РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на десет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8574/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл. 29 СК (отм.).
Ищецът Е. С.Я., твърди, че с ответника П.П.П. са бивши съпрузи. Твърди, че по време на брака ответникът развивал търговска дейност чрез ЕТ „К.– П.П.“ и „М.“ ЕООД, като излага доводи, че със своя личен труд, средства и работа в домакинството е допринесла за придобиване на ½ част от следното имущество: І. На дружество „М.“ ЕООД: 1. Недвижим имот – химическо чистене, находящо се на първи етаж в сграда на битов комбинат в гр. София, район „Триадица“, ул. ******, със застроена площ от 205,10 кв.м.; 2. Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 233, вх. 4, ет. 2; 3. Машини и оборудване за химическо чистене и пране: два броя машини за химическо чистене „Frimer“ – 12 kg; машина за химическо чистене „Concord“ – 10 kg, 8 броя перални машини „Vachator“ – 8kg; 2 броя преси за гладене – „Pony“ и „Pantex“; три броя сушилни „Vachator“ – 12 кг; 2 броя каландри „Vachator“ и „Textima“; 1 брой автоматичен гардероб с капацитет 250 облекла; пакетажна – 1 брой; щендери – 5 броя; компресор – 1 брой; 4. Моторни превозни средства – Рено Еспейс рег. № ******; ІІ. На ЕТ „К.– П.П.“: 1. Ателие за химическо чистене, представляващо помещение в трафопост в гр. София, ж.к. Младост 3, бл.321, с площ от 81.61 кв.м.. Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати ½ от стойността на тези вещи в размер на общо 60 000 лева, от които 20 000 лева по отношение на вещите, собственост на „М.“ ЕООД и 40 000,00 лева – по отношение на вещите, собственост на ЕТ „К.– П.П.“. С уточнителна молба от 27.07.2015 г. (уточнение на иска във връзка с дадени указания на съда за уточняване обстоятелствената част и петитума на исковата молба) ищцата твърди, че към момента на учредяване на дружество „М.“ ЕООД капиталът е бил 5000,00лева, от които 3 500 лева – внесен преди вписването, като сумата от 2000,00 лева от внесения капитал била предоставена от близки на Е.Я., а тя предоставила на съпруга си, като заемът бил върнат само от нея след развода. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът П.П. оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетото по делото удостоверение за
граждански брак, че страните Е. С.Я. и П.П.П. са сключили граждански брак на
27.04.1991 г.
С решение № 1/20.03.1998 г. на СГС ищцата Е.
С.Я. е вписана като едноличен търговец с фирма „К.– Е. П.“. С договор от
26.06.2000 г. Е. С.Я. продава на съпруга си П.П.П. предприятието на едноличния търговец за
сумата от 1 000,00 лева.
С решение № 1/22.02.2000 г. по ф.д. №
2554/2000 г. е вписано ЕООД „М.“ с едноличен собственик на капитала П.П.П. и собствен капитал от 5 000,00 лева.
Видно от трудов договор от 15.03.1999 г.
ищцата, считано от момента на сключването му ищцата работи в ИА „Българска служба
по акредитация“, първоначално по трудово правоотношение, а по силата на заповед
№ 31/22.06.2000 г. – по служебно такова.
Установява се от нотариален акт № 183/
07.08.2011 г., че дружество „М.“ ЕООД е закупило химическо чистене, находящо се
на първи етаж в сградата на битов комбинат в гр. София, ул. ******, със
застроена площ от 205.10 кв.м., заедно със склад със застроена площ от 37,52
кв.м. за сумата от 35 590,00 лева получена от продавачите към момента на
подписване на договора.
На 12.11.2001 г.
между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищцата Е. П. и
предоставила на съпруга си П.П.
сумата в размер на 19 000,00 лева – заем с уговорка за връщане на пет равни
годишни вноски.
Видно
от договор № 127/01/15.11.2001 г. ЕТ „К.– П. П.“ придобил
собствеността след проведен търг с явно наддаване от Столичен общински съвет на
помещение за химическо чистене, находящо се в гр. София, ж.к. ******, с РЗП от
81,61 кв.м. за сумата от 41 000,00 лева. С нотариален акт № Този имот бил
продаден с нотариален акт № 47/26.08.2003 г. от ЕТ „К.– П. П.“ на трето лице за
сумата от 27 724,00 лева, която е получена преди подписване на договора.
Установява се от
нотариален акт № 63/ 12.03.2004 г., че дружество „М.“ ЕООД е закупило недвижим имот – апартамент № 52, в гр.София,
ж.к. ******за сумата от 50 852,00 лева, от които преди сключване на договора
била заплатена сумата от 15 852,00 лева, а разликата било поето задължение да
се изплати с банков кредит от „Общинска банка“ АД.
При първоначалното разглеждане на делото по
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М.Н., М.М., Ю.Т., П.С.и Б.Я..
Според показанията на свидетелката Николова
тя познава страните от 1988 г. – 1989 г. И двамата се занимавали с продажба на
бельо и дрехи и ходели до Унгария, а после започнали бизнес с химическо
чистене. Свидетелката сочи, че П. и преди това работел в химическо чистене и за
това решили да се занимават с това, като първоначално наели трафопост в ж.к.
Младост под наем. Свидетелката сочи, че помни, че през 1997 г. – 1998 г. Е. й
споделила, че е продала апартамент в гр. Сандански и смята да вложи тези пари в
бизнеса. Според свидетелката впечатленията й са, че и двамата са се занимавали
с този бизнес, като е виждала Е. да стои в цеха и да работи. Когато са се
виждали с Е. са коментирали бизнеса с химическото чистене, като сочи, че я е
виждала да борави с компютърна програма във връзка с него.
Според показанията на свидетелката М., тя е
колежка на Е. в българската служба по акредитация, като същевременно са и
приятелки. Свидетелката сочи, че в началото, когато Е. започнала работа били в
една стая и тя често в работно време се занимавала и с частния си бизнес –
магазин за бельо, интернет зала, а в последствие и химическо чистене. Според
свидетелката през работно време ищцата правела бизнеспланове на фирмата,
ценоразписи, водела счетоводството и контролирала хората по телефона във връзка
с бизнеса, като впечатленията на свидетелката са до края на 2002 г., началото
на 2003 г. Свидетелката сочи, че е помагала на ищцата през 1999 г. – 2000 г.
със заеми във връзка с частния им бизнес.
Според показанията на свидетелката Т.тя
познава Е. 2-3 години преди да се оженят с П., който й е братовчед.
Свидетелката сочи, че П. имал баничарница и Е. работила при него и така се
запознали. След сватбата Е. продължила да учи, а П. работел в баничарницата, а
в последствие в предприятие „Свежест“ – химическо чистене, като в последствие
развил свой бизнес с химическо чистене. Свидетелката сочи, че е ходила по-често
в химическото чистене в кв. Емил Марков и по-рядко в Младост, но там не е
виждала Е..
Според показанията на свидетеля С.той познава
страните още преди да се оженят. Тогава П. продавал банички на пазара на
„Красно село“, а Е. била негова работничка. След като се запознали Е. започнална нещо да учи. Свидетелят сочи, че знае двете
ателиета за химическо чистене като не е виждал Е. в тях. Според свидетеля с П.,
са съседи и се виждат почти всеки ден. Свидетелят сочи, че П. му е споделял, че
се е нуждал от помощ, но не я е получавал. Според С.от 2000 г. Е. работи в
някаква агенция.
Според показанията на свидетеля Б.Я. той е брат на ищцата. Свидетелят сочи, че
в край на 90-те години сестра му имала собствена фирма, с която се занимавала с
различни дейности, като в последствие започнали да се занимават с химическо
чистене. Според показанията на свидетеля Я.сестра му и съпругът й имали цех за
химическо чистене в кв. Младост 3, в който имало машини за пране и сушилни, щендери и оборудване, необходимо за офис за приемане и
предаване на дрехи. В последствие бизнесът се развил и имали и второ химическо
чистене в кв. Емил Марков, което било по-голямо. Свидетелят сочи, че не знае
кой е закупил машините за оборудване на двата обекта, но смята, че не са нови.
Свидетелят сочи, че бизнесът с химическото чистене започнали двамата съпрузи,
като малко след това сестра му станала държавен служител. През този период
ответникът се занимавал с химическото чистене, като в един момент карал и
такси. Свидетелят сочи, че след като сестра му станала държавен служител след
работа помагала в химическото чистене. Свидетелят сочи, че дружество „М.“ било
създадено през 2001 г. – 2002 г., когато сестра му поискала финансиране от
1000,00 лева, като свидетелят мисли, че са били за капитала на дружеството, като
тази сума сестра му я върнала след 3-4 години.
Според приетата при първоначалното
разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза (лист 170 – 173 ) пазарната
стойност на процесното помещение – химическо чистене в ж.к. Младост към м.
август 2003 г. е 65 200,00 лева.
Съдът не обсъжда приетите първоначално и
повторна оценителни експертиза (лист 175 – 178 от производството пред СРС), тъй
като същата има за предмет единствено движими вещи, собственост на дружество „М.“
ЕООД. От районния съд е приета и икономическа експертиза – лист 190 и сл.,
която съдът също счита за неотносима, тъй като същата
е с предмет на се определи баланса на едноличното дружество с ограничена
отговорност към 3 момента. Според заключението на тази експертиза към релевантния
по делото момент – м. април 2003 г. (посочен от самия ищец като такъв на
фактическата разляла между страните) не може да се извърши анализ на баланса на
дружеството, тъй като липсва информация, поради извършена кражба на софтуера и
архивните дискове, регистрирана в МВР на
10.12.2004 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 29, ал. 1 СК (отм.) при развод всеки от съпрузите има
право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на
занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на
значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със
средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.
Искът е облигационен, не вещен, като за успешното му провеждане в тежест
на ищеца е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1. да е съществувал
брак между страните, който да е бил прекратен поради развод; 2. по време на
брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за
упражняване на професията му, включително вземания, произтичащи от дялове или
акции в търговски дружества; 3. придобитото имущество да е на значителна
стойност; 4. претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да
е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в
домакинството.
За предявяване на иска е установен срок до една година от прекратяването
на брака (арг. чл. 30 СК (отм.), който по характера
си е преклузивен.
В т. 2 и т. 3 на тълкувателно
решение № 2/2001 г. по т.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни
указания по тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 29 (отм.) като е налице
различие в правата на съпруга-нетърговец по отношение на личното имущество на
съпруга-търговец свързано с упражняване на неговата дейност като едноличен
търговец – т. 2 от тълкувателното решение и в правата на съпруга-нетърговец по
отношение на имуществените права на другия съпруг в качеството му на
съдружник/акционер в юридическо лице – търговец – т. 3 от тълкувателното
решение.
По отношение на вещите, правата върху вещи и вземанията включени в
търговското предприятие на едноличния търговец съпругът-нетърговец има право на
част от стойността на конкретни вещи или вземания, които са принадлежали на
другия съпруг в качеството му на едноличен търговец, но не и на част от
стойността на самото предприятие на едноличния търговец като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, дори съпругът-нетърговец да е работил
в това предприятие. В този смисъл е разрешението дадено и в практиката на ВКС,
постановена след посоченото по-горе тълкувателно решение – решение № 551/2010
г. по гр.д. № 1179/2009 г. по описа на ВКС ІІ, г.о. и решение № 249/16.07.2010
г., постановено по реда на чл. 290 ГПК
по гр. д. № 268/2009 г. по описа на ВКС, II ГО.
Предпоставка за уважаване на иска в тази хипотеза е към момента на
фактическата раздяла, респ. развода / предявяване на иска вещите или вземанията
да са налице, като към този момент се определя и стойността им съобразно
процентния принос към момента на
придобиването.
По отношение дяловото участие другият съпруг може да претендира само за част от стойността на
дяловото участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му при
придобиване на вноската от капитала на дружеството, а стойността на дяловото
участие - към момента на определянето й – моментът на фактическата раздяла,
респ. развода или датата на исковата молба.
Предявеният иск е допустим, тъй като исковата молба е подадена преди
влизане в сила на решението, с което е постановен развод между страните.
По отношение иска за вземане от стойността на вещи, включени в
търговското предприятие на предприятието на ЕТ „К.– П.П.“
съдът намира следното.
В исковата молба като имущество, придобито от едноличния търговец в
резултат на приноса и на ищеца – съпруг нетърговец е индивидуализирано само
ателие за химическо чистене – помещение в гр. София, ж.к. ******, с РЗП от
81.61 кв.м., като в уточнителна молба от 21.12.2015 г.
са посочени – закупуване на 2 броя машини за химическо чистене, 6 броя
професионални перални машини, 3 броя сушилни, един брой автоматичен
електрически гардероб, 2 броя професионални вакуум машини за пакетиране на
дрехи, два броя копресори и оборудване за обслужване
на клиенти.
С влязло в сила на 04.07.2006 г. решение по гр.д. № 1336/2004 г. на СРС,
91 състав бракът между страните е прекратен с развод като дълбоко и непоправимо
разстроен. Решението влиза в сила между страните, като има сила на присъдено
нещо за обстоятелствата от фактическия състав на иска. Доколкото предпоставка
за уважаване на иска по чл. 99, ал. 1 СК (отм.) е наличието на дълбоко и
непоправимо разстройство между страните фактът и моментът на настъпването му са
обхванати от силата на присъдено нещо (СПН), поради което с оглед наличието на
СПН по този въпрос съдът е длъжен да приеме установеното от бракоразводния съд
– а именно, че фактическата раздяла между страните е настъпила през м. април
2003 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
от м. януари 1998 г. ищцата е осъществявала дейност като едноличен търговец,
като се е занимавала с търговия с бельо и облекло, а през м. март 1999 г. тя
започнала работа по трудов договор в Българска служба за акредитация. Съпругът
й работел във фирма „Свежест“. През м. юни 2000 г. правоотношението на ищцата
било променено на служебно и няколко дни преди това тя продала предприятието на
едноличния си търговец ЕТ „К.– Е. П.а“ на съпруга си. Съдът намира за несъмнено
установено по делото, че част от продажната цена, която П. П. заплатил за
закупуването на търговското помещение – химическо чистене – в ж.к. Младост 3
представлява получената от съпругата му заемна сума по договор за заем от
12.11.2001 г., получена три дни преди подписване на договора за продажба на
търг с явно наддаване. Влагането на тази сума обаче не може да се приеме за
принос на съпругата-нетърговец при закупуване на недвижимия имот, тъй като тя е
предадена с основание – договор за заем, по силата на който П.П. се е задължил за връщането на тази сума. Задължението за
връщане на заемната сума изключва наличието на неоснователно обогатяване с
разместване на същата между страните. Ищцата не обеднява с предоставянето й,
тъй като има договорно основание, на което може да иска връщането й. По делото
не се установява и ищцата с други свои действия и/или средства да е допринесла
конкретно за придобиването на този имот, като от обстоятелството, че тя е
съдействала на съпруга си по време и след работа във връзка с организационни и
счетоводни въпроси на бизнеса не може да се направи несъмнен извод за принос в
конкретното придобиване.
По отношение приносът в придобиването на дялове от капитала на „М.“ ЕООД, съдът намира следното.
В тежест на ищцата по този иск беше да докаже при условията на пълно,
главно доказване, че е допринесла с личен труд и средства във връзка с придобиването
на дялове от капитала на дружеството.
Дружеството
е създадено като еднолично дружество с ограничена отговорност, с капитал от
5000лева, от който 3500 лева, внесени към момента на вписването. С уточнителна молба пред настоящия съд ищцата твърди, в
отклонение от първоначалните й твърдения, че участието й в придобиването на
дялове в капитала на дружеството се изразява в предоставянето на ответника на
сумата от 2000лева, която тя самата получила в заем от брат си. Това уточнение
е след решението, постановено по гр.д. № 4867/2005 г. на СРС, 58 състав, в
което в решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска е посочено, че
твърденията на ищеца не са свързани с влагана на средства в придобиванета
на дялова в капитала – фактът, който е от значение за основателността на иска.
В тази връзка съдът констатира и противоречие
в показанията на свидетеля Я.събрани при по в.гр.д. № 9592/2010 г. на СГС и
тези депозирани пред настоящия състав. Пред въззивната инстанция, при
първоначалното разглеждане на делото, свидетелят изобщо не е посочил, че е
предоставял „финансиране“ на сестра си във връзка с учредителния капител на „М.“
ЕООД, докато в о.с.з., проведено на 05.12.2017 г., което е след уточнението на
исковата молба той депозира показания в тази връзка. Предвид посоченото по-горе
обстоятелства, както и предвид близката роднинска връзка между ищеца и свидетеля,
даваща основание за съмнение от заинтересоваността на свидетеля в полза на тази
страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля Я.в частта относно
обстоятелството, че предоставил в заем на сестра си 1000,00 лева за учредителен
капитал на дружество „М.“ ЕООД, която сума тя му върнала 3-4 години след това.
Останалите събрани по делото доказателства в т.ч. и приетата в последното
открито съдебно заседание експертиза, съдът намира за неотносими
към предмета на делото, тъй като същата дава пазарна оценка на неконкретно
индивидуализирани вещи, включени в предприятието на едноличния търговец, а в
останалата част – тъй като касае въпроси които са без значение за изхода на
делото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С.Я., ЕГН: ********** срещу П.П.П., ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 29 СК (отм.) за сумата от 40 000 лева, представляваща принос на ищцата в придобиването по време на брака между страните на недвижим имот - ателие за химическо чистене, представляващо помещение в трафопост в гр. София, ж.к. ******, с площ от 81.61 кв.м.. и движими вещи – оборудване за химическо чистене, в предприятието на ЕТ „К.– П.П.“, изразяващ се във влагане на личен труд и средства, както и за сумата в размер на 20 000,00 лева, представляваща принос на Е.Я. в придобиването на вноска в капитала на „М.“ ЕООД, изразяваща се във влагането на личен труд и средства по време на брака й с П.П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: