Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1722 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производст**о по делото е образувано по повод предявени от Н.И.Ч., Д.С.С. и Е.С.Ч., последната малолетна
и действаща чрез своята майка и законен представител Н.Ч., всички качест**о им
на наследници по закон на С.Т.Ч, починал на **обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника М.В.Г. да заплати на всеки от ищците сума
в размер на по 15053,33 евро, представляваща дължима част от главница по
договор за заем сключен между наследодателя на ищците С.Т.Ч и ответника М.Г. на 13.04.2011г. с падеж на 31.12.2011г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.09.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на по 4582,90
евро, представляваща лихва за забава начислена върху дължимата главница за
периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г.
В исковата
молба ищците твърдят, че са наследници по закон на С.Т.Ч, починал на **–
съответно негова съпруга /Н./ и дъщери /Д. и Е./. Посочват, че приживе на 13.04.2011г. наследодателят им е сключил с
ответника М.В. Г. договор за паричен
заем, по силата на който му е предоставил сумата от 450 000 евро с падеж
на задължението – 31.12.2011г. Посочват, че ответникът е връщал
заетата сума на части, като е останал задължен за сумата от 45160 евро. Отделно
от това твърдят, че е изпаднал в забава за връщане на дължимата главница,
поради което дължи и лихва за забава
начислена за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г. в размер на 13748,70 евро.
Молят съда да уважи предявените искове като осъди ответника да заплати на всеки
от ищците сума в размер на по 15053,33 евро, представялваща съответна на
наследствената к**а част от неизплатената главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане,
както и сума в размер на по 4582,90 евро, представляваща лихва за забава
начислена върху дължимата главница за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г. Молят съда при уважаване на исковете
да осъди ответника да им заплати претендираните суми, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозирана на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и лихвата за забава, както и да присъди
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.В.Г. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва да е налице
валидно възникнало заемно правоотношение между него и наследодателят на ищците с.ч,
по което да е получил в заем сума в размер на 450 000 евро. Оспорва
твърденията на ищците, че е извършвал погашения по този договор за заем в
размер на 1538 евро. В евентуалност прави възражение за погасяване на вземането
на ищците по договора за заем по давност предвид настъпилият на 31.12.2011г.
падеж на задължението. Поради акцесорния характер на вземането за лихва счита и
този иск за неоснователен. Оспорва като неавтентичен подписа за заемодател
поставен на договора за заем от 13.04.2011г..
В
съдебно заседание ищците - Н.Ч. – лично и като майка и
законен представител на Е.С.Ч. и Д.С.С.
чрез процесуалния си представител уточняват, че към
датата на сключване на договора за заем от 13.04.2011г. страните по него с.ч и М.Г.
вече са били във взаимоотношения по повод друг договор за заем от 2009г.,
сключен между еднолично дружество притежавано от наследодателят на ищците и
ответника, с който на последния е предоставен в брой и в заем парична сума в
размер на 550 000 евро. Твърдят, че по този договор за заем са направени
частични погашения от ответника М.В., а дължимият остатък е 450 000 евро. Уточнява,
че на 13.04.2011г. между с.ч и М.Г. е подписан нов договор за заем, с който „в
полза на ответника не са предавани пари“ а неизплатеният остатък по предходния
договор за заем от 2009г. е „конституиран като заем“. Молят предявените искове
да бъдат уважени като бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ответникът М.Г., чрез процесуалния си
представител оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че по договор за заем
от 13.04.2011г. не е получавал в заем сума в размер на 450 000 евро. На
това основание и доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен от
момента на предаване на парите, счита че заемно правоотношение между него и
наследодателя на ищците не е възникнало на 13.04.2011г., поради което не се
дължи и плащане на процесните суми. Твърди, че със с.ч са били във
взаимоотношения по повод различни облигационни сделки, по които между тях е
имало трансфери на пари, включително по повод договори за заем и покупко-продажба
на недвижими имоти. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява становище
по предявените искове в срока по чл.131 от ГПК, както и в проведените съдебни
заседания, в които не изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения договор от 13.04.2011г. /л.6/ С.Т.Ч в качест**о му на
кредитор е поел задължението да предостави на М.В.Г. временна финансова помощ в
размер на 450 000 евро, която длъжникът е следвало да върне в срок до
31.12.2011г.
Във връзка с предприетото от ответника оспорване
автентичността на подписа за кредитор на договора от 31.12.2011г. е проведена
Съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение – изготвено и поддържано в
съдебно заседание от вещото лице Е.А. се установява, че същият е изпълнен от
посоченият кредитор – С.Т.Ч.
Видно
от представеното удостоверение за наследници, С.Т.Ч е починал на **и негови
наследници са съпругата му Н.И.Ч. и дъщерите му Д.С.С. и Е.С.Ч..
По делото е представен и договор от 19.02.2009г. сключен
между „**“ ЕООД, в качест**о му на кредитор и М.В.Г., с които кредиторът
предоставя на длъжника временна финансова помощ в размер на 550 000 евро,
която длъжникът се задължава да върне в срок до 31.12.2009г. На същата дата е
издаден запис на заповед от М.В.Г. в полза на „**“ ЕООД за сума в размер на
500 000 евро.
По делото са представени 70 броя РКО, /л.7, л.67-135/ за
получени суми от С.Т.Ч в периода от 2011г. до 2016г., носещи подпис единствено
на получателя. Във връзка с обстоятелствата по тяхното съставяне и предаване на
ищците са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Л.Г., Д. С.
А., П.М.Д. и Б.Д.М..
По делото са
приети като доказателства и нот.актове за покупко-продажба на недвижими имоти
от 1999г., 2006г., 2007г., и от 2008г.,
по които купувач е М.В.Г., а продавачи са „**“ ЕООД, представлявано от
управителя Д.С.С., както и С.Т.Ч.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум обуславят извод за предявени от ищците обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника М.Г. да им заплати дължими съобразно
наследствените им права суми по предоставен от техния наследодател с.ч паричен
заем от 13.04.2011г., ведно с дължимата
лихва за забава начислена за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г., както и
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и заплащане.
Спорът между страните, от страна на ответника е както по въпроса за
сключването на самия договор за заем от 13.04.2011г., така и по предаване на
посочената в него парична сума от 450 000 евро от наследодателя на ищците с.ч
в полза на ответника.
Установи се, че между с.ч и ответника М.Г. действително е подписан договора
от 13.04.2011г., видно от заключението на проведената Съдебно-почеркова
експертиза, установяваща автентичността на подписа на Ч., който има съществените
характеристики на договор за паричен заем.
По своите правни характеристики обаче договорът за заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че
същият се счита сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя, без да е предвидена форма за
действителността му, а въз основа на него възникват задължения
единствено за заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с
договорената лихва.
Ответникът оспорва да е получил посочената в договора сума, което както е указано
и в доклада на делото, възлага в тежест на ищците доказателствената тежест да
установят, че сумата по заема е действително предоставена от заемодателя на
заемателя. В случая самите твърдения на ищците, заявени чрез процесуалния им
представител в съдебно заседание са че по договора за заем от 13.04.2011г. няма
предаване на сумата. Отделно от това в самият договор липсва уговорка, която да
удостоверява по безспорен начин предаване на сумата, която да придава на
договора в тази част характер на разписка и на свидетелстващ документ за
плащането. Горното обуславя извод за липса на реално сключен договор за заем с
ответника, по който последният да дължи връщане на пари. Същият не се променя
от твърденията на ищците, че са „конституирали като заем“ предходно парично
задължение на ответника по договор за заем от 2009г., тъй като същото не
замества необходимостта от фактическо предаване на парите по последващия
договор, за да е реално сключен, а от друга страна поради факта, че предходното
заемно правоотношение от 2009г. не е между същите страни като физически лица, а
между ответника и собственото на Ч. дружество „**“ ЕООД.
Представените по делото запис на заповеди /2 броя – от 19.02.2009г. и от
01.01.2010г. и РКО за получени суми от
наследодателят на ищците не могат да се обвържат с процесния договор за заем –
първите, поради факта, че са сключени за различни от процесните суми /550 000
евро и 50 000 евро/ при това преди самият договор, а вторите /РКО/ поради
това, че са едностранно подписани само от получателите, без посочване на
конкретното правоотношение, по което се предават и без да е установено по
безспорен начин, че ако същите действително удостоверяват плащания от ответника
в полза на ищците, то основанието за тях е именно процесния договор за заем от
13.04.2011г. Свидетелските показания на всички разпитани в хода на производст**о
свидетели са неинформативни относно конкретното правоотношение, по което
ответникът е предавал парични суми на наследодателя на ищците, а след неговата
смърт и на самите ищци.
По аналогични съображения съдът не приема за доказано твърдението на
ищците, че на 17.08.2016г. ответникът М.Г. е извършил погасяване на свое
задължение по процесния договор за заем към ищците в размер на 1538 евро –
разписката на л.7 не носи подписа на платеца, нито процесния договор е отразен
като основание за плащането й, още повече, че както се установи от
доказателствата по делото ответникът и наследодателят с.ч, а и негово дружество
са имали и други финансови правоотношения, включително по договор за заем от
19.02.2009г.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че наследодателят на ищците,
респективно те самите понастоящем и ответникът не са обвързани от валидно
заемно правоотношение възникнало на 13.04.2011г., поради което искът за
осъждане на ответника да заплати дължими суми по него се явява неоснователен.
Дори да се направи противен извод, то при посочен в писменият договор падеж на
задължението за връщане на парите – 31.12.2011г., вземането за дължимият
остатък по него се явява погасено по давност с изтичането на 5 годишен срок,
доколкото дори да се приеме, че са направени евентуалните частични плащания по
него, то същите не съставляват признание на цялото задължение по смисъла и с
последиците на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. В този смисъл съдът намира за основателно
правопогасяващото възражение на ответника срочно направено в отговора на
исковата молба, което обуславя извод за неоснователност на исковете за осъждане
на М.Г. да заплати дължима главница в размер на по 15053,33 евро на всеки от
ищците
Неоснователността на главния иск обуславя извод за неоснователност и на
акцесорния по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху дължимият
остатък на главницата по договора за заем от 13.04.2011г. за периода от
11.09.2016г. до 11.09.2019г. в размер на по 4582,90 евро за всеки от ищците.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, като с оглед изхода на спора такива се следват на ответника в размер
на 4500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъде възложено в тежест на ищците.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Ч., ЕГН
**********, с адрес: ***, Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.С.Ч., ЕГН ********** последната малолетна и действаща чрез своята майка и законен
представител Н.Ч., всички качест**о им на наследници по закон на С.Т.Ч, починал
на **обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника М.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 15053,33 /петнадесет хиляди петдесет и три и
0,33/ евро, представляваща дължима част от главница по договор за заем сключен
между наследодателя на ищците С.Т.Ч и ответника М.Г. на 13.04.2011г. с падеж на 31.12.2011г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.09.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на по 4582,90 /четири хиляди петстотин осемдесет и два и 0,90/ евро, представляваща лихва за забава начислена върху дължимата главница
за периода от 11.09.2016г. до 11.09.2019г., на основание чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.С.Ч., ЕГН ********** последната малолетна и действаща чрез своята майка и законен представител
Н.Ч. ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева– адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: