътя, като участник в движението. Автомобилът бил спрян със звуков и светлинен сигнал, но вече зад волана стояло лице от женски пол, което при осуетявана на инициираната от МлПИ Н. проверка се возело на мястото на пътника в МПС. Служителите извършили обиск на МПС и на водача Д.Т.П., и последният бил задържан за срок от 24 часа за осуетяване на полицейска проверка. Извикани били за съдействие служители от ПП при РУ Елхово.

В Докладна записка рег.№261р-16928/21.08.2020 г. (л.52) от инсп.Г.Д. Б., ПИ в група „ОП“ при РУ Елхово, се докладва на Началника на РУ, че по случая е образувана проверка по преписка рег.№ЗМ-321/20.08.2020 г. по описа на РУ Елхово, тъй като са установени признаци на извършено престъпление по чл.343в, ал.3 от НК и се предлага административнонаказателното производство, образувано с АУАН сер.Г №*** от 19.08.2020 г. да бъде прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН за установеното нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН Г***/19.08.2020 г., от Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, е издадено Наказателно постановление №20-0261-000416 от 26.08.2020 г. (л.49), с което на Д.Т.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършеното виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП. В т.2 от НП е посочено, че за нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП не се налага глоба, а административнонаказателното производство се прекратява на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, тъй като се установили признаци за извършено престъпление.

Като доказателство по делото е приета и представената с жалбата Заповед за задържане на лице с рег.№261зз-64/19.08.2020 г. (л.3), издадена на 19.08.2020 г. в гр.Елхово, общ.Елхово, обл.Ямбол, в 10:40 ч., от мл.експ.Д.Г.Я.при РУ Елхово, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР Д.Т.П. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Елхово, за това, че на 19.08.2020 г. в 10:40 ч. на път II-79, км.19, като водач на л.а. БМВ с рег.№*** лицето не спира на подаден явен сигнал със стоп палка по образец, с което съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Заповедта е подписана от издалия я полицейски орган и от задържаното лице.

От страна на ответника по делото са представени също: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000043 от 22.02.2019 г. (л.83-84), издадена от Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която на Д.Т.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000074 от 19.03.2019 г. (л.86-87), издадена от Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която на Д.Т.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба. Представени са и доказателства за връчването на тези ЗППАМ на водача, като видно от отразеното в разписките към тях, първата е получена от Д.Т.П. срещу подпис на 20.03.2019 г., а втората – лично срещу подпис на 03.04.2019 г. В придружителното писмо (л.81) на Началника на РУ Харманли е удостоверено, че ЗППАМ №19-0271-000043/22.02.2019 г. е влязла в сила на 03.04.2019 г., а ЗППАМ №19-0271-000074/19.03.2019 г. е влязла в сила на 17.04.2019 г.

С писмо вх.№7675/31.12.2020 г. (л.60) Началникът на РУ Елхово удостоверява по делото, че по т.2 от НП №20-0261-000416/26.08.2020 г. е образувано ДП №321/2020 г. по описа на РУ Елхово, същото на производство на РП – Ямбол, ТО  Елхово, по чл.343в, ал.3 от НК.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000093 от 20.08.2020 г., издадена от Г.Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово, се налага на Д.Д.С.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за шест месеца, на лек автомобил марка БМВ *** с рег.№***, като са отнети: СРМПС №********* и два броя регистрационни табели с №***.

Заповедта е обоснована с това, че същата се налага на лицето като собственик на описания лек автомобил, чието МПС на 19.08.2020 г. в 10.40 часа по път II-79, км.19, в посока гр.Елхово към гр.Болярово, е управлявано от лицето Д.Т.П., като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, с влезли в сила ЗППАМ №19-0271-000074/19.03.2019 г. и ЗППАМ №19-0271-000043/22.02.2019 г., като нарушението е установено с АУАН серия „Г“ №***/19.08.2020 г.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, на 03.09.2020 г. Д.Д.С. е получила препис от съставената ЗППАМ срещу подпис.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 15.09.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика (л.7), с който е постъпила в съда.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №326з-1397/23.06.2017 г. (л.24-25), която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Ямбол, във връзка с т.3 от Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание  чл.172, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, е оправомощил (т.1.1) Началниците на Районни управления в ОДМВР Ямбол за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Ямбол, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

При липса на спор, че подписалото процесната ЗППАМ лице заема длъжността Началник на РУ Елхово, с така представената Заповед №326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОДМВР Ямбол се явява доказана материалната и териториална компетентност на същото да издаде обжалваната заповед.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването ѝ в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“

В мотивите на процесната заповед е посочено, че Д.Д.С. е собственик на конкретен лек автомобил, който на определена дата и час е бил управляван от Д.Т.П., чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП с влезли в сила цитирани с номерата си ЗППАМ. Така извършеното фактическо мотивиране на акта е напълно достатъчно за адресата на приложената мярка да разбере в коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези е наложена принудителната мярка Прекратяване на регистрацията на ППС, както и да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно напълно бланкетното и неконкретизирано възражението на жалбоподателката за издаване на ЗППАМ в нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК, административният орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелства. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат. 

Обстоятелството, че към 19.08.2020 г. жалбоподателката е собственик на лек автомобил БМВ *** с рег.№*** на практика не е спорно. Другото релевантно обстоятелство, че към същата дата Д.Т.П. се явява лице, чието свидетелство за управление на МПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП,  също не се оспорва по делото, и се доказва по несъмнен начин от представените писмени доказателства.

Единственото конкретно предявено в жалбата възражение – че не Д.Т.П., а друго лице (негова приятелка) е управлявало конкретното МПС на 19.08.2020 г. в 10.40 часа, съдът намира за недоказано.

Обстоятелството, че на 19.08.2020 г. в 10.40 часа, по път II-79, км.19, в посока от гр.Елхово към гр.Болярово, именно Д.Т.П. управлява лек автомобил БМВ *** с рег.№***, собственост на Д.Д.С., е установено с АУАН бл.№***/19.08.2020 г. и се подкрепя еднозначно от съдържанието на представените по делото Докладни записки на полицейските служители при РУ Елхово Н., К. и Я., които лично са наблюдавали движението на лекия автомобил при подаването на сигнала за спиране и са осъществили проверката му, включително са участвали при съставянето на АУАН – първият от тях като актосъставител, а останалите двама като свидетели при извършване на административното нарушение.

Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН бл.№***/19.08.2020 г. факти и обстоятелства във връзка с управлението на лекия автомобил. Представената Заповед за задържане на лицето Д.Т.П. за срок от 24 часа също не опровергава обстоятелството, че това лице е управлявало лекия автомобил в 10.40 ч. на 19.08.2020 г. само поради това, че е издадена с посочване на същите дата и час. Ирелевантно е и обстоятелството, че с издаденото въз основа на така съставения АУАН Наказателно постановление, на водача не е била наложена глоба за конкретното административно нарушение, тъй като същото е било предмет на досъдебно производство за извършено престъпление.

С оглед изложеното съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и от доказателствената съвкупност се констатира, че са били налице всички законови предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателката.

Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000093 от 20.08.2020 г., издадена от Г. Д. Й., на длъжност Началник група към ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: