Решение по дело №578/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№139

13.05.2020 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд П.  ІII-ти състав

В публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                                    Членове: Кристиан Петров

                                                                                   Роман Николов

секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Роман Николов, въззивно гражданско дело № 578 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 998 от 25.06.2019 г., постановено по гр. дело № 5298 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е отхвърлен иска на В. С. В. срещу А. С. В., за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на на 5/6 идеални части от втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в землището на с. ***, община Перник, построена в УПИ XV-393 в квартал 46 „а“, одобрен със заповед № III-516/1965 г. с площ от 462 кв.м., при граници на имота по скица УПИ XXI-393, УПИ XXI-392, улица с о.т. 181-182, УПИ- XVII-393 и улица. Със същото решение е отхвърлено и искането на В. С. В. да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт № 55, т. I, рег. № 391, дело № 39 от 2016 г. по описа на нотариус Н.З. с район на действие Районен съд – Перник, вписан под № *** в регистъра на НК.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок го е обжалвал и по изложените във въззивната жалба, чрез процесуалния си представител, съображения, моли да бъде отменено, изцяло и постановено друго, по същество, с което исковите претенции бъдат уважени, така, както са предявени.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор от А. С. В., с който оспорва изцяло въззивната жалба.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Предявеният пред районния съд иск, от В. С. В. срещу А. С. В., е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, за признаване правото му на собственост върху индивидуализирания в исковата молба недвижим имот.

Ищецът основава исковата си претенция на придобито право на собственост въз основа на наследяване от С.С.В. и договор за покупко-продажба, на 5/6 идеални части от втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м.

Ответникът противопоставя правото си на собственост, върху процесния втори етаж, придобито на основание давностно владение и наследство.

Ищецът В. С. В. и ответникът А. С. В. са братя – наследници (низходящи) на С.С.В., поч. на ***, което се установява от приложеното удостоверение за наследници № *** на Община Перник.

От нотариален акт № 67, том II, рег. № 5040, дело № 223/2001 г. на нотариус Р. М. се установява, че С. В.В. е придобил на основание покупко-продажба по време на брака му със С.С.В. правото на собственост върху дворно място с площ от 435 кв.м., представляващо УПИ ХV-393 в кв. 46а по регулационния план на с. ***, община Перник.

Видно от нотариален акт № 116, том II, дело № 296/2012 г. по описа на нотариус Р. М., С. В.В. и С.С.В. са дарили  на сина си В. С. В. дворното урегулирано място с площ от 462 кв.м. представляващо УПИ ХV-393 и дворно урегулирано място с площ от 407 кв.м. представляващо УПИ ХXI-393 и двете в кв. 46а по регулационния план на с. ***, общ. Перник, заедно с първия етаж и таванския полуетаж от построената в УПИ ХXI-393 масивна жилищна сграда с площ от 52 кв.м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м., като си запазили вещното право на ползване върху дареното имущество докато са живи.

С нотариален акт № 55, том I, рег. № 391, дело № 39/2016 г. на нотариус Н.З., А. С. В. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния втори етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ XV-393 в квартал 46а по регулационния план за с. ***.

Видно от нотариален акт № 124, том II, рег. № 6705 от 15.07.2016 г. С. В.В. е продал на съсобственика си В. С. В. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния втори етаж от жилищна сграда, като едновременно с това си е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, предмет на сделката.

В производството пред Районния съд са събрани и гласни доказателства, като показания в качеството на свидетели са дали В.И.Ж. и С.Г.Й.. От тях се установява, че сутеренът се е ползвал от родителите на страните, вторият етаж се е считал за собствен на по-големия брат А. С. В., а таванският – на по-малкия В. С. В., като всеки от двамата братя обзавел и заключвал етажа си. И двамата свидетели са посочили, че това са лични впечатления при техни посещения в имота. Други доказателства не са нагажирани от страните.

С оглед на така събраните доказателства и след анализа им Районният съд е достигнал до извода, че ответникът е придоби собствеността върху втория етаж от жилищната сграда в с. *** на основание давностно владение, поради което и предявеният установителен иск срещу него е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид крайния извод по предявения положителен установителен иска за собственост, Районния съд е оставил без уважение и искането за отмяна на констативен нотариален акт № 55, т. I, рег. № 391, дело № 39 от 2016 г. по описа на нотариус Н.З. по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно В. С. В. поддържа в жалбата, че при постановяване на решението Районният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон, като в нарушение на чл. 146 ГПК доклада е непълен и неточен, което е довело и до неточност и непълнота на дадените указания и събраните по делото доказателства. Въззивният съд констатира, че в първото по делото съдебно заседание от 29.05.2019 г. Районен съд Перник изрично е докладвал постъпилата искова молба, като е разпределил доказателствената тежест на двете страни, във връзка с въведените в нея и отговора твърдения на страните. В съдебното заседание на 29.05.2019 г. и двете страни са представлявани от процесуални представители, които не са направили никакви възражения по доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест по исковете. В тази връзка е неоснователно възражението, че първоинстанционният съд не е посочил как се разпределя доказателствената тежест за страните, в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 и ал. 3 от ГПК и не е дал указания на ответника относно краиния момент на претендираното от него давностно владение. Относно наведените в жалбата оплаквания, че Районният съд е отказал събирането на определени и посочени гласни доказателства, въззивният съд с Определение от 07.10.2019 г. на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е дал възможност на жалбоподателя за ангажиране на двама свидетели – при режим „Довеждане“ в първото съдебно заседание, за установяване на посочените в жалбата обстоятелства, а именно: строежа на жилищната сграда и втория етаж от нея, владението и ползването на същия от момента на построяването и до настоящия момент.

Неоснователно е възражението посочено в жалбата, че липсва краиния момент на претендираното от ответника давностно владение. Действително ответника не сочи конкретна дата, но от представения нот. акт № 55, том I, рег. № 391, дело № 39/2016 г. на нотариус Н.З. може да се стигне до заключение, че датата на издаване на акта е крайният момент на придобивната давност.

Настоящият въззивен състав счита, че основателно жалбоподателя твърди, че към посочения от ответника начален момент на започване на придобивната давност – 1983 г., същият е бил непълнолетен. От анализа на събраните пред двете инстанции свидетелски показания обаче, според въззивния съд е установено категорично, че в полза на ответника е изтекъл необходимият за придобиването по давност на процесния 2-ри етаж от ответника 10 годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Разпитаните пред Районния съд свидетели са заявили, че сутеренът се е ползвал от родителите на страните, вторият етаж се е считал за собствен на по-големия брат А. С. В., а таванският на по-малкия В. С. В., като всеки от двамата братя обзавел и заключвал етажа си. Според свидетелката С.Й., която е първа братовчедка по майчина линия на страните по делото, двамата братя от много години живеят в чужбина. Свидетелката многократно е посещавала имота, като дава подробно описания на разположението на помещенията и обзавеждането в тях. Когато е гостувала на леля си (майката на страните), тя винаги я е питала на кой етаж иска да спи, на етажа на А. или на етажа на В.. Й. заявява, че първоначално за чужбина е заминал по-големия й братовчед – ответника А., а след това взел да живее при него и брат си – ищеца В.. Свидетелката е категорична, че когато са се прибирали в България всеки един от тях си е ползвал неговия етаж от къщата, като всеки от тях си е заключвал етажа, който ползва. С.Й. заявява, че когато леля й вече е била болна и А. е трябвало да си идва в България, тя лично по молба на леля си е почиствала и подреждала етажа на А. за престоя му. Свидетелката е категорична, че никога не бил поставян въпроса за разделянето на етажите между братята и това разделение не било оспорвано от родителите им.

Извода за осъществяване на фактическа власт от ответника върху процесния имот не се разколебава и от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства. Показанията на свидетелите Р.Н.Н. и М.Г.К. са твърде общи. Свидетелката К. твърди, че С. и съпругата му си живеели на първия етаж на къщата. Един път С.В. й показала етажите на къщата. Свидетелката знае, че тези етажи са на С. и на С., а децата са в чужбина. Не са стигали до разговор, в който тя (наследодателката на страните) да й казвала кой от етажите за кое от децата и е. Категорична е, че когато В. я кани, на гости, това се случва отвън и на първия етаж. Този първия етаж, в който я кани В. е същия етаж, на който живеела нейната приятелка с нейния съпруг С.. К. не може да кажа правен ли е ремонт на втория етаж.

Н. заявява: „Аз съм влизал многократно само на първия етаж при С.. Той живее там. За горните два етажа нищо не знам, знам, че ги има само. С. не ми е казвал чии са, а аз доколкото знам е, че къщата е негова и съпругата му, която почина. За етажите нищо не знам. Нямам представа В. кой етаж е обитавал. А. също не съм го виждал кой етаж обитава“. Този свидетел обаче в показанията си дава конкретика относно момента на заминаване на двамата братя в чужбина, като заявява, че В. заминал за Германия може би след 1998 г. – 1999 г., но не е сигурен. Със сигурност си спомня обаче, че когато е закупил съседния имот през 1997 г. В. все още е бил в България. Тези показания съпоставени с показанията на свидетелката Й., че ответника е заминал преди брат си в чужбина и след заминаването им, всеки от братята е заключвал етажа си водят до извода, че най-късно през 1999 г. за ответникът А.В. е започнал да тече 10 годишния давностен срок, който е изтекъл през 2009 г. Обстоятелството, че ответникът се е снабдил с нотариален акт едва през 2016 г. не променя факта, че в придобивната давност в негова полза е изтекла няколко години преди това. В случая следва да се има предвид, че придобивната давност е оригинерен придобивен способ и за настъпване на последиците му е необходимо да се осъществи фактическият състав, посочен в нормата на чл. 79 ЗС, но е необходимо да се извърши и позоваване на последиците от давността, като въз основа на позоваването вещното право се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на позоваването.

Индиректно в подкрепа на извода на Районния съд, че ответника е придобил по давност процесния 2-ри етаж е и факта, че с нотариален акт № 116, том II, дело № 296 от 2012 г. по описа на нотариус Р. М. родителите на ищеца са му прехвърлили първия етаж и таванския полуетаж къщата, състояща се от два етажа и тавански полуетаж т.е. те са знаели, че втория етаж е на другия им син – ответника А.В. и не са се противопоставяли на този факт.

Предвид изложеното е неоснователно оплакването, че Районният съд е приел, че е налице осъществяване на владение върху процесния имот от ответника по делото.

Предвид горното предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне и като е достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение по делото.

С оглед изхода на спора жалбоподателят/ищец няма право на разноски по делото.

Ответникът не е претендирал и не е представил доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 998 от 25.06.2019 г., постановено по гр. дело № 5298 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.