Номер 329312.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502653 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. , срещу Решение № 2517 от 22.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 16337/2019 г. по описа на РС-Варна, 48 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА
ЗАПЛАТИ НА С. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Карамфил“ 14, вх. Е, ет. 7,
ап. 93, сумата от 1550,92 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и 92 ст./, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищеца с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Т. Ц. не депозира писмен отговор.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
1
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. , срещу
Решение № 2517 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16337/2019 г. по описа на РС-
Варна, 48 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2653/2020 г. на ОС-Варна за 18.01.2021 г. от
14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2