№ 25957
гр. С., 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110124064 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск от А. К. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Ч.., ул. „С.Л.“ № 5, чрез адв.
М., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ДЖ.Н.“
№ 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от управителя П.Д., за прогласяване
нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на Договор за предоставяне на гаранция №
4357391/29.12.2021 г., сключен между страните.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени пълномощно, Договор за паричен заем № 4357391
от 29.12.2021 г., Договор за предоставяне на гаранция № 4357391/29.12.2021 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора е представено пълномощно.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022г. от
13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от А. К. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Ч.., ул. „С.Л.“ № 5, чрез адв.
М., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ДЖ.Н.“
№ 28, „С.Ц.“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от управителя П.Д., за прогласяване
нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на Договор за предоставяне на гаранция №
4357391/29.12.2021 г., сключен между страните.
Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2021 г. ищцата сключила с трето за процеса
лице - „И.А.М.“ АД, договор за предоставяне на паричен заем № 4357391, по силата на
който получила сумата от 700.00 лв. Твърди се, че във връзка с този договор сключила с
ответника договор за предоставяне на поръчителство № 4357391/29.12.2021 г., по който
следвало да заплати сумата от 461,88 лв.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и в частност - на
принципите на добросъвестността и справедливостта. В тази връзка се поддържа, че
уговорените престации са нееквивалентни, което води до несправедливо облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата, тъй като заплатената сума по договора за
поръчителство в размер на 461,88 лв. надвишавала със 70% размера на отпуснатия заем от
700,00 лв. Твърди се, че срещу заплатената сума по договора за поръчителство ищцовата
страна не е получила насрещна престация.
В условията на евентуалност се поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като с уговорката за
заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита
включен към ГПР. В тази връзка ищецът посочва, че сключването на договор за
поръчителство било условие за сключването на договора за заем, като по този начин
кредиторът получавал допълнително възнаграждение, заобикаляйки забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
На последно място, ищцовата страна сочи, че процесният договор за поръчителство е
недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не отговарял на
изискванията за добросъвестност и справедливост, водейки до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, и не позволявал на ищцата да разбере
икономическите последици от сключването му.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че в качеството си на поръчител законосъобразно е получил уговореното
между страните възнаграждение, гарантирайки точното изпълнение на задълженията на
ищцата по договора за заем, като именно това е и насрещната престация, която е получил
ищецът заемател. Счита, че договорът не е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
тъй като като не било доказано да са нарушени конкретни морални норми и между страните
важал принципът на свободно договаряне. Ответникът посочва, че престациите на страните
не са явно нееквивалетни, тъй като срещу полученото възнаграждение от 461,88 лв. е поел
задължение да отговаря с цялото си имущество за задълженията на заемателя, включително
и за последиците от евентуалното неизпълнение, като по този начин стойността на
настрещната му престация надвишавала в пъти размера на полученото възнаграждение.
Поддържа, че ищецът е имал възможност да избере начина за обезпечаване на задълженията
си по договора за заем и не е бил длъжен да сключва процесния договор за поръчителство.
Ответната страна посочва, че атакуваният договор не е нищожен поради
заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК , тъй като тази разпоредба била приложима само при
договорите за потребителски кредит, но не и при договорите за поръчителство, какъвто бил
процесният, и последният се регулирал от нормите на ТЗ, а не от тези на ЗПК.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищеца претендира права от нищожност на договор;
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е е чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
2
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищеца следва да установи наличието на основанието, на което основава иска
си и твърди, че то води до нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №
4357391/29.12.2021 г.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно:
Договор за паричен заем № 4357391 от 29.12.2021 г., Договор за предоставяне на гаранция
№ 4357391/29.12.2021 г., пълномощни.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3