Решение по дело №989/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 275
Дата: 16 август 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20184310200989
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 16.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 989 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 11-0000953 от 20.08.2018г. на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „****“ ООД с ЕИК ******със седалище град Ловеч, представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Недоволен от наказателното постановление останал  жалбоподателят „****“ ООД с ЕИК ******със седалище град Ловеч, представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, който го обжалва в срок, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като при издаването му, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е тълкуван и приложена материалния закон. Твърди, че при извършената на 03.05.2018г. проверка в търговския обект са му били представени документи на български език, от които не му станало ясно за какво нарушение става въпрос, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН и заявява, че не е имал възможност да реагира адекватно още от самото начало на административнонаказателното производство. Съгласява се, че АУАН е придружен от превод на китайски, но излага, че този превод е неясен и непълен, с вмъкнати думи на английски език, което го прави неразбираем за него. Заявява, че не е извършено посоченото в акта административно нарушение, тъй като посоченото лице Т.Т. е негова племенница и е присъствала в обекта в това си качество, а не е обслужвала клиенти. Изтъква, че целта на нейното назначение на четири часов работен ден е било по-скоро да оправдае нейното присъствие в обекта пред проверяващите органи. Излага, че Т.Т. е законен представител на фирма „******“ ЕООД с ЕИК ******, в която работят 10 души персонал и назначаването й на трудов договор не е било с цел извършване на трудова дейност, а свикване с езика и дейността за известно време. Моли НП да бъде отменено или намалено в минимални размери.

В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адвокат Светла Дамянова от АК – Ловеч, която счита, че НП и цялата процедура по налагане на административно наказание е извършена в нарушение на административно производствените правила, респективно чл.84 от ЗАНН, съгласно който се иска назначаване на преводач на лица, които не владеят български език. Твърди, че при връчване на акта не са извършвани никакви разяснения на лицето, на което е вменено нарушението, тъй като е липсвал преводач и както се е установило от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, актът е съставен в присъствие на нарушителя на български език, а на нарушителя е връчен откъслечен превод от съдържанието на проекта на акта. Приема, че дори и да е така, законът задължава осигуряване на преводач, а не на частично преведен акт. Освен това, счита, че не може да се установи и в момента, дали това са документите и дали превода съответства на целия акт. Актосъставителката е заявила, че няма пълен превод на акта. В акта никъде не е удостоверено, че е връчен при получен превод. Преводът, представен по делото е подписан от Т.Т., но получаването на превод от законния представител на „****” не е удостоверено по никакъв начин. Липсва подпис на представителя на дружеството „****”, от което следва, че не е връчен превод на АУАН на управителя на „****” ООД. Счита, че това е много съществено нарушение на административно производствените правила, което само по себе си е основание за отмяна на акта. На следващо място излага, че е налице и нарушение на материалния закон, изразяващо се в следното – основанието за налагане на санкция в НП е във вр. с чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Ал.5 регламентира наказанията да се налагат, когато се предоставя работна сила от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. В случая, санкцията е наложена с НП на работодателя, а не на работника. Текстът на ал.5, въз основа на който е издадено НП и процесната санкция е обвързан с друга хипотеза. Това също само по себе си прави НП незаконосъобразно. Не оспорва, че Т.Т. няма подадено заявление до Агенция по заетостта, в качеството на работник. В качеството на работодател, тя е имала достъп до пазара за труд – сключила е 10 трудови договора с 10 български граждани. Това е смисъла на закона, който поставя в неравностойно положение работодателя. Счита, че трудовият договор, сключен от „****” е нищожен по смисъла на закона – противоречи на чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и проверяващият административнонаказващ орган има две функции. Не само репресивна, а и превантивна функция. Обръща внимание, че лицето е получило 206 лева трудово възнаграждение, а работодателят е санкциониран с глоба 3 000 лева, поради което счита, че дори съда да приеме, че е консумирано нарушение, въпреки противоречието със законовата норма, погледнато в обективен план, фактическата обстановка говори за изключително маловажен случай. Следвало е да се издаде предписание, разяснявайки му, че няма право да наема лице, пребиваващо по смисъла на чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и да се прекрати или да се обяви нищожността на трудовото правоотношение. Въпреки че лицата не разбират български език и не са запознати с хипотезите на закона, проверяващите са пристъпили към процедура за санкция, която дори не е и в минималния размер, който е 2 000 лева. В алтернатива е поискано намаляване на санкцията, въпреки че становището на процесуалния представител на жалбоподателя е, че административно наказателната процедура е незаконосъобразна и НП съответно също, поради което моли съда да го отмени изцяло.

Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призован, се представляват от юрисконсулт Д., който моли жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди като правилно НП. Счита, че в административно наказателното производство не са допуснати никакви процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон. Твърденията, че представителят на „****” ООД не се е запознал с лицензирания превод на акта, не били подкрепени по никакъв начин, освен от твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, няма никакви доказателства, че той  не е бил наясно със съдържанието на акта. Актосъставителят е заявил, че на нарушителя са му били предявени преводите, запознал се е с превод на същото съдържание, ведно с реквизитите и е редовно връчен. В представената писмена защита излага подробни съображения, че не е извършено нарушение на чл.84 от ЗАНН. Освен това управителят на „****“ ООД има българско ЕГН и това е основание да се предполага, че същият живее в Република България от продължително време, със статут на постоянно пребиваващ чужденец, поради което следва да се допусне, че Л.Ю. разбира български език достатъчно добре, за да може да подава документи пред българските власти за издаване на лични документи. Освен това счита, че процесуалното представителство на адвокат Дамянова, упълномощена от съдружник в „****“ ООД, без права на управител, е противозаконно и всички искания и аргументи, изложени от нея, следва да се оставят без уважение, поради липсата на надлежно упълномощаване и съответно легитимно представителство.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Н.Н. и В.П.Ц., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.07.2018 година свидетелката П.Н.Н., в присъствието на свидетелката В.П.Ц. съставила Акт № 11-0000953 за установяване на административно нарушение на „****“ ООД с ЕИК ******със седалище град Ловеч, представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 03.05.2018г. е извършена проверка по работни места в обект – магазин „********", в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 70, експлоатиран от „****“ ООД, гр. Ловеч във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци. При проверката в магазина е заварена да работи Т.Т. с ЛНЧ **********, гражданка на Китай, родена на ***г. При проверката лицето попълнило декларация относно обстоятелствата по полагане на труд.

На 04.05.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч е извършена проверка на документацията по спазване изискванията на трудовото законодателство. При проверката е представен трудов договор № 020/02.04.2018г. на Т.Т. за изпълнение на длъжността „Продавач-консултант“ със задължение да постъпи на работа на 02.04.2018г. На лицето е връчена длъжностна характеристика на 02.04.2018г. Представени са графици за работа и отчетни форми за явяванията/неявяванията на работа за месеци април и май 2018г., от които е установено, че на Т.Т. е възложено да работи и е работила, считано от 02.04.2018г. Видно от същите, лицето е работило през месеците април и май 2018г. Представена е разчетно-платежна ведомост за месец април 2018г., от която е установено, че на Т.Т. за положения от нея труд е изплатено трудово възнаграждение за месец април 2018г. в размер на 206.48 лева срещу положен подпис във ведомостта.

При извършените проверки по работни места и документи са присъствали лицата Л.Ю. - управител и Мария Петкова Нанчева - упълномощено лице.

Във връзка с установяване статута на пребиваване на лицето е направено запитване до група Миграция при ОДМВР - Ловеч. В отговор на запитването е получена информация, че на Т.Т./Т.Т. с ЛНЧ ********** е предоставен статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България до 28.02.2018г. на основание чл. 24 ал.1 т.2 от Закона за чужденците в Република България – осъществяват търговска дейност в страната по установения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването.

От представената информация от Агенция по заетостта е установено, че Т.Т. няма разрешение за достъп до пазара на труда.

Предвид гореизложеното е установено, че „****“ ООД гр.Ловеч, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е извършило виновно нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като е допуснало на 02.04.2018г. до пазара на труда гражданката на Китай – Т.Т. с ЛНЧ **********, да работи по сключения с нея трудово договор №020/02.04.2018г. като „продавач-консултант“ в експлоатирания от него обект – магазин „********“ в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 70, без да има право на достъп до пазара на труда, с което е нарушило чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция трудовата мобилност.

Преценката на всички събрани в хода на административно наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, води до извода, че в случая се касае до назначаване на работа по трудово правоотношение на гражданин на трета държава, което има разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24 ал.1 т.2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

В подкрепа на този извод съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията им не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от осъществената от тях проверка, дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Същите са категорични, че нарушението е установено след извършена проверка във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци в обект магазин „********“, намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Търговска" №70, стопанисван от „****” ООД гр. Ловеч. В тази връзка са и събраните по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно деяние, извършено от жалбоподателя. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и  преценени в тяхната съвкупност водят до извода за извършено административно нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, видно от представената Заповед № ЧР-877/07.07.2017 година, с която Митко Лалев Митев е назначен на тази длъжност, а правомощията му да издава НП произтичат от разпоредбата на чл.79 ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснато нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. В конкретния случай на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения на български език АУАН, но липсват доказателства да му е бил връчен превод на същия. От приложеното към административнонаказателната преписка копие на лицензиран превод се установява, че същото е връчено само на Т.Т., но не и на управителя на наказаното дружество – Л.Ю., като по този начин е допуснато нарушение на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.21 ал.2 от НПК.

Настоящата инстанция се съобразява и с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед приложимостта й като нормативен акт на общностното право. Директивата се отнася до мярка А (приемане на мерки по отношение на правото на устен и писмен превод) от пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. Целта на този акт е да гарантира на заподозрените лица или обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес. Действително, в т.16 от преамбюла на Директивата е въведено разбирането, че когато в държави-членки орган, различен от съд, с компетентност по наказателно-правни въпроси е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, не може да се изисква от този орган да гарантира всички права, съгласно директивата. В друга точка от преамбюла обаче - т.32, се посочва, че същата следва да установи минимални правила, като държавите-членки следва да могат да разширят посочените в нея права с цел да осигурят по-висока степен на защита и в ситуации, неуредени изрично от нея. Равнището на защита никога не следва да бъде под стандартите, определени от ЕКПЧ или Хартата, съгласно тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека или на Съда на Европейския съюз. Нещо повече, в т.33 изрично се сочи, че разпоредбите на настоящата директива, които съответстват на гарантираните в ЕКПЧ или в Хартата права, следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването в съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Т.е., държавите-членки задължително се съобразяват с изискванията на Директивата, но при осъществяване на своята правораздавателна дейност в широкия смисъл на думата те са длъжни да се ръководят и от разпоредбите на международното право, които предвиждат по-високо ниво на защита, съответно от съдебната практика по приложението на тези норми, респ. да създават съответни гаранции за защита правата на участващите в производството лица, съответно - да спазват създадените гаранции. В тази връзка, съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС е именно в насока за неотменимост на правото на превод на лицата, невладеещи езика на производството, което право пряко кореспондира с правото на защита, като спазването на последното гарантира един справедлив процес. Следователно, нарушаването на правото на превод (чрез пренебрегване от страна на органа, ръководещ съответния стадий на производството, на задължението му да разясни на разбираем за нарушителя език в извършването на какво нарушение е обвинен при спазване на нормативноустановените изисквания за това) рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би могло да разбере в какво се състои „административното обвинение“, за да организира адекватно своята защита, а ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по реализиране отговорността на нарушителя, и предполага отмяната на санкционния акт.

Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение  е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение  и да го отстрани, като връчи превод на АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението за липса на представителна власт у процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като адвокат Дамянова е упълномощена от един от съдружниците в ООД, а съгласно чл.123 от Търговския закон и чл.8 ал.1 т.1 от Дружествения договор всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството пряко или чрез упълномощено лице.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

   

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000953 от 20.08.2018г. на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с което на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „****“ ООД с ЕИК ******със седалище град Ловеч, представлявано от Л.Ю. с ЕГН **********, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: