Разпореждане по дело №561/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 64/11.05.2009 година, постановено по Г.дело № 238/2008 година, Момчилградският районен съд е осъдил З. А. М. от с.Б., общ. К. да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление в Г. С., сумата в размер на 960.14 лв., представляваща изплатено обезщетение на трето увредено лице на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2008 година до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен предявеният от Г. Ф., със седалище и адрес на управление в Г. С. против З. А. М. от с.Б., общ. К. иск за заплащане на сумата от 538.98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 960.14 лева, за периода от 02.09.2004 година до 03.11.2008 година. С решението З. А. М. от с.Б., общ. К. е осъден да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление в Г. С. направените по делото разноски в размер на 90 лева, съобразно уважената част на иска.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от З. А. М. от с.Б., общ. К., който обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати на Г. Ф.-С. сумата в размер на 960.14 лв., представляваща изплатено обезщетение на трето увредено лице, на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2008 година до окончателното изплащане на сумата. Счита, че решението в тази му част е неправилно- необосновано, тъй като съдът се позовал на документ, който нямал правно валидно действие спрямо него, а именно на наказателно постановление, което не му било връчено. Не бил уточнен и въпросът за размера на изплатеното обезщетение, тъй като съдът се позовал единствено на представените от ответника по жалбата доказателства. Жалбодателят твърди също така, че от страна на другия водач на МПС, участвал в пътно-транспортното произшествие, било налице съпричиняване, тъй като същият управлявал своя автомобил с превишена скорост, което обстоятелство не било изследвано от първоинстанционния съд. Поради изложените съображения, жалбодателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли иска на Г. Ф. като неоснователен и недоказан.

Против решението е постъпила въззивна жалба от А. Н.- представител по пълномощие на Г. Ф.- С., който обжалва решението като неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва, като погасен по давност. Сочи, че Г. Ф. изплатил обезщетение за репариране на произтеклите от непозволеното увреждане щети на 02.09.2004 г., поради което от този момент, на основание чл.91, ал.1 от Закона за застраховането /отменен/, встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното. Тъй като се касаело за неизпълнение на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при този вид задължения длъжникът се смятал в забава и без покана, то от момента на плащане на обезщетението на пострадалото лице, започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, която изтичала на 02.09.2009 г. Исковата молба била заведена в съда още през 2008 г., поради което давността по главния иск не била изтекла. Претенцията за лихви следвала главната и като акцесорна такава също не била погасена по давност. Ако се възприемело становището на съда, че е изтекла погасителна давност по отношение на иска за лихви, то тази давност следвало евентуално да бъде отнесена единствено за лихвите, изтекли преди тригодишния срок от датата на завеждане на иска, а за периода 03.11.2005-03.11.2008 г. /тригодишен срок назад от датата на завеждане на иска/ следвало да се уважи иска за мораторната лихва. Жалбодателят моли съда обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва в размер на 538.98 лева и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения иск за мораторна лихва изцяло. Алтернативно моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва в размер на 538.98 лева, като вместо него съдът постанови решение, с което да уважи предявения иск за мораторна лихва за периода 03.11.2005-03.11.2008 г. /тригодишен срок назад от датата на завеждане на иска/. Претендират се направените във въззивното производство разноски.

Жалбодателят З. А. М. от с.Б., общ. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата си по изложените в същата съображения и оспорва жалбата на Г. Ф.-С. като неоснователна. Моли да бъде постановено решение от въззивната инстанция, съобразно искането във въззивната си жалба.

Жалбодателят Г. Ф.- С., редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище, пълномощникът му заявява, че поддържа жалбата така, както е предявена и оспорва жалбата на З. А. М. от с.Б., общ. К., като неоснователна. Моли да бъде постановено решение от въззивната инстанция, съобразно искането във въззивната си жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По жалбата на З. А. М. от с.Б., общ. К.:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд в обективно съединение, ищецът Г. Ф.- С. е предявил срещу З. А. М. регресен иск по чл. 288, ал.12 от КЗ, във вр. с 45 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 960.14 лева, съставляваща заплатено застрахователно обезщетение на трето увредено лице, вследствие на причинени от ответника имуществени вреди от допуснато пътно - транс´ортно произшествие, както и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 538.98 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 960.14 лева, за периода от 02.09.2004 година до 03.11.2008 година.

В проведеното съдебно дирене, първоинстанционният съд е събрал всички своевременно поискани от страните и допуснати от съда доказателства за факти от значение за решаване на делото, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства. Въз основа на последните е формирал правни изводи за причинено непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от жалбодателя М.: причинени вследствие допуснато пътно-транспортно произшествие имуществени вреди на автомобила, управляван от О. Р. Ю., от с.Б., общ. К.; виновното им причиняване от жалбодателя в качеството му на водач на МПС и наличието на причинна връзка между виновното нарушение на правилата за движение от последния и настъпилата щета. Тези изводи на съда са правилни, възприемат се изцяло от въззивната инстанция и се формират въз основа на следните доказателства, събрани от първоинстанционния съд:

От представеното заверено ксероксно копие на протокол № 0560205/18.05.2004 година, съставен от Деян Хубенов- мл. автроконтрольор от РПУ- КАТ - Подкова, за настъпило на 16.05.2009 година пътно - транспортно произшествие, се установява, че на горната дата, при управление на лек автомобил „ВАЗ 2101” с рег. № К 51 00 АВ, на пръв участък от път 3 клас № 867, км 46, при мокра пътна настилка, жалбодателят М. извършил маневра завиване наляво, за да навлезе в друг път, като навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на лек автомобил „BMV – S 24” с рег. № К 13 14 АК, управляван от О. Р. Ю. от с.Б., общ. К., при което се ударил в предния ляв капак на правилно движещия се лек автомобил. От удара на автомобила на последния били причинени имуществени вреди. От декларация към протокола за ПТП е видно, че жалбодателят е декларирал, че за управляваното от него МПС на датата на произшествието, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Видно от наказателно постановление № 178/04 от 31.05.2004 година на началника на РПУ –Подкова, на жалбодателя М. са наложени административни наказания за допуснатите нарушения на правилата за движение, съставляващи административни нарушения по чл. 25, ал.1 от ЗДП – неправилно извършване на маневра завиване наляво, както и по чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДП за това, че виновният водач на МПС не носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява. Видно от разписката към наказателното постановление, която съставлява неразделна част от документа, същото е връчено лично на жалбодателя на 22.06.2004 година.

С уведомление за имуществени вреди от 21.05.2009 година, водачът на повредения лек автомобил О. Р. Ю., е декларирал и уведомил Г. Ф. - С., че за автомобила няма сключена застраховка „Каско”, че не е получавал суми от виновния водач, както и че желае да получи обезщетение, определено по експертна оценка.

От приложения протокол на заключителната техническа експертиза по щета № 311/05.07.2004 година е видно, че е определена сума за изплащане в размер на 983.14 лева.

Видно от заверено ксероксно копие от авизо по платежно нареждане от 02.09.2004 година на „Булбанк” - С., с наредител Г. Ф.-С., на О. Р. Ю. е преведена сумата от 960.14 лева, с посочено основание за плащане- обезщетение по щета № 311/05.07.2004 година.

С регресна покана от 11.08.2005 година, на основание чл. 88 от Закона за застраховането /отм./, получена от жалбодателя на 16.08.2005 година с писмо с обратна разписка, същият е поканен в едномесечен срок от получаването й, да внесе изплатената от Г. Ф. - С. на О. Р. Ю. сума от 960.14 лева, представляваща обезщетение за причинените от пътно-транспортното произшествие от 16.05.2004 година вреди.

Видно от заключението на назначената от първоинстанционния съд по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, прието като доказателство и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, дължимата мораторна лихва от ответника за периода от 02.09.2004 година до 03.11.2008 година възлиза на 538.99 лева.

Въз основа на така установените обстоятелства във връзка с обсъдените доказателства, се налагат следните правни изводи: безспорно установено по делото е, че жалбодателят М. е единственият причинител на пътно-транспортното произшествие, от което са настъпили имуществени вреди за управлявания от другия водач О. Р. Ю. автомобил. В тази връзка, неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото доводите на въззивника, че съдът се е позовал на наказателно постановление за допуснато от него административно нарушение, което не му било връчено, поради което същото нямало действие спрямо него. Както бе посочено по-горе, наказателното постановление е било връчено лично на жалбодателя, който в хода на производството пред първоинстанционния съд не е посочил и представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че НП не му е връчено. Ето защо и доколкото по делото не са събрани доказателства и за обжалване на наказателното постановление от жалбодателя по съдебен ред, респ. за неговата отмяна, следва да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила, с всички произтичащи от това последици. Неоснователен и неподкрепен с доказателства е и доводът за съпричиняване на пътно-транспортното произшествие от страна на другия водач на МПС. В тази връзка, тежестта да докаже това свое твърдение е била на жалбодателя, като доказването му е било възможно с всички допустими по ГПК доказателствени средства, каквото доказване същият не е провел. Ето защо, както констативният протокол за ПТП, така и наказателното постановление имат обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на жалбодателя като единствен негов причинител и причинената щета на управлявания от другия участник автомобил. Именно, въз основа на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото от жалбодателя виновно нарушение на правилата за движение при управление на автомобила и настъпилите имуществени вреди.

Безспорно, наред с това е обстоятелството, че жалбодателят към датата на настъпване на ПТП не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което се установява както от декларацията на последния към протокола за ПТП, така и от наказателното постановление, в което едно от допуснатите от жалбодателя нарушения на ЗДП е това по чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДП, а именно, че виновният водач на МПС не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за моторното превозно средство, което управлява.

Въз основа на обсъдените доказателства, правилно районният съд е приел, че след като Г. Ф. - С. е изплатил на водача на повредения автомобил щетите, причинени от жалбодателя, е налице интерес да встъпи в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск до размера на платеното, съобразно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането, приложим към момента на предявяване на иска, а именно в размер на 960.14 лева, установен от обсъдената по-горе заключителна техническа експертиза по щета № 311/05.07.2004 година и неоспорен от жалбодателя в първоинстанционното съдебно производство.

Правилно от първоинстанционният съд не е възприето възражението за изтекла погасителна давност в полза на ответника. Правото на регресен иск за застрахователя е възникнало от датата на плащането- 02.09.2004 година и от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на предявяване на иска- 03.11.2008 година, не е изтекла.

Предвид изложеното, въззивната жалба на З. А. М. от с.Б., общ. К. срещу първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която е осъден да заплати на Г. Ф. – С. сумата в размер на 960.14 лв., представляваща изплатено обезщетение на трето увредено лице, на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2008 година до окончателното изплащане на сумата, е неоснователна. Решението в тази му част е правилно, обосновано и законосъобразно и липсват основания за отменяването или изменянето му.

По отношение на въззивната жалба на Г. Ф.- С.:

Жалбата е подадена от представител по пълномощие, в срока за обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Претендира се с исковата молба заплащане на обезщетение за забавено изпълнение от страна на ответника по жалбата М. върху сумата от 960.14 лева, за периода от 02.09.2004 година – датата на изплащане на обезщетението на увреденото лице, до датата на предявяване на иска- 03.11.2008 година, в размер на 538.98 лева. За да отхвърли изцяло предявеÝия иск за мораторна лихва, районният съд е съобразил, че ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, тъй като се касае за възникнало задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и изпада в такава от датата на настъпване на непозволеното увреждане. Във връзка с направеното възражение от ответника М., че искът за мораторна лихва е погасен по давност, се е позовал на разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, съобразно която вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност, която е приел, че започва да тече от датата на увреждането - 16.05.2004 година, дало му основание да приеме, че към момента на предявяване на иска- 03.11.2008 година, искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е погасен по давност. Този извод на съда е неправилен поради следните съображения: задължението от непозволено увреждане към увреденото лице възниква от момента на причиняване на вредите, от който то е изискуемо и длъжникът изпада в забава, без да е нужна покана, като от този момент започва да тече и погасителна давност. В случая увреденото лице е другият участник в пътно-транспортното произшествие и именно по отношение на него причинителят на непозволеното увреждане /тъй като е известен/ дължи обезщетение от датата на причиняване на вредата, от който момент е в забава и без покана, и от който момент тече погасителна давност както по отношение на главното вземане, така и по отношение на вземане за лихви. В случая, жалбодателят Г. Ф. - С. е платил обезщетение на увреденото лице и е встъпил в неговите права, като е предявил регресен иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ. Основанието за предявяване на този иск е възникнало от друг фактически състав- плащане вместо длъжника и от друг момент- извършеното плащане. Затова и погасителната давност по такъв иск започва да тече не от датата на непозволеното увреждане, респ. откриване на дееца, а съобразно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, тъй като денят на изпълнение не е определен, - след като бъде поканен от кредитора. В случая, Г. Ф. - С. е отправил регресна покана спрямо ответника М. да плати в едномесечен срок от получаването й, което в случая е станало с писмо с обратна разписка, на 16.08.2005 година. И тъй като в този срок ответникът не е платил, същият е изпаднал в забава с изтичането му на 16.09.2005 година. Т.е. от 17.09.2005 година е започнала да тече и тригодишната погасителна давност за вземането за лихви. С други думи на 17.09.2008 година е изтекъл този тригодишен погасителен срок и вземането е погасено по давност. Не така стои обаче въпросът с мораторната лихва, натрупана, считано от 18.09.2008 година до предявяване на иска - 03.11.2008 година, която не е погасена по давност. И това е така, тъй като лихви за парично вземане се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава, и което вземане не е погасено по давност. Предвид това ответникът М. дължи мораторна лихва за този период в размер на 18.84 лева. В този смисъл като е отхвърлил предявения иск за мораторни лихви в размер на 538.98 лева изцяло, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД би бил погасен изцяло по давност само тогава, когато главницата е погасена изцяло по давност. С оглед на изложените съображения за началния момент, от който се дължи мораторна лихва, не се споделят доводите на жалбодателя, че този момент е датата на плащане на обезщетението на увреденото лице, както и че такава се дължи три години преди завеждане на иска- от 03.11.2005 година до 03.11.2008 година - тъй като, както бе посочено вземането за лихва от 18.09.2005 година до 03.11.2005 година, е погасено по давност, а от деня на плащането - 02.09.2005 година, както бе посочено, е възникнало правото на регресен иск. В случая, тъй като няма определен ден за изпълнение и ответникът М. е бил поканен с регресна покана в едномесечен срок да изпълни задължението си, което не е сторил, същият е изпаднал в забава едва след изтичането на този срок.

Ето защо, първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено като неправилно до размера от 18.84 лева, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г. Ф. - С. сумата в размер на 18.84 лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 18.09.2008 година до 03.11.2008 година.

С оглед изхода на делото, съобразно уважената част на исковете, ответникът дължи на Г. Ф.- С. разноски в размер на 111 лева, или същият следва да бъде осъден да заплати допълнително разноски в размÕр на 21 лева.

В останалата си част, решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал.1 и чл. 272 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение 64/11.05.2009 година, постановено по Г.дело № 238/2008 година по описа на Момчилградския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ф., със седалище и адрес на управление в Г. С., У. „Г. И. № 2, .4 против З. А. М. от с.Б., общ. К., ЕГН * иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 18.84 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА З. А. М. от с.Б., общ. К., ЕГН * да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление в Г. С., У. „Г. И. № 2, .4, сумата в размер на 18.84 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 960.14 лева, за периода от 18.09.2008 година до 03.11.2008 година.

ОСЪЖДА З. А. М. от с.Б., общ. К., ЕГН * да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление Г. С., У. „Г. И. № 2, .4 допълнително разноски в размер на 21 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.