Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 206
гр. Сливен, 06. 10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седемнадесети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 261 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Счетоводна кантора
М.“ ЕООД с ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „В.
Л.“ № …, ет. …, ап. …, пр. от у. К.В.М., против Решение № 54 от 15.06.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. Жалбоподателят твърди и излага
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че посочените
в жалбата задължения със срок за плащане до края на 2014 г. са погасени по
давност, на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, и следва да бъдат отписани. Моли
решението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от управителя на дружеството, който поддържа жалбата и моли да
бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Уточнява, че в
обжалваното решение е допусната техническа грешка относно номера на
разпореждането, което е потвърдено. Счита, че задълженията на жалбоподателя не
са погасени по давност.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е
образувано изпълнително дело № 1166 / 2010 г. срещу „Счетоводна кантора М.“
ЕООД за неплатени публични вземания.
С Разпореждане за присъединяване Изх. №
001166/2010/000065 от 19.03.2015 г. и Разпореждане за присъединяване Изх. №
С160020-105-0095951 от 06.10.2016 г., и двете на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, Офис Сливен, е допуснато присъединяване в изпълнителното
производство на публични взискатели за описани вземания по изпълнителни
основания, включително и по декларации от 2014 г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ Изх. № С190020-022-0003168 от 29.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП– Бургас, Офис Сливен,
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в
П. и. б. за сумата от 64 724,65 лева и ТБ И. АД за сумата от 64 724,65
лева.
На 05.05.2020 г. от
жалбоподателя е подадено искане до публичния изпълнител да бъдат отписани по
давност публичните задължения на дружеството по Разпореждане за присъединяване
Изх. № 001166/2010/000065 от 19.03.2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Бургас, Офис Сливен, с твърдение, че давностният срок е изтекъл на 19.03.2020
г.
По искането е налице произнасяне с Разпореждане Изх. №
С200020-137-0004349 от 08.05.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, с което искането е счетено за
неоснователно.
Горепосоченото разпореждане е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТД на НАП – Бургас, с жалба с Вх. № 6027
от 02.06.2020 г. По жалбата е постановено Решение № 54 от 15.06.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл. 267,
ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без
уважение и е потвърдено Разпореждане Изх.
№ С200020-137-0004349 от 08.05.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, с посочен в решението поради техническа
грешка номер на разпореждането С190020-137-0004349. Административният орган е
приел, че не е изтекъл давностният срок за дължимите от задълженото лице
публични задължения с падеж до края на 2014 г. и 2015 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия. Издадено е в изискуемата
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон.
Не е спорно между страните, че процесните публични
вземания са определени с декларации със срок за плащане през 2014 г. и че
същите са предмет на принудително изпълнение в образуваното изпълнително
производство по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен.
Относно изпълнението на публичните вземания се прилага
общият 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както и абсолютната
10-годишна погасителна давност по ал. 2 на чл. 171 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Поради изложеното, давностният срок за публичните задължения със
срок за плащане през 2014 г. е започнал да тече на 01.01.2015
г. и ако не бъде спиран или прекъсван, би изтекъл на 01.01.2020
г. По отношение на процесните публични задължения е издадено Разпореждане за
присъединяване от 19.03.2015 г., което представлява действие по принудително
изпълнение, с извършването на което се прекъсва давността, на основание чл.
172, ал. 2 от ДОПК, и съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, е започнала да тече нова
давност. В рамките на започналата да тече нова давност, с ПНОМ от 29.01.2019 е
наложен запор върху вземания на длъжника от банки, което представлява действие
по принудително изпълнение и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК прекъсва
давността. Започнала е да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла,
както към датата на обжалваните актове, така и към настоящия момент. Не е
изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
съгласно който с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Твърдението на жалбоподателя, че процесното ПНОМ не му
е връчено, не рефлектира върху правното действие на наложения запор, доколкото
законът /чл. 202, ал. 1 от ДОПК/ счита запорът за наложен от часа в деня на
връчване на запорното съобщение на третото задължено лице, независимо дали
длъжникът е уведомен за това.
Извършеното от жалбоподателя позоваване на мотивите на
Решение № 114 от 17.06.2019 г., постановено по адм.
дело № 144 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, е некоректно,
доколкото горепосоченото ПНОМ от 29.01.2019 г. не е било част от фактическата
обстановка по това дело.
По изложените съображения, процесните задължения, определени
с декларации със срок за плащане през 2014 г., не са погасени по давност,
поради което подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК: ……..,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „В. Л.“ № …, ет. …, ап. …, пр.
от у. К.В.М., подадена против Решение № 54 от 15.06.2020 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: