№ 290
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 124 от 14.10.2022 год., постановено по гр.д. №
424/2022 год. по описа на РС-Ботевград "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК:
........, с адрес: Б., И. з. М. е осъдено да заплати на Й. С. Т. от с. С.,
община Б., ул. „В. В.“ № .., с ЕГН: ********** сумата- главница от
30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобство и дискомфорт от получени травматични
увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник или
счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него
трудова злополука на 13.01.2022г. по време на работа на длъжността
„носач-товарач стоки/ работник склад“ в склада на "И. М.-Е. Б." ЕООД
с ЕИК: ........, находящ се в гр. Б., И. з. М., отразена в Разпореждане
№5104-22-5 от 21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ-С. о.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
деня на увреждането на 13.01.2022 г. до окончателното плащане,
1
както да заплати и сумата-главница от 48.55лв./четиридесет и осем
лева и 55 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова
злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за
закупуване на лекарства, съгласно фискален бон от 14.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
14.01.2022 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата-
главница от 190лв./сто и деветдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие
на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени
разходи за лечение, а именно за закупуване на ортеза съгласно
фактура № ........../..............г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 15.01.2022г. до окончателното заплащане,
както да заплати и сумата-главница от 385лв. /триста осемдесет и пет
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, вследствие на описаната по-горе трудова
злополука, изразяващи се в направени разходи за лечение, а именно за
закупуване на медицински изделия-компресивни винтове съгласно
фактура № ........... от ............г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 13.04.2022г. до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата-главница от 84.10лв./осемдесет
и четири лева и 10 стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, вследствие на описаната
по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени разходи за
лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно фактура №
********** от 14.04.2022г. и заплащане на потребителска такса
съгласно фактура № ............ от ............г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 14.04.2022г. до
окончателното заплащане, както да заплати и сумата-главница от
46.40лв. /четиридесет и шест лева и 40 стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие
на описаната по-горе трудова злополука, изразяващи се в направени
разходи за лечение, а именно за закупуване на лекарства съгласно
фактура № ............ от .............г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 05.05.2022г. до окончателното
заплащане. На основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "И. М.-
2
Е. Б." ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Б. К. от САК сумата от
1453лв./хиляда четиристотин и петдесет и три лева/ за адвокатско
възнаграждение, с оглед уважената част от исковете и в полза на РС-
Ботевград държавна такса в размер на 1250лв./хиляда двеста и
петдесет лева/, и 120лв./сто и двадесет лева/ за направени разноски в
производството за заплатено възнаграждение на вещо лице от
бюджета на съда, както за държавна такса от 5лв./пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "И. М.-Е. Б."
ЕООД с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението.
Излага, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички
негови доводи и възражения, което е довело до определяне на
необосновано голямо и неподкрепено със социално-икономическите
условия на страната обезщетение за неимуществени вреди. Съдът
направил изводи относно качествата на обувките, подбрани от
работодателя, което представлява контрол за целесъобразност на
решението на работодателя за избор на обувки. Излага, че
субективното усещане за студ не е основание пострадалият ищец
самоволно да реши да пренебрегне осигурените от работодателя
работни обувки, нарушавайки по този начин изискванията по ЗБУТ.
Ищецът е бил запознат с извършената оценка на риска и с
конкретните рискове за здравето и безопасността на работното място.
Приетата фактическа обстановка от РС-Ботевград била непълна,
неправилна и не кореспондирала с доказателствения материал по
делото, в резултат на което не бил изяснен обективно и вярно
механизма на трудовата злополука. Не били обсъдени показанията на
св. Ц. М. как пострадалия е водил стакера. Излага, че ищецът е
допринесъл за своето увреждане, при условията на груба небрежност,
тъй като не е спазил изискванията за безопасност при работа – бил е с
негови обувки, вместо с осигурените от работодателя. На следващо
място излага, че РС-Ботевград е определил изключително голям
размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не отговаря
на принципа за справедливост, отнесен към конкретния случай.
Позовава се на съдебна практика по сходни казуси. На бил верен
извода на съда по отношение състоянието на пострадалия преди
3
инцидента и „драстичната му промяна“ в начина му на живот, според
съда. Излага също, че съдът неправилно допуснал увеличаване на
размера на иска в нарушение на разпоредбите на чл. 214, ал. 1 ГПК.
По същество моли да бъде присъден по-нисък размер на обезщетение
за неимуществени вреди, като се приспадне платеното от Булстрад
застрахователно обезщетение в размер на 980, 00 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Й. С. Т.,
чрез адв. Б. К., с който жалбата се оспорва по подробно изложени
съображения. Излага, че претърпените телесни увреждания и
усложнения са доказани, а присъденото обезщетение е изцяло
съобразено и отговаря както на социално-икономическата обстановка
в страната към датата на злополуката, така и на причинените болки и
страдания на пострадалия. Правилно съдът приел, че не са налице
нито съпричиняване, нито груба небрежност от страна на ищеца.
Претендира разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от
Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищецът е работил по трудов договор на
длъжността „носач-товарач стоки/работник склад” при ответника.
Страните на спорят, че ищецът е претърпял злополука, която е
призната за трудова съгласно Разпореждане №5104-22-5 от
21.01.2022г. на длъжностно лице на ТП на НОИ- С. о.. В
разпореждането е посочено, че увреждането /счупване на стъпало на
4
ляв крак/ е настъпило по време и във връзка с извършваната работа –
при дърпане със стакер на палет, натоварен с материали, стакера не
спира и удря крака на пострадалия, което е довело до временна
неработоспоспособност.
От показанията на св.Ц. М., която работи при ответника на
длъжност „служител склад“ се установява, че по време на работа
ищецът е водил стакера, на който имало пале със стока. При стигане
до складовото място, Й. приклекнал и се хванал за крака. Й. бил
отпред пред стакера и го водил, а на вилиците имало пале със стока.
След почивката свидетелката видяла, че кракът на Й. се подул и с
помощта на техен колега бил транспортиран до болницата в Б..
Ищецът бил обут с негови обувки-тип кубинки, а не с работните
обувки.
От показанията на св. Ц. Ц. Ц., която живее на семейни начала с
ищеца се установява, че на 13.01.2022г., около 04.00-04.30 часа,
ищецът й се обадил от О. б. в гр.С. и съобщил, че е претърпял трудова
злополука, тъй като го ударил стакер и е със счупване на крака.
Сутринта се прибрал в къщи с превръзка на крака, с патерици като
носел шина/ботуш. Следващите дни много го боляло, по цял ден
лежал и не можел да се движи. Имал нужда от чужда помощ за битово
обслужване, тъй като нищо не можел да направи самостоятелно.
Приемал болкоуспокояващи лекарства и за разреждане на кръвта. На
11.04.2022г. му направили операция на крака, тъй като се установило,
че не заздравява. След операцията болките продължили, за което
приемал болкоуспокояващи и се придвижвал с патерици. Един месец
след операцията свидетелката продължавала да му помага за битово
обслужване.
Ищецът в обясненията по чл. 176 ГПК посочва, че при
изпълнение на служебните си задължения, воденият от него стакер не
спрял и го ударил, при което паднал, изпитал остра болка и извикал.
При изправянето си след като стъпил на крака отново паднал. По
време на работа е бил с работни обувки, закупени от него, които са с
бомбе /един вид боти/. Не работил с обувките, дадени му от фирмата,
защото му било студено с тях.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се
5
установява, че механизмът на увреждането при ищеца е възможно да е
както от удар/бутане от страна на стакера, така и от стъпване накриво,
което стъпване накриво и усукване на крака да е предизвикано от
бутането на машината. Според вещото лице има директна травма, има
трамватичен момент, който е предизвикал увреждането. При
злополуката ищецът е получил счупване на пета метатарзална кост на
лявото ходило, което е предизвикало трайно ограничение движенията
в ляв долен крайник за период над 30 дни. Проведено е лечение с
гипсова шина за два дни, заменена след това с ортеза. Придвижва се с
две помощни средства-патерици. Поради клинични и
рентгенографични данни за забавено срастване на 11.04.2022г. е
опериран и поставен канюлиран винт. Лечението продължава, същото
не е завършено, предстои контрол на срастването, рехабилитационно
лечение, както и операция за махане на поставения винт. Около 7-8
месеца са необходими за лечение и възстановяване, за да може след
това да се върне на работа. След извършен преглед вещото лице е
установил, че радикулитът не е бил предпоставка за нарушена
походка и контрол на стъпването.
От представените ЕР № 0148 от 055/13.10.2022 г., ЕР № 0149 от
055/13.10.2022 г., ЕР № 0150 от 055/13.10.2022 г., ЕР № 0151 от
055/13.10.2022 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р
А. Г“ ЕООД – Е. се установява, че са потвърдени издадените на ищеца
болнични листове за временна неработоспособност.
Видно от платежно нареждане от 26.10.2022 г. на Й. С. Т. е
преведена сумата от 980, 00 лева от Б. В. И. Г., а като основание за
превода е посочено: ............... В съдебно заседание, проведено на
05.04.2023 г., процесуалният представител на ищеца адв. К. заяви, че
не оспорва обстоятелството, че на ищеца е изплатена сумата от 980,
00 лева.
При така изяснената фактическа обстановка и съобразно
възраженията в жалбата се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ– за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на трудова злополука и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
6
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от
трудова злополука работник или служител, следните материални
предпоставки трябва да бъдат установени чрез пълно и главно
доказване: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и
страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка, или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя по чл.
200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер.
Не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че между Й. С. Т. и "И. М.-Е. Б." ЕООД са съществували
трудовоправни отношения, по силата на които Й. С. Т. е работил
длъжността „носач-товарач стоки/работник склад”.
Не се спори, че на 13.01.2022 г. при изпълнение на служебните
си задължения ищецът е претърпял трудова злополука, призната за
такава с Разпореждане №5104-22-5 от 21.01.2022г. Не се спори, че
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в счупване на пета
метатарзална кост на лявото ходило, което наложило оперативно
лечение. Спори се по въпроса за размера на дължимото обезщетение
за обезвреда на неимуществените вреди.
По отношение размера на иска и при определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва
да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за
справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални
последици, възникнали в резултат на това. Съдебната практика в тази
насока е константна, като при всички случаи се базира на
еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11
7
на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се съобразяват при определяне размера на
обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще и др. Съдът взе предвид всички установени по
делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер
на претендираното обезщетение, а именно: характер и степен на
увреждането- счупване на пета метатарзална кост на лявото
ходило; извършените медицински манипулации- хирургично лечение ;
възстановителения период- седем-осем месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелката св. Ц. Ц. Ц.,
според която ищецът изпитвал силни болки след инцидента, имал
нужда от чужда помощ за битово обслужване, тъй като нищо не
можел да направи самостоятелно.
Според съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира става ясно, че увреждане е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период
над 30 дни. Пострадалият е бил подложен на оперативно лечение на
11.04.2022 г. – поставен канюлиран винт. Според вещото лице
възстановителния период продължава и след четвъртия месец
/експертизата входирана на 30.05.2022 г./, като предстои контролна
рентгенография за преценка на срастването и рехабилитационно
лечение.
Болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в
момента на злополуката такива, а продължават и след това. Следва да
се отчете и факта, че на ищеца предстои и следваща операция за
изваждане на винта.
В конкретния случай, не е установено болките и страданията да
се отличават по продължителност и интензитет от обичайните и
заради това настоящият състав намира, че компенсация от 20 000 лева
8
съответства на съдебната практика за този вид травматично
увреждане, с обичайните за него физически болки и емоционални
страдания като интензивност и продължителност.
Неоснователни са наведените в жалбата възражения, че ищецът е
съпричинил вредата, тъй като е нарушил правилата за безопасност,
изпълнявайки трудовите си задължения.
По своята същност небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение
към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението- така
Решение № 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г.
о., ГК. В настоящия случай по делото няма данни ищецът да е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, няма
данни също така и да е пренебрегнал и основни технологични правила
и правила за безопасност вследствие на което да е възникнал
инцидента с него. Възражението на ответника за съпричиняване,
въведено с писмения отговор е само по отношение неправилното
водене на стакера, което не се доказва. Възражението, че по време на
трудовата злополука ищецът е бил обут с негови обувки,/ въведено
9
едва с писмената защита, представена пред РС-Ботевград/, е
плеклудирано, поради което не следва да се разглеждат и
оплакванията в тази посока изложени във въззивната жалба.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Не се оспорва факта, че
ищецът е получил обезщетение по застраховка „Злополука“ от
Булстрад в размер на 980, 00 лева, което следва да се приспадне от
дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в размер на 19 020 лв.,
ведно със законната лихва от датата на злополуката - 13.01.2022 г.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на
районния съд като частично неправилно следва да бъде отменено в
частта, в която предявения иск е уважен над размера от 19 020 лв. до
30 000 лв., в която част искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
За първоинстанционното производство на пълномощника на
ищеца - адв. Б. К. от САК следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 1123,00 лева, съобразно размера на уважения иск, изчислено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакция ДВ бр. 68/31.07.2020 г./,
тъй като договорът за правна защита и съдействие е от 20.02.2022 г. В
частта, в която е присъдено възнаграждение за разликата над 1123, 00
лева до размера от 1453, 00 решението следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ще дължи на ответника
разноски в размер на 684, 00 лева, изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ответникът ще дължи държавна такса в размер на 761, 00 лева,
поради което решението, с характер на определение следва да се
отмени в частта, в която е осъден да заплати държавна такса над
10
сумата от 761, 00 лева до определения размер от 1250,00 лева.
За въззивното производство на пълномощника на ищеца - адв. Б.
К. от САК следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
1100,60 лева, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по жалба и ищец в
първоинстанционното производство ще дължи на въззивника
разноски в размер на 612, 65 лева, съразмерно в уважената част от
въззивната жалба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124/14.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 424/2022 г. по описа на Районен съд – Ботевград, в частта, в която
се осъжда "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с адрес: Б., И. з. М. да
заплати на Й. С. Т. от с. С., община Б., ул. „В. В.“ № .., с ЕГН:
********** сумата-главница над 19020 лева /деветнадесет хиляди и
двадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобство
и дискомфорт от получени травматични увреждания-счупване на
стъпалото на долен ляв крайник или счупване на метатарзална кост, в
резултат на претърпяната от него трудова злополука на 13.01.2022г.,
до уважения размер от 30 000лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Т. от с. С., община Б., ул. „В.
В.“ № .., с ЕГН: ********** против "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с
адрес: Б., И. з. М. иск за размера над сумата от 19 020 лв. до 30 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания, неудобство и дискомфорт от получени
травматични увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник
или счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от
него трудова злополука на 13.01.2022г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.01.2022 г., до окончателно и изплащане
като неоснователен.
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/14.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 424/2022 г. по описа на Районен съд – Ботевград в частта, в
която е уважен предявения от Й. С. Т. от с. С., община Б., ул. „В. В.“
№ .., с ЕГН: ********** против "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с
адрес: Б., И. з. М. иск за размера от 19 020 лв., представляващ
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобство и дискомфорт от получени травматични
увреждания-счупване на стъпалото на долен ляв крайник или
счупване на метатарзална кост, в резултат на претърпяната от него
трудова злополука на 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.01.2022 г., до окончателно и изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 124/14.10.2022 г., постановено по гр.д. №
424/2022 г. по описа на Районен съд – Ботевград в частта, в която, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "И. М.-Е. Б." ЕООД с
ЕИК: ........, с адрес: Б., И. з. М. е осъдено да заплати на адвокат Б. К.
от САК , с адрес: гр.С., ж.к.М. ., бл...., вх.., ап... горницата над сумата
от 1123, 00 лв. /хиляда сто двадесет и три лева/ до присъдения размер
на сумата от 1453лв./хиляда четиристотин и петдесет и три лева/ за
адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от исковете.
ОТМЕНЯ Решение № 124/14.10.2022 г., постановено по гр.д. №
424/2022 г. по описа на Районен съд – Ботевград в частта, в която, "И.
М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с адрес: Б., И. з. М. е осъдено да заплати
в полза на РС-Ботевград държавна такса за горницата над сумата от
761, 00 лв. /седемстотин шестдесет и един лева/ до присъдения размер
на сумата от 1250лв./хиляда двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата "И.
М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с адрес: Б., И. з. М. да заплати на
адвокат Б. К. от САК, с адрес: гр.С., ж.к.М. ., бл...., вх.., ап... сумата от
1100,60 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Й. С. Т. от с. С., община Б., ул. „В. В.“ № .., с ЕГН:
********** да заплати на "И. М.-Е. Б." ЕООД с ЕИК: ........, с адрес: Б.,
И. з. М. сумата от 684,00 лева, представляваща разноски за
производството пред РС-Ботевград и сумата от 612, 65 лева,
12
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13