Решение по дело №1855/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260102
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20204430201855
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   ............

 

21.10.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдията Начева АНД № 1855 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „Д.К.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника адв. Г.Г. ***-F547800/02.07.2020г. на ***а на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Д.К.“ ООД за нарушение на чл.124, ал.4, вр. с ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2213,34 лв. /две хиляди двеста и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Д.К.“ ООД с ЕИК ***, който го обжалва в срок и излага подробни доводи, че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани се представлява от пълномощника им адв. Г.Г. ***, който излага подробни съображения по съществото на делото, в които моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – гл.юрк. Ц.Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Свидетелката М.Р.С., старши инспектор по приходите в НАП при ТД-гр. Велико Търново, офис Плевен, при извършване на проверка, възложена с Резолюция № П-О4ОО1519203342-ОРП-001/29.11.2019г. установила, че жалбоподателят „Д.К.“ ООД с ЕИК ***, като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Установено е още, че като получател на кредитно известие №**********/31.10.2019г. с ДО – 11 066,66 лв. и ДДС – 2213,34 лв., издадено от ЕТ „***“ с ЕИК *** не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период – периода на издаване месец октомври 2019г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 2213,34 лв., като КИ е включено в отчетните регистри по ЗДДС в хода на проверката за данъчен период м. март 2020г. Нарушен е състава на чл.124, ал.4, във вр. с ал.5 от ЗДДС.

По повод горното свидетелката М.Р.С. съставила АУАН № F547800/20.05.2020г., въз основа на който било издадено атакуваното НП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя Д.Б.К., като *** на „Д.К.“ ООД били депозирани писмени възражения.

Въз основа на съставения акт за административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление НП № 521587-F547800/02.07.2020г., като на „Д.К.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, била наложена имуществена санкция на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС в размер на 2213,34 лева. Наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и също приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.124, ал.4, във вр. с ал.5 от ЗДДС. При разглеждане на административно наказателната преписка наказващия орган констатирал, че нарушението е извършено за първи път.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.  

При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че е издадено при спазване на материалния и процесуален закон и съдържа всички изискуеми по закон реквизити.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М.Р.С. и Д.В.Ц., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

В обстоятелствената част на АУАН  и НП е описано, че от дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, не е отразено получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Отбелязано е, че „Д.К.“ ООД като получател на кредитно известие №**********/31.10.2019г. с ДО – 11 066,66 лв. и ДДС – 2213,34 лв., издадено от ЕТ „***“ с ЕИК *** не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период – периода на издаване месец октомври 2019г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 2213,34 лв., като КИ е включено в отчетните регистри по ЗДДС в хода на проверката за данъчен период м. март 2020г. Актосъставителят, респективно наказващият орган са приели, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.124, ал.4, във вр. с ал.5 от ЗДДС, като е наложил имуществена санкция по чл.182, ал.1 от ЗДДС. Съдът счита, че така, както словесно е описано изпълнителното деяние на всяко от нарушенията в обстоятелствената част на АУАН и НП, правилно е било визирано и квалифицирано нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. А съгласно ал.5 на чл.124 ЗДДС „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“.

 

За неизпълнение на посочените задължения е приложима санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС, съгласно която лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., като Съдът счита в разглеждания случай, че правилно е била приложена от наказващия орган.

Аргументите, с които се иска от съда да определи случая като маловажен и наличните в този смисъл по делото доказателства, не са достатъчни, за да се обоснове прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Действително, няма данни за бюджета да е настъпила реална финансова щета. От друга страна обаче, така, както са регламентирани задълженията на данъчнозадължения субект, нарушенията имат формален характер и не са обвързани с настъпването на щета за фиска. Жалбоподателят не ангажира конкретни доказателства, които да определят нарушението като малозначително, преценявано на фона на идентични такива, осъществени от други субекти. В разглеждания случай имуществената санкция е индивидуализирана в предвиден от закона размер и не подлежи на намаляване.

Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че вмененото на дружеството нарушение е правилно установено и доказано, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, Съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

                                

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 521587-F547800/02.07.2020г. на ***а на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен при ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя „Д.К.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за нарушение на чл.124, ал.4, вр. с ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2213,34 лв. /две хиляди двеста и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в  14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: