РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Петрич, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. А. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „З.“ № ***, чрез адв. И. Я.,
АК – Б., със съдебен адрес гр. П., ул. „Л. М.“ № ***, против Наказателно постановление №
22-1116-000415 от 08.03.2022 г. на Началник Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция Б..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни
съображения за незаконосъобразност на атакувания акт и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. В депозирана писмена защита твърди, че отразената в акта
фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, както и че в конкретния случай
се касае за хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Началник Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция
Б., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното
постановление и потвърждаването му.
1
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства – НП № 22-1116-000415 от 08.03.2022 г.,
АУАН серия GA № 605804/25.02.22 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за
контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане
на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Разпитани са
свидетелите Т. С. В., А. Д. К. и К. Л. К., изслушани са обясненията на жалбоподателя Н. А.
Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Установи се в процеса, че на 25.02.2022 г. свидетелите Т. С. В. и А. Д. К., изпълнявали
служебните си задължения по пътния контрол в Община П., на път III – 108, Н. Д. – П. / М..
Около 20.25 часа на същата дата, на път III-108 посока град П., в района на Бензиностанция
Л., полицейските служители установили движещ се лек автомобил Опел Вектра с рег. №
***. Свидетелят Т. В. подал сигнал за спиране със стоп палка и осветяване на водача на
автомобила с фенер, при което последният не спрял и продължил посоката си на движение
към гр. П.. Полицейските служители тръгнали веднага след автомобила със служебния си
автомобил като задействали специалната светлинна и звукова сигнализация. Водачът на
автомобила бил спрян в района на борсата на с. К., където е установена и самоличността му,
а именно жалбоподателят Н. Д., който управлявал собствения си лек автомобил Опел Вектра
с рег. № ***.
Актосъставителят Т. В. приел, че на посочените в акта ден, час и място Н. А. Д. не спира
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден
сигнал за спиране от контролен орган, поради което, в присъствието на свидетеля А. К.,
съставил АУАН Серия GA № 605804/25.02.22 г. против Д. нарушение на чл.103 ЗДвП.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 08.03.2022 г. Началник Група в ОДМВР – Б., с-р
Пътна полиция Б. издал и обжалваното НП № 22-1116-000415, в което възприел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Н. А. Д. на 31.03.2022 г., в
законоустановения срок – 01.04.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
2
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. С. В.,
свидетелят по акта А. Д. К., К. Л. К., изслушани са обясненията на жалбоподателя Н. А. Д..
Свидетелите В. и К. твърдят, че на процесната дата и час, изпълнявали служебните си
задължения по безопасност на движението в района на бензиностанция „Лукойл“ – с. Р..
Последователно изнасят, че свидетелят В. се опитал да спре движещ се по пътното платно
лек автомобил чрез подаване на сигнал със стоп палка по образец тип „МВР“ и осветяване
на водача на автомобила с фенер, допълнителна светлина, при което последният не спрял и
продължил посоката си на движение към гр. П.. Поради поведението на водача на
процесния автомобил, полицейските служители тръгнали веднага след него със служебния
си автомобил като задействали специалната светлинна и звукова сигнализация, с която са
оборудвани специализираните автопатрули. Установяват, че водачът на автомобила бил
спрян в района на борсата на с. К., като след това била установена и самоличността му, а
именно жалбоподателят Д.. На последния на място е съставен акт за нарушение, затова, че
не е спрял на подаден от контролен орган сигнал чрез стоп палка. И двамата свидетели са
категорични, че нарушителят е разбрал за какво се съставя актът, че го е разписал без
възражения, както и че водачът на автомобила бил придружаван от друго лице в колата.
Свид. К. допълва, че автомобилът се движел бързо, а след като го последвали със служебния
автомобил при включен светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят спрял след около един –
два километра, през което време служителите на реда шофирали зад нарушителя, като
свидетелят изтъква много добре работещите светлинна и звукова сигнализации на
управлявания от тях служебен автомобил.
Свид. К. К. установява, че е първи братовчед на жалбоподателя и на процесната дата
двамата се прибирали от гр. Благоевград за гр. П. със собствения на жалбоподателя
автомобил и управляван от него. В района на с. Р., в областта на бензиностанцията видели
някаква светлина – светулка, фенерче, като шофьорът – жалбоподателят продължил да
управлява автомобила си, а свидетелят видял „някаква“ кола и тъй като било много тъмно
същият помислил, че е „някой стопаджия“. Изяснява, че след като задминали областта на
бензиностанцията видели светлина зад себе си и установили, че това е полицейска кола, при
което жалбоподателят отбил управлявания от него автомобил в близост до намиращ се до
пътното платно билборд. Свидетелят през цялото време бил в колата и не разбрал защо е
съставен актът на жалбоподателя.
В синхрон с изложеното от свидетеля К., в дадените в съдебно заседание обяснения
жалбоподателят твърди, че двамата със свидетеля се прибирали от гр. Благоевград, като
жалбоподателят управлявал автомобила си с по-висока скорост, когато в района на
бензиностанцията забелязал единствено фенер, нямало стоп палка и отминал. Изнася, че
след около 5-10 минути полицейските служители подали светлинен сигнал, при което
жалбоподателят карал още около 2 минути докато намери удобно за спиране място и спрял
управлявания от него автомобил на около 100 метра след рекламно пано, находящо се до
пътя, преди отбивката за местността Р.. Жалбоподателят твърди, че е управлявал автомобила
3
с около 80 километра в час и единственото нещо, което е забелязал бил фенер, който се
намирал на земята на пътното платно, категоричен е че не е видял полицейските служители,
нито служебния им автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е
съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., с-р Пътна
полиция Б., а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група в ОДМВР Б., с-р Пътна
полиция Б., упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за
отмяна на НП само на това основание.
4
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. Д. е
ангажирана за това, че на 25.02.2022 г., в 20.25 часа в Община П. на път III – 108, Н.Д. – П. /
М., в посока град П. в района на Бензиностанция Л. управлява собствения си лек автомобил
Опел Вектра с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по
образец тип „МВР“ и осветен с фенер, същият не се подчинява и продължава посоката си на
движение, като е спрян в района на зеленчукова борса село К. – нарушение по чл.103 от
ЗДвП.
В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на
отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали е налице подаден от страна на
контролния орган ясен сигнал за спиране със стоп палка тип „МВР“ и осветяване с фенерче
на водача. Именно въз основа на това обстоятелство жалбоподателят гради защитната си
теза, като твърди, че не е видял нито полицейските служители, нито подаден сигнал за
спиране със стоп палка.
По този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства
се установяват сериозни противоречия, поради което издирването на обективната истина по
делото предполага тяхното внимателно анализиране, като същите, условно могат да се
обособят в две групи. В първата група следва да се поставят показанията, дадени от
полицейските служители В. и К., които са категорични, че е направен опит да се спре
процесният автомобил, като свидетелят В. подал сигнал със стоп палка по образец тип
„МВР“ и осветил водача на автомобила с фенерче. Във втората група гласни
доказателствени средства следва да се поставят показанията дадени от свидетеля К. К.,
както и дадените от самия жалбоподател обяснения. Според същите, свидетелят и
жалбоподателят не възприели, по – точно не видели полицейските служители, нито
подадения от един от тях сигнал, нито служебния им автомобил.
При обсъждане на събраните гласни доказателства следва да се съобрази обстоятелството, че
разпитаният свидетел К. К. е роднина на жалбоподателя – негов първи братовчед. Поради
родствената връзка между него и жалбоподателя, може да се направи обоснован извод, че
родствените отношения внасят съмнение за неговата обективност и безпристрастност. Още
повече, че показанията му напълно подкрепят защитната теза на жалбоподателя, а
последната и свидетелските показания са в пълно противоречие с установената в АУАН
фактическа обстановка и изнесеното в съдебно заседание от полицейските служители.
Следва да се посочи и обстоятелството, че специализираните полицейски автомобили, с
които полицейските служители осъществяват задълженията си, както и самите униформени
облекла на служителите, са със специфични отличителни знаци, които са разпознаваеми и
видими във всяка част от денонощието, поради което и твърденията в противоположната
посока от страна на свидетеля К. и жалбоподателя противоречат на общоизвестни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът кредитира свидетелските показания от първата група гласни
доказателствени средства – тези на полицейските служители В. и К., които са
последователни, обективни, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират, както
5
помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Същите по безспорен начин
установяват, че полицейският служител В., на инкриминираните дата, час и място, е подал
ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец тип „МВР“ и осветяване с фенер по
отношение на шофьора на движещия се по пътното платно лек автомобил О. В. с рег. № ***.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
В конкретния случай, при установен по несъмнен начин подаден сигнал от страна на
контролен орган, извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя се
доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Самоличността на водача на автомобила е установена по несъмнен начин по делото, както и
обстоятелството, че той е управлявал лекия автомобил към момента на извършване на
деянието. Следователно жалбоподателят е имал качеството водач по смисъла на § 6, т.25 от
ДР на ЗДвП, поради което се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние
представлява поведението на жалбоподателя по продължаване на движението на
управлявания от него лек автомобил при подадения му сигнал за спиране от свидетеля В.,
вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. В тази връзка всички
свидетели установиха, а и жалбоподателят не отрича, че е спрял управлявания от него
автомобил едва след като е бил сигнализиран от светлинната инсталация, с която са
оборудвани полицейските автомобили. Полицейските служители категорично установиха,
че водачът не се е подчинил на подадения сигнал и продължил посоката си на движение,
поради което свидетелите предприели преследване на колата със служебния си автомобил
при задействана светлинна и звукова сигнализация, в резултат на което шофьорът на
процесния автомобил – жалбоподателят, спрял управляваното от него МПС след един – два
километра преследване с включена сигнализация на специализирания полицейски
автомобил. Тъй като нарушението е формално, още в този момент с отказа на водача да спре
при подадения му сигнал, т.е. с осъществяването на изпълнителното деяние, нарушението е
довършено от обективна страна. За съставомерността на деянието не се изисква проверката
да е била безвъзвратно осуетена и осъществяването й на по-късен момент не
дисквалифицира извършеното като нарушение по чл.103 ЗДвП. Налице са всички обективни
признаци от състава на вмененото административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал представа за проявлението
в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки
това е извършил деянието си. Съзнавал е, че управлява МПС, с което се движи по път,
отворен за обществено ползване, възприел е подадените му сигнал за спиране със стоп палка
и светлинен сигнал от контролен орган, и въпреки това съзнателно жалбоподателят е
извършил нарушението, като не е спрял при сигнала, а е продължил движението си.
С оглед изложеното, по категоричен и безспорен начин се установи, че към
6
инкриминираните дата, час и място, жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение, описаните в АУАН и НП констатации напълно се
потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно.
Неоснователно е наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че случаят
представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН. Изрично разпоредбата на чл.189з
ЗДвП забранява приложението на „маловажния случай“ по чл.28 ЗАНН за нарушения по
ЗДвП, поради което и на това основание не следва случаят да се приеме за такъв.
По отношение на наложеното административно наказание, определено в предвидения в
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП максимум, съдът счита, че административнонаказващият орган при
определяне размера на наказанието не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН
и не е взел в предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не са изложени и мотиви за
определяне на наказанието над предвидения в закона минимум. От друга страна не е
отчетено и обстоятелството, че водачът все пак е спрял, макар и не веднага след подадения
сигнал. Спирането на автомобила от страна на жалбоподателя след възприемането на
светлинния сигнал от полицейския автомобил, както и фактът, че при последвалата проверка
не са констатирани други нарушения на ЗДвП, са все обстоятелства които следва да се
вземат предвид при определяне размера на наказанието на нарушителя. Наред с посоченото
обаче, следва да се съобрази и приложената по делото справка за нарушител/водач, съгласно
която извършеното нарушение не е първо и единствено на жалбоподателя по отношение на
разпоредбите на ЗДвП. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че са налице основания за
изменение на НП в частта му относно размера на наложеното наказание, като определи
наказанието в минимален размер, а именно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. Съдът намира, че в този си
размер наказанието ще постигне целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1116-000415 от 08.03.2022 г. на Началник
Група в ОДМВР – Б., с-р Пътна полиция Б., с което на Н. А. Д., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „З.“ № ***, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
в размер на 50.00 /петдесет/ лева и НАМАЛЯВА размера на лишаването от право да
7
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8