Решение по дело №1276/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Варна, чрез главен юрисконсулт К.Л. – А., против Решение № 668/03.05.2023 г., постановено по АНД № 645/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено НП № 433а-90/02.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), на Т.Д.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита се, че нарушението е безспорно установено и доказано, предвид което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на П.. Сочи се, че правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Счита се, че посоченото от правна страна неизпълнение на противоепидемичните мерки съставлява правен извод, който не води до противоречие в обстоятелствената част на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа, с депозирано писмено становище от упълномощения юрисконсулт Л.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Ответникът по касация Т.Д. П.  в открито съдебно заседание явява се лично и изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне на въззивното решение в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС въз основа на събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното НП е била наложена на ответника глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ, затова, че на 10.04.2020 г. в 17:00 ч. в гр. Варна, в паркова зона между бул. Сливница, ул. К. Иречик, ул. Отец Паисий до лятно кино Тракия, ответникът П. стои на пейка, с което не изпълнява въведените противоепидемичните мерки по т. 1 от Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването във връзка с взетите противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ – да не се посещават обществени места за отдих. За неизпълнение на противоепидемичните мерки, въведени с посочената заповед, срещу П. бил съставен АУАН, предявен и подписан от нарушителя. Актът бил предявен на ответника и подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора въззивен съд е приел в мотивите си, че: при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са издадени в предвидените от закона срокове, но нарушението не е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като фактическото и правното описание на нарушението си противоречат; от правна страна е описано, че деецът не е изпълнил въведени със заповед на министъра противоепидемични мерки, а от правна страна е посочено, че същият е седял на пейка в парково пространство; нарушението по чл.63 ал.1 ЗЗ има две възможни изпълнителни деяния - едното е нарушаване на въведените мерки, а другото – неизпълнение, а под нарушаване законът има предвид извършено действие, което е в несъответствие с тези мерки, а под неизпълнение има предвид бездействие, в случаите когато действието е задължително; видно от обстоятелствената част на АУАН и НП въззивникът с действие е нарушил забраната за посещение на паркове и градини, като в същото време от правна страна е посочено, че му се налага наказание за бездействие, изразяващо се в неизпълнение на противоепидемичните мерки; противоречието между фактическото и правното описание на нарушението е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита и НП следва да бъде отменено на това основание.

По изложените съображения въззивният съд е отменил оспореното НП.

Решението на ВРС е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

В оспореното НП е посочено правното основание за издаване на акта – чл. 36, ал. 1 ЗАНН, чл. 53 ЗАНН и чл. 209а, ал. 4 ЗЗ. Като фактически основания, мотивирали органа да издаде НП, са посочени съставеният АУАН Серия АА № 710782/10.04.2020 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – в паркова зона лицето стои на пейка с което не изпълнява т. 1 от Заповед № РД – 01- 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването във връзка с взетите противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ - да не се посещават обществени места за отдих. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за налагане на глобата. Задължението по ЗЗ произтича от Заповед на Министъра на здравеопазването, с която е въведена забрана, т. е. задължението е за бездействие, а деянието е осъществено действие.

Административниятнаказващият орган, преди издаване на НП, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на НП.

Правилно наказващия орган е съобразил, че за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ се налага глоба в размер на 300 лв.

Административен съд – Варна, VII тричленен състав приема, че извършеното нарушение е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. АНО е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните свидетелски показания и писмени доказателства.

Независимо от горното ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по основното възражение в жалбата на П., а именно приложението на института на „маловажен случай“ по смисъл на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Липсата на мотиви по отношение възражението на наказаното лице за „маловажност на случая“ препятстват възможността за преценка от касационната инстанция за правилното приложение от ВРС на материалния закон, а за правилното му приложение съдът следва да следи служебно – чл. 2018, ал. 2 АПК.

Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, не може да бъде осъществен дължимият от административния съд контрол за законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт в случая с който да разреши спора за законосъобразността на НП, тъй като страните биха били лишени от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

Гореизложените доводи на касационния състав обосновават извод за незаконосъобразност на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Липса на мотиви е и съдопроизводствено нарушение - чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане в случая на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 63в ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 668/03.05.2023 г., постановено по АНД № 645/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: