№ 4253
гр. Варна, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502174 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. № 5895/2021 год., ВРС –
19-ти състав е приел за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. И. Й., ЕГН:
********** иск за установяване дължимостта на суми в общ размер от 1 489.79 лева,
представляващи суми по договор за мобилни услуги № *********/31.10.2016 год., изм.с
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/25.02.2017, договор за мобилни услуги № *********/16.03.2017 год., договор за
мобилни услуги № *********/27.03.2017, договор за мобилни услуги №
*********/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. , договор за лизинг от
27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020 год. по ч.гр.д. №
19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като е
присъдил и разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като явно несправедливо, порочно, неправилно, недопустимо и нищожно.
Конкретните оплаквания, на първо място, са свързани с нарушена от съда местна
подсъдност по чл.113 ГПК като се твърди, че към датата на подаване на заявлението и към
настоящия момент ответникът е бил с настоящ адрес с.Пчелин, поради което и компетентен
да разгледа иска му е бил Районен съд Ихтиман. Излага се, че тъй като се касае за
императивна норма за разглеждане на дело срещу потребител, за която съдът следи
служебно, решението следва да се обезсили и да започне от порочното действие. На
1
следващо място, се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не е
прогласил нищожността и неравноправността на чл.12, ал.2 от ОУ, даваща едностранни
произволни права на ищеца, както и съществено процесуално нарушение като не е назначил
служебно експертиза за сметка на бюджета на съда по оспорените документи и договори,
който не е имал правни познания да отговаря на съда и сам да води делото си. Сочи, че
ищецът не е поддържал изправни и защитени своите системи, допускайки на ответника да
бъдат начислени неверни сметки за неизползване от него услуги чрез намеса в софтуера и
начисляване на такси и тарифи, договорени между страните. Неправилно съдът е приел
доказаност на потребяване на мобилни услуги от ответника в посочения размер, както и че
са му връчени общите условия и договори без да е допуснал експертизи и да е изискал
оригиналите на документите за проверка, сравнение и експертиза. Иска се всички договори
да бъдат обявени за нищожни като съставени в грубо нарушение на ЗЗП и при липса на
валидно изразена воля на ответника за сключването им, като се иска допускане на събиране
на доказателства, от които ответникът е лишен в първа инстанция и преразпределение на
доказателствената тежест.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Оспорва твърденията за нарушена местна подсъдност на делото, с оглед
обстоятелството,ч е ответникът е имал постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Излага, че
представените от ищеца документи не са оспорени досежно истинността си от ответника, а
от проведената пред ВРС експертиза се установява, че на потребителя е предоставен достъп
до съобщителната мрежа на оператора, както и че предоставените му услуги са оценени
правилно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
–подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, както и
доказателства, които не са били допуснати в първоинстанционното производство поради
нарушаване на съдопроизводствените правила.
В сезиралата съда жалба е обективирано искане за събиране на „доказателства и
доказателствени средства, от които е лишен ответника от първата инстанция“, което искане
обаче е бланкетно формулирано и неконкретизирано. Не е посочено кое е доказателството,
което страната е поискала, но съдът не е допуснал, нито е налице конкретно оплакване за
неправилно разпределена доказателствена тежест, лишила страната от възможността да
поиска събиране на доказателства. Оплакванията за неравнопоставеност на страните с оглед
непредоставяне на правна помощ предвид липсата на правни познания на ответника и
неговото социално положение, в това число и по отношение на събиране на доказателства, е
несъстоятелно, тъй като обективираното от ответника искане за предоставяне на правна
помощ впоследствие е оттеглено от него. С оглед горното, освен за обезпечаване на
приложението на императивни правни норми, съдът няма задължението за служебно
събиране на доказателства.
2
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Б. И. Й. срещу решение №
260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. № 5895/2021 год. на ВРС – 19-ти състав, с
което е прието за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. И. Й., ЕГН:
********** иск за установяване дължимостта на суми в общ размер от 1 489.79 лева,
представляващи суми по договор за мобилни услуги № *********/31.10.2016 год., изм.с
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/25.02.2017, договор за мобилни услуги № *********/16.03.2017 год., договор за
мобилни услуги № *********/27.03.2017, договор за мобилни услуги №
*********/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. , договор за лизинг от
27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020 год. по ч.гр.д. №
19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като е
присъдил и разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ бланкетно искане за събиране на „доказателства и
доказателствени средства, от които е лишен ответника от първата инстанция“.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 2174/2022 год. на ВОС за 19.01.2023 год.
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от
постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3