Решение по дело №2667/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№59                                                               09.03.2021 г.***

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      Първо гражданско отделение

На  петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2667  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано след като с определение № 260075 от 16.09.2020 г. е прекратено образуваното гр.д. № 833/2019 по описа на Районен съд – Несебър и след изменение в размера на претенцията е прекратено и е препратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Производството е образувано по повод предявения иск от Е.П.К., роден на **.**.**** г. в гр. ****, *******, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот Велков, АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощника юрк. Виктория Германова, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 80 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания от претърпяното на 17.08.2017 г. ПТП със застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил Марка Фолксваген с рег. № СМ4849АР, управляван от С. С. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата увреждането – 17.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на 17.08.2017 г. около 14:30 ч. на автомагистрала Черно море в посока гр. Варна на 7 300 м. от гр. Варна настъпило ПТП между лек автомобил Ленд Ровър, с рег. № В 8185 РТ, управляван от М. Б., в който ищецът се возел като пътник на задна седалка (зад водача) и лек автомобил с Марка Фолксваген, модел Туран, с рег.№ СМ 4849 АР с водач С. С. Б. Счита, че от представените официални свидетелстващи документи, с които било констатирано настъпването на процесното ПТП, било видно, че отговорността за последното е на водача Б. Последният грубо нарушил правилата за движение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 41 и чл. 42, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДвП, като виновно причинил настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия автомобил Ленд Ровър, претърпял съчетана травма в глава, рамо, гръб, гърди с фрактура на гръбначен прешлен - спондилолистеза - С-6 на С-7 и фрактура на дъгата, спинозния израстък и артикуларните израстъци на С- 6, устойчив хематом в тази област.

Описват се подробно механизма на ПТП и претърпените в резултат от него медицински манипулации, включително оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза. Сочи, че по случая било образувано ДП № 299/2017 г. на 4 РУ при ОД МВР-Варна. Твърди се още, че автомобилът с Марка Фолксваген имал сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно полица № BG 06117000225093 с начална и крайна дата на покритие съответно 15.01.2017 г. и 14.01.2018 г. На 01.11.2018 г. депозирал по извънсъдебен ред застрахователна претенция вх.№ 94-П-139/01.11.2019 г., подкрепена с доказателства, по която липсвало произнасяне на ответника.

Счита, че е налице хипотезата на отговорност по чл. 498, ал. 3 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ, а ищецът, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, има право на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Твърди се още, че от описаното ПТП за ищеца настъпили тежки неимуществени вреди, като търпял и продължава да търпи болки и страдания, и дискомфорт в ежедневието си. В болничното заведение бил откаран от екип от ЦСМП, направени му били редица образни изследвания, а в последствие и операция с поставяне на титаниева плака. Продължително време бил трудно подвижен, изпитвал болки при всяко движение, не можел да спи спокойно. Наложил се домашен престой без възможност за самостоятелно придвижване и обслужване. Въпреки проведеният рехабилитационен курс, все още изпитвал болки във врата, които се засилвали при застудяване на времето. Пълно възстановяване и до момента не било настъпило, като били налице спорадични болки в главата, таза и кръста.

Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК пред Районен съд Несебър е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенциите за застрахователно обезщетение и за лихва за забава се оспорват по основание и размер.

Счита, че водачът на лекия автомобил с Марка Фолксваген не е нарушил правилата за движението по пътищата, поради което не е налице противоправно поведение от негова страна и същият не е причинил процесното ПТП. Оспорват се констатациите относно механизма на ПТП, отразени в констативния протокол, тъй като длъжностното лице не било възприело непосредствено събитията, а протоколът бил съставен по обясненията на водачите. Счита, че същият не удостоверява вината, противоправността на деянието и причинната връзка с твърдените вреди, предвид което и липсвало основание за ангажиране отговорността на ответното дружество. Счита претендираното обезщетение за прекомерно.

С определение № 1319 от 28.11.2019 г. производството по гр.д.№833/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД №3571/2019 г. по описа на РС-Варна. С определение № 260075 от 16.09.2020 г. производството по делото е било възобновено поради приключването на НОХД №3571/2019 г. по описа на РС-Варна с влязла в сила присъда, като е прието и направеното от ищеца увеличение на цената на иска от първоначално предявените 1 250 лв. на 80 000 лв., и е препратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

На основание чл. 80, ал. 4 от ГПК предвид наличието на влязла в сила присъда, държавна такса върху увеличението на иска и разноски от ищеца не се дължат.

С оглед предоставената от съда възможност, ответникът е депозирал писмено становище (отговор на искова молба), което следва да бъде съобразено от съда предвид характера на съдържащите се в него изявления. Ответникът заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и изложените в исковата молба констатации относно настъпилото ПТП. Поддържа становището си за прекомерност на претенцията, поради несъответствие с критериите за справедливост, но признава частично иска за обезщетение на неимуществени вреди до размер на 45 000 лева. Счита претенцията за лихви от деня на увреждането за неоснователна, като се позовава на разпоредбите на чл. 496 и 497 от КЗ.

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Е.П.К., роден на **.**.**** г. в гр. ****, *******, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот Велков, АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощника юрк. Виктория Германова, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 80 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания от претърпяното на 17.08.2017 г. ПТП със застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил Марка Фолксваген с рег. № СМ4849АР, управляван от С. С. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата увреждането – 17.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.

Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно:

Налице е валидно застрахователно правоотношение  между собственика на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СМ 4849 АР  и „ДЗИ - Общо застраховане“ АД по сключена на 15.01.2017г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите серия GO № 5248252, валидна от 15.01.2017г. до 15.01.2018г. 

С присъда №225/07.10.2019год. на Районен съд – Варна, водачът – С. С. Б. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343,  ал.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал. 1, б. „б“ пр. 2, вр.  чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 17.08.2017 год. на автомагистрала „Черно море“, при управление на лек автомобил Фолксваген с рег. № СМ4849АР е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата , а именно чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.41, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил средни телесни повреди на Е.П.К., състояща се в комбинирана травма на 6-7 шийни прешлени, което е обусловило затруднения в движението на шията за период около шест месеца, сгъвно счупване на 4-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от шест месеца.

По отношение на размера на иска , същият не се оспорва от ответното дружество в размер от 45000 лв.

По делото са представени многобройно писмени доказателства за характера и интензитета на претърпените от ищеца травми от процесното пътно-транспортно произшествие, които доказателства не са оспорени от ответника. Същите позволяват да се проследи първоначалното извършеното лечение, начиная от представения фиш за спешна медицинска помощ от 17.08.2017 г., Центъра за спешна медицинска помощ–Варна, амбулаторни листи от последвалите прегледи в извънболнични лечебни заведения в гр.Несебър, образно изследване от МБАЛ Бургас, както и проведеното лечение в болниците в гр. Ница , Република Франция, където ищецът се е върнал непосредствено след диагностициране на травмата, за да получи лечение. От представената медицинска документация , както и от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява претърпяната комплексна травма на шийните прешлени , антилистеза на С6-7 от 1-ва степет с епидурален хематом, фрактура на дясно краче на С-6 и контузия на дясна хумероскапуларна става, контузия на десен лакет, контузия на дясна радиокарпална става. Посочва се, че движението на шията е напълно възстановено, но не е напълно възстановено движението на дясната ръка.

Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :

На 17.08.2017 г. около 14:30 ч. на автомагистрала Черно море в посока гр. Варна на 7 300 м. от гр. Варна настъпило ПТП между лек автомобил Ленд Ровър, с рег. № В8185РТ, управляван от М. Б., в който ищецът се возел като пътник на задна седалка (зад водача) и лек автомобил с Марка Фолксваген, модел Туран, с рег.№ СМ4849АР с водач С. С. Б.. С влязла в сила присъда е установено, че вината за настъпването на процесното ПТП е на водача Б., който е нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.41, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил средни телесни повреди на Е.П.К., състояща се в комбинирана травма на 6-7 шийни прешлени, което е обусловило затруднения в движението на шията за период около шест месеца, сгъвно счупване на 4-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от шест месеца.

В медицинската документация , както и в заключението на комплексната експертиза си описват подробно механизма на ПТП и претърпените в резултат от него вреди, както и лечението , включително медицинските манипулации и оперативната интервенция с поставяне на метална остеосинтеза в болница „Сен Жан“ в гр.Ница. Видно от представената фактура /л.30 от приложеното гр.д. №833/2019 на РС Несебър/ ищецът е преминал през едномесечно лечение в отделение по рехабилитация. 

От събраните гласни доказателства и от представените писмени доказателства от ищеца се установява, че преди увреждането същият е водел активен начин на живот , като професионално се е занимавал с бойни спортове, гмуркате, ветроходство, полети с делтапланер и парапланер, подводен риболов, алпинизъм , спелеология. В резултат на претърпяната травма занапред ищецът не би могъл да упражнява нито една от тези дейности професионално, а повечето от тях – и любителски. Причината за това е наличието на трайно намаляване на силата на захвата на дясната ръка на ищеца, непълната подвижност на същата ръка и болките в рамената и шийната област при движение в крайно положение, при промяна на времето и при влажно и дъждовно време.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на автомобила, чийто водач е отговорен за причиняването на катастрофата.

На основание чл.300 от ГПК съдът приема да установено извършването на деяните, неговата противоправност и вината на водача на застрахованото МПС.

Няма основания да се смята , че ищецът по какъвто и да е начин е допринесъл както за причиняването на вредата , така и че не е положил максимални усилия за да премине успешно през лечението на претърпяната травма. Въпреки това са констатирани трайни промени във физическото му състояние, които се отразяват както на начина му на живот, така и на начина му на препитание без да е налице основателна причина да се мисли, че това положение ще се промени в близко бъдеще. От представено и неоспорено от ответника Решение на областната организация на лицата с увреждания /л.53 от приложеното гр.д. №833/2019 на РС Несебър/ се установява, че на ответника е признат статут на лице с увреждания считано до 16.07.2023 год. с 50% нетрудоспособност.

Ищецът е предявил   претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени   неимуществени вреди пред ответника,  но ответното дружество отказало изплащане на претендираното обезщетение  мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил, в настоящото производство признава иска в размер на 45000 лв..

Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при съблюдаване на гореизложените установени обстоятелства относно претърпените болки и страдания при лечението и възстановяването, трайна увреда на дясната ръка, водеща до необходимост от рязка промяна на начина на живот на ищеца, наличието на доказателствата за връзка между травмите и последващото влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че те  установяват болките и страданията на ищеца, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на травмата.  За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.

С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпяните травми   е в размер на 48000 лв. 

Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.

Върху определената стойност от 48 000 лв. за обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от 21.11.2018 год., т.е. петнадесет работни дни след датата на подаване на  молба до застрахователя 01.11.2018 год. При определяне на падежът съдът  съобрази обстоятелството, че ответникът изобщо не е отговорил на искането на ищеца, подадено на 01.11.2018 год., следователно на основание чл.497, ал.1, т.1 дължи законна лихва за забава от по-ранната от двете възможни дати  - с изтичане на срока от 15 работни дни от датата на подаване на молбата. Съдът счита, че ответникът не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, поради което ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на настъпване на застрахователното събитие.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 60% - 270 лв. от общо направени в размер на 450 лв. Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, с оглед наличието на представено доказателство за сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 400лв., представен пред Районен съд – Несебър. Действително предметът на този договор е „за изготвяне и депозиране на искова молба“, но очевидно до последното съдебно заседание, след приключване на съдебните прения и след хода по същество, едва при представяне на списъка за разноските, когато е представен втори договор с адв. В., ищецът или е бил ненадлежно представляван или се е осъществявало представителство по първия договор. Съдът намира, че не следва да определя допълнително възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за извършените процесуални действия след даване на хода по същество. В допълнение към казаното, съдът констатира, че по делото няма както доказателства, така и твърдения за наличието на финансови затруднения на ищеца, които да обусловят прилагането на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът не претендира разноски.

В тежест на ответника следва да се възложи заплащането на дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на  1920 лв.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,

 

                                                Р Е Ш И:      

 

ОСЪЖДА  „ДЗИ – общо застраховане“АД,  ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева чрез адв. Мая Великова, със съдебен адрес гр.Бургас бул. „Стефан Стамболов „ № 26  да заплати на Е.П.К., роден на **.**.**** г. в гр. ****, *******, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот Велков, АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6  сума в размер на 48 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания от претърпяното на 17.08.2017 г. ПТП със застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил Марка Фолксваген с рег. № СМ4849АР, управляван от С. С. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата увреждането – 21.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски  по делото в размер на 270 лв., като отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА  „ДЗИ – общо застраховане“АД,  ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева чрез адв. Мая Великова, със съдебен адрес гр.Бургас бул. „Стефан Стамболов „ № 26  да заплати на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд  Бургас, държавна такса в размер на 1920 лв.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: